РЕШЕНИЕ
№ 906
гр. Плевен, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20224430106420 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от “***” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от ***
Й.В., чрез ***.С.Ц., против К. Б. З., ЕГН **********, от ***, за признаване за
установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същият
дължи на ищеца сумата от 1227,99 лева главница, съставляваща стойността на
незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2020 г. – 31.03.2022 г., и
сумата от 74,71 лева, представляваща лихва за забава за периода 02.02.2021 г.
– 04.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 16.05.2022 г. до
окончателното изплащане на сумите.
Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №2576/2022 г. по описа на РС-Плевен, по
което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на
1
чл. 47, ал.5 ГПК. Твърди се, че до имот, собственост на ответника, е доставяна
топлоенергия, която не е заплатена. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е
с абонатен №***. Към исковата молба са приложени писмени доказателства
по опис.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен /разписка л.45
от делото/, не депозира писмен отговор.
В открито съдебно, заседание ищцовото дружество се представлява от
юрисконсулт Цветомир Ватовски, като исковата молба се поддържа по
изложените съображения. Прави се уточнение, че ответникът К. З. не е
единствен собственик на имота, като притежава 4/9 ид.ч. Представят се
писмени доказателства. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно уведомен по реда на
чл.44, ал.1 ГПК, /разписка на л. 53 от делото/, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. №2576/2022 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че ищецът е депозирал на 16.05.2022г. пред РС-Плевен заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответника за исковите суми. Установява се също така, че за претендираните
вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1484/16.05.2022г., която е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. С Разпореждане на съда,
получено на 08.11.2022г., е указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземанията си, като искът е предявен в законоустановения
срок – на 07.12.2022г.
От приложените от ищеца писмени доказателства: заверено копие на
***, ***г. на *** Г.Б., с район на действие РС-Плевен се установява, че
ответникът има качеството на собственик на част от имота, а именно 1/3 ид.ч.
част. От представеното копие на ***г. на *** Б.Е. при РС-Плевен се
установява, че М.П.Л., Б.Л. и З.Л.М., са признати за собственици на
процесния имот. От представеното удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки Изх.№1141/23.05.2023г. се установява, че М.П.Л. е *** на Б.Л. З.. От
представеното удостоверение за съпруг/а и родствени връзки Изх.
2
№1140/23.05.2023г. за ответника К. Б. З. се установява, че Б.Л. З., починал на
06.12.2003г. е негов ***. От представените доказателства се установява, че
ответникът К. З. е собственик на 4/9 ид. ч. от процесния имот, в какъвто
смисъл е изразеното становище на ищеца в открито съдебно заседание.
Не е спорно, че имотът е топлофициран, налице са фактури, издадени за
процесния период, които остойностяват разпределена ТЕ за този имот.
Всички фактури са издавани на името на ответника – К. Б. З., за абонатен
№***.
Видно е, че на 15.10.2013г. е сключен договор за включване в системата
за индивидуално топлоотчитане на абонатите в ЕС на ***, като
собствениците/ползватели на имоти в сградата етажна собственост са били
представлявани от ответника К. Б. З., който е подписал договора за
„възложител“.
За този имот са издадените от ищеца подробна справка за потребление и
препис-извлечение от сметка, неоспорени от ответника, съгласно които
отдадената ТЕ включва сума за отопление с ИРУ; сума за ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, и сума за дялово разпределение, като главницата е за
периода 01.12.2020 г. – 31.03.2022 г., и е изчислена на 1227,99 лева, а
лихвата за забава за периода 02.02.2021 г. – 04.05.2022 г. е в размер на
74,71 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
При липсата на спор между страните, че ответникът е собственик на
недвижимия имот в гр. Плевен, и че имотът е бил топлофициран,
фактическото обитаване на имота е ирелевантно обстоятелство за качеството
на потребители на топлинна енергия на ответника - собствеността на имота
придава качеството на потребител на топлинна енергия. Това качество е
уредено в чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, който сочи, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. С
разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради
- етажна собственост, е утвърден принцип за реално доставената на границата
3
на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в
жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация. Доказа се и размера на разпределеното потребление за
имота за исковия период и неговата цена. Не се констатират неравноправни
клаузи в представените още в заповедното производство ОУ на ищеца, които
касаят начисляването, отчитането, срока за плащане и начисляването на
лихва.
Предвид гореизложено, доказаното качество на ответника като
потребител, доставеното и отчетено количество ТЕ, неизпълнението на
задължението за заплащане на начислените суми, се налага извода, че
исковите суми за главница са били дължими от ответника към подаване на
заявлението, а поради незаплащане на задълженията в периодите по чл. 31 ал.
1 от ОУ на ищеца /30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят/ - дължими са и начислените лихви.
Поради гореизложеното, претенцията се явява основателна и доказана
до размера 545,77 лева за главница и до размера 33,20 лева лихва за забава,
като за разликата до претендираните 1227,99 лева главница и претендираните
74,71 лева лихва за забава, следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът следва да
присъди в полза на ищеца направените от него разноски в исковото
производство, съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 56,02
лева, от които 11,58 лева за държавна такса и 44,44 лева за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Съдът следва да
присъди в полза на ищеца направените от него разноски в заповедното
производство, съобразно уважената част от исковете, възлизащи на 33,80
лева, от които 11,58 лева за държавна такса и 22,22 лева за юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК
вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че К. Б. З., ЕГН **********, от ***,
ДЪЛЖИ на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявана от *** Й.В., сумата от 545,77 лева главница, съставляваща
стойността на незаплатена топлинна енергия за ползвана и незаплатена
топлоенергия на адрес ***, с абонатен №*** за периода 01.12.2020 г. –
31.03.2022 г., и сумата от 33,20 лева, представляваща лихва за забава за
периода 02.02.2021 г. – 04.05.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 16.05.2022г., до изплащане на вземането, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение № 1484/16.05.2022г. по ч.гр.д.
№2576/2022 г. по описа на РС-Плевен, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата до предявената 1227,99 лева главница и до предявената 74,71 лихва
за забава, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, К. Б. З., ЕГН **********, от ***
ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от *** Й.В., разноски в исковото производство в размер
на 56,02 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че
съществува.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 ГПК, К. Б. З., ЕГН **********, от ***
ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от *** Й.В., разноски по ч.гр.д. № 2576/2022г. по описа
на РС-Плевен в размер на 33,80 лева, съразмерно с частта от вземането, за
която се установи, че съществува.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5