№ 29
гр. Враца, 25.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Търговско дело №
20241400900064 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и обезщетение за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на законната лихва до окончателното изплащане на
сумите.
Постъпила е искова молба от Т. В. Т., с ЕГН **********, от *** срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***.
В исковата молба се твърди, че на 22.03.2024 г., около 20,15 ч. на път III - 101, в
района на км 17 + 500 пред табелата за град Криводол, настъпило ПТП, при което л.а. марка
„Фолксваген", модел "Лупо", с рег. № М***СА, управляван от правоспособния водач Д. Н.
С., с ЕГН **********, с адрес: *** и собственост на М. Д. Н., с ЕГН **********, се движи с
несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над управлението на МПС, завърта се
и навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска в л.а. марка „Опел", модел „Астра", с
рег. № СА *** МТ, собственост на ОДМВР Враца, с ЕИК ***, управляван от П. И. П., с ЕГН
**********, адрес ***. В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП ищеца Т. В.
Т., пътник на предна седалка в л.а. марка "Опел", модел „Астра", с рег. № СА *** МТ,
претърпял фрактура на дясна раменна кост /хумерус/ и извадена дясна раменна става,
транспортиран бил с линейка до СО -„МБАЛ Враца" АД, където му били направени
изследвания и бил прегледан. На 22.03.2024 г. бил приет в Ортопедо - травматологично
отделение на „МБАЛ Враца" АД, където му била извършена операция под местна анестезия
- закрито наместване на дислокация на рамо. Под мониторен контрол била направена
1
репозиция и поставена имобилизираща превръзка по Дезо. Освободен бил за домашно
лечение. Механизмът за настъпване на процесното ПТП, реализирано на 22.03.2024г. бил
описан в Констативен Протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № 156/22.03.2024 г. с рег. №
967000 - 4340/25.03.2024г. на ОД МВР Враца, и бил следният: На 22.03.2024 г., около 20,15ч.
на път III -101, в района на км 17 + 500 пред табелата за град Криводол, настъпило ПТП, при
което л.а. марка „Фолксваген, модел "Лупо", с рег. № М *** СА, управляван от
правоспособния водач Д. Н. С. се движи с несъобразена с пътните условия скорост, губи
контрол над управлението на МПС, завърта се и навлизащ в лентата за насрещно движение и
се блъснал в л.а. марка „Опел", модел „Астра“, с рег. № СА *** МТ, собственост на ОДМВР
Враца, управляван от П. И. П.. По случая било образувано ДП № 24/2024 г. по описа на
ОСлО при ОП - Враца. Към датата на събитието било налице валидно застрахователно
правоотношетие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите за л.а. марка „Фолксваген", модел "Лупо", с рег.№ М *** СА с ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД, предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ. Изложеното сочело доказаност на
настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца, а оттук доказано
било и наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието на чл. 493, ал. 1 вр.
чл. 477, ал. 1 КЗ. Ищецът, в качеството си на пострадало лице имал право, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния
водач, плащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са във
връзка с процесното ПТП. На 16.04.2024 г. ищеца представил застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощно, констативен протокол за ПТП с пострадали лица,
медицински документи доказващи причинените телесни увреждания и фактури за заплатени
разходи. Извънсъдебната застрахователна претенция, била администрирана в ЗК "ЛЕВ ИНС"
АД и била образувана щета № 0000-1000-03-24-7326/16.04.2024 г.. Съгласно чл. 496, ал. 3, т.
1 КЗ, застрахователят не можел да откаже да се произнесе по основателността на претенция
за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилисти
когато за удостоверяване на пътнотранспортното произшествие бил представен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. В допълнение към горното, констативният протокол за
ПТП с пострадали лица свидетелствал за настъпването на процесното произшествие.
Последният бил надлежно съставен от компетентен държавен орган, съдържал всички
необходими реквизити и бил подписан от длъжностно лице. Налице били всички основания
да се счита, че контролният орган спазил стриктно служебните си задължения и процедурата
по изготвянето на протокола, като проверил надлежно всички факти, констатирани в него. В
този смисъл по своята правна природа констативният протокол за ПТП с пострадали лица
съставлявал официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179 от ГПК протоколът
имал обвързваща съда, респ. ответника, материална доказателствена сила относно фактите,
осъществени от или в присъствието на длъжностното лице, а именно - механизмът на
процесното ПТП. Въпреки представянето на необходимия набор от документи по смисъла
на чл. 4, ал. 3 КЗ, получили отговор на 17.04.2024 г., обективиран в писмо с изх. № 3414 от
ответника, с който били уведомени, че следва да предоставят влязъл в сила краен акт на
2
наказателното производство и други неизготвени към момента документи. Описаните по -
горе действия и бездействия на ответника представлявали отказ, който по своята същност е
неправилен. Съгласно чл. 106, ал. 5 от КЗ, не се допускало изискване на доказателства, с
които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуването
на нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както
и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано
забавяне удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. С оглед на тези
съображения, липсата на банкова сметка, дори и такава да е изискана, както и на други
документи не възпрепятства възможността на застрахователя да разгледа претенцята и да
определи застрахователно обезщетение, в какъвто смисъл ищеца сочи съдебна практика.
Непредоставянето на банкова сметка от страна на ищеца, който желае да получи
застрахователно обезщетение имало за последица единствено забава на кредитора по
отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ, като застрахователят не
дължал законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение /чл. 380, ал.3
КЗ вр. чл. 409 КЗ/. Такава лихва би се дължала, както и в настоящата хипотеза, когато
неоснователно са изискани допълнителни документи, различни от тези в чл. 498, ал. 3 КЗ, в
какъвто смисъл ищеца сочи съдебна практика. В пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП - Т. В. Т. претърпял вреди, а именно: фрактура на дясна раменна кост
/хумерус/ и извадена дясна раменна става, транспортиран бил с линейка до СО - „МБАЛ
Враца" АД, където му били направени изследвания и бил прегледан. На 22.03.2024 г. ищеца
бил приет в Ортопедо - травматологично отделение на „МБАЛ Враца" АД, където му била
извършена операция под местна анестезия - закрито наместване на дислокация на рамо. Под
мониторен контрол била направена репозиция и била поставена имобилизираща превръзка
по Дезо. Освободен бил за домашно лечение. Впоследствие, след приключване на
болничното лечение ищецът продължил лечението си в домашни условия, и се нуждаел от
чужда помощ при изпълнение на ежедневните си занимания и тоалет, изпитвал болки и пиел
обезболяващи. Влошеното здравословно състояние на ищеца се отразявало тежко и на
психиката му - чувствал се много зле, ставал потиснат, раздразнителен, самовглъбен,
затварял се в себе си, изпитвал чувство на тревожност, безспокойство, загуба на апетит.
Обобщавайки, настъпилото събитие имало за последица силно негативно влияние върху
целия бъдещ живот на ищеца, който претърпял и продължавал да търпи болки и страдания
от настъпилото ПТП, както и дискомфорт в ежедневието си, свързан с различни по вид
психологични проблеми. За компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в
болки и страдания, които ищецът претърпял, търпи и щял да продължава да търпи,
претенцията била в размер на 50 000,00 лева, ведно със законна лихва. Следвало да се вземе
предвид и финансовата обстановка, през последните години, нивото на инфлация, съответно
дефлация, индексът на потребителските цени. Предвид гореизложено, ищеца претендира
постановяване на решение, с което да се осъди ответника да му заплати сумата от 50 000,00
лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
посочената сума от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция - 16.04.2024 г. до
3
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. Ответника оспорва исковата претенция изцяло по
основание и по размер. Пред застрахователя била предявена претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от Т. В. Д. за причинени неимуществени вреди вследствие на
ПТП от 22.03.2024 г., във връзка с което била образувана застрахователна преписка №0000-
1000-03-24-7326 от 16.04.2024 г.. Застрахователната преписка била разгледана, като
представените при образуване на преписката документи били недостатъчни за изясняване на
обстоятелствата, при които се осъществил транспортния инцидент и по причина от
действията на кой от участниците в произшествието се реализирал неговия механизъм, във
връзка с което застрахователя уведомил пълномощника на заявителя за необходимостта от
представяне на допълнителни документи с писмо с изх. № 3414/17.04.2024 г.. Поисканите от
ищеца допълнителни документи не били представени пред застрахователя, а едва със
завеждане на исковата претенция. Ищеца към момента на инцидента бил в трудови
правоотношения с ОД на МВР - Враца. Транспортния инцидент настъпил по време по което
ищецът изпълнявал трудовите си задължения, с оглед на което инцидента представлявал
трудова злополука. Във връзка със същия били приложими разпоредбите на Глава X, раздел
I от КТ. В чл. 200 от същите било уредено, че за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена
работоспособност 50 и над 50 на сто, или смърт на работника или служителя, работодателят
отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник, или
служител, има вина за настъпването им. В чл. 212 от КТ пък било предвидено, че за
неуредените в тази глава въпроси по имуществената отговорност на работодателя за
причиняване на смърт или увреждане на здравето на работника или служителя, както и по
имуществената отговорност на работника или служителя към работодателя, се прилага
гражданският закон. По аргумент за противното следвал извод, че за уредените въпроси,
разпоредбите на гражданския закон за неприложими. В този смисъл било и TP № 45/1990 г.
на ОСГК на ВКС. В случая, при наличие на трудова злополука, правата на пострадалия
работник за претърпените от това неимуществени вреди подлежали на уреждане по реда на
чл. 200 и сл. от КТ, и по отношение на тях не били приложими тези на гражданския закон, т.
е тези на чл. 45-54 от ЗЗД. Този тип злополука пораждала специална трудовоправна
отговорност, различна от гражданската отговорност, уредена в разпоредбите на чл. 45-54 от
ЗЗД, явяваща се обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите". За ЗК „Лев Инс" АД не възниквало задължението да
обезщети на основание тази застраховка претърпените от ищеца вреди от тази трудова
злополука, което правело претенцията по чл. 432 от КЗ неоснователна. Сочи съдебна
практика в подкрепа на доводите си. При неприемане на горните аргументи за
неоснователност на исковата претенция, оспорва твърденията в исковата молба, че
процесното произшествие настъпило единствено по причина от действията на водача Д. С.
при управлението на лек автомобил „Фолксваген Лупо" с peг. №М***СА. Оспорва
твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както същият е описан в
4
исковата молба, както и че механизма на произшествието в конкретната му изява се
осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача С.. Вина за
настъпилия транспортен инцидент имал изцяло водача на лек автомобил „Опел Астра" с peг.
№ СА***МТ, който нарушил императивните разпоредби на ЗДвП, като заявените от ищеца
неимуществени вреди настъпили в причинна връзка единствено от това противоправно
поведение. Оспорва твърдението, изложено в исковата молба, че механизма при който
настъпил транспортния инцидент е установен с представения по делото Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №156/22.03.2024г., предвид материалната
доказателствена сила на посочения документ в качеството му на официален. В графа
„Обстоятелства и причини за ПТП" не бил описан механизъм, и не можело предвид липсата
на данни актосъставителя да е очевидец на произшествието, при което настъпил
транспортния инцидент, а единствено да е посочено, че е образувано досъдебно
производство и обстоятелството, че механизма, при който е настъпило произшествието е в
процес на изясняване. Оспорва твърденията, че поради осъществяване на пътно -
транспортно произшествие от 22.03.2024г., за ищеца Т. Т. в причинно - следствена връзка с
механизма на произшествието са настъпили описаните в исковата молба телесни травми и
здравословни състояния, техния морфологичен характер, провеждането и естеството на
лечението за неговата продължителност. Оспорва твърденията, че възстановителния период
от травмите, настъпили за ищеца от процесния инцидент не е завършил, тъй като не са
налични данни за продължаващо лечение, рехабилитация или друго, обозначаващо
незавършило лечение, вкл. към настоящия момент. Съобразно представените медицински
документи, установяващи здравния статус на ищеца след ПТП, след проведеното лечение,
изхода е с подобрение и не са налични данни оздравителния период да не е завършил, да са
настъпили неблагоприятни последици с траен характер или друго, от което да следва извод
за незавършено лечение. Оспорва твърденията за настъпили, в причинно-следствена връзка
с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и
проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за
настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция, който е
изключително завишен, прекомерен и не кореспондира нито с естеството на травмата, нито с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, нито с липсата на
данни за последващо лечение или ексцес, от което се налага извод за настъпило в обичайния
срок възстановяване, нито с причините и обстоятелствата при осъществяването на
произшествието, вкл. и относимата към момента на възникването на ПТП съдебна практика.
Оспорва твърдението, за настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в
първичната медицинска документация няма данни за търпени такива от ищеца, както и за
проведено лечение. С исковата молба не били представени медицински документи, които да
съдържат данни за диагностицирано душевно разстройство или психично/психиатрично
заболяване на ищеца. Липсвали сведения кога и за какъв период са се проявили съответните
симптоми, както и информация за провеждано лечение на такова състояние, както и ищеца
да е в невъзможност да изпълнява длъжността си поради негодност от психическо
състояние. Не били представени никакви медицински данни, които да удостоверяват
5
психичното състояние на ищеца. Липсата на такива данни правело невъзможно
установяването на причинно-следствената връзка между претърпените вреди и инцидента.
За да може съдът да прецени дали психичното състояние на ищеца е пряко свързано с ПТП,
било необходимо да има медицинска документация, която да доказва състоянието на ищеца
преди инцидента. На самостоятелно основание оспорва твърдението, че заявените с исковата
молба вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент. Твърди изключителен принос на
пострадалия за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент - поради
извършени като пътник в лек автомобил „Опел Астра", нарушения на установени от ЗДвП
правила. Поддържа, че причина за настъпване на телесните травми за пострадалия е
извършено нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата и Правилника за
прилагането му и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на
обезопасителен колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение на
разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП, пострадалия - като пътник в лек автомобил „Опел Астра"
създал предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на
произшествието и улеснил тяхното възникване. Поддържа, че телесните травми в
конкретният им морфологичен характер и тежест са настъпили за пострадалия като резултат
от липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен обезопасителен колан, представляващо
нарушение на императивна правна норма - чл. 137А от ЗДвП. Поради липсата на поставен
предпазен колан от пострадалия, не било налично възпиращото свободното движение на
тялото противодействие, за каквото е предвиден конструктивно и функционално
обезопасителния колан, от което бил възможен контакта на тялото на пострадалия с детайли
от вътрешното оборудване на автомобила и от което настъпили травмите. Телесните травми
на пострадалия възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на
автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и настъпили в резултат
от пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ
в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което поддържа възражение за
изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите. Поддържа, че при
използване на предпазния колан от пострадалия, той не би получил травми като
възникналите, а други, по - леки по патоморфологичен характер. От анализа на
извършваните краш тестовете за конкретния лек автомобил „Опел Астра", проведени от Euro
NCAP, показват, че предпазните колани значително намаляват риска от тежки наранявания
при инциденти. Например, при челен удар със скорост до 64 км/ч, предпазните колани
осигуряват защита на главата, гърдите и краката на пътниците. В странични удари до 50
км/ч, предпазните колани, заедно със страничните въздушни възглавници, осигуряват
адекватна защита. Според данни от Euro NCAP, използването на предпазни колани намалява
риска от фатални и сериозни травми с до 50-60%. Предвид изложените аргументи и данните
от краш тестовете, поддържа, че изключителният принос на пострадалия за настъпване на
травмите трябва да бъде взет предвид при определяне на обезщетението. Нарушението на
чл. 137А от ЗДвП чрез непоставяне на предпазен колан значително увеличило тежестта на
получените наранявания, което доказвало, че травмите са възникнали вследствие на липсата
6
на обезопасяване. Поведението на пострадалия можело да доведе до съпричиняване и без да
нарушава закона, и не можело да се квалифицира като неправомерно, тъй като няма правно
задължение да предприема мерки за запазване на имуществото си. Някои автори приемали,
че съществува задължение да се отнасяме внимателно и грижливо към правата и благата си.
Ако поведението ни нарушава това правило и е вредоносно, макар да не нарушава изрична
правна норма, то противоречало на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и щяло да бъде свързано със санкцията,
която този текст установява за пострадалия. За да е налице съпричиняване на вредата,
пострадалият трябвало да не е положил дължимата грижа - грижата на добрия стопанин, към
собствените си работи. Поведение, което се отклонявало от изискването за дължимата
грижа, следвало да се квалифицира като противоправно. Задължението за грижа се свеждало
до полагане на грижа да се избегнат вредите, които разумно може да се предвиди, че ще
настъпят като последица от създадената от дееца опасност, като поведението се сравнява с
това на разумния, добрия, грижовния човек. Съпричиняването на вреди имало обективен
характер, като последният елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД било
неполагането на дължимата грижа към собствените работи от страна на пострадалия. Щом
се говори за „дължима" грижа, това предполагало, че пострадалият е бил длъжен да положи
грижа за собствения си интерес и поведението му се квалифицирало като противоправно в
приетия по-широк смисъл, а именно противоречие със закона или със задължението за
полагане на грижа към собствените си работи. Оспорва размерът на предявения иск за
неимуществени вреди, като счита същия за изключително завишен, недължим и заявен в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Поддържа, че
исковата сума е изключително завишена и не съответства на обективните критерии,
включващи се в понятието „справедливост", принципно указани от Върховен съд и
определени като елементи за обезвреда. Не споделя изложените от ищеца аргументи, че съда
при определяне на застрахователното обезщетение следва да вземе предвид нарастваща
инфлация в страната. Вземането предвид на инфлацията при определяне на обезщетението
може да доведе до непредвидимост за страните по делото, но и изобщо. Основен принцип на
правото е правната сигурност и предвидимост, които биха били накърнени при непрекъснато
адаптиране на обезщетенията спрямо текущата инфлация. Българското законодателство не
предвиждало изрично корекция на застрахователните обезщетения спрямо инфлацията.
Въвеждането на такъв фактор от страна на съда можело да се разглежда като превишаване
на правомощията му и нарушаване на принципа на законност. Основната цел на
застрахователното обезщетение била да възстанови пострадалия в състоянието преди
настъпване на вредата, но не и да го обогати. Вземането предвид на инфлацията можело да
доведе до присъждане на сума, надвишаваща реално претърпените вреди, което
противоречало на принципа на възстановителност. Съдебната практика не включвали
инфлацията като фактор при определяне на обезщетението, поради което не се следвало
въвеждането на нови и неоснователни фактори. Оспорва изцяло иска за присъждане на
лихва по претенцията за неимуществени вреди - като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск и поради обстоятелството, че задължението за заплащане на
лихва възниква от момент, в който искането за изплащане на застрахователно обезщетение
7
бъде установено по основанието му, предвид нормативно регламентираните предпоставки за
изплащане на обезщетение. Отделно налице имало и забава на кредитор, тъй като по
застрахователната преписка не била посочена банкова сметка с титуляр ищеца, по която да
извършат плащания от страна за застрахователя, от което налице била хипотезата на чл. 380,
ал. 3 от Кодекса за застраховането. Възразява срещу искането за присъждане на разноски в
полза на ищеца. Претендира разноски.
В двуседмичен срок от връчване на препис от отговора с доказателствата, ищеца не е
подал допълнителна искова молба.
В съдебно заседание ищeца, в докладвана писмена молба от процесуалния му
представител поддържа предявения иск, по съображенията в исковата молба.
В съдебно заседание ответника, чрез процесуалния си представител поддържа
отговора по доводите в същия. Моли да бъде взето предвид, че ищеца е получил вече
обезщетение за търпените от него вреди. В писмена защита излага съображения за
отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 22.03.2024 г., че
е посетено ПТП от мл. автоконтрольор И. Д. В. и мл. автоконтрольор Н. Д. Н. - дежурни
ПТП от сектор ПП при ОДМВР - Враца, настъпило на 22.03.2024 г. около 20,15 ч. на път III-
101 в района на км. 17+500, като участник 1 в ПТП е МПС, с рег. № М***СА, марка
„ФОЛКСВАГЕН" модел „ЛУПО", собственост на М. Д. Н., с водач Д. Н. С., със застраховка
„ГО" в ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, полица № BG/22/123001407809, валидна от 13.05.2023 г. до
12.05.2024 г.. Участник 2 в ПТП е МПС, с рег. № СА***МТ, марка „ОПЕЛ " модел „АСТРА",
собственост на ОДМВР - Враца, с водач П. И. П., със застраховка „ГО" в ЗД "БУЛ ИНС",
договор от 25.08.2023 г., валидна от 01.10.2023 г. до 30.09.2024 г.. Участник 3 в ПТП е Т. Ц.
Ю., пътник на предна седалка на МПС, с рег. № М***СА, марка „ФОЛКСВАГЕН" модел „ЛУПО".
Участник 4 в ПТП е Т. В. Т. - пътник на предна седалка на МПС, с рег. № СА***МТ, марка „ОПЕЛ"
модел „АСТРА". При ПТП са пострадали: Д. Н. С., получила фрактура на срамна кост,
настанена в „ХО" на МБАЛ „Хр. Ботев", без опастност за живота; Т. Ц. Ю., получил
фрактура на лява раменна става и комоцио, настанен в „ХО" на МБАЛ „Хр. Ботев", без
опастност за живота; Т. В. Т., получил фрактура на дясна раменна кост, извадена дясна
раменна става, освободен за домашно лечение, без опасност за живота. Щетите,
обстоятелствата и причините за ПТП са в процес на изясняване по образуваното ДП №
24/22.03.2024 г. по описа на ОСлО при ОП Враца.
Установява се от споразумение, обективирано в протокол от 13.11.2024 г. по
приложеното НОХД № 1020/2024 г., по описа на ОС – Враца, че е призната обвиняемата Д.
Н. С. за виновна в това, че на 22.03.2024 г., около 20,15 часа, на път III-101 Враца - Криводол
в землището на гр. Криводол на км. 17+500, при управление на л.а., с рег. № М***СА, след
като е нарушила правилата за движение по пътищата на пътните превозни средства, а
именно: в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - При избиране скоростта на движение на
8
водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на
скоростта в км/ч: при разрешена в населено място от 50 км/ч се е движила със скорост от
около 92 км/ч, при максимално разрешена в населено място скорост, от 50 км/ч и при
излизане от десен завой е загубила напречната устойчивост и е навлязла в лентата за
насрещно движение, в непосредствена близост пред насрещно движещия се лек автомобил с
рег. № СА***МТ, собственост на ОДМВР - Враца, управляван от П. И. П. от гр. Криводол,
при което по непредпазливост е причинила телесни повреди на повече от едно лице, както
следва: на Т. Ц. Ю., изразяваща се в счупване на лява ключица, което увреждане му е
причинило „трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник" - „средна телесна
повреда" и на Т. В. Т. изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става, което увреждане
му е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник - средна телесна
повреда, престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1
НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е определено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, съгласно
чл. 66, ал. 1 НК, като на основание чл. 343г НК, е определено и наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година, считано от одобряване на споразумението.
Установява се от справка в Гаранционен фонд, че за МПС, с рег. № М***СА, е налице
сключена застраховка „ГО" в ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, валидна от 13.05.2023 г. до 12.05.2024 г..
Установява се от извънсъдебна претенция, че на 16.04.2024 г. ищеца е заявил
извънсъдебна претенция за сумите предмет на делото пред ответника, като видно от отговор
от 17.04.2024 г., ответника изискал от ищеца представяне на допълнителни документи.
Установява се от писмо от НОИ от 08.11.2024 г. до ответника, че осигурителя ОД на
МВР - Враца е подал декларация за трудова злополука за ищеца, регистрирана на 04.04.2024
г., като с разпореждане № 13/08.04.2024 г. злополуката е приета за трудова и на ищеца в
периода март 2024 г. - юни 2024 г. са изплатени парични обезщетения за временна
неработоспособност по болични листове с причина "4 злополука - трудова по чл. 55, ал. 1 от
КСО" в общ размер на сумата 6048,61 лева.
Установява се от заключението на вещото лице по събраната съдебно - медицинска
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, съвкупно преценено с
приложените медицински документи, следните обстоятелства: При процесното ПТП Т. И. е
получил: Изкълчване на дясна раменна става. Посоченото увреждане му е причинило трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник. Налице е причинно-следствена връзка
между полученото от ищеца увреждане и процесното ПТП на 22.03.2024 г.. Лечението, което
е проведено е било мануално наместване под местна упойка на изкълчването с последваща
имобилизационна превръзка на Дезо, като няма медицински данни как е протекъл
оздравителния период. Ищецът е търпял болки и страдания със значителен интензитет за
периода след травмата до наместването на изкълчената става, като постепенно болките му са
отзвучавали вследствие на поставената му имобилизационна превръзка. Ищецът и към
настоящия момент търпи болки свързани с определени движения в раменната става и лек
функционален дефицит на същата. Посоченото изкълчване е довело до известни неудобства
9
в ДЕЖ за срока на имобилизация и възстановяване, като последния е около 2-3 месеца. Няма
настъпили усложнения в общото здравословно състояние на ищеца. Механизма на
получаване на увреждането е индиректен - подпиране с ръка в таблото на лекия автомобил,
при което вследствие на челния сблъсък и инерционните действащи сили на тялото напред
се е получило посоченото изкълчване на дясна раменна става. При ищеца не са установени
така наречените „коланни травми", като при прегледа същият съобщава, че не е ползвал
обезопасителен колан. При употреба на такъв нямаше да се получи посоченото увреждане.
Установява се от заключението на вещото лице по събраната съдебна автотехническа
експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание, съвкупно преценено с
приложените по делото документи, следните обстоятелства: Процесното ПТП е станало на
22.03.2024 г. около 20,00 часа на път III-101 (Враца -Криводол) на км 17+500 в тъмната част
на денонощието при ясно студено време, при нормална видимост и суха пътна настилка.
ПТП е станало в прав хоризонтален участък преди навлизане в ляв завой по посока към гр.
Враца. Движението в този участък от път III-101 е с двупосочна организация на движението.
Платното за движение на ППС по път III-101 в района на станалото ПТП е с обща ширина
около 5,80 метра, разделено с единична непрекъсната линия Ml в две ленти: дясна с ширина
3 метра и лява с ширина 2,80 метра в посока към гр. Враца. Платното за движение е покрито
с едрозърнест асфалт, без неравности и замърсявания. Платното за движение на ППС е
ограничено от двете страни със затревени банкети на нивото на пътя с променлива ширина.
Лекият автомобил марка „Опел", модел „Астра", с peг. №СА***МТ се е движил по път III-
101 в посока от гр. Враца към гр. Криводол, а лекият автомобил марка „Фолксваген", модел
„Лупо", с peг. №М***СА се е движил в насрещна посока - от гр. Криводол към гр. Враца.
Ударът между двете ППС е реализиран на път III-101 в дясната лента гледано в посока от гр.
Враца към гр. Криводол. Механизма на ПТП е следният: ПТП-то е станало на 22.03.2024 г.,
около 20,00 часа на път III-101 (Враца -Криводол) на км 17+500, в тъмната част от
денонощието при ясно време, сухо пътно платно и нормална видимост. Лекият автомобил
„Фолксваген Лупо", с peг. № М***СА се е движил в участъка на ПТП-то в посока от гр.
Криводол към гр. Враца със скорост от около 92 км/ч.. В определен момент водачът на лекия
автомобил „Фолксваген Лупо" е бил заслепен от насрещнодвижещ се лек автомобил, поради
което е напуснал платното за движение в дясно по посока на движението и се блъснал в
табелата „Край на населено място", след което в резултат на удара се завъртял на ляво и
отклонил в ляво по посоката си на движение, навлизайки в насрещното платно за движение.
В същото време лекият автомобил „Опел Астра", с peг. № СА***МТ се е движил в
полагащата му се дясна лента за движение със скорост към момента на възникване на
опасността от около 59 км/ч в посока от гр. Враца към гр. Криводол. Лекият автомобил
„Опел Астра", достигайки до мястото на удара с лекия автомобил „Фолксваген Лупо",
поради липса на разстояние - попадане на мястото на удара в опасната му зона на спиране е
блъснал с предната си част насрещно движещия се „Фолксваген Лупо", с peг. №М***СА в
областта на лява му странична част. В резултат на удара по действието на инерционните
сили лекия автомобил „Фолксваген Лупо" е продължил движението си напред и в ляво, след
което се установил в покой извън платното за движение с предната си част насочена към гр.
10
Враца. Вследствие на удара по действието на инерционните сили лекия автомобил „Опел
Астра", с peг. № СА***МТ се отклонил в дясно по посоката си на движение, след което се
установил в покой с предната си част в левия банкет на платното за движение. В следствие
на настъпилото ПТП, водачът на лекия автомобил „Фолксваген Лупо", пътника Т. Ц. Ю. от
гр. Враца и пътника в лекия автомобил „Опел Астра" Т. В. Т. от гр. Криводол са получили,
описаните в медицинските документи наранявания. От техническа гледна точка, причина за
настъпилото ПТП са субективни действия на водача на лекия автомобил „Фолксваген Лупо",
с рег. № М***СА с органите за управление, довели до движение с превишена скорост от 92
км/ч при максимално разрешена в населено място скорост от 50 км/ч и при излизане от десен
завой е загубил напречна устойчивост и навлязъл в лентата за насрещно движение в
непосредствена близост пред лек автомобил „Опел Астра", с peг. №СА***МТ, с което сам
поставил себе си и водача на лекия автомобил „Опел Астра", с peг. №СА***МТ в
невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП. Скоростта на движение на лекия
автомобил „Фолксваген Лупо" преди ПТП е била около 92 км/ч, а в момента на удара с лекия
автомобил „Опел Астра" е била около 29 км/ч.. Дължината на опасната зона за спиране на
лекия автомобил „Фолксваген Лупо" при движение с определената скорост от 92 км/ч в
условията на произшествието е била около 78 метра. Дължината на опасната зона за спиране
на лекия автомобил „Фолксваген Лупо" при движение с разрешената в населено място
скорост от 50 км/ч в условията на произшествието е била около 31 метра. От техническа
гледна точка в условията на станалото ПТП при разминаване на двата насрещно движещи се
леки автомобили, опасността от ПТП за водачите е възникнала в момента, в който лекият
автомобил „Фолксваген Лупо" с peг. №М***СА, движещ се по път III-101 в посока от гр.
Криводол към гр. Враца, излизайки от десен завой е навлязъл от дясната в лявата лента на
платното за движение, по която се е движел лекият автомобил „Опел Астра", с peг.
№СА***МТ. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Лупо", с peг. №М***СА е имал
техническа възможност да се движи с разрешената с пътен знак максимална скорост от 50
км/ч и при излизане от десен завой да продължи да се движи в дясната лента на платното за
движение, при което ПТП не би настъпило с лекия автомобил „Опел Астра". ПТП-то е
настъпило в тъмната част на денонощието, при насрещно движещи се леки автомобили
„Фолксваген Лупо" и „Опел Астра". Лекият автомобил „Фолксваген Лупо" се е движил с
включени светлини на фаровете и видимостта за водача е била в рамките на осветената от
тях зона. Фаровете на лекия автомобил „Фолксваген Лупо" отговарят на всички европейски
норми и в условията на произшествието и видимостта пред автомобила при включени къси
светлини е била около 50 метра. Водачът на лекия автомобил „Фолксваген Лупо" при
движение със скорост от 50 км/ч е имал техническа възможност да предотврати настъпилото
ПТП, чрез аварийно спиране. При станалото ПТП ударът за лекия автомобил „Опел Астра" е
бил челен, а за лекия автомобил „Фолксваген Лупо" е бил страничен. Пострадалият Т. В. Т. е
бил на предната дясна седалка на лекия автомобил „Опел Астра". В конкретния случай на
инициален удар - челен удар за лекия автомобил „Опел Астра" с направление на ударния
импулс отпред назад, успоредно на надлъжната ос на купето на автомобила, създадената от
ударния импулс на инерционната сила, действаща върху тялото на пътника на предната лява
11
седалка е била с направление в посока отзад напред на купето на лекия автомобил.
Вследствие на действието на тази инерционна сила, тялото на водача в инициалния момент,
следвайки силата и направлението на инерционната сила се стреми да се придвижи в посока
напред към арматурното табло и предното панорамно стъкло на автомобила. Лекият
автомобил „Опел Астра" е оборудван с триточкови инерционни обезопасителни колани.
Предпазните триточкови, инерционни колани са средство за пасивна защита, с
предназначение за задържане на водача на автомобила и пътниците в него при правилно
поставени колани, в случай на удар в друго МПС, към мястото им на седене - на таза и
долните крайници към седалката и горната част на тялото към облегалката, при инерционна
сила и направление, действаща върху тялото в посока отпред назад спрямо надлъжната ос на
автомобила, но не ограничават движението на горните крайници и долната част на долните
крайници. Движението на тялото на пътника в лекия автомобил при поставен предпазен
колан е ограничено към седалката на автомобила, като свободно могат да се движат само
горните и долните крайници. Лекият автомобил - „Опел Астра", с peг. №СА***МТ с първа
регистрация 09.06.2008 г. е бил оборудван с предпазни колани, конкретно предна дясна
седалка /за пътник/: триточков пояснораменен инерционен обезопасителен колан.
Предпазните триточкови, инерционни колани са средство за пасивна защита, с
предназначение за задържане на водача на автомобила и пътниците в него при правилно
поставени колани, в случай на внезапно спиране на автомобила/в режим на аварийно
спиране, удар в друго МПС, към мястото му на седене - на таза и долните крайници към
седалката и горната част на тялото към облегалката, при инерционна сила и направление,
действаща върху тялото в посока отзад напред спрямо надлъжната ос на автомобила, но не
ограничават движението на горните крайници и долната част на долните крайници. В
условията на ПТП - удар отпред назад, при рязко приложено усилие от тялото на водача
върху колана, блокиращата му система се задейства и спира неговото свободно
освобождаване, което от своя страна възпира движението на тялото в посока напред и
настрани, като го задържа върху облегалката на седалката. Движението на тялото на водача
на лекия автомобил при правилно поставен предпазен колан е ограничено към седалката,
свободно се движат само горните и долните крайници. Предпазните колани са напълно
ефективни само при по-ниски скорости на движение на автомобила, което е доказано от
извършени многобройни краш тестове. Лекият автомобил - „Опел Астра", с peг. №СА***МТ
е със счупено предното панорамно стъкло, като при правилно поставен колан, при приетия
механизъм на ПТП няма начин ищеца да може с главата да достигне панорамното стъкло и
да го счупи.
От показанията на свидетелката Д. С., се установява следното: свидетелката заявява,
че в годината на заседанието участвала в транспортен инцидент, на излизане от гр.
Криводол; единственото, което си спомня, било че една кола минала пред нея, заслепила я,
защото карала на дълги светлини, колата на свидетелката се завъртяла и въртейки се влязла
в насрещното движение; свидетелката била изпаднала в безсъзнание; единствено помни, че
си вдигнала главата от волана, после една жена й помогнала да излезе, защото вратата й
била смачкана; помни, че жената я извадила и извикала линейка; била със силни болки в таза
12
и не помни нищо повече; била в тежко състояние и изобщо не видяла и не знала кога и как
са се ударили.
От показанията на свидетеля Т. Ю., се установява следното: свидетеля заявява, че
участвал в ПТП в годината на заседанието; били с приятели и от Криводол тръгнали за гр.
Враца, между 18,00 и 19,00 часа; преди завоя за гр. Враца на табелата се завъртяли два пъти,
един път в едната, следващия път в другата посока, ударили се в табелата, табелата ги
изхвърлила в насрещното и оттам се ударили; свидетеля за момент изгубил съзнание; били с
Фолксваген; произшествието настъпило в тъмната част на денонощието, не било валяло;
излезли леко от пътя покрай пътния банкет и там имало пясък; ударили се в патрулката,
която идвала от Враца, а те пътували за Враца; след удара спрели някакви хора и помогнали,
извадили свидетелката С. от автомобила; обадили се на 112, дошла линейка, единият от
полицаите дошъл при тях, другият бил в автомобила, първо дошла линейка за него, а след
това за свидетелите.
От показанията на свидетелката З. З., се установява следното: свидетелката заявява,
че с ищеца живеят на семейни начала и го вижда всеки ден; познава го от 12 години;
известно й е, че е претърпял ПТП на 22.03.2024 г.; когато го видяла изглеждал зле, не
говорел, треперел; впоследствие се затворил в себе си; не контактувал така, както преди,
стоял си повече вкъщи, преди се срещал с приятели, сега не; когато шофирал се притеснявал,
имал чувството, че идва кола отсреща; ищеца бил с извадено рамо и счупена ръка в рамото
при ПТП-то; ходел при доктор и му казвали как да се раздвижи; казвали му да стиска топка,
за да може да раздвижи мускулите, разтягал ластици; операция и гипсиране не било имало;
нямало как да бъде гипсиран, заради рамото, тъй като е извадено; имал нужда от чужда
помощ за ежедневните си нужди, свидетелката му помагала да може да легне, което рядко
успявал, понеже не можел да лежи на леглото, да стане също не можел, защото не можел да
се вдигне сам; стоял си в стаята, не идвал в кухнята, свидетелката му носила храна и вода;
можел да приема сам храна и вода, но му ги носела; с едната ръка можел да се обслужва, но
другата му ръка била обинтована; помагала му при обличането; в банята също му помагала;
ищеца не се чувствал добре от тази помощ, дори плачел, защото се чувствал като ненужна
вещ, всяко нещо трябвало да прави свидетелката; това негово състояние продължило около
3 месеца, докато не свалили бинтовете; през този период само свидетелката се грижела за
ищеца, никой друг не помагал; през целия период на възстановяване свидетелката била до
ищеца и му помагала; свидетеля все още не се бил възстановил; оплаквал се от травми и
белези, излизало му все още рамото, при вдигане на ръката; само до едно ниво си вдигал
ръката, до нивото на гърдите, частта отгоре излизала, ако се опита по-високо, не можел да
направи свободно движение, когато взема нещо го правел с тласък на тялото; във връзка с
изваждане на рамото посещавал лекар и ходил на физиотерапия само веднъж; това не му
пречело да управлява автомобила.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
13
За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането, е необходимо установяване от ищеца, че е претърпял описаните в исковата
молба неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на
ПТП е застрахована при ответника.
От събраните по делото доказателства, в частност от констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 22.03.2024 г., от споразумение по НОХД № 1020/2024 г. по описа на ОС
– Враца, от заключенията на вещите лица по събраните съдебно - медицинска и съдебна
автотехническа експертиза, от изслушването на същите в съдебно заседание, съвкупно
преценени с приложените документи, се установиха относимите по делото обстоятелства.
Установи се, че Д. Н. С., при управление на лек автомобил, марка „Фолксваген", модел
„Лупо", с рег. № М***СА, около 20,15 часа, на път III-101 Враца - Криводол в землището на
гр. Криводол на км. 17+500, нарушила правилата за движение по пътищата на пътните
превозни средства, а именно: в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - При избиране скоростта
на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч: при разрешена в населено място от 50 км/ч се е движила със
скорост от около 92 км/ч, при максимално разрешена в населено място скорост, от 50 км/ч и
при излизане от десен завой загубила напречната устойчивост и навлязла в лентата за
насрещно движение, в непосредствена близост пред насрещно движещия се лек автомобил,
с рег. № СА***МТ, собственост на ОДМВР - Враца, управляван от П. И. П. от гр. Криводол,
при което по непредпазливост причинила телесни повреди на повече от едно лице, както
следва: на Т. Ц. Ю., изразяваща се в счупване на лява ключица, което увреждане му е
причинило трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник - средна телесна
повреда и на ищеца Т. В. Т., изразяваща се в изкълчване на дясна раменна става, което
увреждане му причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник -
средна телесна повреда, престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. "б", пр. 2,
вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на С. било определено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, изпълнението на което било отложено за
срок от 3 години, съгласно чл. 66, ал. 1 НК, като на основание чл. 343г НК, като било
определено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година,
считано от одобряване на споразумението. Лекият автомобил „Фолксваген Лупо", с peг. №
М***СА се е движил в участъка на ПТП-то в посока от гр. Криводол към гр. Враца със
скорост от около 92 км/ч.. В определен момент водачът на лекия автомобил „Фолксваген
Лупо" е бил заслепен от насрещнодвижещ се лек автомобил, поради което е напуснал
платното за движение в дясно по посока на движението и се блъснал в табелата „Край на
населено място", след което в резултат на удара се завъртял на ляво и отклонил в ляво по
посоката си на движение, навлизайки в насрещното платно за движение. В същото време
лекият автомобил „Опел Астра", с peг. № СА***МТ се е движил в полагащата му се дясна
лента за движение със скорост към момента на възникване на опасността от около 59 км/ч в
посока от гр. Враца към гр. Криводол. Лекият автомобил „Опел Астра", достигайки до
мястото на удара с лекия автомобил „Фолксваген Лупо", поради липса на разстояние -
14
попадане на мястото на удара в опасната му зона на спиране е блъснал с предната си част
насрещно движещия се „Фолксваген Лупо", с peг. №М***СА в областта на лява му
странична част. Причина за настъпилото ПТП са субективните действия на водача на лекия
автомобил „Фолксваген Лупо", с рег. № М***СА с органите за управление, довели до
движение с превишена скорост от 92 км/ч при максимално разрешена в населено място
скорост от 50 км/ч и при излизане от десен завой загубил напречна устойчивост и навлязъл в
лентата за насрещно движение в непосредствена близост пред лек автомобил „Опел Астра",
с което сам поставил себе си и водача на лекия автомобил „Опел Астра", в невъзможност да
предотвратят настъпилото ПТП.
С действията си Д. Н. С., при управление на лекия автомобил „Фолксваген Лупо", с
peг. № М***СА, нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП – забраната за превишаване
скоростта от 50 км/ч, в населено място, а също и нормата на чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно
която на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. В резултат на
описаното деяние на Д. С., ищеца Т. В. Т. претърпял изкълчване на дясна раменна става,
причинило му трайно затруднение на движенията на горен десен крайник. Било проведено
мануално лечение - наместване под местна упойка на изкълчването с последваща
имобилизационна превръзка на Дезо. Ищецът търпял болки и страдания със значителен
интензитет за периода след травмата до наместването на изкълчената става, като постепенно
болките му отзвучавали вследствие на поставената му имобилизационна превръзка. Ищецът
и понастоящем търпял болки свързани с определени движения в раменната става и лек
функционален дефицит на същата. Посоченото изкълчване довело до известни неудобства за
срока на имобилизация и възстановяване, като последния бил около 2-3 месеца. Няма
настъпили усложнения в общото здравословно състояние на ищеца. Механизма на
получаване на увреждането е индиректен - подпиране с ръка в таблото на лекия автомобил,
при което вследствие на челния сблъсък и инерционните действащи сили на тялото напред
се получило посоченото изкълчване на дясна раменна става. Налице е пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между полученото от ищеца увреждане и
процесното ПТП на 22.03.2024 г..
Д. С. не изпълнила задълженията си да съобрази своето поведение с посочените по –
горе правила за движение по пътищата. Пряка и непосредствена последица от деянието на
С. са последвалите увреждания на ищеца, установени от медицинските документи и
заключението на вещото лице по събраната съдебно - медицинска експертиза.
Констатациите относно конкретното деяние, авторството му и механизма на същото,
следват от изводите в заключенията на вещите лица по събраните съдебно - медицинска и
съдебна автотехническа експертиза, подкрепени безпротиворечиво и от показанията на
свидетелите, поради което следва да се приеме, че именно поведението на Д. С. става
причина за ПТП. С действията си същата е причинила, описаните по – горе увреждания на
ищеца, като по този начин е нарушила и общото задължение по чл. 45, ал. 1 ЗЗД да не вреди
15
другиму, поради което поведението й е противоправно. Вината в гражданското право, се
предполага до доказване на липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените по – горе
доказателства обосновават извод за наличието й.
Не се спори от ответника, че е налице действително договорно правоотношение по
договор за "Гражданска отговорност" с ответника, във времевия период обхващащ и датата
на процесното ПТП, за лекият автомобил, управляван при причиняване на процесното ПТП
от Д. С., като същото е видно и от посочването на това обстоятелство в констативния
протокол от 22.03.2024 г. и справката в Гаранционен фонд.
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото се установиха предпоставките за
уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Не се установи ищеца сам да е станал причина за увреждането си, но се установи
съпричиняване на увреждането от страна на същият. От заключенията на вещите лица по
съдебно - медицинската и съдебната автотехническа експертиза, от изслушването на вещите
лица, преценени съвкупно с всички други данни по делото е видно, че лекият автомобил
„Опел Астра", с peг. № СА***МТ е бил оборудван с предпазни колани за водача и пътниците,
а при употреба на такъв ищеца нямаше да получи процесното увреждане. При ищеца не са
установени така наречените „коланни травми", като при прегледа същият съобщава, че не е
ползвал обезопасителен колан, отделно при правилно поставен колан, при приетия
механизъм на ПТП няма начин ищеца да може с главата си да достигне панорамното стъкло
и да го счупи, а автомобила, в който е седял, на предна седалка до водача - „Опел Астра", с
peг. №СА***МТ е със счупено предно панорамно стъкло. В случай, че ищеца Т. В. Т. е бил с
поставен предпазен колан към момента на ПТП, не биха се получили описаните увреждания.
Предвид изложеното следва да се приеме, че с поведението си ищеца е допринесъл за
настъпването и тежестта на конкретните телесни увреждания, което съгласно чл. 51, ал. 2
ЗЗД следва да бъде взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение. Като
съобрази характера, вида и тежестта на вредите причинени на ищеца, съдът приема, че
съпричиняването от страна на ищеца е в размер на 30 %.
Въз основа на ангажираните в производството доказателства съдът приема за
установено настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, посочени по - горе.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, определено
по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав съобразява следното: характера,
вида и броя на причинените травми, описани по – горе при посочване на вредите, които
съдът приема за причинени на ищеца; продължителността и интензивността на свързаните с
тях болки и страдания, установени от показанията на свидетелите и от заключенията на
вещите лица по събраните експертизи; вида и продължителността на проведеното лечение;
възрастта на ищеца; установените преживявания на ищеца в резултат на получените
увреждания и последвалото лечение и обществено - икономическите условия към момента
на настъпване на увреждането. Предвид изложеното след като съобрази и актуалната
съдебна практика по сходни на процесния случаи съдът, намира, че за обезщетяване на
16
неимуществените вреди на ищеца следва да бъде определено обезщетение в размер на 40
000,00 лева.
Така определения размер на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
редуциран с възприетия процент съпричиняване - 30%, поради което определеното
обезщетение на ищеца следва да се намали до размер на 28 000,00 лева.
От така определеното обезщетение следва да се приспадне платената от НОИ сума на
ответника – 6 048,61 лева, поради което съдът приема, че дължимото обезщетение е в
размер на сумата 21 951,39 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че тъй като процесния деликт е и
трудова злополука, се изключва общият гражданско правен ред за реализиране
отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Когато едно събитие представлява, както застрахователно събитие,
така и трудова злополука, изцяло във волята на увреденото лице е да прецени, дали да
насочи претенцията си към работодателя или към застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на виновния водач. Прекият
причинител, работодателят и застрахователят отговарят на различни основания, но за едни и
същи вреди. С оглед защита на интереса на увредения той разполага с право да предяви
искове срещу всеки от тях, но плащането на дължимото се за вредите обезщетение от един
от тях погасява задълженията на другите. Получената от обещественото осигуряване сума
следва да се приспадне от общия размер на обезщетението за всички вреди - както за
имуществените, включително пропуснатите ползи, така и за неимуществените. В изложения
смисъл са решение № 29/11.07.2019 г. по дело №1865/2018 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение
№ 149 от 13.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4301/2019 г., III г. о.. Посоченото в отговора на
ответника определение, с което не е допуснато касационно обжалване, не е основание да се
приеме наличие на съдебна пректика в обратния смисъл.
По всички изложени съображения съдът приема, че предявеният иск за сумата
50 000,00 лева, обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това основателен
до размер на сумата 21 951,39 лева, като до посоченият размер искът следва да бъде уважен,
а за разликата над него до пълния предявен размер от 50 000,00 лева, искът е недоказан и
поради това неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за
присъждане на законна лихва за забава върху присъдената главница, като следва да се
присъди законна лихва върху главницата, в уважената част, така както е поискана в исковата
молба, от 16.04.2024 г. - датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред ответника
до окончателното й изплащане.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати, на основание
чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и при съобразяване
критериите в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
на процесуалния представител на ищеца - адвокат Н. Н. Д., сумата 2449,78 лева,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение с включен ДДС,
определена съразмерно с уважената част от иска. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника
17
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, по съразмерност направени разноски по делото
за възнаграждение на вещо лице, в размер 131,71 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, по съразмерност направени разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер 302,92 лева, а също и сумата 513,29
лева, разноски за възнаграждания на вещи лица, свидетели и държавна такса, съразмерно с
отхвърлената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да плати в
полза на ОС – Враца държавната такса в размер на 878,06 лева, от заплащането на която
ищеца е освободен.
По изложените съображения, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. И., В. М. и В. В. - изпълнителни
директори да заплати на Т. В. Т., с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 21 951,39 лева, обезщетение за неимуществени вреди, в резултат от
пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.03.2024 г., причинило му телесни
увреждания, заедно със законната лихва от 16.04.2024 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди В ЧАСТТА за
разликата над присъдената сума от 21 951,39 лева до предявения размер от 50 000,00 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. И., В. М. и В. В. - изпълнителни
директори да заплати на адвокат Н. Н. Д., сумата 2449,78 лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. И., В. М. и В. В. - изпълнителни
директори да заплати на Т. В. Т., с ЕГН **********, от ***, сумата 131,71 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. В. Т., с ЕГН **********, от *** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от В. И., В. М. и В. В. - изпълнителни директори, направени разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер 302,92 лева, а също и сумата 513,29
лева, разноски за възнаграждания на вещи лица, свидетели и държавна такса.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от В. И., В. М. и В. В. - изпълнителни
директори да заплати на ОС – Враца държавната такса в размер на 878,06 лева, от
заплащането на която ищеца е освободен.
18
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
19