Определение по дело №322/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 септември 2022 г.
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20227200700322
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     /19.09.2022 г.

 

Административен съд - Русе,  6 ти състав, в закрито заседание  на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

             

                                                         Съдия: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

                                                              

като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 322 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

С решение № 7473/27.07.2022г. по адм.д. 6656/2021г. на ВАС е обезсилено решение № 20/07.05.2021г. по адм.д. 241/2020г по описа на РРС и са дадени указания за конституиране на посочения в исковата молба на Н.С.С. ***, след което да се провери допустимостта на иска в хипотезата на чл.204 ал.1 АПК

Първоначално по искова молба на Н.С.С. ,предявена на 13.05.2020г. в лично качество срещу Община Русе по реда на чл.204 ал.1 АПК е образувано  адм.д. 255/ 2021г по описа на АС-Русе, с която първоначално и след уточнение по нея от 28.05.2020г.  се претендира  Община Русе да бъде осъдена да му заплати: 1 стотинка - обезщетение за претърпени имуществени вреди/ пропуснати ползи ,поради невъзможност да извършва търговска дейност с атракционно влакче на територията на Младежки парк в гр.Русе/ и 1 стотинка – за претърпени неимуществени вреди /емоционално напрежение, неудобства, негативни емоции, безсъние, накърнено чувство за справедливост, страх от натиск на държавни служители/ от Заповед №РД-01-1006 от 30.04.2020 г. на Кмета на Община Русе и лихва.

В исковата молба и в уточнението по нея се сочи, че вредите и лихвата се претендират от датата на издаване на  Заповед №РД-01-1006 от 30.04.2020 г. на Кмета на Община Русе, предмет на оспорване по адм.д. 241/2020г. по описа на АС-Русе до датата на действие на заповедта. Твърди се, че Заповед №РД-01-1006 от 30.04.2020 г. на Кмета на Община Русе е незаконосъобразна в частта на „забраната за движение на всякакви превозни средства, както и атракционни влакчета, велорикши, екоскутери и др., с изключение на детски колички, както и велосипеди, тротинетки и др., управлявани от деца“ на територията на парка и градската градина, тъй като противоречи на Заповеди на МЗ- Заповед № РД-01-143/ 20.03.2020г на МЗ и № РД-01-239/26.04.2020г на МЗ, тъй като същата е издадена при липса на предоставена на този орган компетентност да въвежда забрани за движение на превозни средства в парковете и градските градини, каквато забрана не била установена от министъра на здравеопазването, в заповедите, с които били въведени противоепидемични мерки на територията на цялата страна.

Не се съдържат твърдения за отмяната й по съответния ред.

С определение № 15/01.06.2020 г., постановено по адм.д. № 255/2020 г. по описа на Административен съд – Русе, на основание чл.204, ал.2, изр.първо от АПК и чл.213 от ГПК вр.чл.144 от АПК, производството по това дело е прекратено, а делото, образувано по иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Н.С. *** за репариране на причинените му имуществени и неимуществени вреди от  заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, е присъединено към адм.д.241/2021г. с предмет оспорване законосъобразността на същия общ адм.акт-Заповед №РД-01-1006 от 30.04.2020г. на Кмета на Община Русе, като е указано, че всички недостатъци на исковата молба/ точно посочване на периода на претърпените вреди, както и начална и крайна дата на претендираната лихва/,  следва да бъдат отстранени най-късно до първото заседание по оспорването на адм.акт.

В проведеното на 10.06.2020 г. съдебно заседание по адм.д. 241/20г. ищецът С. е оттеглил претенцията си за присъждане на обезщетение за имуществените вреди и лихва като с протоколно определение от същата дата, на основание чл.232 от ГПК вр.чл.144 от АПК, производството по делото по отношение на този иск (за присъждане на обезщетение за имуществените вреди) е прекратено. Посочено е , че предмет на производството  остава предявеният от Н.С. *** иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – за присъждане на обезщетение в размер на 1 стотинка за претърпените от ищеца неимуществени вреди от заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, изразяващи се в изпитаните отрицателни емоционални изживявания (бил стресиран, загубил съня си, изпитвал страх от натиск от държавни служители и усещане на проявено спрямо него несправедливо отношение) съгласно направеното уточнение с молба с вх. № 1626/28.05.2020 г. по присъединеното адм.д. № 255/2020 г. по описа на АдмС-Русе, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихвата върху посочената главница за периода от 30.04.2020 г. до 04.05.2020 г. ,с оглед на уточнението от ищеца.

Присъединяването на исковото производство към производството по оспорване на  заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе/ адм.д.241/2020г на АС-Русе/ като процесуално действие е оценено от ВАС като неправилно поради липсата на основанието по чл.204 ал.2 АПК, видно от мотивите на решение № 7473/27.07.2022г. по адм.д. 6656/2021г. на ВАС, като в исковата молба не се претендират вреди от нищожен или от оттеглен административен акт, а от незаконосъобразен акт, който към датата на предявяване на исковата молба/ чл.125 ГПК/ няма доказателства да е отменен като незаконосъобразен, а и такова твърдение в исковата молба не е налично.

С влязло в сила определение от 11.01.2021 г. по адм.д. 241/ 2021г. жалбата на Н.С. ***, действащ лично и в качеството на ЕТ „НиСи-Н.С.“, с ЕИК *********, против заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, с която, считано от 30.04.2020 г., е допълнена заповед № РД-01-757/21.03.2020 г., изменена и допълнена със заповед № РД – 01-908/10.04.2020 г. и заповед № РД-01-970/27.04.2020 г., като в т.1 след текста „-забрана за употреба на алкохол в границите на градската градина и/или парка“, е допълнен текста: “-забрана за движение на всякакви превозни средства, както и атракционни влакчета, велорикши, екоскутери и др., с изключение на детски колички, както и велосипеди, тротинетки и др., управлявани от деца“, е оставена без разглеждане като производството по делото е прекратено в посочената част на основание чл.159 т.3 АПК-  поради оттегляне на оспорената заповед, тъй като със заповед № РД-01-1018/05.05.2020 г. на кмета на Община Русе изрично е отменена Заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе

Още в с.з. от 10.06.2020г.ищецът е узнал, че оспорената от него заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе е била оттеглена, тъй като е представена заповед № РД-01-1018/05.05.2020 г. на кмета на Община Русе, с която изрично е отменена Заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, но не е изменил основанието на иска си съгласно чл.214 ал.1 ГПК вр.чл.144 АПК вр.чл.204 ал.3 АПК. Не е сторил и това в с.з. от 11.03.2021г. при разглеждане на исковото производство, като е поддържал първоначално предявената искова молба.

Дадените от ВАС указания касаят освен конституирането на надлежния ответник- Община Русе  и проверката за допустимост на иска по чл.204 ал.1 АПК

В разпоредбата на чл. 204 от АПК са въведени специални предпоставки за допустимост на предявения иск по Глава ХІ от АПК, наред с общите предпоставки за допустимост на исковете, предвидени в ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред- от горестоящия административен орган или от съда, пред който е оспорен.

 Съгласно посочената разпоредба, абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за вреди от незаконосъобразни актове е отмяната на административния акт /от който са претърпяни заявените вреди/ по съответния ред, като актът за отмяната трябва да е влязъл в сила т. е., да е необжалваем.

Отклонение от този принцип е въведено в разпоредбите на чл. 204, ал. 2 - 3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт. В случая такова не се е претендирало в исковата молба и в хода на съдебното производство

За да подлежат на разглеждане от административния съд исковете за обезщетение за вреди следва да са основани и предявени като последица от отменени незаконосъобразни административни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, респективно нищожни или оттеглени административни актове от техния издател.

В исковата молба не са представени доказателства, че претендираните вреди са следствие от незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред /с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК/ нито се твърди, че са следствие от нищожен или оттеглен административен акт /с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 3 от АПК/. Такова твърдение, както се посочи, изначално липсва в исковата молба.

В случая се претендира обезщетение за вреди от акт, който не е отменен, т.е по предявената искова молба липсва условие за допустимост. Следователно не е налице абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск, което основава и връщането на исковата молба, като недопустима. Вредите се претендират от заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе, която не е отменена като незаконосъобразна.

Обстоятелството, че  заповед № РД-01-1006/30.04.2020 г. на кмета на Община Русе е оттеглена от същия орган, който е издал заповед № РД-01-1018/05.05.2020 г., с която оспореният административен акт е изрично отменен, по същество е идентично с оттеглянето на административния акт по смисъла на чл.156 от АПК, което по съществото си е друга хипотеза и друго основание на иска, но такова не е предявено и не се твърди.

При това положение, настоящият състав на съда намира, че предявеният иск е недопустим, поради което и исковата молба следва да бъде върната на подателя на основание  чл. 130 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, а съдебното производството по делото да бъде прекратено

Мотивиран така съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА искова молба на Н.С. *** по реда на чл.204 ал.1 АПК с която се претендира  Община Русе да бъде осъдена да му заплати: 1 стотинка - обезщетение за претърпени имуществени вреди и 1 стотинка – за претърпени неимуществени вреди  от Заповед №РД-01-1006 от 30.04.2020 г. на Кмета на Община Русе и лихва за периода 30.04.2022г-05.05.2020г.

Прекратява производството по адм.д.322/ 2022г по описа на АС-Русе.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7 дн.срок от съобщаването

 

 

 

                                                                                   СЪДИЯ: