Мотиви по присъда по НОХД № 164 от 2011 г. на НПРС
Подсъдимите И.А.М. и И.И.Р.,*** са предадени на съд за
това, че на неустановена с точност дата, в края на месец юни 2010 г. в с.К., обл.Ш., в съучастие и като съизвършители
са отнели от владението на К.Н.К. ***, чужди движими вещи на обща стойност 56,24лв,
собственост на ППК” ***” с.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвоят, като подсъдимият И.Р. по време на деянието е бил непълнолетен,
но е разбирал свойството и значението на извършено и е могъл да ръководи
постъпките си - престъпление по чл.194, ал.1 от НК и във вр.
чл.20, ал.2 от НК, а по отношение на подс. И.Р. и по
чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимият Р.Р.Р. е предаден на съд за това, че на неустановена
с точност дата, в края на месец юни 2010 г. в с.К., обл.Ш.,
отнел от владението на К.Н.К. ***, чужди движими вещи на обща стойност 88,25лв,
собственост на ППК” ***” с.К., без негово съгласие и с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Тримата подсъдими се признават за виновни
и изразяват искрено съжаление за извършеното престъпление.
Съдът въз основа събраните по делото доказателства
и след всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства прие за
безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимите се познавали, т.к са от едно и също село и
били в близки отношения.
В края на м.юни 2010 г. в с.К. тримата и други техни
приятели се събрали в центъра на селото и се черпели с алкохол, като конкретно
пили бира. Около 21,30ч. подсъдимите И.М. и И.Р. решили да отидат до близката
сграда в центъра на селото, собственост на ППК “***” с.К., която представлявала
някогашен стол за хранене, но била изоставена за да се облекчат по малка нужда,
а останалите техни познати се разотишли. Когато отишли до сградата видели, че в
столовата има стари метални уреди, излезли от употреба, които не можело да се
използват по предназначение освен за старо желязо и решили да ги вземат и да ги
продадат за пари. Двамата подсъдими решили, че ще им трябва инструмент, с който
да разрушат металните изделия, конкретно голяма готварска печка и с помощта на който
да могат по – лесно да пренесат ламарините. Двамата подсъдими отишли в дома на подс. И. Р. и взели една тесла и около 23,00ч. се върнали на
мястото, откъдето смятали да вземат металните изделия. Понеже сградата била
разградена, нямала стени те влезли в нея и отишли до намиращата се там
готварска печка. С помощта на теслата разбили болтовете на печката и после с
ръце я разглобили. Докато двамата подсъдими били в сградата на кооперацията и
разглобявали се вдигнал шум, който привлякъл вниманието на подс.Р.Р.,
който минавал наблизо. Той надникнал в сградата и видял двамата свои познати,
попитал ги какво правят, но ги оставил и се прибрал у дома си. Двамата подсъдими
М. и Р. не се притеснили и продължили да разглобяват печката. През един отворен
прозорец на сградата измъкнали навън фурната на тази печка и я занесли в дома
на подс. И.М..
На 24. 06.2010 г. подс.И.М.
натоварил разглобената фурна от печката на каруцата си и я откарал в пункт за
изкупуване на метални отпадъци на фирма “***” ЕООД гр.К., където продал
желязото. Изтегленото желязо било 152 кг., за което е била съставена покупко – изплащателна сметка №
0620/24.06.2010 г., за което получил сумата от 45,14лв., която разделил
наполовина с другия подсъдим И. Р..
Няколко дни след извършеното от двамата подсъдими деяние,
подс.Р.Р., който ги видял да разглобяват печката в
сградата на кооперацията решил и той да влезе и да вземе метални части, които
да продаде за пари. Вечерта, на неустановена с точност дата, в края на м.юни
2010 г. той влязъл в сградата през отворената врата в столовата на кооперацията
и взел останалите железа от готварската печка – долната й част и ламарина и ги
пренесъл у дома си. На 29.06.2010 г. качил железата и ламарината на конската си
каруца и ги пренесъл до пункта за изкупуване на метални отпадъци от черни и
цветни метали на същата фирма “***” ЕООД в гр.К., където ги продал. За това
била съставена покупко – изплащателна
сметка № 0674/29.06.2010 г., като претегленото желязо било 215кг., а ламарината
29кг. И за тях той получил сумата от 71,68лв.
В началото на м.юли 2010 г. св. К.К., председател на ППК
“***” с.К., отишъл до сградата, където се помещавала столовата с кухня,
собственост на кооперацията и установил, че стъклото на входната врата е
счупено, а от вътрешните помещения, от кухнята липсва голямата професионална
готварска печка, която можело да се използва само за скраб.
За установените щети той уведомил органите на полицията
В резултат на извършените оперативно издирвателни
мероприятия и събраните доказателства е установено авторството на деянието,
като от назначената по делото СТЕ е установено, че причинената щета от
подсъдимите И.М. и И.Р. е в размер на 56,24лв., а тази от подсъдимия Р.Р. е в
размер на 88,25лв.
Въз основа на така описаните факти и воден от вътрешното си убеждение, съдът направи
следните правни изводи: поведението и на тримата подсъдими преценено всестранно
и пълно с оглед на неговите обективните и субективни характеристики показва, че
те са извършили престъплението кражба, т.к е извършено своене
на чужди движими вещи без съгласието на техните собственици и на лицето, в
чието владение са се намирали, като след това са се разпоредили с тях. Налице е
от обективна страна доказаност в пълнота на
обективните признаци на престъплението кражба, което се установява от
признанията и на тримата подсъдими, които се подкрепят изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства – разпит на
свидетелите, протоколи за доброволно предаване на книжа – покупко
изплащателни сметки с №№ 0620/24.06.2010 г. и №
0674/29.06.2010 г. Непосредствен обект на кражбата са частите от
професионалната готварска печка, която била неизползваема поради извършена
преди време друга кражба на плота и била годна единствено за отпадъчно желязо. От субективна страна престъплението е
извършено при пряк, предварително формиран умисъл. Всичко това сочи, че е
налице кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК.
По отношение на двамата подсъдими И.М. и И.Р. следва да
се отбележат някои специфики при извършване на
престъплението както от обективна така и от субективна страна, доколкото подс. И.Р. е бил непълнолетен към датата на деянието. Въпреки,
че е бил непълнолетен, подс.Р. е разбирал свойството
и значението на извършеното от него деяние. Същия е бил в състояние самостоятелно
да ръководи постъпките си. Това се установява от назначената по делото съдебно
психиатрична експертиза, приета по делото, която сочи същия е бил в състояние
да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи
постъпките си. Доказателства за това се намират в самото поведение на
подсъдимия, който след като е видял намиращите се в сградата вещи е преценил,
че те не могат да бъдат откраднати само с физически усилия, а е необходимо и
използването на техническо средство за разбиване на болтовете и е отишъл до
дома си за да вземе оттам тесла, с която да улеснят извършването на кражбата. Поведението
на този подсъдим е резултат на самостоятелна оценка на ситуацията и
самостоятелно взето решение за извършване на престъплението. Не се установиха
по делото данни за наличие на увлечение от страна на по- големия подсъдим И.М.,
както и да е налице лекомислие в поведението на Р.. Всички това го прави
напълно годен от наказателно правна гледна точка субект на наказателната
отговорност, съгл. чл. 31, ал.2 от НК и не са налице
основания, които да я изключват. Не се доказаха основания за прилагането на чл.
61 от НК, т.к не се установи, че поведението му е резултат на лекомислие или
увлечение.
Деянието, извършено от двамата подсъдими
представлява немаловажен случай с оглед на конкретните характеристики при
извършване на престъплението, а именно наличието на съучастие и конкретно съизвършителство от тях, т.к с това са улеснили
реализацията на намерението си за своене и
отчуждаване на предмета на посегателството. В този смисъл е налице като
характеризиращ престъплението, извършено от двамата подсъдими белег чл.20, ал.2
от НК.
Подсъдимите
от субективна страна са действали с пряк умисъл, като и тримата са съзнавали противообществения характер на постъпките си и са искали
настъпването на общественоопсните последици.
Мотивите, поради които подсъдимите са
извършили престъплението са липсата на парични средства, ниската им правна
култура, чувството за безнаказаност.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което се следва на всеки от
подсъдимите, съдът отчете наличието на смекчаващи вината обстоятелства:
направените признания, тежкото семейно положение и на тримата, като особено
това на непълнолетния подсъдим, който се отглежда в семейството на неговите
баба и дядо, т.к родителите му работят извън страната, както и по отношение на
него беше отчетено като смекчаващо обстоятелство и това, че продължава
обучението си в 10 клас, а по отношение на подс. И.М.
се отчете неговото семейно положение, обстоятелството, че единствено той се
труди и издържа семейството си и се грижи за прехраната на детето си. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете незачитането на законите,
гарантиращи неприкосновеност на частната собственост и чувството за
безнаказаност на извършеното деяние.
Съдът
намери, че за постигане на целите на наказанието и превъзпитание на дееца е
необходимо наказанието, което се предвижда по закон да бъде определено при
условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК и за тримата подсъдими, т.к изброените като
смекчаващи вината им обстоятелства са многобройни и предвиденото по чл. 194,
ал.1 от НК наказание следва да бъде заменено с по – леко. По отношение на непълнолетния подсъдим съдът
се съобрази с необходимата редукция на наказанието му, съглл.
Чл. 63, ал.1, т.3 от НК, съгласно която за извършеното от него деяние законът
предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години.
На подсъдимите И.М. и Р.Р. съдът замени наказанието
лишаване от свобода с наказание пробация, като им наложи посочените в чл. 42а, ал.1 и ал.2, т.1, т.2
и т.6 от НК пробационни
мерки: По чл.42а, ал.2, т.1 и чл.42б, ал.1 от НК: задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от една година, с периодичност два пъти седмично; По
чл.42а, ал.2, т.2 от НК : задължителни периодични срещи с пробационния
служител за срок от една година; По
чл.42а, ал.2, т.6 от НК: безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
100 /сто/ часа за срок от една година.
На подсъдимия И.И.Р., съобразявайки се с нормата
на чл.63, ал.1, т.3 от НК и тази на чл.
55, ал.1, т.2 б.”Б”, предл.2-ро
от НК наложи наказание обществено порицание, чрез публично порицаване на
виновния, чрез обявяване на присъдата пред училищния колектив, на ПГ ССТ “***”
гр.Н. и местния радиовъзел в гр.К., където живее.
Тримата подсъдими бяха осъдени да заплатят поотделно
направените по делото разноски, като подсъдимите И.М. и Р.Р. бяха оосъдени да заплатят по 8,33лв., а подс. И.И.Р. в размер на 68,33лв. на ОД МВР Ш.,
представляващи направените по делото разноски. И тримата подсъдими бяха осъдени
да заплатят по 5 лв. разноски на РС Н..
Съдът
постанови присъдата си и намери, че определените с нея наказания ще постигнат
целите на генералната и лична превенция.
Мотивите
изготвени на 29.04.2011г.
Районен
съдия: .................................................
Галина
Николова