№ 50
гр. Елхово, 18.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Виолета К. Апостолова
при участието на секретаря Мара Ив. Демирева
като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Административно
наказателно дело № 20222310200060 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 2304/2021 година, издадено на
11.01.2022г. от В.И. – Зам.директор на ТД Митница Бургас, с което на З. ИСМ. ИСМ. от гр.
Ямбол, ЕГН – **********, е наложено адм. наказание глоба в размер на 966.67 лв. на
основание чл.233, ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/, представляваща 100% от митническата
стойност на стоката и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата
стоките - предмет на нарушението – 50 броя гривни от жълт метал със златни монети с
проба 585, с общ грамаж на златните изделия - монети в задържаните гривни – 14.50 грама, с
обща митническа стойност 966.67 лева.
Срещу това НП е подадена жалба от З. ИСМ. ИСМ., чрез редовно упълномощената
адв. И.С., с която се желае същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно и
издадено при нарушения на материалния и процесуалния закон, като се излагат подробни
доводи в тази насока. Сочат се допуснати процесуални нарушения при съставянето на
АУАН против жалбоподателя във връзка с предмета на нарушението, формата на
изпълнителното деяние, неправилно приложение на материалния закон. Във връзка с
последното в жалбата се твърди, че в конкретния случай е следвало по отношение на
жалбоподателката да намерят приложение нормите на Валутния закон и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид предмета на нарушението - златни
изделия, а не общата разпоредба на чл.233, ал.1 от ЗМ. Жалбоподателят претендира
присъждане на сторените от него разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но неговият проц.
представител – адв. И.С. се явява и заявява, че поддържа изцяло подадената жалба. Сочи, че
1
пренасяните от З.И. гривни не са с търговски характер, както е приел АНО, а са такива за
лични нужди във връзка с обичаи при сключване на брак.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление – ТД Митница Бургас към
Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Р., заявява в
съдебно заседание, че жалбата е неоснователна, не следва да се уважава и се желае съдът да
потвърди обжалваният акт като законосъобразен и правилен. В съдебната фаза се ангажират
доказателства. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура – Ямбол, ТО Елхово, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания
на П.Д. и А.Р. - служители към Агенция „Митници“ се установява, че на 29.10.2021г. около
23.30 часа на МП Лесово на трасе за обработка на входящи леки автомобили от Република
Турция за Република България е пристигнал лек автомобил марка „Мерцедес Бенц“ с рег. №
СА 3977 МС, управляван от българският гражданин А.З.Й.. В автомобила като пътници се
намирали други четири лица, посочени в АУАН и НП - А.А.К., Л.С.А., Д.В.Й. и жалб.З.
ИСМ. ИСМ.. След пристигането на автомобила в зоната за митнически контрол, свидетелят
Пл. Д. попитал водача и пътуващите в автомобила лица дали имат стоки, валута и валутни
ценности за деклариране пред митническите органи, на който въпрос получил отрицателен
отговор. След това митническите служители пристъпили към физическа проверка на
автомобила и личния багаж на пътуващите в автомобила лица. В дамските чанти на
пътуващите в автомобила четири жени били установени полиетиленови пликове,
съдържащи недекларирани бижута - гривни, съдържащи жълт метал, в големи количества,
като митническите служители ги възприели като стоки в търговски количества. Конкретно в
дамската чанта на жалбоподателката З. ИСМ. ИСМ. били намерени 50 бр. бижута - гривни
от жълт метал, еднотипни, с поставен етикет с надпис „AUR-14-K 0.58“ с общо тегло 854
грама, които били задържани с разписка за задържане № 0208977 от 30.10.2021г., в която И.
е посочила, че няма възражения. За намерените вещи в личната дамска чанта на З.И. същата
не представила документи - фактура или друг документ за произход.
На основание чл.16, ал.1, т.5 от ЗМ били поискани писмени обяснения от З.И.
/приложени към АНП на л.13/, в които жалбоподателката е посочила, че намерените в
дамската й чанта гривни тя е взела за лична употреба.
Откритите у жалбоподателката стоки са били претеглени с електронна везна модел
„S200 В 6/15- S/N:062745, собственост на ТД Митница Бургас.
На 30.10.2021г. била изготвена експертиза от вещо лице Димитър Янчев, вписан в
МФ с Удостоверение за регистрация № 5107 от 29.08.2012г., приложена към АНП, от която
се установява, че стоките, намерени у жалбоподателката З.И. и задържани с разписка за
задържане № 0208977 от 30.10.2021г., представляват неупотребявани гривни от жълт метал
2
със златна монета с проба 585. Вещото лице е установило грамажа на златните изделия,
които представляват част от гривните, а именно - златни монети проба 585 в задържаните
общо 50 бр. гривни – 14.50 грама. Посочената от вещото лице пазарна стойност на 1 грам
злато към момента на нарушението е 80.00 лева, а общата пазарна стойност на 14.50 грама
злато, съдържащо се в 50- те броя гривни е 1160.00 лева.
За извършените действия, контролните органи съставили Протокол за извършена
митническа проверка № 21BG1000М048735/30.10.2021 г., приложен в АНП, в който жалб.И.
е вписала, че има възражения, но не е конкретизирала същите.
Поради горното и на основание чл.230 от Закона за Митниците, на
жалбоподателката З. ИСМ. ИСМ. бил съставен на 30.10.2021г. от св. П.Д. Акт за
установяване на административно нарушение № 2203 за нарушение на чл.233, ал.1 от ЗМ за
това, че на 29.10.2021г. на МП Лесово е пренесла недекларирани стоки - 50 бр. бижута -
гривни от жълт метал с общо тегло 854 грама през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи. Веднага след съставянето на АУАН той е бил
предявен на жалбоподателката, подписан от нея и й било връчено копие от същия, като била
уведомена съгласно текста в самия АУАН, че в тридневен срок от връчването на този акт
има право да направи писмени възражения по него. При подписването на съставеният й
АУАН З.И. вписала отново, че има възражения, но не ги конкретизирала.
В установеният в чл. 44, ал.1 от ЗАНН срок не е направено писмено възражение по
акта, не са посочени и представени доказателства, вкл. и за цената, на която са придобити
стоките.
Видно от приложеното към АНП становище от комисия по Заповед № ЗТД-1000 -
567/23.08.2021г. на Директор на ТД Митница Бургас, същата комисия е изчислила по реда
на чл.74, пар.3 от Регламент /ЕО/ № 952/2013година митническата стойност на стоката -
предмет на нарушението, както следва: 50 бр. бижута - гривни от жълт метал по 19.33 лева
всяка, или общата митническа стойност е определена на 966.67 лева.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено на 11.01.2022 година от В.И. –
Зам.директор на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, обжалваното Наказателно
постановление № 2304/2021 година, с което на З. ИСМ. ИСМ. от гр. Ямбол, ЕГН –
**********, е наложено адм. наказание глоба в размер на 966.67 лв. на основание чл.233,
ал.1 от ЗМ, представляваща 100% от митническата стойност на стоката и на основание
чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките - предмет на нарушението – 50
броя гривни от жълт метал със златни монети с проба 585, с общ грамаж на златните
изделия - монети в задържаните гривни – 14.50 грама, с обща митническа стойност 966.67
лева.
Това НП е изпратено на нарушителя за връчване в гр. Ямбол, но видно от
приложеното към АНП известие за доставяне на „Български пощи“ ЕАД, същото не е било
надлежно връчено, като е отбелязано, че адресата е „преместен“. Последвало е връчване на
НП чрез службите на ОД на МВР Ямбол, като видно от допълнително приложената
3
разписка, НП е било връчено на З.И. на 04.02.2022г.
Жалбата е депозирана пред съда на 10.02.2022г., изпратена по пощата на
09.02.2022г., видно от пощенското клеймо върху плика.
Разпитан по искане на жалбоподателката, свид. Атанас М. /неин познат/ заявява, че
на 29.10.2021 година той, заедно с Люба, Зинеп, Донка и Айше, с микробус марка
„Мерцедес Спринтер“, управляван от А.З. посетили гр.Одрин в Р Турция, където пазарували
различни стоки като подготовка за сватба на тяхна братовчедка, насрочена за 07.11.2021
година. Свид. М. твърди, че на МП Лесово всеки от тях е заявил, че има купени от пазара
гривнички, които са с малък грамаж злато и ги показали на митническия служител, след
което била извършена проверка и митничарите им казали, че тези гривни са в големи
количества и ги задържали. Самият М. не е носил такива гривни и затова от него няма
иззети и задържани стоки, но същият твърди, че е декларирал, че имат „такива неща в
колата“ когато ги попитали. Сочи, че за гривните никой от тях не е имал фактури за
закупуването им, тъй като на пазара в Одрин не издавали фактури за стоките.
Материалната компетентност на В.И. – Зам.директор на ТД Митница Бургас да
издава НП за нарушения по ЗМ се установява от приетата по делото Заповед № ЗАМ-
1091/32-246841 от 02.08.2021 година на Директора на Агенция „Митници“, с която
последният изрично е делегирал правомощията си на АНО по чл. 231 от ЗМ на посочената
категория длъжностни лица – директорите и зам.директорите на териториалните дирекции
съобразно тяхната териториална компетентност.
Горната фактическа обстановка се установява изцяло от приложената по делото
административно наказателна преписка и от събраните в хода на съдебното дирене
доказателства - изцяло от показанията на свидетелите П.Д. и А.Р. и отчасти от показанията
на св. Атанас М.. Показанията на първите двама свидетели, съдържащи относимите факти и
обстоятелства във връзка с възприетите от всеки един от тях действия, респ. бездействия на
жалбоподателката И., съдът съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на
плоскостта на приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни, логични и
последователни, кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и приобщените към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, приложени към АНП,
посочени и анализирани по-горе. Показанията на първите двама свидетели не бяха оборени
от събраните по делото други доказателства, вкл. и от показанията на свид.М.. Последният
свидетел дава вътрешно противоречиви показания, които в голямата си част са изолирани от
всички останали събрани по делото доказателства.
За да стигне до този извод и да не кредитира изцяло показанията на св.М. съдът
съобрази следното: На първо място, св.М. е близък на жалб. З.И. и като такъв може да се
приеме за заинтересован свидетел, който дава показания в подкрепа и интерес на своята
позната. От друга страна, показанията на свидетеля М. в частта им, че всички пътуващи в
автомобила, вкл. и той, са заявили пред митническите служители, че „имат купени от пазара
гривнички, които са с малък грамаж злато“ и ги показали на митническия служител, са
4
вътрешно противоречи. Първоначално св. М. твърди, че всички, т.е. и той самият, са
заявили, че имат купени гривнички и ги показали, а впоследствие сочи, че той не е имал
такива, но декларирал, че „имаме такива неща в колата“. От друга страна, показанията на
свид. М. противоречат и на останалите събрани по делото доказателства – същият твърди, че
всички са декларирали, че имат гривнички и ги показали, но св. Р. и Д. са категорични, че
всички пътуващи в колата при първоначалното им запитване дали пренасят стоки, които
подлежат на деклариране, са отговорили отрицателно и едва в хода на извършената
впоследствие проверка, в личните дамски чанти на всяка от четирите жени, пътуващи в
МПС, били открити бижута, като конкретно в чантата на И. са открити процесните 50 бр.
бижута - гривни от жълт метал с общо тегло 854 грама. Това се установява и от съставеният
протокол за извършена митническа проверка, в който жалб. И., а и никоя от останалите три
жени, не е посочила конкретно възражение в тази насока. Предвид на изложеното и
констатираните противоречия, съдът не възприема показанията на свидетеля М., че З. ИСМ.
ИСМ. е декларирала пред митническите служители пренасяните от нея 50 бр. гривни от
жълт метал.
От така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес да обжалва наказателното постановление и в
законоустановения срок и като такава се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна по следните съображения:
Съдът счита, че в производството по установяване на адм. нарушение и издаване на
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя и които да водят до отмяна на процесното НП.
Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗАНН административно наказателно производство се
образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение,
освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено
на наказващия орган. В настоящия случай, производството е протекло в хипотезата на чл.
36, ал.1 от ЗАНН – със съставяне на АУАН в срока по чл. 34 ЗАНН.
Акта и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН,
вр.чл.230 от ЗМ и чл.47, ал.1, б.„а”, вр.ал.2 от ЗАНН, вр. чл.231 от ЗМ. Съгласно чл.230 от
ЗМ, за всеки случай на нарушения на митническия режим се съставя акт от митническите
органи, които по аргумент от разпоредбата на т. 9, § 1 от ДР на ЗМ са длъжностни лица от
митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и/или извършват контрол
или дейност по разследване по реда на НПК. В конкретния случай актът за установяване на
митническо нарушение е съставен от св. П.Д. – митнически инспектор – лице,
осъществяващо митнически надзор и контрол. Правомощие на В.И. – Зам.директор на ТД
Митница Бургас към Агенция „Митници“ да издава НП за нарушения по ЗМ следва от
оправомощаването му със Заповед № ЗАМ-1091/32-246841 от 02.08.2021 г., издадена от
Директора на А „Митници“.
АУАН е съставен съгласно разпоредбите на чл. 40- 43 от ЗАНН и в него е описано
5
по изискуемия от Закона начин твърдяното нарушение като е конкретизирана и нарушената
законова разпоредба. Изложени са обстоятелствата във връзка с твърдяното нарушение, като
актосъставителят е посочил, че с деянието си жалбоподателят е осъществил състава на
чл.233, ал.1 от ЗМ. Основният състав на административното нарушение „митническа
контрабанда” е уреден в алинея първа на чл. 233 ЗМ като изпълнителното деяние може да се
изрази в две форми – „пренесе” или “превози”, като наказуем по силата на чл. 233, ал. 1 ЗМ
е и опитът за това. От обективна страна е необходимо пренасянето или превозването на
стоките да се извършва през държавната граница, да е без знанието и разрешението на
митническите органи и да не представлява престъпление.
Направеното от жалбоподателят възражение, че при съставяне на АУАН са
извършени съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не възприема. За
неоснователно се възприе твърдението в жалбата, че в АУАН не е посочено дали лицето е
искало или е отказало да декларира пренасяните от него стоки, тъй като в АУАН и НП по
ясен и категоричен начин е посочено, че всички лица в автомобила, в т.ч. и
жалбоподателката И., са били попитани от митническият служител дали имат стоки, валута
и валутни ценности за деклариране, на който въпрос лицата, вкл. и жалбоподателката, са
дали отрицателен отговор. Изложеното в жалбата, че съставеният АУАН се отнася за
няколко лица и извършени от тях нарушения и че това е съществено проц. нарушение, съдът
също не възприема. От съдържанието на АУАН се установява, че актосъставителят в АУАН
е възпроизвел всички факти и обстоятелства, имащи отношение към извършената
митническа проверка на лекият автомобил и пътуващите в него лица, вкл. и
жалбоподателката, като в хронологичен ред е изложил същите, като е посочил и
установените при извършената митническата проверка стоки както в чантата на
жалбоподателката, така и в тези на другите пътуващи в автомобила жени, като тези стоки са
описани по вид и количество. Съдът намира, че фактическите констатации на
актосъставителя Р., съдържащи се в АУАН, съставен против З.И., относно намерените в
дамските чанти и на другите три жени, пътуващи в същия автомобил, при извършената
митническа проверка стоки, са напълно ирелевантни за административното производство,
образувано против жалбоподателката, но тези констатации по никакъв начин не са довели
до незаконосъобразно съставен АУАН и съдържанието им в АУАН не е основание за
отмяна на наказателното постановление, тъй като при наличието им в АУАН правото на
защита на наказаното лице не е ограничено, респ. нарушено в пълнота.
Съдът приема, че фактическата обстановка, изложена в обжалваният акт е ясна и
точна, което от своя страна припокрива изискването за ясно и точно описание на
обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение. Ревизираните
актове – АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити, съгласно изискванията на
ЗАНН, а що се отнася до авторството, съобразно събраните доказателства по делото -
писмените такива, вкл. от предпроцесуалното действие на З.И. – даденото от нея писмено
обяснение като нарушител, съдържащо признание за осъщественото от него пренасяне на
стоките през държавната граница в Република България от Република Турция и гласните
6
доказателства – свидетелските показания на св. Р., Д. и М., то следва да се приеме, че
именно жалбоподателката И. е автор на административното нарушение, визирано в
обжалвания акт, както и се установява първият съставомерен признак на митническата
контрабанда по чл.233, ал.1 от ЗМ - пренасянето на стоките през държавната граница. От
друга страна липсата на знание и разрешение от митническите органи за осъществения
пренос като втори съставомерен признак на деянието, се доказва с показанията на
разпитаните двама митнически служители – свидетели Д. и Р.. Последните твърдят, че е
била отправена покана до водача и пътуващите в автомобила, вкл. и жалб. И., за
деклариране на превозвани, респ. пренасяни стоки, подлежащи на деклариране, на което
последвал отрицателен отговор от всички, а в резултат на извършената митническа проверка
е установено наличието на процесните 50 броя гривни от жълт метал със златни монети, за
които И. посочила, че са за лична употреба. Дължимо в случая е било писмено деклариране
на пренасяните през държавната ни граница стоки с търговски характер и липсата му
изключва знанието, респ. разрешението на митническите органи за пренасянето на стоките.
За съставомерността на деянието е достатъчно обективното неизпълнение на
задължението за деклариране, като общото задължение за деклариране се установява от
разпоредбата на чл.66, ал.1 ЗМ, както и от множество Регламенти, които са с директно
действие след присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС).
Според разпоредбите на цитираните нормативни актове, всяка стока, предназначена да бъде
поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са
допустими при определени условия писмено или устно деклариране. „Деклариране” е
действието, чрез което едно лице изразява по установени форми и начини желанието си за
прилагане на определен митнически режим за дадена стока. В конкретния случай, съобразно
видът и количеството на стоките, посочени в АУАН и НП, дължимото за тях и надлежно
деклариране е било писменото. Именно в тази връзка при преминаване на митнически
контрол, действащо е задължение за деклариране на въвежданите стоки, респ. изнасяни от
лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1 от ЗМ, както и от чл. 158 от
Регламент /ЕС/ № 952/2013, съгласно който всички стоки, предназначени да бъдат поставени
под митнически режим, с изключение на режим свободна зона, се обхващат от митническа
декларация, подходяща за конкретния режим. Доколкото не е направено деклариране по
един от предвидените начини – тези, посочени в чл. 135 и чл. 143 от Делегиран Регламент на
Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година за допълнение на Регламент /ЕС/ № 952/2013
на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за някои от
разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза – устно или с писмена митническа
декларация, то налице е липса на деклариране. Бездействието от страна на жалбоподателя
З.И. по отношение на задължението за деклариране, което тя не е изпълнила и то по
надлежния ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи,
съответно и води до липса на дадено разрешение от тях за преминаването на стоките на
територията на страната. След като това е така, безспорно с деянието си жалбоподателката е
извършила от обективна страна състава на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки контрабанда
на стоки с търговски характер, предвид количеството на стоките, описани в НП.
7
Превозваните от И. стоки, посочени в АУАН и НП, съдът намира, че не попадат в
обхвата на дефиницията за „стоки с нетърговски характер“, посочена в чл. 1, т.21, б. „б“ от
сочения по-горе Делегиран Регламент на Комисията /ЕС/ 2015/2446 от 28.07.2015 година.
Съгласно последната разпоредба „стоки с нетърговски характер“ означава стоки, съдържащи
се в личния багаж на пътници, когато: имат случаен характер и се състоят от стоки
изключително за лично ползване от пътниците или техните семейства, или стоки,
предназначени за подаръци; естеството и количеството на тези стоки трябва да е такова, че
не се внасят или изнасят с търговска цел.
Обектите – предмет на процесното нарушение, посочени в НП – 50 броя еднотипни
гривни от жълт метал със златни монети, не могат да бъдат отнесени към изброените
изключения, предвид техния вид и брой, вкл. и с оглед на тяхната митническа стойност и
същите подлежат на деклариране.
Категоричен и закономерно обоснован от събраните по делото доказателства е и
извода за авторството по отношение на извършеното нарушение – в лицето на
жалбоподателя И., което е лицето, подписало протокола за извършена митническа проверка
и разписка за изземването на недекларираните стоки, като е дала обяснение, че същите са
били предназначени за лична употреба. Изпълнителното деяние на пренасянето, като една от
съставомерните форми на нарушението митническа контрабанда, се свързва с фактическото
въвеждане на стоките на митническата територия на страната от влизащото в нея лице.
Последното е установено по делото, наред и с другия изискуем признак – укриването на
информация за тези стоки от митническите органи, водещо до липсата на знание и дадено
разрешение от последните за тяхното внасяне – въвеждане в страната, както вече се посочи.
Предвид изложеното жалбоподателката следва да понесе предвидената в закона
административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не
може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление
по чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет.
Съдът приема, че жалбоподателят И. е била наясно с митническите изисквания към
влизащите на територията на страната пътници, вкл. задълженията във връзка с
митническия режим на стоката, с оглед публичното им оповестяване – обявени публично, на
указателни табели и на няколко езика, с местоположение, изключващо пропускането, респ.
невъзприемането им от преминаващите пътници, според създадената инфраструктура на
ГКПП Лесово, но въпреки това не е декларирала пренасяните от нея стоки пред
митническите органи, поради което вмененото деяние се явява съставомерно и от
субективна страна, същото е извършено виновно, при пряк умисъл.
Съдът намира, че АНО правилно е определил и митническата стойност на стоките -
предмет на нарушението по реда на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и
на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Поради
липса на доказателства за договорната стойност (първичен метод), т.е. действително
8
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост,
стойността е определена по вторичния метод, посочен от чл. 74, пар.3, а именно:
митническата стойност се определя въз основа на наличните данни на митническата
територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и
общите разпоредби. Стойността на тези стоки е определена от митническите органи в общ
размер на 966.67 лева /по 19.33лв. за всяка от гривните/ според представеното Становище, в
което е материализирано това заключение. Оценяването на предмета на нарушението е
извършено от комисия от митнически служители, в състав трима членове, специално
назначена със заповед на Директор на ТД Митница Бургас. Тъй като не се представиха
доказателства и в хода на настоящото производство, установяващи друга различна цена в
т.ч. и доказване на такава на придобиване (покупно-продажна цена), съдът възприе
посочената от митническите служители стойност за правилно и законосъобразно
определена.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал.1 от ЗМ за извършено митническо нарушение
по този текст наказанието е глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на
стоките. Както се посочи по-горе митническата стойност на стоките, предмет на
нарушението е в размер на 966.67 лева. По делото не са налице данни за други нарушения от
страна на жалбоподателя И. по Закона за митниците, за които да са й налагани
административни наказания. Ето защо съдът намира, че АНО правилно е определил
административното наказание глоба в размер на 100% от митническата стойност на вещите,
предмет на митническото нарушение, т.е. в предвиденият минимален размер.
Направеното от жалбоподателя възражение, че посоченото в АУАН и НП
административното нарушение е такова по ВЗ, а не по ЗМ, както и че неправилно е
приложена санкционната разпоредба на чл. 233 от ЗМ, съдът не възприема. Съгласно
разпоредбата на чл. 14а, ал. 1 от ВЗ пренасянето на благородни метали и скъпоценни камъни
и изделия със и от тях през границата на страната за или от трета страна подлежи на
деклариране. Редът, по който следва да стане това, е регламентиран в Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по
чл. 10а от ВЗ. В чл.4, т.2 от същата Наредба е регламентирано, че при пренасяне през
границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни в необработен,
полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от благородни метали и скъпоценни
камъни, същите не се декларират, ако размерът им е до 60 грама. Пренасянето им над тези
размери, съгласно чл.5, ал.1 от същата Наредба, следва да се декларира за целите на
Валутния закон по реда на чл.9, ал.1 с декларация за паричните средства по образец,
утвърден от министъра на финансите.
В случая е безспорно установено, че във всяка от пренасяните от жалбоподателката
през държавната граница общо 50 броя гривни от жълт метал се съдържа златна монета с
проба 585, като общият грамаж на златните монети е 14.50 грама, т.е. многократно под
9
установеното в чл.4, т.2 от Наредба № Н-1 от 2012 година количество от 60 грама,
подлежащо на деклариране, поради което и И. не е извършила нарушение по ВЗ, а такова
по чл. 233, ал.1 от ЗМ като е пренесла през държавната ни граница стоки в търговски
количества без знанието и разрешението на митническите органи.
Наказателното постановление в частта по т.2 - на постановената санкция „отнемане
в полза на държавата” на стоките - предмет на нарушението, изрично предвидена в ал.6 на
чл.233 от ЗМ, в случаите на осъществено нарушение – митническа контрабанда, е правилно
и в тази част НП също следва да бъде потвърдено.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай“ на административно нарушение. При тълкуване
на посочената норма /чл. 28/ следва да се съобразят същността и целите на
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и
субсидиарното приложение на НК и НПК. Административно наказателният процес е строго
регламентирана дейност, при която за извършено нарушение се налага съответно наказание,
като прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е
наложено административно наказание глоба за неизпълнение на задължение към държавата,
регламентирано в ЗМ. Поначало обществената опасност на този вид нарушения е
определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към държавата при осъществяване на финансовата й дейност. Именно поради
това и нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са във
висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой или стойност на
вещите - предмет на нарушението. Целта на ЗМ е свързана с облагането на високооборотни
и скъпи стоки, които не служат за задоволяване на основни потребности на населението и са
засилени, както предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия,
които чувствително увреждат фискалните интереси на държавата. Стойността на предмета
на нарушението при формалния характер на състава на отговорността по чл. 233, ал. 1 от ЗМ
няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в контекста на легалната
дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното настоящият
състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по
правните си последици представлява освобождаване на нарушителя от административно -
наказателна отговорност. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-
ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други
нарушения от същия вид, поради което и не може да се определи като маловажен случай.
Направеното от АНО, чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Р. искане
за присъждане на юриск. възнаграждение, съдът намира за основателно. В случая съдът
приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото адм. нарушение и следва да
понесе адм. наказание, предвидено по Закон. Съгласно чл. 63д, ал.1 и 4 от ЗАНН в
производствата пред районния и административния съд страните имат право на присъждане
10
на разноски по реда на АПК, като в полза на учреждението или организацията, чийто орган
е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Доколкото
в нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК няма установено правило за определяне и присъждане на
възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт, следва във връзка с чл. 144 от АПК,
да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
/възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева/, като дължимите
разноски следва да бъдат определени около минималния размер от 100.00 лева и тази сума
да се присъди в тежест на жалбоподател.
Искането на З.И. за присъждане на разноски не следва да бъде уважено предвид
изхода от делото – липсва отмяна на обжалваното НП, прието е, че има виновно извършено
адм. нарушение.
Воден от горното и на основание чл.63 ЗАНН, Елховският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Наказателно постановление № 2304/2021 година, издадено на 11.01.2022г. от В.И. –
Зам.директор на ТД Митница Бургас, с което на З. ИСМ. ИСМ. от гр. Ямбол, ЕГН –
**********, е наложено адм. наказание глоба в размер на 966.67 лв. на основание
чл.233, ал.1 от Закона за митниците, представляваща 100% от митническата стойност
на стоката и на основание чл.233, ал.6 от ЗМ са отнети в полза на държавата стоките -
предмет на нарушението – 50 броя гривни на жълт метал със златни монети с проба
585, с общ грамаж на златните изделия - монети в задържаните гривни – 14.50 грама, с
обща митническа стойност 966.67 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателят З. ИСМ. ИСМ. от гр. Ямбол, ЕГН – **********,
със съдебен адрес гр. Ямбол, ул. „Страхил войвода“, № 4, ет.1, адв. И.С., да заплати на
Агенция „Митници“ – ТД Митница Бургас направените по делото разноски за
осъществена защита от юрисконсулт в размер на 100.00 лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Ямбол чрез ЕРС по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
11