Решение по дело №243/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 81
Дата: 8 август 2019 г. (в сила от 3 септември 2019 г.)
Съдия: Катя Ганева Савова
Дело: 20193130200243
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ

№……….

гр. Провадия, 08.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - Провадия, IV-ти състав, в открито съдебно заседание на осми август през две хиляди и деветдесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ САВОВА

 

при участието на секретаря И.В.и прокурора Татяна Борисова от РП – Провадия, като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 243 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда по чл. 157 и сл. от ЗЗ.

Образувано е по искане на РП-Провадия за задължително настаняване и лечение на П.Г.И., ЕГН: **********,***.

В съдебно заседание прокуратурата поддържа така направеното искане и желае лицето да бъде настанено за лечение в специализирано здравно заведение за срок от три месеца, както е предложено от вещото лице в изготвената и приета от съда днес СПЕ.

Защитникът на лицето, спрямо което се иска задължително настаняване и лечение счита, че с оглед заключението на в.л. е в интерес на лицето да бъде настанено в здравно заведение, тъй като И. сама не може да се лекува самостоятелно и там ще й бъдат оказани нужните грижи за потискане на заболяването.

Лицето, за което се иска задължително настаняване и лечение,  се явява в залата за последното разглеждане на делото в открито съдебно заседание и не дава становище по същество. Съдът е придобил непосредствено впечатление за неговото състояние в съдебното заседание на 05.08.2019 г.

           

Районен съд - Провадия, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

П.Г.И. живеела съпружески със свидетеля М.П.Д. ***. И. страдала от психическо заболяване „Шизофрения, параноидна форма с параноиден синдром”, като до момента е била хоспитализирана еднократно във връзка със заболяването си.  След изписванията й от здравното заведение, същата не приемала лекарствата, които са й били изписани за поддържаща терапия. През последните няколко месеца И. станала раздразнителна, непрекъснато си наранявала кожата на тялото-ръцете и краката, като заздравяващите рани отново разранявала.Епизодично непускала сина си на училище.Често била говорно агресивна и конфликтна с всички.Непрекъснато заключвала вратите в дома си, станала много подозрителна, не контактувала с никого. Не спяла.Баща й и неговите роднини били с психично заболяване.

В съдебно заседание, проведено на 05.08.2019 г. съдът на основание чл. 159, ал. 1 от ЗЗ е назначил съдебно – психиатрична и експертиза в амбулаторна форма със задача към вещото лице, след като извърши необходимите прегледи на лицето да даде отговор на следните въпроси: 1 Страда ли П.Г.И. от заболяване, упоменато в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за здравето и ако страда - от какво именно; 2. Какви са актуалните изяви на това заболяване и краткосрочната перспектива за развитието му; 3. Способна ли е П.Г.И. да изразява информирано съгласие за лечение?

В днешното съдебно заседание, по делото е постъпила съдебно – психиатрична експертиза, заключението на която се поддържа от вещото лице. Съгласно това заключение П.Г.И. страда от „Шизофрения, параноидна форма, с параноиден синдром”, същата отказва доброволно лечение, отказва да приема медикаменти и не е в състояние да изрази информирано съгласие за лечението си. Към настоящия момент у И. са актуални психотични изживявания, които болестно определят поведението й.

Изложените факти се установяват от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, писмените доказателства и от заключението на вещото лице по назначената съдебно – психиатрична експертиза.

От изложените факти съдът намира, следното от правна страна:

Съгласно разпоредбите на чл. 155 от Закона за здравето, на задължително настаняване и лечение подлежат лица с психични разстройства, които могат да бъдат от една страна психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, а от друга - лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция (чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗ). Изискване на закона е освен лицата да страдат от заболяванията описани по – горе, да е налице и възможност тези лица да осъществят определено общественоопасно поведение, поради своето заболяване. Това поведение се изразява в извършване на престъпление, което би представлявало опасност за близките им, за околните, за обществото или би застрашило сериозно здравето им. От изложеното следва извод, че законодателят е въвел два критерия – медицински и социален, които следва да бъдат едновременно налице по отношение на лицето, чието настаняване и лечение се иска. Към настоящия момент у П.Г.И. е налице психично разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ, поради което съдът счита, че е изпълнен медицинският критерий за задължително настаняване и лечение, каквото е законовото изискване. С оглед показанията на разпитаните в съдебно заседание на 05.08.2019 г. трима свидетели съдът намира, че с оглед болестномотивираното поведение на И., изразяващо се в семейна и социална дезадаптация, промяна в поведението й и немотивирана конфликтност е налице непосредствена опасност за здравето на И. и това на околните, с което да застраши живота или увреди здравето на околните и на себе си.

С това съдът, намира че е налице социалният критерий за задължително настаняване на лечение, поради което съдът счита, че следва да уважи искането на РП-Провадия и да постанови задължително настаняване и лечение на П.Г.И. в специализирано здравно заведение.

Съдът счита, че следва да уважи предложените от вещото лице срок за лечение и лечебно заведение. Лечението следва да бъде проведено във Държавна психиатрична болница – Царев брод, община Шумен, за срок от три месеца. Предвид заключението на съдебно- психиатричната експертиза съдът приема, че освидетелстваната не може сама да дава информирано съгласие по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ЗЗ, поради което следва да се определи и назначи лице, което да изразява информирано съгласие за лечението й. От показанията на разпитания по настоящото дело свидетел Д. относно съжителството му и настоящите взаимоотношения с лицето по принудителното действие, както и липса на данни за други близки на П.И., които могат да изразяват информирано съгласие за лечението на последната, предвид психичното заболяване на бащата и липсата на съответно поведение през годините от страна на майката за това И. да бъде лекувана адекватно, съдът намира, че в интерес на И. ***, в чиито териториален обхват се намира Държавната психиатрична болница – Царев брод, да определи лице, което да изразява информирано съгласие по отношение лечението на освидетелстваната П.И..

Предвид изложеното и на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за здравето, РС – Провадия, ІV-ти състав

РЕШИ:

Постановява ЗАДЪЛЖИТЕЛНО НАСТАНЯВАНЕ И ЛЕЧЕНИЕ в стационарна форма по отношение на П.Г.И., ЕГН: **********, в Държавна психиатрична болница – Царев брод, общ. Шумен, за срок от три месеца, считано от датата на постъпване в лечебното заведение.

ПРИЕМА липса на способност на П.Г.И., ЕГН: ********** да изразява информирано съгласие за лечението си.

НАЗНАЧАВА лице, определено от кмета на Община Шумен, за лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на освидетелстваната П.Г.И., ЕГН: **********, на основание чл. 162, ал. 3 от Закона за здравето.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Варна в седемдневен срок от днес.

РЕШЕНИЕТО подлежи на предварително изпълнение.

Препис от настоящото решение да бъде изпратен по факс на Държавна психиатрична болница – Царев брод, общ. Шумен и на кмета на Община Шумен – за сведение и изпълнение.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: