№ 54
гр. Пазарджик, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220102167 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за
недействителност на клаузата по чл.4, ал.2 от сключения между страните
договор за потребителски паричен заем №* от *г., предвиждаща заплащането
на неустойка при непредставяне на обезпечение за кредитора от страна на
потребителя, като накърняваща добрите нрави, като неравноправна по
смисъла на чл.143, т.5 ЗПК и поради заобикаляне на ограничението за
максимален размер на ГПР по чл.19, ал.4 ЗПК.
Ищцата Ц. СТ. Н. с ЕГН ********** от *** твърди, че на *г. е сключила
с ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46,
договор за паричен заем в размер на 750лв., която сума й е предоставена от
кредитора при фиксирана лихва от 35% и годишен процент на разходите в
размер на 40,37%. Твърди, че в чл.4, ал.2 от договора се съдържа клауза за
неустойка в размер на 391,50лв., платима от страна на потребителя при
непредставяне на обезпечение по заема чрез поръчителство или банкова
гаранция в 3-дневен срок от сключването на договора. Уговорено е
разсрочено изпълнение при евентуално възникване на задължението за
1
неустойка, като същата се добавя на равни части към месечните погасителни
вноски по кредита. Ищцата поддържа тезата, че така уговорената неустойка
няма присъщата обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а
представлява допълнителна скрита печалба за кредитора, което води до
нарастване на ГПР над размера по чл.19, ал.4 ЗПК и представлява
заблуждаваща търговска практика. Твърди, че по този начин се заобикаля
предвиденото в закона ограничение в максималния размер на ГПР, а самият
размерът на неустойката противоречи на добрите нрави. Поддържа, че
клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП. Сочи и друго
основание за нищожност – по чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК, поради
непосочването в договора на действителната лихва и действителния ГПР.
Иска от съда да обяви за нищожна клаузата за неустойка по чл.4, ал.2 от
договора. Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва иска при твърдение,
че уговорената неустойка изпълнява обезпечителна функция, тъй като чрез
нея се упражнява косвен натиск върху длъжника за точното изпълнение на
договора, и освен това обезщетява кредитора при евентуално неизпълнение.
Твърди, че дори размерът на неустойката да се приеме за прекомерен, това не
води до недействителност на клаузата, а представлява основание за
намаляване на неустойката. Твърди, че договорът съдържа информацията по
чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК относно размера на ГПР, лихвения процент и
неговото разпределяне в месечните погасителните вноски, а размерите на
лихвата и ГПР не противоречат на добрите нрави тъй като са съобразени с
ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК /при спазване на начина за изчисляване на
ГПР, посочен в чл.19, ал.3 ЗПК/. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
Искът е допустим, тъй като е предявен между страните по едно
договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищцата от
търсената с него защита, доколкото при положително съдебно решение
неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху
патримониума на ищцата.
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и
2
неподлежащи на доказване обстоятелствата, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит, по който ищцата е получила заемната сума.
В тежест на ответника, който претендира да се ползва от оспорения
договор е да докаже неговото съответствие с разпоредбите на ЗПК и
останалите императивни разпоредби на закона, с които ищцата твърди да е в
противоречие.
Видно от представения договор за паричен заем, същият е под №*,
сключен е на *г. и има за предмет предоставянето на потребителски паричен
кредит в размер на 750лв. при фиксиран годишен лихвен процент в размер на
35% и годишен процент на разходите в размер на 40.37%. Посочена е общата
дължима сума от кредитополучателя, която възлиза на 833.25лв. Страните са
уговорили погасяването да стане на 15 равни погасителни вноски по 55.55лв.,
както и техните падежи.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, кредитополучателят се задължава в 3-
дневен срок от неговото сключване да представи обезпечение на кредитора
чрез банкова гаранция или поръчителство от две физически лица, всяко от
които отговаря на следните изисквания: да работи по безсрочен трудов
договор, нетният размер на осигурителния доход да е над 1000лв., да не е
заемател или поръчител по друг договор за заем със същия заемодател, да
няма неплатени осигуровки през последните две години, да няма задължения
към други банки и финансови институции или ако има – те да не са
просрочени. В чл.4, ал.2 е предвидена неустойка за неизпълнение на това
задължение в тежест на кредитополучателя в размер на 391.50лв., платима на
15 равни вноски по 26.10лв., които са включени в погасителния план по
кредита.
Спорът между страните се свежда до това дали тази неустойката има
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция по
отношение на задължението, във връзка с което е уговорена, или тя е
уговорена така, че неминуемо води до възникване на вземането за неустойка
и по този начин представлява скрита печалба за кредитора.
Касае се до договор за потребителски кредит по чл.9 ЗПК, по отношение
на който субсидиарно приложение намират общите правила за сключване и
изпълнение на договорите по ЗЗД, както и Глава шеста от ЗЗП.
Съдът намира за недействителна поради накърняване на добрите нрави
3
на оспорената от ищеца клауза за заплащането на компенсаторна неустойка
при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение чрез
банкова гаранция или поръчителство от двама поръчители. При преценката
съдът съобрази разясненията в т.3 от тълкувателно решение № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK. Там е посочено, че
автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само
дотолкова, доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно.
Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес.
Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, като се има предвид вида и размерът на задължението,
чието изпълнение се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна)
и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна
негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В случая уговорената компенсаторна неустойка санкционира
неизпълнението на акцесорно непарично задължение на кредитополучателя
4
да представи на кредитора обезпечение на паричното вземане. От
непредставянето на обезпечение не произтича пряка вреда за кредитора.
Неблагоприятните последици за него са свързани с евентуални затруднения
при събиране на необезпеченото вземането. Те могат да настъпят едва след
падежа на задължението. Но дори и след това за кредитора е налице интерес
от представяне на обезпечението, тъй като ще получи гарант или поръчител,
от който да претендира плащане. В контекста на горното съждение е
нелогично и неоправдано поставянето на кратък 3-дневен срок от
сключването на договора, в който кредитополучателят да представи
обезпечението, след което това негово задължение се замества от неустойка с
компенсаторен характер, сякаш кредиторът е изгубил интерес от реалното
изпълнение. Освен това се оказва, че ако кредитополучателят не представи
обезпечението или го представи, но след срока, той би дължал неустойката
дори при редовно обслужван кредит. Уговарянето на такъв кратък срок и
възможността задължението по чл.4, ал.2 да възникне при редовен кредит
показва, че целта на кредитора не е да обезпечи кредита, за да гарантира
неговото събиране, а да получи сумата от неустойката. Следователно
действителната цел на обсъжданата договорна клауза е да породи
допълнително парично задължение за кредитополучателя, наред с това за
връщане на главницата по кредита и заплащането на възнаградителна лихва.
Това допълнително задължение представлява скрита печалба за кредитора и
увеличава цената на кредита.
Ето защо искът за недействителност на клаузата по чл.4, ал.2 от
договора за кредит, предвиждаща заплащането на компенсаторна неустойка
при непредставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата направените съдебни разноски в размер на 50лв.
– внесена ДТ за производството.
Освен това, ищцата е представлявана от адвокат Д.В. М. от АК –
Пловдив, с ЕГН **********, с адрес: *. Представителството е осъществено
безплатно, при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. На основание чл.2, ал.2 вр.
чл.38, ал.2 от същия закон, адвокатът има право на адвокатско
5
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от
09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
настоящия случай предявен един иск е с цена 391.50лв. и на пълномощника
следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.,
съгласно чл.7, ал.2, т.1 от наредбата.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на Ц. СТ. Н. с ЕГН ********** от *** против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46, ОБЯВЯВА за
нищожна, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, като накърняваща добрите нрави,
клаузата по чл.4, ал.2 от сключения между страните договор за потребителски
паричен заем №* от *г., предвиждаща задължение за ищцата да заплати на
ответника неустойка в размер на 391.50лв.
ОСЪЖДА ответника „Изи Асет Мениджмънт“, ЕИК ********* да
заплати на Ц. СТ. Н. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА ответника „Изи Асет Мениджмънт“, ЕИК ********* с ЕИК
********* да заплати на адвокат Д.В. М. от АК – Пловдив, с ЕГН
**********, с адрес: *, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер
на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6