Р Е Ш Е Н И
Е № 260000
гр.Пловдив, 19.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети август две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
при
секретаря Елена Димова, след като разгледа докладваното от съдията Веселин
Хаджиев ВНАХД № 1563 по описа на ОС Пловдив за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
7, ал.3 от Указа за борба с дребното хулиганство /УБДХ/.
С Решение № 1330 от 16.08.2020
г., постановено по АНД № 4988/2020 г. по описа на Районен съд-Пловдив, на
нарушителя Л. А. Р., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА
в размер на 100 /сто/ лева за проява на дребно хулиганство на основание по
чл.1, ал.2 вр. ал.1 от Указа за борба с дребното хулиганство
/УБДХ/.
Против решението е
постъпила жалба от защитника на нарушителя, в която заявява, че не са доволни
от първоинстанционния съдебен акт. Искането за отмяна на атакуваното решение и
оправдаване на нарушителя се поддържат в съдебно заседание от защитника му,
адв.М.
Пловдивският окръжен съд
след като провери изцяло правилността на обжалваното решение, взе предвид
становищата на страните, и приложените по делото доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в
изискуемия от закона срок и форма. Изхожда от процесуално легитимирана страна
при наличие на правен интерес и се явява процесуално допустима но разгледана по
същество е неоснователна.
От събраните по делото
доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Около 9.00 часа на 15.08.2020 г. полицейските служители - ст.полицай В. К. К. и ст.полицай К. Б. С. - служители в Сектор ООРЖПТ на З. ж. у. забелязали лице във видимо нетрезво състояние в района на първи перон на Ж.П. гара Пловдив. Те осъществили проверка на лицето, което отказвало да представи документ за самоличност. След беседа с него било установено, че лицето е Л. А. Р., ЕГН **********,***. На Р. бил съставен протокол по чл.65 от МВР с предупреждение да не нарушава обществения ред.
Малко по-късно на 15.08.2020 г. свидетелят К. Г. бил на работното си място - пост №2 на Централна ж.п. гара Пловдив, където работел като с. Около 11.20 часа забелязал непознато лице да лежи в безпомощно състояние на железопътните релси на коловоз I, към ж.п. гарата. Той се приближил към него и установил, че човекът лъха на алкохол. На отправената покана към това лице да стане, за да не бъде блъснат от преминаващ влак, то отказало и започнало да се кара със свидетеля К. Г.. За случващото се бил подаден сигнал до жандармерията. Около 11.40 часа на местопроизшествието пристигнали полицейските служители - ст.полицай В. К. К. и ст.полицай К. Б. С. - служители в Сектор ООРЖПТ на З. ж. у.
Те установили, че това е лицето Л. А. Р., на което малко по-рано през деня съставили протокол по чл.65 от ЗМВР, който ги посрещнал с думите „Боклуци, какво искате, махайте се оттук“. Полицейските служители хванали Р. под мишниците и го извели от релсите на перона. Докато правели това Р. замахнал към тях с ръка, като се опитал да нанесе удари на полицай К. Тези му действия наложили да му бъдат поставени белезници и да бъде отведен в сградата на 02 РУ на МВР Пловдив в 12.00 часа на 15.08.2020 г. При поставянето на белезниците Р. се съпротивлявал. Там Л. А. Р. бил задържан и спрямо него бил съставен Акт за констатиране проява на дребно хулиганство.
Описаната фактическа
обстановка е правилно установена от първия съд, който е направил обстоен и
задълбочен анализ на приобщените по делото доказателствени източници с оглед
предмета на доказване. Провел е съдебно дирене, събрал е доказателства при
условията на устност и непосредственост. В този смисъл не се налага дословното
преповтаряне на мотивите на контролирания съд, които се споделят напълно от
настоящия съд. При собствена проверка на приобщената по делото доказателствена
маса, кредитирана и обсъдена от първостепенния съд, въззивният съд достигна до
същите изводи за авторството, вината и отговорността на предаденото на съд
лице. Относно вмененото му деяние за проява на дребно хулиганство се съдържат
доказателствени изявления на свидетелите К. С., В. К.и К. Г., включително и частично от обясненията на нарушителя Р.. Последният не
отрича възникналия инцидент и неизпълнението на полицейското разпореждане, но твърди,
че не си спомня всичко, защото е бил много пиян. Първостепенният съд е
анализирал обясненията на нарушителя в тази им част и правилно не ги е приел, като
е отчел, че те са израз на упражняване правото на защита на Р., а и
противоречат на останалите събрани по делото доказателства.
В тази връзка
единственото възражение на защитата в процесната жалба е, че извършеното от Р.
е несъставомерно по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ,
защото последният е бил в неадекватно състояние, под въздействието на голямо
количество алкохол, поради което не помнел нищо от случилото се, поради което
не е налице субективният момент от извършваното на нарушението, изразяващо се в
липсата на какъвто и да е умисъл. Тези възражения се явяват несъстоятелни. Правилно
районният съд е приел в мотивите си, че твърдението за липса на ясни спомени от нарушителя не е обстоятелство, което изключва в
случая неговото виновно поведение. Това е така, защото деецът сам се е привел в
безпомощно състояние чрез употребата на алкохол. От друга страна около два часа
и половина преди случилото се е бил предупреден от същите полицейски служители
да не нарушава обществения ред и отново не е съдействал на тяхната проверка. Освен
това от обясненията дадени от Р. пред съда се установява, че същият има
частични спомени за случилото се, което означава, че не е бил в състояние в
което да не може да разбира свойствата и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си при осъществяване на нарушението. В
този смисъл и не може да се приеме, че Р. не е целял да не нарушава обществения
ред с поведението си - отправяне на обидни реплики, съпротива и опити за
нанасяне на удари на полицеските служители.
Настоящият съд споделя и
виждането на ПРС относно редовността на акта за констатиране на проява на
дребно хулиганство и липсата на каквито и да е допуснати процесуални нарушения
в хода на настоящото производство от административен характер, които да
ограничават правата на нарушителя.
Законосъобразни са и изводите
в обжалваното решение на първостепенния съд относно приложението на материалния
закон, като е стигнал до извода, че с действията си Л.Р. е осъществил състава
на дребното хулиганство по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ.
То се е изразило в установеното му противоправно поведение, което нарушава
обществения ред, демонстрира непристойна проява на превъзходство над органите
на реда и съпротивление при публично погазване на общественото спокойствие и
ред, които действия станали достояние на неограничен кръг от лица. Поведението
на нарушителя е противоправно и извършено виновно, осъзнавайки обществената
опасност на стореното и неговите общественоопасни последици. Същевременно
проявата на Р. се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност и не
представлява престъпление по смисъла на чл. 325 от НК.
Настоящият съд се
солидаризира и с преценката на първата съдебна инстанция относно вида и размера
на наказанието, при правилно отчетени смекчаващи отговорността обстоятелства.
Наложено е административно наказание глоба в размер на 100 лева, което се явява
в минималния размер на по-лекото от двете алтернативни наказания по чл.1, ал.1 от УБДХ.
Съобразно гореизложеното
следва обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено като правилно,
обосновано и законосъобразено.
Воден от горното и на
основание чл.
7, ал. 3 вр. чл. 6, ал. 1 б. А
от УБДХ, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1330 от 16.08.2020
г., постановено по АНД № 4988/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.