Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Ищeцът „П. Е.” -В.Т. излага в исковата си молба, че на 31.03.2008г. след проведен конкурс по ЗОП е бил обявен за спечелил конкурса и сключил с „БДЖ-Т. п. с. /л./” ЕООД-гр.С. договор за изработка за изпълнение на обект „Газификация от изход на ГЗП до парова централа, газификация на котел тип КМ12 № 2 и подмяна на вентилаторите в помещението на котела с взривозащитни”. Излага и че възложителят се задължил да му заплати договорената цена в сроковете по договора-7 дни след получаване на фактурата. Сочи и че в процеса на изпълнение на договора, по силата на преобразуване, вписано в търговския регистър, възложителят се преобразувал в „Х. Б. Д. Ж.” Е.-С., което дружество било вписано като правоприемник на контрагента му по договора. Посочва и че при изпълнение на договора възникнали проблеми със своевременното разплащане на фактурите, което довело до удължаване на сроковете по договора, станало по взаимно съгласие на страните. Твърди,че е изпълнил задълженията си по договора, ответникът приел свършената работа като подписал всички предвидени в закона документи. Твърди, че съществена част от извършената по договора работа, установена с акт обр.19 към м.август 2010г. от 20.08.2010г., възлизаща на 28601,50 лв., останала неразплатена от ответника. Сочи, че за тази сума е издал фактура №.85 от 18.10.2010г.,по която обаче не последвало плащане от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 28601,50 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, и разноските по делото. Отговор от ответника „Х. БДЖ” Е.-гр.С. в законоустановения срок не е постъпил. Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, ВТОС приема за установено следното: Видно от приложения като доказателство по делото договор от 31.03.2008г. между „БДЖ-Т. п. с./Л./” ЕООД-гр.С., като възложител, и ищеца, като изпълнител, на посочената дата е сключен договор, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да изпълни обект „Газификация от изход на ГЗП до парова централа, газификация на котел тип КМ12 № 2 и подмяна на вентилаторите в помещението на котела с взривозащитни”. Съгласно договора, срокът за изпълнение на обекта е 58 календарни дни. В чл.19 от договора страните са уговорили и стойността на изпълнение на работите, която възложителят следва да заплати на изпълнителя, както и сроковете за плащане. Със споразумение от 16.11.2009г. страните са се договорили срокът за изпълнение на договора да се удължи до 28.12.2009г. Видно от приложените по делото доказателства е, че ответникът е правоприемник, въз основа на преобразуване, на възложителя по договора. Като доказателство по делото е приложен и акт обр.19 от 20.08.2010г. за установяване на стойността на извършените видове работи към м.август 2010г.,видно от който тази стойност възлиза на сумата 23748,50 лв.без ДДС. За тази сума е издадена фактура № 1185 от 18.10.2010г., която с ДДС възлиза на 28601,50 лв. С писмо изх.№ 200 от 21.12.2010г. ищецът е отправил покана до ответника да му заплати дължимата сума за извършената работа, за която е издадена и посочената фактура. Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза, е, че от извършените проверки в счетоводствата при двете страни, се установява еднаквост в разчетните отношения-ищецът е отчел неплатен остатък като вземане от ответника в размер на 28601,50 лв., а ответникът е отчел като неплатено задължение към ищеца в размер на 28601,50 лв., включил е фактурата в месечния си дневник на покупките за периода на м.10.2010г. и е ползвал правото си на данъчен кредит с размера на начисления по фактурата . В съдебно заседание пълномощникът на ищеца посочва, че ответникът е заплатил на доверителя му дължимата сума в размер на 28601,50 лв., което плащане е извършено след изготвяне на заключението от вещото лице. Представено е и приложено като доказателство по делото дневно извлечение от сметката на ищеца от дата 30.06.2011г., от което е видно, че на тази дата по сметката му е постъпила сумата 28601,50лв. Заявява, че претенцията на ищеца е само за плащане на законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до датата на плащането-30.06.2011г. и за направените по делото разноски. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.258 от ЗЗД. Безспорно се установява от приложения по делото договор от 31.03.2008г., че страните по делото са били в облигационни взаимоотношения по цитирания договор за изработка, по който ответникът е възложител, а ищецът-изпълнител. Безспорно се установява от приложения акт обр.19 от 20.08.2010г., както и фактура № 1185 от 18.10.2010г., че ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора, който факт не се спори от ответника. Ответникът не оспорва факта, а и същият се установява от цитирания акт обр.19 и фактурата от 18.10.2010г., че част стойността на извършените от ищеца работи в процесния обект възлизат на сумата 28601,50 лв. с ДДС, която сума не е заплатена от ответника в уговорените срокове. Този факт се установява и от приложеното заключение на вещото лице, изготвило СИЕ. Видно от приложеното дневно извлечение на сметката на ищеца към 30.06.2011г. е, че ответникът е заплатил на тази дата дължимата съгласно договора сума за изработеното от ищеца, който факт се сочи и признава от ищеца.Предвид този факт-извършеното от ответника плащане на претендираната от ищеца сума, дължима по договора за изработка, искът за посочената сума е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Тъй като плащането е извършено след завеждане на исковата молба, то следва да се присъди законната лихва върху сумата 28601,50 лв., но само за периода от завеждане на делото-05.04.2011г. до датата на погасяване на задължението чрез извършеното плащане-30.06.2011г. При този изход на делото, тъй като извършеното от ответника плащане е след завеждане на делото и не са налице условията на чл.78 ал.2 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца и направените по делото разноски за държавна такса, адв.възнаграждение и експертиза-в размер на общо 2364,06 лв. Водим от горното, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения от „П. Е.” със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”Н.Г.” № ...... срещу „Х. Б. Д. Ж.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.”И. В.”.. иск за заплащане на сумата 28601,50 лв.-стойността на извършените работи по договор за изработка от 31.03.2008г., като неоснователен. ОСЪЖДА „Х. Б. Д. Ж.” Е. със седалище и адрес на управление: гр.С., район С., ул.”И. В.” ..да заплати на „П. Е.” със седалище и адрес на управление: гр.В.Т., ул.”Н.Г.” ... законната лихва върху сумата 28601,50 лв., считано от 05.04.2011г. до 30.06.2011г., както и разноски по делото в размер на общо 2364,06 лв. Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |