№ 151
гр. Кнежа, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Г. Тодоров
при участието на секретаря Красина М. Давидова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело №
20241430100318 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ”,с ЕИК175133827, със седалище и адрес на управление;
гр.С.,бул.„***“№***,бл.„БенчМарк Бизнес Център“,регистрирано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК175133827,чрез пълномощник А. В. е предявило
против М. М. Ч.,с ЕГН**********, с постоянен адрес:гр.Кн.,ул.„***”№** обективно
кумулативно съединени искове с правно осн.чл.415,ал.1,т.2 от ГПК с цена на исковете:
274,05лв./двеста седемдесет и четири лева и пет ст./-дължима сума по договор за продажба
на ел.енергия, мораторна лихва в размер на 75,20лв./седемдесет и пет лева и двадесет ст./ и
законна лихва върху главницата за период след подаване на ЗИЗИ.
Ищцовото дружество твърди,че с настоящата искова молба предявявява иск на основание
чл.415,ал.1 от ГПК,във връзка с чл.124 от ГПК за установяване на дължимостта на вземането
по фактури №*********/20.02.2023г. и №З5З2988З0/21.0З.2023г. на обща стойност 274,05лв.
главница,за която пред Районен съд Кн. по ЧГр.д.№97/2024г. е подадено заявление за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение /ЗИПЗ/ за обект на потребление с
клиентски номер 310235285784,находящ се в гр.Кн.,обл.Плевен,ул.„***“№**.
Освен това ищцовото дружество сочи,че предявява и иск за установяване дължимостта на
лихвите /обезщетение за забавено плащане на главницата за период от 15.01.2023г. (датата,
следващата падежа на най-старата фактура)до 31.01.2024г.(датата,посочена в заявлението) в
размер на 30,36лв.,както и такава за период след подаването на заявление за ЗИПЗ, като
претендира и направените разноски.
Ищцовото дружество описва,че според разпореждането на съда, заповедта е връчена при
условията на чл.47 от ГПК на адрес: гр.Кн., ул.„***”№**. Ищцовото дружество изтъква,че
„Елеюрохолд Продажби”ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на Закона за
енергетиктга (ЗЕ) и лицензиант за дейностите обществено снабдяване, която изпълнява като
краен снабдител, доставчик от последна инстагтция и търговец,а ответникът е станал
потребител за процесния имот в резултат на подадено заявление за продажба на ел. енергия
за битови нужди вх.№**********/31.08.2017г.,което прилага и към заявлението е приложен
нотариален акт за дарение,с който ответникът удостоверява правото си да бъде потребител
1
за имота и до момента не е постъпвало заявление за прекратяване на договора,поради което
към процесния период е бил действащ.
Ищцовото дружество сочи,че между страните за периода до 18.03.2023г. са действали Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
България”АД,одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007г.,изм. и доп.с Решение
№ОУ-03 от 26.04.2010г., издадени на основание чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ),в сила
от 26.11.2007г., изм. и доп. с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР,а след 18.03.2023г.
са действали Общи условия за продажба на ел.енергия на „Елеюрохолд
Продажби”ЕАД,одобрени с Решение №ОУ-3/10.03.2023г. на КЕВР, издадени на основание
чл.98а от ЗЕ,в сила от 18.03.2023г.
Ищцовата страна сочи,че съгласно чл.98а,ал.4 от ЗЕ,чл.98 б,ал.4, (отм. в редакцията преди
ДВ,бр.54) и постоянната съдебна практика, договорът обвързва страните без изричното му
писмено приемане. Ищцовата страна описва,че според трайната практика на ВКС, влизането
в сила на Общите условия е регламентирано от чл.98а,ал.4 и чл.98 б,ал.4,ЗЕ (нови ДВ бр.74
от 2006г., в сила от 01.07.2007г.,както и от чл.93,ал. 2 от Наредба за лицензиране на
дейността в енергетиката - ДВ бр.53 от 22.06.2004г.- ДВ бр.58 от 30.07.2010г.) като с тези
норми, в отклонение от чл.298,ал.1,т.1 от ТЗ,законодателят посочва,че за влизането им в
сила за потребителите,не е необходимо изричното им писмено приемане от тях. Според
ищцовата страна е безспорно,че продажбата на електрическа енергия се осъществява чрез
търговска сделка, сключена при общи условия по смисъла на чл.298 от ТЗ, но при различие
между ТЗ и ЗЕ, приложими са специалните норми на ЗЕ.
Ищцовото дружество счита,че от правна страна задължението на потребителя да заплаща
потребената в имота ел.енергия произтича по силата на закона и самата същност на договора
за покупко-продажба на вещи,който с винаги възмезден и неформален,като основанието за
плащане е в самото потребяване на стоката и задължението е за целия период на действие на
договора.
Ищцовата страна изтъква,че задължението за ел.енергия е формирано по ред,устатновен от
неоспорените от потребителя Общи условия,за което са издадени първи финансово
счетоводни документи -данъчна факура,което се явява годно доказателство за фактите и
обстоятелствата посочени в нея. Съответно основание за нейното издаване е доставка на
електрическа енершя в посочените в нея период, количества и на посочената в тях
стойност,като със справката от отчитаните показания е представено и :
-годно доказателство за отчет на показания на средството за търговско измерване (СТИ);
-годно доказатеслство за факлите и обстоятелствата вписани в тях, а именно за установяване
на самата стопанска операция- извършена досгавка на ел.енергия за периода посочен в тях ;
-годно доказателство,че след изтичане на срока за плащане потребителят е в забава.
Ищцовата страна счита,че в процесните фактури са отразени ползваната ел.енергия,като
записаните показания в справката на дневна и нощна тарифа,съответстват на посочените
такива във факурите в съответните периода на отчитане,основано на действителен отчет на
СТИ.
Според ищцовата страна фактурите обхващат реално доставена и консумирана ел.енертия за
период за доставка на ел. енергия, за който е действал договорът за продажба на ел. енергия
между страните и тези фактури се дължат.
Според ищцовата страна основанието за плащане възниква с изпълнение от страна на
крайния снабдител с извършване на доставката за продавача възниква правото да иска
престиране на цената от страна на купувача като предмет на продажбата е ел.енергия за
нуждите на ищеца,защото при искове по договори за търговска продажба цената на
родовоопределени вещи,с уговорени единични цени, правопораждащият факт е доставката
на определени по вид и количество вещи (Решение №69 от 16.07.2015г. по т.д.
№1478/2014г.,Т.К.,I Т.О. на ВКС). Според ищцовото дружество в конкретния случай
„Електрохолд Продажби” ЕАД е изпълнило задължението си,като е доставило ел.енергия на
2
клиента и в тежест за същия с възникнало насрещно задължение за заплащане на цената.
Описва се ,че за процесния имот за периода, очертан от исковата молба, са налице следните
неплатени задължения:
-по Фактура №********* от 20.03.2023г.с падеж на задължението от 06.03.2023г. за сумата
от 198,85лв. и лихва за забава към фактура 22,52лв.за период на лихвата 07.03.2023г.-
31.01.2024г. и
-по Фактура №********* от 21.03.2023г. с падеж на задължението от 04.04.2024г. за сумата
от 75,20лв. и лихва за забава към фактурата от 7,84лв. за период на лихвата 06.04.2023г.- 31.-
1.2024г.
Ищцовата страна описва,че сумите от 274,05лв.главница общо и съответния размер на лихва
в размер на 30,36лв. към 31.01.2024г. не са платени. Изтъква се от ищцовата страна,че в
чл.14.ал.1,т.2 от ОУ на „Електрохолд Продажби”ЕАД,(съответно в чл.13,т.1 от ОУ на „ЧЕЗ
Електро България”АД)е прогласено основното задължение на всеки потребител на
ел.енергия- да заплаща стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по
начина, определен в Общите условия.
Според ищцовото дружество основанието за плащане възниква със самото изпълнение -с
извършване на доставката за продавача възниква правото да иска престиране на цената от
страна на купувача,защото предмет на продажбата е ел.енергия за нуждите па ищеца като
при искове по договори за търговска продажба цената на родовоопределени вещи,с
уговорени единични цени,правопораждащият факт с доставката на определени по вид и
количество вещи -Решение №69 от 16.07.2015г. по т.д.№1478/2014г.,Т.К.,I Т.О.на ВКС.
Ищцовото дружество счита,че в конкретния случай е изпълнило задължението си,като е
доставило ел.енергия на клиента и в тежест за същия е възникнало насрещно задължение за
заплащане на цената.
Ищцовата страна е направила доказателствени искания :
Съдът да изиска и приложи по делото ч.гр.д.№97/2024г. по описа на Районен съд Кн.,по
което въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК,срещу ответника е била
издадена заповед за изпълнение за заплащане па процесните.
Иска се с доклада на съда да се приеме за безспорно между страните, че сумите по
задълженията в процесните фактури са формират на основание посоченото във факурите
количество потребена ел.енергия, за процесния имот и за процесния период,по правилно
определени цени на КЕВР за периода.
Съответно,ако ответникът не се съгласи с горното искане, на основание чл.195,ал.1 от
ПАК,да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза,с вещо лице експерт
счетоводител,който след като се запознае с материалите по делото и извърши проверка в
счетоводството на ищцовото дружество,да изготви експерпто заключение,с което да даде
отговори на следните въпроси:
1.Има ли открита партиди с Договорна сметка (ДС)№310235285784 в счетоводството на
„Електрохолд Продажби” ЕАД, по които да е отразено извършено снабдяване с ел.енергия в
процесния обект на ответника?
2.Отразени ли са в счетоводството на „Електрохолд Продажби“ЕАД като задължения за
плащане от ответника посочените в счетоводната справка приложени и описани към
исковата молба фактури? При наличие на отбелязване на такова плащане,кога е извършено,в
какъв размер е същото и за коя факура се отнася?
З.Какъв с размера на дължимата сума по всяка една от описаните в счетоводната справка от
фактури,издадени от ищцовото дружество и какъв е общият размер на главницата?
4.Какъв е размерът на дължимата лихва за забава по всяка една фактура от описаните в счет-
оводнатча справка за период от настъпване на изгтскуемоспа до дата 03.01.2024г. за
задълженята,както и какъв е общият размер на законната лихва?
5.Процесните фактури описани в справката извлечение,осчетоводени ли са в счетоводството
3
на „Електрохолд Продажби”ЕАД и отговарят ли по форма и съдържание на изискванията на
Закона за счетоводството и вклточени ли са в дневниците за продажби за месеците на
издаването им?
6.Редовно ли са водени счетоводните записи и книги в ищцовото дружество по партидата на
ответника,отразяват ли надлежно,вярно и точно документиране,въз основа на
документа,който оправдава счетоводния запис и неговото осттование?
Ищцовото дружество е представило с исковата си молба заверени копия от следните
писмени доказателства :
1.Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро
Бълтчария”АД ;
2.Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “Електрохолд
Продажби”ЕАД;
З.Публикации на Общи условия във в.„24 часа” и в.„Телетраф“, ведно със сертификат от в.
„Телеграф",удостоверяващи публикувагтето на ОУ в национален вестник;
4. Заявление за продажба на сл. енергия за битови нужди вх.**********/31.08.2017г.,ведно с
копие от нотариален акт,
5. Фактури - 2 бр. и
6. Справка за задължения.
Въз основа на изложеното ищцовото дружество иска от съда да приеме за установено по
отношеттие на М. М. Ч.,с ЕГН********** с постоянен адрес: гр.Кн.,ул.„***“№**,че дължи
на „Елеклрохолд Продажби”ЕАД, с ЕИК175133827:
1.Сумата от 274,05лв.,представляваща задължение за потребена и незаплатена
ел.енергия,дължима по следните данъчни фактури: №*********/20.02.2023г.на стойност
198,85лв. и №З5З2988З0/21.0З.202Зг. на стойност 75,20лв. ;
2.Мораторна лихва в размер на 30,36лв. както следва: 22,52лв. върху главницата по фактура
№*********/20.02.2023г. за период от 07.03.2023г. до 31.01.2024г.;7,84лв. върху главницата
по фактура *********/21.03.2023г. за период от 06.04.2023г. до 31.01.2024г. и
З.Законната лихва върху главницата от 274,05лв.,считано от датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д.№97/2024г. на Районен съд Кн. до изплащане на вземането.
Освен това ищцовата страна иска от съда да осъди ответника да му заплати и направените
разноски в заповедното и настоящото производство,включително и възнаграждение за
процесуално представителство и прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Направено е искане пред съда след становището на ответника по исковата молба и доклада
на съда,да даде възможност на ищцовата страна за съответните процесуални действия,както
и да ангажира друти доказателства.
Иска се в случай на осъществяване на хипотезите на чл.238 от ГПК,да бъде постановено от
съда неприсъствено решение.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,поради ниска
фактическа и правтта сложност и във връзка с Тълкувателно решение №6/06.11.2012 г. на
ОСГТК на ВКС.
В предоставения му от ГПК срок за отговор на исковата претенция,ответникът чрез
особения си представител адв.Й.Я. от ПАК е подала такъв,от чието съдържание е видно,че
от особения представител предвид представените към ИМ писмени доказателства не се
оспорва основателността и размера на исковата претенция.
По делото се проведе едно о.с.з. на 29.10.2024г. ,за което страните са били редовно
призовани.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител с писмена молба поддържа исковата
си претенция по отношение на ответника,така както е заявена в ИМ.
4
От ищцовата страна са направени разноски в заповедното производство от общо
75,00лв./седемдесет и пет лева/ ,от който 25,00лв.държавна такса и 50,00лв.юрисконсултско
възнаграждение и в настоящото производство от общо 625,00лв./шестотин двадесет и пет
лева/ ,от които 75,00лв.държавна такса, 150лв.юрисконсултско възнаграждение и 400лв.
възнаграждение за особен представител на ответника.
Ответникът чрез особения си представител адв.Й.Я. поддържа представения в срок отговор
на исковата молба и не оспорва исковата претенция.
След като се запозна по отделно и съвкупно със събраните по делото писмени
доказателства,съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
Ищцовото дружество с настоящата си искова молба предявявява иск на основание
чл.415,ал.1 от ГПК,във връзка с чл.124 от ГПК за установяване на дължимостта на вземането
по фактури №*********/20.02.2023 и №З5З2988З0/21.0З.2023г. на обща стойност 274,05лв.
главница,за която пред Районен съд Кн. по ЧГр.д.№97/2024г. е подадено заявление за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение /ЗИПЗ/ за обект на потребление с
клиентски номер 310235285784,находящ се в гр.Кн.,обл.Плевен,ул.„***“№**.
Освен това ищцовото дружеств предявява и иск за установяване дължимостта на лихвите
/обезщетение за забавено плащане на главницата за период от 15.01.2023г.(датата,
следващата падежа на най-старата фактура) до 31.01.2024г.(датата,посочена в заявлението) в
размер на 30,36лв.,както и такава за период след подаването на заявление за ЗИПЗ, като
претендира и направените разноски.
Според разпореждането на съда,заповедта за изпълнение е била връчена при условията на
чл.47 от ГПК на адрес:гр.Кн.,ул.„***”№**.
„Елеюрохолд Продажби”ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на Закона за
енергетиктга (ЗЕ) и лицензиант за дейностите обществено снабдяване,която изпълнява като
краен снабдител, доставчик от последна инстанция и търговец,а ответникът е станал
потребител за процесния имот в резултат на подадено заявление за продажба на ел. енергия
за битови нужди вх.№**********/31.08.2017г.и приложен нотариален акт за дарение,с който
ответникът удостоверява правото си да бъде потребител за имота и до момента не е
постъпвало заявление за прекратяване на договора,поради което към процесния период е
бил действащ.
Между страните за периода до 18.03.2023г. са действали Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България”АД,одобрени от ДКЕВР с
Решение №ОУ-059 от 07.11.2007г.,изм. и доп.с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010г., издадени
на основание чл.98а от Закона за енергетиката (ЗЕ),в сила от 26.11.2007г., изм. и доп. с
Решение №ОУ-03 от 26.04.2010г. на ДКЕВР,а след 18.03.2023г. са действали Общи условия
за продажба на ел.енергия на „Елеюрохолд Продажби”ЕАД,одобрени с Решение №ОУ-
3/10.03.2023г. на КЕВР, издадени на основание чл.98а от ЗЕ,в сила от 18.03.2023г.
Съгласно чл.98а,ал.4 от ЗЕ,чл.98 б,ал.4,(отм. в редакцията преди ДВ,бр.54) и постоянната
съдебна практика,договорът обвързва страните без изричното му писмено приемане.
Според трайната практика на ВКС,влизането в сила на Общите условия е регламентирано
от чл.98а,ал.4 и чл.98 б,ал.4,ЗЕ(нови ДВ бр.74 от 2006г.,в сила от 01.07.2007г.,както и от
чл.93,ал.2 от Наредба за лицензиране на дейността в енергетиката - ДВ бр.53 от 22.06.2004г.-
ДВ бр.58 от 30.07.2010г.) като с тези норми, в отклонение от чл.298,ал.1,т.1 от
ТЗ,законодателят посочва,че за влизането им в сила за потребителите,не е необходимо
изричното им писмено приемане от тях.
Безспорно е ,че продажбата на електрическа енергия се осъществява чрез търговска сделка,
сключена при общи условия по смисъла на чл.298 от ТЗ, но при различие между ТЗ и ЗЕ,
приложими са специалните норми на ЗЕ.
От правна страна задължението на потребителя да заплаща потребената в имота ел.енергия
произтича по силата на закона и самата същност на договора за покупко-продажба на
вещи,който е винаги възмезден и неформален,като основанието за плащане е в самото
5
потребяване на стоката и задължението е за целия период на действие на
договора.Задължението за ел.енергия е формирано по ред,устатновен от неоспорените от
потребителя Общи условия,за което са издадени първи финансово счетоводни документи -
данъчна факура,което се явява годно доказателство за фактите и обстоятелствата посочени в
нея. Основанието за нейното издаване е доставка на електрическа енергия в посочените в
нея период, количества и на посочената в тях стойност,като със справката от отчитаните
показания е представено и :
-годно доказателство за отчет на показания на средството за търговско измерване (СТИ);
-годно доказатеслство за факлите и обстоятелствата вписани в тях, а именно за установяване
на самата стопанска операция- извършена доставка на ел.енергия за периода посочен в тях и
-годно доказателство, че след изтичане на срока за плащане потребителят е в забава.
В процесните фактури са отразени ползваната ел.енергия,като записаните показания в
справката на дневна и нощна тарифа,съответстват на посочените такива във факурите в
съответните периода на отчитане,основано на действителен отчет на СТИ. Фактурите
обхващат реално доставена и консумирана ел.енертия за период за доставка на ел.енергия, за
който е действал договорът за продажба на ел. енергия между страните и тези фактури се
дължат.
Основанието за плащане възниква с изпълнение от страна на крайния снабдител,като с
извършване на доставката за продавача възниква правото да иска престиране на цената от
страна на купувача като предмет на продажбата е ел.енергия за нуждите на
ответника,защото при искове по договори за търговска продажба цената на
родовоопределени вещи,с уговорени единични цени, правопораждащият факт е доставката
на определени по вид и количество вещи.
В конкретният случай „Електрохолд Продажби”ЕАД е изпълнило задължението си,като е
доставило ел.енергия на клиента и в тежест за последния с възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената й като за процесния имот за периода,очертан от исковата
молба, са налице следните неплатени задължения:
-по Фактура №********* от 20.02.2023г.с падеж на задължението от 06.03.2023г. за сумата
от 198,85лв. и лихва за забава към фактура 22,52лв.за период на лихвата 07.03.2023г.-
31.01.2024г. и
-по Фактура №********* от 21.03.2023г. с падеж на задължението от 04.04.2024г. за сумата
от 75,20лв. и лихва за забава към фактурата от 7,84лв. за период на лихвата 06.04.2023г.-
31.01.2024г.
Сумите от 274,05лв. главница общо и съответния размер на лихва в размер на 30,36лв. към
31.01.2024г. не са били платени от ответника на ищцовото дружество.
В чл.14.ал.1,т.2 от ОУ на „Електрохолд Продажби”ЕАД,(съответно в чл.13,т.1 от ОУ на „ЧЕЗ
Електро България”АД е прогласено основното задължение на всеки потребител на
ел.енергия- да заплаща стойността на използваната електрическа енергия в сроковете и по
начина, определен в Общите условия.
Основанието за плащане възниква със самото изпълнение -с извършване на доставката за
продавача възниква правото да иска престиране на цената от страна на купувача,защото
предмет на продажбата е ел.енергия за нуждите на ответника.
Ищцовото дружество в конкретния случай е изпълнило задължението си,като е доставило
ел.енергия на клиента и в тежест за последния е възникнало насрещно задължение за
заплащане на цената.
Предвид изложеното ,съдът следва да постанови съдебно решение,с което на осн.чл.415
във вр. с чл.422 от ГПК,да постанови съдебно решение,с което да признае за установено по
отношение на ответника М. М. Ч.,с ЕГН********** с постоянен адрес:гр.Кн.,ул.
„***“№**,че дължи на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ”,с ЕИК175133827, със седалище и
адрес на управление; гр.С.,бул.„***“№***,бл.„БенчМарк Бизнес Център“,регистрирано в
6
Търговския регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК175133827,чрез пълномощник
А. В. сумата от:
- 274,05лв./двеста седемдесет и четири лева и пет ст./,представляваща задължение за
потребена и незаплатена ел.енергия,дължима по следните данъчни фактури:
№*********/20.02.2023г. на стойност: 198,85лв./сто деветдесет и осем лева и осемдесет и
пет ст./ и №З5З2988З0/21.0З.202Зг. на стойност 75,20лв./седемдесет и пет лева и двадесет
ст./ ;
-мораторна лихва в размер на 30,36лв./тридесет лева и тридесет и шест ст./,както
следва:22,52лв./двадесет и два лева и петдесет и две ст./ върху главницата по фактура
№*********/20.02.2023г. за период от 07.03.2023г. до 31.01.2024г. и 7,84лв./седем лева и
осемдесет и четири ст./ върху главницата по фактура №*********/21.03.2023г. за период от
06.04.2023г. до 31.01.2024г. и
-законната лихва върху главницата от 274,05лв./двеста седемдесет и четири лева и пет ст./,
считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№97/2024г. на Районен съд Кн.-
12.02.2024г. до изплащане на вземането.
Да осъди М. М. Ч.,с ЕГН********** с постоянен адрес:гр.Кн.,ул.„***“№** да заплати на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ”,с ЕИК175133827, със седалище и адрес на управление;
гр.С.,бул.„***“№***,бл.„БенчМарк Бизнес Център“,регистрирано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК175133827,чрез пълномощник А. В. направените
разноски в заповедното производство от 25,00лв./двадесет и пет лева/държавна такса и
50,00лв./петдесет лева/юрисконсултско възнаграждение.
Да осъди М. М. Ч.,с ЕГН********** с постоянен адрес:гр.Кн.,ул.„***“№** да заплати на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ”,с ЕИК175133827, със седалище и адрес на управление;
гр.С.,бул.„***“№***,бл.„БенчМарк Бизнес Център“,регистрирано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК175133827,чрез пълномощник А. В. направените
разноски в настоящото производство от 75,00лв./седемдесет и пет лева/държавна такса,
150лв./сто петдесет лева/юрисконсултско възнаграждение и 400лв./четиристотин лева/
възнаграждение за особен представител на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
На осн. чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК, ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
М. М. Ч.,с ЕГН********** с постоянен адрес:гр.Кн.,ул.„***“№**,че дължи на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ”,с ЕИК175133827,със седалище и адрес на
управление:гр.С.,бул.„***“№***,бл.„БенчМарк Бизнес Център“,регистрирано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията с ЕИК175133827,чрез пълномощник А. В. сумата
от :
- 274,05лв./двеста седемдесет и четири лева и пет ст./,представляваща задължение за
потребена и незаплатена ел.енергия,дължима по следните данъчни фактури:
№*********/20.02.2023г. на стойност: 198,85лв./сто деветдесет и осем лева и осемдесет и
пет ст./ и №З5З2988З0/21.0З.202Зг. на стойност 75,20лв./седемдесет и пет лева и двадесет
ст./ ;
-мораторна лихва в размер на 30,36лв./тридесет лева и тридесет и шест ст./,както
следва:22,52лв./двадесет и два лева и петдесет и две ст./ върху главницата по фактура
№*********/20.02.2023г. за период от 07.03.2023г. до 31.01.2024г. и 7,84лв./седем лева и
осемдесет и четири ст./ върху главницата по фактура №*********/21.03.2023г. за период от
06.04.2023г. до 31.01.2024г. и
-законната лихва върху главницата от 274,05лв./двеста седемдесет и четири лева и пет
ст./, считано от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.№97/2024г. на Районен съд Кн.-
7
12.02.2024г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. М. Ч.,с ЕГН********** с постоянен адрес:гр.Кн.,ул.„***“№** да заплати на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ”,с ЕИК175133827,със седалище и адрес на управление;
гр.С.,бул.„***“№***,бл.„БенчМарк Бизнес Център“,регистрирано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК175133827,чрез пълномощник А. В. направените
разноски в заповедното производство от 25,00лв./двадесет и пет лева/държавна такса и
50,00лв./петдесет лева/юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. М. Ч.,с ЕГН********** с постоянен адрес:гр.Кн.,ул.„***“№** да заплати на
„ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ”,с ЕИК175133827, със седалище и адрес на управление;
гр.С.,бул.„***“№***,бл.„БенчМарк Бизнес Център“,регистрирано в Търговския регистър
към Агенцията по вписванията с ЕИК175133827,чрез пълномощник А. В. направените
разноски в настоящото производство от 75,00лв./седемдесет и пет лева/държавна такса,
150лв./сто петдесет лева/юрисконсултско възнаграждение и 400лв./четиристотин
лева/възнаграждение за особен представител на ответника.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Плевен в 14 дневен срок от
съобщението на страните ,че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
8