Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
17.11.2020 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
28.10.2020 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В открито съдебно заседание и следния
състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
113 |
по описа за |
2020 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба
от В. Д. Д., с посочен
адрес: ***, подадена против Решение №171 от 29.06.2020 год., постановено по АНД №495/2020 год.
по описа на Кърджалийския
районен съд, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на
глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство.
В жалбата, изписана ръкописно, касаторът заявява,
че е срещу Решение №171
от 29.06.2020 год., постановено по АНД №495/2020 год. по
описа на Районен
съд – Кърджали, защото не е шофирал той, като с това цялото съдържание на
жалбата се изчерпва.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът
В. Д. Д. от ***, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация - Областна
дирекция на МВР
- Кърджали, редовно призован, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага съда да потвърди първоинстанционното
решение, като правилно и законосъобразно. Счита, че събрани достатъчно доказателства, които потвърждават извършеното нарушение, така, както е отразено в издадения електронен фиш и че в първоинстанционното решение са обсъдени всички
писмени доказателства, от които следва
изводът за извършено нарушение и че правилно
е приложена санкционна норма, досежно, определяне на размера
на наказанието „глоба”, която следва
да заплати нарушителя. Моли за решение
в този смисъл.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав,
като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото,
за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
От изложеното, т.е. ръкописно изписано едно единствено изречение в жалбата,
може да се предположи, че релевираното от касатора касационно
основание е неправилно приложение на
материалния закон, което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1,
т.1 от НПК -
нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №171
от 29.06.2020 год., постановено по АНД №495/2020 год.,
Кърджалийският районен съд
е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***,
издаден от ОДМВР
– Кърджали,
с който, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на В. Д. Д., с посочен
адрес: ***, с ЕГН **********, е
наложено наказание „глоба”, в размер на 100.00/сто/ лева, за
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство, на 03.03.2019
год., в 14:06 часа, в град Кърджали, като със същото решение е осъден В. Д. Д., с посочен адрес: ***,
с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 03.03.2019 год., в град Кърджали се осъществявал
видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабр.№***.
Същият бил позициониран на път **, км.*** м., на
разклона за ***,
където било въведено ограничение на скоростта от 60 км/час, с пътен знак В26. В
14:06 часа на 03.03.2019 год. бил заснет движещ се от *** към ***, лек
автомобил, марка „Рено Клио”, с рег.№***, със скорост
86 км/час, при ограничение от 60 км/час. След обработване на информацията от
заснемането било установено, че собственик на автомобила е Д. В. Д. от ***,
който на 03.01.2020 год. подал Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДП, в която
декларирал, че на описаните в ЕФ дата и час, автомобилът е бил управляван от В.Д.,
на който бил издаден атакуваният електронен фиш, в който, като нарушител било
вписано името на касатора в настоящото производство -
В.Д.Д. от ***, с ЕГН **********, в графа
собственик/ползвател. В описателната част на електронния фиш било вписано
движение с установена скорост от 83 км/час - превишаване с 23 км/час,
съставляващо нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1
от ЗДвП, за което, на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на жалбодателя Д. било
наложено административно наказание „глоба”, в размер на 100 лева.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена от приложените по
делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, от правна страна районният съд
е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е
подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Районният съд е посочил,
че в разпоредбата на чл.21, ал.1 от са посочени
стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното
средство, както и от това,
дали движението се осъществява
в населено място, извън
населено място или автомагистрала
и че в процесния случай, нарушението
е констатирано при наличие на пътен
знак В26, който се отнася за
ограничение на скоростта за движение до 60 км/час. Посочил е също, че тъй като е отчетено превишение
на допустимата скорост за движение с 23 км/час, е приложена санкционната
разпоредба на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба”, в размер на 100 лева, за водач, който
превиши разрешената максимална скорост извън населено място, въведена с пътен
знак В26, ако превишаването е от 21 до 30 км/час и следователно,
че деянието, за което е реализирана отговорността на жалбодателя,
е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е приел, че
обосновано в електронния фиш името на жалбодателя е посочено като нарушител в качеството на
ползвател, предвид подадената декларация от лицето, на което е регистрирано
моторното превозно средство и че жалбодателят
попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното
нарушение, отразено в електронния фиш.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати
твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт. Съдът е
посочил, че изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП - „в отсъствието
на контролен орган и на нарушител” е пояснение, което се отнася за процедурата
по издаването на електронния фиш, а не до установяването на нарушението с
техническото средство и че не е
необходимо самото нарушение да е установено
в отсъствие на контролен
орган.
На следващо място, съдът е отбелязъл, че чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено с техническо
средство или система, без да е конкретизирано, дали същото следва да е стационарно
или мобилно и не е налице основание жалбодателят да се позовава на Тълкувателно решение №1/2014
год. на ВАС, в което било дадено тълкуване на нормата чл.189, ал.4 от ЗДвП и било
възприето становището, че електронен фиш може да се издаде само в хипотезата на
установяване на нарушението със стационарно техническо средство и че законодателната
промяна в ЗДвП настъпила именно в резултат на това тълкувателно решение, като
след изменението в закона се предвидило възможността електронен фиш да се
издаде и когато нарушението е установено с мобилно техническо средство, а
последното било включено в обхвата на автоматизирано техническо средство по
смисъла на §6, т.65 от ДР на ЗДвП, приложим във връзка с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочил
е, че към момента законодателната уредба позволява издаване на електронен фиш
както когато нарушението е установено посредством стационарно техническо
средство, така и когато е установено с мобилно такова и че за целта била
издадена и нарочна Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Контролният орган в патрулния автомобил по
никакъв начин не оказва въздействие върху процеса на установяване и заснемане
на нарушението, тъй като измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от мобилната система. Тук следва да се отбележи, че е неясно, защо въззивният съд е правил всички тези разсъждения, при
положение, че в случая нарушението е установено не с мобилно АТСС, монтирано в
патрулен полицейски автомобил, а със стационарно
преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабричен №***, както и че в подадената
жалба до Районен съд – Кърджали, изписана ръкописно, която също се състои от
едно единствено изречение, не се съдържат каквито и да е твърдения за допуснати
нарушения
на процесуалните правила или на материалния закон, а в това единствено
изречение жалбодателят е заявил, че „не е шофирал той”
и нищо повече.
Съдът е посочил, че по делото е представен задължителния в случаите на
ползване на мобилно АТСС/отново следва да се посочи, че използваното в случая
АТСС е стационарно преносим уред за контрол на скоростта/ протокол по
чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 05.03.2019 год., съгласно одобреното
приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, както и други
обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на
издадения електронен фиш. Съдът е приел,
че няма основание
да не кредитира
приложената по делото разпечатка на Снимка №***, заснета с преносима система за
контрол на скоростта на МПС, тъй като по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП,
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес и че именно
посоченият клип доказва, че автомобилът, марка „Рено Клио”,
с рег.№***, се е движил със скорост 86 км/час на посочените в електронния фиш
дата, час и място, като АНО, ръководейки се от методичните (!?-вероятно се има предвид методическите)
указания за работа с АТСС, е намалил установената скорост с 3 км. Посочил е,
също така, че при съставянето на ЕФ са спазени всички изисквания на чл.189,
ал.4 от ЗДвП и че са посочени: териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението - ОДМВР - Кърджали, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й
заплащане. Съдът е отбелязъл, че сред тези реквизити,
на които трябва да отговаря съдържанието на електронния фиш, не са предвидени
име, длъжност, компетенции и подпис на лицето издало фиша, датата на неговото
издаване и макар чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвиждал, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това
приравняване било само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
наказателни постановления и електронни фишове и не обосновавал необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити
на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение
на електронния фиш, както и че няма изискване, последният да има реквизитите на
наказателно постановление, така както са изброени в чл.57 от ЗАНН. Така, предвид изложените съображения, районният съд е извел и окончателния си
извод, че обжалваният електронен фиш се
явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден, като при този изход
на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр.
с чл.63 от ЗАНН, във вр. с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 год. е приел също, че жалбодателят следва да бъде осъден да заплати по сметка ОД
на МВР - Кърджали следващото се и своевременно поискано юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80 /осемдесет/
лева.
При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната
разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е
валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на
правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския районен съд,
също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано
лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш
за налагане на глоба, който подлежи на
съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта
на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Настоящият състав на
касационната инстанция намира за правилни и обосновани
и в пълна степен споделя изводите на районния съд, за това, че оспореният
електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса
на допуснати нарушения на процесуалните правила, т.е. че са изпълнени изискванията на на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи и съответно, че не са констатирани процесуални нарушения,
които да са допуснати при издаването му от административнонаказващия
орган. В пълна степен се споделят и изводите ва първинстанционния съд и
относно правилното приложение и на материалния закон.
Същевременно, обаче, следва
да се посочи,
че районният съд на практика
почти не е обсъдил единствения довод, който е бил изложен от
жалбодателя в хода по същество, а именно – че по
време на косстатиранато нарушение не е управлявал той посочения лек
автомобил и че по това време
бил в ***, а след като го освободили, му
връчили фишовете и нямал време да реагира, като този единствен довод, т.е.
твърдение се поддържа и в жалбата до настоящата съдебна инстанция. В тази
връзка следва да се посочи, че по административно-наказателната преписка, представена
в Районен съд - Кърджали, е налице приложена декларацция
от датата 03.01.2020 год., по чл.189, ал.5, предл.2 от ЗДвП, с Вх.№*** от *** год. на
ОДМВР – ***, приета като
доказателство по делото, в която законния
представител на собственика на описаното в електронния фиш превозно средство –
лек автомобил, марка „Рено Клио”, с рег.№***, а
именно – Д. В. Д. е декларирал, че на датата 24.02.2019 год.,
в 16:00 часа, след като се е убедил,
че е правоспособен водач, законно пребиваващ на територията
на РБългария, е предоставил това МПС, технически изправно, на касатора в настоящото
производство – В.Д.Д., с постоянен адрес:
***, притежаващ валидно свидетелство за управление на МПС, категории АМ, В1, В, издадено от МВР – ***, като на основание чл.102 от ЗДвП го е
предупредил да спазва правилата за движение и да не преотстъпва превозното
средство на неправоспособни или употребили алкохол или упойващи вещества лица.
В същата декларация от 03.01.2020 год. Д. В. Д. е декларирал, че на датата
03.01.2020 год. – датата на извършване на нарушението, в 14:06 часа, превозното
средство с Рег.№*** е било във владение на посоченото по-горе лице, както и че
превозното средство му е било върнато в 16:00 часа на 26.03.2020 година. Декларацията,
в която са попълнени надлежно всички изискуеми се реквизити и която съдържа
всички необлодими данни, свързани с ползването на
посоченото в нея превозно средство, вкл. и към датата на нарушението, е
подписана саморъчно от декларатора Д. В. Д., като в същата се съдържа и
отпечатан текст, че същият е запознат с наказателната отговорност, която носи
по чл.313, ал.1 от Наказателния кодекс, като е възпроизведен и пълният текст на
тази разпоредба, след което е положен саморъчен подпис от декларатора.
Така, предвид наличието
на тази декларация по чл.189, ал.5, предл.2 от ЗДвП и съответно, декларираните в нея
обстоятелства, процесният електронен фиш е издаден на
касатора В.Д.Д.. Съдържанието на тази декларация не е опровергано, нито
дори разколебано, от касатора Д. в призводството пред районния съд, като същият, между
впрочем, не е отрекъл, че тази кола, т.е. описаното в електронния фиш МПС, е
била взета от него под наем. Твърдението му, че по време на
извършване на нарушението е бил в *** и съответно,
че не е управлявал
той колата по това време,
остава абсолютно голословно и неподкрепено с нито едно доказателство.
В крайна сметка, ако касаторът Д. наистина е бил в *** по това време, той
при всички случаи е могъл да се снабди
с някакъв документ, с който да удостовери
това или поне да поиска
от съда да
му бъде дадена
възможност да се снабди с такова
и да го представи
в следващо съдебно заседание. В изявлението си в хода
по същество на делото пред районния съд, Д. е заявил,
че е бил в ***, но нито е посочил ***, нито в какъв период от време, т.е. от коя до коя дата.
Доказателства в тази насока, между впрочем, не са представени и с подадената
жалба до настоящата съдебна инстанция, нито пък е поискано събирането на
такива, като следва да се отбележи, че в жалбата на Д. против
постановеното от районния съд решение
дори няма твърдение към датата
на установяване на нарушението, да е пребивавал в ***, а само в едно изречение е
заявено, че не е шофирал той. Така, доколкото в касационната
жалба няма изложени други доводи и твърдения за незаконосъобразност на
обжалваното съдебно решение, то касационната инстанция в настоящия съдебен
състав няма и какво повече да обсъжда в мотивите на настоящото решение.
При това положение, предвид всичко изложено по-горе, се налага крайния извод,
че касационната жалба, подадена от В. Д. Д., с
посочен адрес: ***, с изложеното в нея едно
единствено твърдение, се явява неоснователна и недоказана и че обжалваният
електронен фиш за налагане на глоба серия ** №*** на ОДМВР - Кърджали, за
нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП,
установено с автоматизирано техническо средство, е законосъобразно и правилно издаден, без допуснати нарушения на
правилата, регламентиращи издаването на електронни фишове и след като го е
потвърдил с обжалваното решение като законосъобразно и правилно издаден, районният
съд е постановил едно материално законосъобразно решение, постановено при
правилно приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при правилна преценка на
събраните по делото доказателства, поради което и с решението по настоящото
дело, същото следва да бъде оставено
в сила.
Съдебни разноски не са претендирани
за производството пред настоящата инстанция, поради което съдът не следва да се
произнася по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/ и чл.217, ал.3, предл.ІV/четвърто/
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от
ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №171
от 29.06.2020 год., постановено по АНД №495/2020 год. по
описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.