№ 160
гр. Пловдив, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Т. Кюртова
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело №
20235300900654 по описа за 2023 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците Д. А. Х., ЕГН **********, и И. К. Х., ЕГН **********, двамата от ***, чрез
пълномощник адв.Р. М., твърдят, че на **. на път І-8, при 246-ти км, между с.Поповица и
гр.Пловдив е настъпило пътно-транспортно произшествие с описан в исковата молба и в
уточняваща молба механизъм, при който е загинала В.Д. Х. на **. Произшествието е
виновно причинено от А.П.П. при управление на л.а.БМВ 530Д с рег.№**, който при
предприемане на десен завой загубил контрол над автомобила и се блъснал в крайпътно
дърво. Починалата е била пътник на предна дясна седалка в същия автомобил, а ищците –
нейни **, изключително тежко преживяват загубата. Описва се общият им живот преди
смъртта, колко задружно и сплотено семейство са били, силно привързани един към друг.
Описват се скръбта и страданията, които ищците преживяват след смъртта на **. Твърди се,
че за увреждащия автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответното дружество със срок на валидност до ** г. ищците са предявили
извънсъдебна претенция до застрахователя, която до настоящия момент не е удовлетворена.
Въз основа на изложените обстоятелствени твърдения, в исковата молба е формулиран
петитум ответникът да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците сумата 200 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от описаното застрахователно събитие, ведно със
законна лихва от ** до окончателното плащане. Претендират се деловодни разноски.
Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, оспорва исковете. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по повод отговорността за причинени вреди при
управление на сочения в исковата молба автомобил. Оспорва твърдението на ищците, че
1
водачът на същото МПС със свое противоправно поведение е станал причина за смъртта на
**. Възразява, че пътният инцидент е случайно деяние, тъй като застрахованият водач не е
имал обективна възможност да го предотврати. Оспорва се и описаният от ищците
механизъм на произшествието, като се изтъква, че липсва съдебен акт на наказателен съд по
смисъла на чл.300 ГПК, установяващ противоправността и вината на прекия причинител.
Оспорва се и наличието на причинна връзка между произшествието и смъртта на В. Х. с
възражение, че същата е страдала от предхождащи заболявания, довели до леталния й изход,
които не са били лекувани. Евентуално се възразява за съпричиняване, като се визира
нарушение на изискването по чл.137а, ал.1 ЗДвП пострадалата да се вози в автомобила с
поставен обезопасителен колан. Ответникът възразява и, че исковете са прекомерно
завишени по размер. По искането за присъждане на лихва, възразява, че кредиторите са в
забава, тъй като не са посочили банкова сметка с извънсъдебната си претенция. По
изложените съображения се претендира за отхвърляне на исковете. Претендират се
деловодни разноски.
В допълнителната искова молба се взема отношение по възраженията на ответника.
Възразява се пострадалата да е страдала от заболявания, които са в причинна връзка с
настъпилата й смърт, като се изтъква младата й възраст. Възразява се да е налице случайно
деяние, като се изтъква, че застрахователят носи отговорност и в случаите на причинени
вреди в резултат от безвиновна отговорност, каквито са регламентирани в чл.493, ал.2 КЗ.
Оспорват се и останалите възражения.
В отговор на допълнителната искова молба застрахователят поддържа всички свои
възражения.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор, а това се установява и от приложените по делото препис-извлечение от
акт за смърт и удостоверение за наследници, че ищците са ** на В.Д. Х., ЕГН **********, от
**, починала на **.
На 04.06.2023 г. е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, състояло
се на **., 21,40 ч., на път І-8, км 246, Пловдив – Поповица. Според протокола
произшествието е настъпило при управление на лек автомобил БМВ с рег.№**, управляван
от А.П.П., ЕГН **********, от **. В.Д. Х., ЕГН **********, фигурира в протокола като
пътник в същото превозно средство. И двамата са загинали. Съставена е план-схема на
произшествието, според която лекият автомобил се е движел в дясна лента на двупосочен
път, при завой на дясно се е отклонил в ляво и излязъл извън пътното платно, където е
преминал през отводнителен канал и се е ударил в крайпътно дърво.
Признато е за безспорно в отношенията между страните по делото, че за лекия
автомобил с рег.№** е сключен договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите с период на покритие, обхващащ датата на горното
събитие. В тази насока е и приетата по делото справка от информационен център на
2
Гаранционен фонд (л.13), според която покритието на застраховката е от ** г.
Установява се, че на ** ищците са сезирали ответното застрахователно дружество за
това, че е настъпило горното пътнотранспортно произшествие – молба на л.23. Не се спори
по това, че застрахователят не е определил и изплатил обезщетения по тази претенция.
Разпитани са свидетели. От показанията на свидетеля К. К. са почерпени данни
относно механизма на процесното произшествие. Свидетелят не е пряк свидетел на
катастрофата, шофирал по същия път на **. около 21,00 ч., когато забелязал в дясно от пътя
една кола, ударена в дърветата. Колата била сериозно смачкана в предната си част, като била
разделена на половина. Гледката била ужасяваща. Веднага се обадил на тел.112, дошла
полиция, която установила, че хората от автомобила са мъртви. Казали, че са момче и
момиче. Времето било сухо, на свечеряване. На място имало отбивка, пътят правел лек
завой там.
Относно претърпените от ищците неимуществени вреди са разпитани свидетелите К.
Х., В. А.а, Е. Х. и В. К... От показанията им се установява, че ищците понасят тежко
загубата на **. Освен нея имат още една **. От раждането си през ** до смъртта си на само
**, В. е израснала и живяла с **те и ** в едно домакинство. Непосредствените грижи за
**то са полагани от нейната **, а бащата работел като ** и осигурявал материално
семейството. В годината, в която загинала, трябвало да получи дипломата си, мечтаела да
учи педагогика или за медицинска сестра. Скоро преди инцидента започнала работа, но
заплатата й била малка и **те й, основно нейният **, я издържали финансово. Същата
година отпразнували рожденният й ден, а след това и абитуриентският й бал. **те й
организирали хубави и големи тържества. В. била изключително добро, усмихнато и
любящо дете. Така я възприемали роднините й, приятелите й и всички хора, с които
общувала. На погребението й дошли над **. Нейна снимка била поставена на почетно място
в училището и в **, в което работела. Съучениците й направили възпоменателен клип за
нея. Издигнали черен флаг в училище. В. била страшно привързана към **те си и обратното.
С ** й били неразделни, обичала много и ** си, често се съветвала с него. Обичала да
прекарва време и с двамата си **. В празници и делници били заедно. Те много трудно
понесли новината за смъртта й. ** й изпаднала в истерия, когато й съобщили от полицията,
започнала да пищи, да се скубе, вдигнала високо кръвно, било й много зле, повикали
линейка. ** й по това време бил в ** – тъкмо заминал за работа след **. Не можел да
повярва, че В. е починала, когато му казали. Звънял й по телефона, но тя не вдигала. Не
могъл да се върне веднага за погребението. ** останало в хладилна камера, за да го изчакат.
На самото погребение и двамата ищци били на успокоителни, предписани от Бърза помощ.
Още не можели да приемат загубата. Майката се затворила много, не искала да общува с
никого. Гледала снимки на ** и плачела всяка вечер, всеки ден ходела на гроба на **. **та се
изнервил, започнал много да пуши. Не искал пред него да се споменава за ** му, защото
трудно преживявал мислите за нея. След 40-ия ден се върнал на работа в **, преди това
ходел на гроба й всеки ден, така правел и когато се връщал **.
Прието е заключение на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
3
експертиза, според което механизмът на произшествието е следният: водачът А.П.П. е
управлявал л.а.БМВ 530Д по платното за движение на път I-8 /гр.Първомай – гр.Пловдив/ в
посока от изток на запад през нощта, при намалена видимост на изкуствена светлина –
автомобилни фарове. Платното за движение е било асфалтово, сухо по това време. Той е
ускорил автомобила до около 197 км/ч. Когато е достигнал до десен завой на пътя, водачът е
загубил контрол над автомобила, при което автомобилът се е насочил на ляво, след което е
напуснал платното за движение от лявата му граница, изминал е около 80 м и се е ударил в
дърво. Ударът е настъпил в предната част на автомобила, който е тотално разрушен, дървото
е проникнало в купето и заедно с деформираните детайли е стеснило значително
пространството при предните седалки, където са се намирали водачът и спътникът му.
Причината за произшествието е това, че водачът на горния автомобил се е движел с
технически несъобразена скорост по отношение запазването на надлъжната устойчивост на
автомобила, която скорост е била и неразрешена за съответния пътен участък, поради което е
загубил контрол над автомобила и е напуснал платното за движение от ляво. При движение
със скорост до разрешената за процесния пътен участък 90 км/ч, водачът би имал
възможност да запази надлъжната устойчивост на автомобила, съответно не би изгубил
контол над автомобила. Пострадалата В. Х. е била пътник на предната дясна седалка на
лекия автомобил. След произшествието тялото й е било намерено извън купето на
автомобила. На В. Х. са причинени следните увреждания: тежка коремна травма с
раздробяване на слезката, разкъсвания на черния дроб и излив на 1 400 мл кръв в корема;
остра кръвозагуба; тежка гръдна травма със счупване на множество ребра двустранно по
различни линии, контузия на белите дробове, разкъсване на долния лоб на десен бял дроб с
излив на 300 мл кръв в гръдната кухина; счупвания на кости, кръвонасядания, разкъсно-
контузни рани и охлузвания. Нараняванията по челно-теменната област на главата са
причинени при контакт с предното обзорно стъкло на автомобила, а останалите – при
контакт със земната повърхност. Причина за смъртта е острата кръвозагуба в следствие от
раздробяването слезката и разкъсването на черния й дроб, което няма нищо общо с
дегенеративните заболявания. Починала е на място. Налице е пряка причинно-следствена
връзка между процесното ПТП и получените при него травматични увреждания и
настъпилата в резултат от тях смърт. Ако пострадалата беше пътувала с правилно поставен
предпазен колан, най-вероятно не би напуснала купето на автомобила. Пи това положение
тя не би получила голяма част от описаните травматични увреждания, които е получила при
контакта със земната повърхност. Въпреки това, предвид тоталното разрушаване на
автомобила, тя би получила други тежки инерционни увреждания, които биха били
смъртоносни. При така описания механизъм на произшествието и скоростта, с която е
настъпило то, от медицинска гледна точка няма възможност, при която да се избегне
смъртният изход за В. Х.. В съдебно заседание вещите лица изключват хипотеза
пострадалата да е пътувала с поставен предпазен колан. При поставен колан, тялото й
нямаше да напусне купето на автомобила и биха се получили характерни охлузвания и
кръвонасядания, които при нея не са налице. Уточняват, че при подобен удар с толкова
висока скорост и при поставен обезопасителен колан биха се получили други смъртоносни
4
травми – откъсване на аортата, откъсване на белите дробове, откъсване на опората на
червата от рязкото спиране. Ако пострадалата е била с колан, същата би контактувала и с
дървото, което при удара е навлязло във вътрешността на автомобила. Водачът е останал в
автомобила и също е починал на място. Смятат, че, ако е била с колан, пострадалата би
починала от подобни на неговите травми.
Прието е заключение на повторна съдебнопсихологична експертиза, според което
злополуката от **. има изцяло негативно отражение върху психологическото състояние на
двамата ищци. Неочакваната смърт на ** е нежелано и трудно преодолимо събитие,
предизвикало шоково емоционално състояние и повлияване и определя състояние на остра
стресова реакция при всеки от тях. Ищцата И. Х. е преживявала психотравмиращото
събитие като е ограничила обичайните си занимания, контакти и ангажименти. Било е
нарушено обичайното й функциониране поради мисловно и емоционално ангажиране със
случилото се, повишени нИ. на тревожност, домиринащи нежелани и неприятни емоции,
плачливост, непримиримост. Изпитвала е скръб, тъга, мъка, жал, емоционална болезненост,
усещане за непреодолима загуба, които емоционални състояния имат принудителен
характер, могат да избледнеят във времето, но остават трайна следа в емоционалната сфера
и бИ.т проворикани в поставени ситуации на спомени. Понастоящем е налице постоянна
тревожност, плачливост, изразен и видим вегетативен дисбаланс, изпитване на страх,
действената активност е съобразена с доминиращите негативни изживявания. Житейската
дезадаптация е продължила дълъг период от време. Събитието се преживява поетапно, но
продължително и болезнено във времето. Ищцата И. Х. сега е адаптирана, полага грижи за
семейството си, наясно е със своята значимост като **, домакиня, съпруга, но усещането за
загуба е налице. Продължителността на емоционалните симптоми, голяма част от които не
се преодолени, с характер на посттравматично стресово разстройство, определят
необходимост от когнитивно-поведенческа психотерапия, каквато не е провеждана при
ищцата. При ищеца Д. Х. също е настъпила промяна в ежедневното функциониране. И при
него събитието е довело до повишена тревожност, доминиращи нежелани и неприятни
емоции – страдание, обърканост, безпомощност, безнадеждност, плач, слабост, нарушена
концентрация на вниманието, нарушен сън, гняв. Усещането за скръб и загуба при него е
било много силно. При този ищец няма данни за тежка дезадаптация. Психологичното му
състояние към момента се отличава с богата гама от непсихотична психопатологична
симптоматика, която се старае вътрешно да контролира, но която остава траен отпечатък
върху психиката му и е в рамките на нормално психологичните изживявания при психично
здраве. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че при ищцата Х. не е настъпило
психично разстройство, а лека степен на поведенческа дезадаптация. Има тревожна
депресивна симптоматика, която е много близка до посттравматичното разстройство, без да
се касае до разстройство на психиката. Ищецът Д. Х. проявява по-добра събраност в
поведението си, мотивираност да се покаже по-силният, което не изключва неговите
вътрешни преживявания. Двамата са различни типажи хора и по различен начин изразяват
скръбта – ищцата е по-експресивна и трудно овладима, а ищецът е по-събран, не говори, не
иска да споделя. При него няма разстройство на адаптацията и няма нужда от
5
психотерапевтична помощ, докато при ищцата И. Х. такава е наложителна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. В конкретния случай се установява, че застрахователят е бил
сезиран за процесното застрахователно събитие преди завеждане на настоящото дело. Не се
установява застрахователят да е определил и изплатил застрахователно обезщетение на
ищците. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без
удовлетворителен за ищцовата страна резултат, което прави преките искове по чл.432 КЗ
допустими.
Съгласно чл.432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. В тази връзка се констатира, че между ответника и собственика на лек
автомобил БМВ 530Д с рег.№** е възникнало валидно застрахователно правоотношение по
договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, по
силата на който застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл.477, ал.2 КЗ по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са
собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице
валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически
действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл.477, ал.3 КЗ.
В рамките на срока на действие на застраховката е настъпило застрахователно
събитие – възникнала е отговорност на водача на застрахования автомобил за вреди в
резултат от причинено от същия пътнотранспортно произшествие. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане се установяват по несъмнен начин от
събраните доказателства и това са: противоправно поведение на делинквента, вреди,
причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на прекия
причинител. От събраните гласни и писмени доказателства се установява, че на **.,
управлявайки моторното превозно средство извън населено място, при завой на дясно на
пътя водачът Д.М. е загубил контрол над управлявания от него автомобил, последният е
напуснал платното за движение от ляво и се е ударил в крайпътно дърво. Установява се, че
**та на ищците се е возела като пътник на предна дясна седалка в същия автомобил. От
приетата по делото комплексна експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена и неоспорена от страните, се установява, че единствена причина за
произшествието е загубата на контрол над моторното превозно средство, застраховано при
6
ответника. Последното от своя страна се дължи на обстоятелството, че водачът е управлявал
автомобила с превишена скорост (при разрешена 90 км/ч за извън населено място,
автомобилът се е движел със скорост 197 км/ч.) Нарушена е била от негова страна
забранителната норма на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Нарушена е и
нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП, според която водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Загубата на контрол над автомобила според
заключението се дължи на това, че избраната скорост за движение не е съобразена с
техническите възможности на автомобила да запази надлъжна устойчивост. Пострадали са и
водачът, и единственият пътник в автомобила, като са починали на място. Смъртта на
пътника В. Х. е пряка и непосредствена последица от горепосоченото противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, в който се е возила. Според експертизата, травмите
й са получени от удари с части в автомобила и най-вече при падането й извън автомобила
върху земната повърхност. Поведението на прекия причинител е виновно – съгласно чл.45,
ал.2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на
противното. От събраните по делото доказателства презумпцията не се опровергава.
Българското материално право признава право на обезщетение за неимуществени
вреди от деликт с причинена смърт в полза на **те на починалия (в този смисъл
постановления на Пленума на ВС №4/61 г., №5/69 г. и №2/84 г.), като прякото право по
чл.432 КЗ има вторичен характер спрямо деликтното, следователно ищците, които са ** на
починалата при процесното произшествие В. Х., се явяват материалноправно легитимирани
да претендират от застрахователя обезщетение за вреди от смъртта на **. Обективните
предпоставки на всеки субективно съединен иск по чл.432 КЗ са налице в конкретната
хипотеза и тези искове се явява доказани по своето основание.
Съобразно нормата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост. При определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането,
начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените
морални страдания и пр. (В този смисъл Постановление на Пленума на ВС №4/1968г.) При
определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на
смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил
вредоносния резултат, както и други обстоятелства, които решаващият съд е длъжен да
обсъди и да направи извод за значението на критериите при определяне на конкретния
размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. (В този смисъл Решение №66/29.05.2017 г. на ВКС,
ІІ т.о., по т.д.№ 1464/2016 г.) Според Решение №212/11.01.2018 г. на ВКС, ІІ т.о., по т.д.
№738/2017 г. следва да бъдат отчетени моментът на настъпване на смъртта, възрастта и
обществено положение на пострадалия, степента на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, както и действителното съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения.
Съобразявайки тези указания, съдът констатира, че в резултат от деликта ищците са
7
претърпели неимуществени вреди. Преживели са и продължават да изживяват душевна
болка, мъка и страдание от загубата на **. В. Х. е починалата на **, които години е
прекарала в дома на своите **. Приживе на В., семейството е било сплотено и между **те и
** са съществували отношения на любов и разбирателство. Ищците са обичали силно и
всеотдайно **, грижели са се да бъдат задоволени всички нейни нужди. В годината на
смъртта й са организирали абитуриентския й бал, по-рано са направили голямо тържество за
рожденния й ден, бележещ навършването на пълнолетие. Същевременно са получавали обич
и почит от страна на **. В. е била мило, усмихнато и дружелюбно **, обичано от близки,
приятели и съученици. Била е на прага на промените в живота, свързвани с **. След смъртта
на **, животът на ищците, които са загубили обичано ** в млада възраст, се е променил
коренно. Двамата са изстрадали и трудно са понесли новината за кончината, преживели са
погребение, преминали са през всички етапи на скръбта, свързана със смъртта на близък
родственик. Ищцата И. Х. се е затворила в себе си, ограничила е всякакви социални
контакти, мислите за погубеното й ** са ежедневни, трудно намира утеха. Ищецът Д. Х.
отказва да говори за загубата, не желае да чува за това, че ** му е загинала. Налице са
личностови промени и при двамата, като с оглед конкретните особености на личността им
всеки изразява по различен начин мъката си. По-тежко е положението при майката, която
изпитва симптоми, близки до тези при посттравматичното стресово разстройство – без да е
засегната качествено психиката й, същата има разстройство на адаптацията с тревожно
депресивни симптоматика, което според приетата по делото повторна съдебнопсихологична
експертиза, която съдът кредитира като обективно изготвена и неоспорена от страните,
поражда необходимост от когнитивно-поведенческа психотерапия. Бащата се е адаптирал,
макар и това да му е коствало много, без при него да е налице нужда от психологична
специализирана подкрепа. От свидетелските показания се установява, че непосредствен и
постоянен контакт приживе починалата е имала със своята **, а **та е работел
продължително време в **, където е и понастоящем. Въз основа на така обсъденото, съдът
намира, че справедливото обезщетение за ищците, съобразно доказаните по делото болки и
страдания и други морални вреди, които са претърпели, съобразявайки спецификите при
всеки от тях, отношенията на всеки от тях с **, както и състоянието им след нейната смърт,
както и съобразно общоприетите критерии за справедливост, съобразено и с обществено-
икономическите условия за живот ** към момента на произшествието, се свежда до сумата
180 000 лв. за ищцата И. Х. и сумата 160 000 лв. – за ищеца Д. Х..
При определяне размера на обезщетението следва да бъде съобразено поведението на
пострадалата, с оглед наведеното от ответника възражение за съпричиняване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинно-следствена връзка между
поведението на пострадалия, което трябва да е противоправно, от една страна, и настъпилия
вредоносен резултат от друга. В тази връзка ответникът възразява, че при процесното
произшествие починалата В. Х. се е возила в автомобила без поставен обезопасителен
колан. Съгласно чл.137а, ал.1 ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай се
8
установява, че починалата ** на ищците е била пътник в автомобил, който е оборудван с
обезопасителни колани. От заключението на комплексната експертиза може да се направи
извод, че пострадалата е пътувала без обезопасяване, тъй като е получила травми,
характерни за изхвърчане на тялото извън автомобила след удара и падането му върху
земната повърхност. Според вещите лица, правилно поставеният колан би препятствал това
„излитане“ на тялото извън купето на превозното средство. При нея не са установени и
травми, причинени от самия колан при удара, ако такъв е бил поставен. Ето защо може да се
приеме, че **та на ищците е пътувала в автомобила и към момента на удара е била без
поставен обезопасителен колан, или поведението й е противоречало на горната норма от
Закона за движение по пътищата, поради което е противоправно. За да е налице
съпричиняване, обаче, е нужно това поведение да е допринесло за настъпилата смърт, което
не се установява от събраните доказателства. Според вещите лица, ако В. беше поставила
колана си, тялото й нямаше да изхвърчи извън автомобила, а щеше да остане в него. Не биха
се получили травмите, от които е починала, по-специално нямаше да получи разкъсване на
слезката и на черния дроб с тежка кръвозагуба, което се дължи на падането й върху земната
повърхност. Същевременно, биха настъпили други несъвместими с живота травми, подобни
на тези, получени от виновния водач, който е бил с поставен колан и тялото му не е
напуснало купето на автомобила. Ударът в дървото е бил изключително силен и рязък
поради високата скорост на движение. При подобни удари тялото спира своето движение, но
вътрешните органи – не, което води до тяхното разкъсване. Рязкото спиране причинява
откъсване на аортата, откъсване на белите дробове, откъсване на опората на червата –
травми, които водят до смърт. Освен това, при удара дървото е проникнало в купето на
автомобила на мястото на предните седалки и също би действало увреждащо. Ето защо,
според вещите лица пострадалата най-вероятно би починала и ако беше поставила
предпазния си колан. Посоченото от научна гледна точка разколебава възможността да е
налице причинна връзка между поведението на пострадалата и нейната смърт, поради което
възражението за съпричиняване се явява недоказано и неоснователно.
Колкото до възражението, че ищцата е страдала от предхождащи заболявания, довели
до леталния й изход, то също е неоснователно, тъй като доказателства за подобни
заболявания не са ангажирани по делото. Отделно от това, според комплексната експертиза
смъртта на В. Х. не е настъпила поради каквито и да е било заболявания, а единствено в
резултат от травмите, които е получила при процесното произшествтие.
Ето защо, няма основание горе определените обезщетения да бъдат редуцирани, а
същите следва да се присъдят в цялост.
Ищците претендират лихва за забава по реда на чл.429, ал.3 КЗ. Съгласно чл.429, ал.3,
изр.2-ро КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“,
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез
предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
9
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.
В случая, поради липса на други данни по делото, съдът приема, че застрахователят е
уведомен за застрахователното събитие на ** с предявяване на застрахователната претенция
от ищците като увредени лица, поради което за ответника е възникнало задължение за
заплащане на законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за
неимуществени вреди, считано от този ден до окончателното плащане. (Така в Решение
№167/30.01.2020 г. на ВКС по т.д.№2273/2018 г., ІІ т.о., Решение №46/04.04.2024 г. на ВКС
по т.д.№ 2274/2024 г., І т.о. и др.) Не се установява непосочването на банкова сметка в
застрахователната претенция да е единствена причина за забавата на застрахователя – от
данните по делото последният въобще не е определил обезщетение, че изплащането му да е
затруднено от непосочването на банкова сметка. Ето защо и възражението в тази насока,
основано на разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ, се намира за несъстоятелно.
В обобщение, в полза на ищците следва да бъде присъдено застрахователно
обезщетение в размер 180 000 лв. за ищцата И. Х. и 160 000 лв. за ищеца Д. Х., ведно със
законна лихва от ** до окончателното му плащане. Исковете са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени за разликата над горните размери до предявените такИ. от 200 000 лв.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски на основание чл.78,
ал.1 и ал.3 ГПК.
Ищците са направили и претендират разноски за възнаграждения на вещи лица в общ
размер 2 390 лв., като са заплатили и такса за съдебно удостоверение в размер 5 лв., общо
2 395 лв., от които съразмерно на уважената част от исковата претенция им се следва сумата
2 035,75 лв., която да се присъди в тежест на ответната страна.
Ищците са освободени от държавна такса и разноски в производството по реда на
чл.83, ал.2 ГПК и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати сумата 13 600
лв. – държавна такса в размер 4 % от общия материален интерес, по сметка на ПОС, в полза
бюджета на съдебната власт.
Ответната страна е направила и претендира разходи за възнаграждения на вещи лица
и такса-удостоверение в общ размер 805 лв. Претендира се от тази страна и юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ, чл.1 и
чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ такова следва да се определи в размер
360 лв. Общият размер на разноските на ответника от 1 165 лв. следва да се редуцира по
съразмерност до сумата 174,75 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на Д. А. Х., ЕГН **********, и
И. К. Х., ЕГН **********, двамата от ***, обезщетение за неимуществени вреди вследствие
10
смъртта на ** В.Д. Х., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие на
**. на път І-8, км 246, Пловдив – Поповица, причинено виновно от водача на лек автомобил
БМВ 530Д с рег.№**, за който автомобил е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********,
в това число да заплати на И. К. Х., ЕГН **********, сумата 180 000 лв. (сто и осемдесет
хиляди лева), ведно със законна лихва от ** до окончателното плащане, както и да заплати
на Д. А. Х., ЕГН **********, сумата 160 000 лв. (сто и шестдесет хиляди лева), ведно със
законна лихва от ** до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ всеки субективно съединен
иск за разликата над горните размери до пълния предявен такъв от 200 000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати по сметка на ОС Пловдив, в
полза бюджета на съдебната власт, сумата 13 600 лв. (тринадесет хиляди и шестстотин
лева) – държавна такса за производството по т.д.№654/2023 г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, да заплати на Д. А. Х., ЕГН **********, и
И. К. Х., ЕГН **********, двамата от ***, сумата 2 035,75 лв. (две хиляди тридесет и пет
лева и 75 ст.) – деловодни разноски по съразмерност за производството по т.д.№654/2023 г.
на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА Д. А. Х., ЕГН **********, и И. К. Х., ЕГН **********, двамата от ***, да
заплатят на ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Г.М.Димитров“ №1, сумата 174,75 лв. (сто седемдесет и четири
лева и 75 ст.) – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение по съразмерност за
производството по т.д.№654/2023 г. на ОС Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11