Решение по дело №7/2019 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 129
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 23 август 2019 г.)
Съдия: Спас Маринов Стефанов
Дело: 20193430200007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

129

 

гр. Тутракан, 02.08.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Тутраканският районен съд в публично заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : СПАС СТЕФАНОВ

 

при секретаря Людмила Петрова, като разгледа докладваното от Председателя АНД № 7 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид  следното :

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

          С Наказателно постановление № 18-0362-000663 от 05.12.2018 г.  Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на Д.А.Г., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Г., който го обжалва в срок и моли съдът да го отмени като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – Началник РУ на МВР гр. Тутракан не се представлява в съдебно заседание и не взима становище по съществото на спора.

Районна прокуратура гр. Тутракан, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Актосъставителят В.А.П. и свидетелят Д.Й.Р. работят като младши автоконтрольори в РУ на МВР ***.

На 18.10.2018 г. те изпълнявали служебните си задължения на територията на Община Тутракан, обл. Силистра. В 11:00 часа, на път II – 21, км 42+700, спрели за проверка лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с рег. ***, движещ се в посока гр. Русе – гр. Силистра. В хода на проверката било установено,че управлявания от жалбоподателя Г. автомобил е  без сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”.При допълнителна проверка е било установено,че автомобилът е бил и със служебно прекратена регистрация на основание чл.143 ал. 10 от ЗДвП от 25.05.2017г.

След като приел,че с деянието жалбоподателя е осъществил административно нарушение по смисъла на чл.140 ал.1 от ЗДвП, актосъставителят В.А.П., в качеството си на служител на РУ на МВР гр. Тутракан, на длъжност мл. автоконтрольор, в присъствието на св. Д.Й.Р., съставил на жалбоподателя Г. АУАН № 679/19.10.2018 г. /серия Д бл. № 901203/.

Жалбоподателят е бил запознат със съдържанието на АУАН и получил препис от същия.

По образуваното със съставянето на 19.10.2018 г. АУАН административно производство, Началникът на РУ на МВР гр. Тутракан,в качеството си на АНО, е издал Наказателно постановление № 18-0362-000663 от 05.12.2019 г. След като посочил нарушената разпоредба от ЗДвП - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя Д.А.Г. административни наказания „Глоба” в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

На 08.01.2019 г. жалбоподателят е получил препис от НП.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото гласни доказателства - показанията на разпитания актосъставител В.А.П. и свидетеля Д.Й. Р. и приетите писмени такива,които съдът кредитира изцяло,като логични ,последователни и непротиворечащи си.

В хода на съдебното следствие съдът е изискал от сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Силистра,информация за това прекратена ли е служебно регистрацията на лек автомобил рег. ***,ако е прекратена,кога,на какво основание и ако последното е чл.143 ал. 10 от ЗДвП,изпълнено ли е законовото изискване на за уведомяване на собственика на автомобила за служебното прекратяване на регистрацията. В отговора си Директора на ОД на МВР-Силистра посочва,че регистрацията на посочения автомобил е служебно прекратена на 25.05.2017г. на основание чл.143 ал. 10 от ЗДвП и собственика не е бил уведомен,каквото е изискването на цитираната норма,поради липса на ресурс.

Съдът отправи запитване и до Гаранционния фонд дали собственика на автомобила е бил уведомен по реда на чл.574 ал.10 от КЗ.В отговора си изпълнителния директор на фонда посочва,че такова уведомление е било изпратено,но не разполага с обратна информация дали адресата е получил същото и че няма задължение да събира доказателства за това.

Анализирайки доказателствата, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 от ЗАНН и от лице, страна в производството, имащо правен интерес. Като такава тя е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Видно от приложената служебна бележка от ОД на МВР гр. Силистра, НП е издадено от Началника на РУ на МВР гр. Тутракан, имащ съответните правомощия.

АУАН,с който е сложено началото на административнонаказателното производство,е съставен от длъжностно лице,имащо съответните правомощия.Акта съдържа всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити.Описанието на деянията са изчерпателни,ясни и съответстващи на закона.АУАН подписан от нарушителя и препис от него му е връчен по надлежния ред.

         Атакуваното НП също е издадено от имащ съответните правомощия държавен орган.Същото съдържа всички изискуеми от чл.57 ал. 1 от ЗАНН реквизити.Подписано е надлежно от издателя и е връчен препис от него на адресата.

Налице е друго основание за отмяна на атакуваното НП,като незаконосъобразно.

         На практика няма спор,че на посочената дата и место,жалбоподателя е управлявал лек автомобил,който към датата на проверката от полицейските служители е бил със служебно прекратена регистрация.Стои въпросът знаел ли е жалбоподателя, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена или бил ли е длъжен да знае,че може да бъде прекратена регистрацията предвид разпоредбата на чл. 7 ал. 2 от ЗАНН.

         В хода на съдебното следствие по административно-наказателното производство, не се събраха доказателства,от които да се направи обоснован извод,че жалбоподателя е знаел за служебното прекратяване на регистрацията на въпросния товарен автомобил.

         Съгласно разпоредбата на чл.574 ал. 10 от Кодекса за застраховането,информационния център на гаранционния фонд уведомява собствениците на моторни превозни средства,за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите  или сключения застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.Изречение второ на следващата алинея задължава Гаранционния фонд да уведоми съответния сектор „ПП” по регистрация на автомобила да прекрати регистрацията на МПС. Чл.143 ал.10 от ЗДвП задължава съответните компетентни органи,при получаване от Гаранционния фонд на уведомление по реда на 574 ал. 11 от КЗ,служебно да прекратят регистрацията на съответното МПС,за което да уведомят собственика на превозното средство.

         Разпоредбата на чл.574 ал. 10 от КЗ регламентира 14 дневен срок за представяне на доказателства от собственика на МПС за сключен договор за задължителната застраховка,като началото на този срок е обвързан с датата на изпращане на уведомлението.Така формулирано, това задължение на ГФ,не предполага задължение за фонда да събира доказателства за датата на получаване на уведомлението от собственика на съответното МПС,тъй като тази датата не е обвързана от закона с каквито и да са последици.Казано по друг начин за ГФ е без значение дали собственика е получил въобще изпратеното му уведомление или кога е получил същото и следователно не следва да събира каквито и да са доказателства за получаване на уведомлението.

         За разлика от КЗ,ЗДвП и в частност цитираната разпоредба на чл.143 ал. 10 от ЗДвП,задължава сектор „ПП” към съответното ОД на МВР по регистрация на автомобила, да уведоми собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация.Последното следва да бъде извършено по начин,удостоверяващ получаването на уведомлението от собственика на автомобила. Неизпълнението на това задължение на сектор „ПП” има за последица невъзможност да бъде санкциониран водача на  съответното МПС, за това, че го управлява след като е била служебно прекратена регистрацията му.Това е така,тъй като не е изпълнен в неговата цялост фактическия състав по служебното прекратяване на регистрацията на автомобила.Уведомяването на собственика е елемент от фактическия състав,който е в кумулативна връзка с останалите елементи от фактическия състав и неговата липса не може да породи правните последици, с които законодателя е свързал тази норма.

         В същия смисъл е и разпоредбата на чл.18б ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 8 от Наредба I-45/24.03.2000г. за регистриране,отчет,спиране от движение и пускане в движение,временно отнемане,прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,теглени от тях и реда за предоставяне на данни

         Посоченото по-горе по никакъв начин не изключва ангажирането на административно-наказателната отговорност на собственика на МПС, произтичаща от разпоредбата на чл.638 ал. 1 т. 1 от КЗ или за водача на МПС,произтичаща от разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ.Това е така,тъй като до уведомяването на собственика на МПС,по реда на чл.143 ал. 10 от ЗДвП, няма приключила процедура по служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

         В конкретния случай, по време на съдебното следствие по настоящото производство,не се събраха доказателства за това,че собственика на автомобила е бил уведомен по реда на чл.143 ал. 10 от ЗДвП за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на 25.05.2017г. и процедурата по служебното прекратяване на регистрацията на МПС по реда на цитирания текст от ЗДвП, не е била  довършена.Още по-малко това е знаел жалбоподателя,който не е собственик на автомобила,а само го е ползвал.От горното следва,че жалбоподателя не е извършил административното нарушение,за което е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност.   

         Ето защо съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. 

 

Водим от горното, съдът

   

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0362-000663 от 05.12.2018 г., с което Началникът РУ на МВР гр. Тутракан е наложил на Д.А.Г., с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1, от ЗДвП, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложил на същия административно наказание „глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца.

 

 

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.

 

 

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: