Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Русе, 16.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на петнадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 519 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.405а, ал.7 от КТ.
Образувано е по жалба на В.Р.К. *** против постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 02.09.2020 г.,
издадено от Г.Т.Г., на длъжност главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ (ДИТ) – Русе, по силата на което е признато съществуването на трудово
правоотношение между жалбоподателя и Д.К.П. ***, считано от
09.08.2020 г., както и на даденото предписание по чл.405а, ал.4 КТ от същата
дата до жалбоподателя да предложи на същия работник сключването на трудов
договор, със срок за изпълнение до 09.09.2020 г. Жалбоподателят излага оплаквания за незаконосъобразност на
оспорените административни актове – на постановлението и даденото предписание,
като издадени в нарушение на материалния закон и при липсата на материалните
предпоставки за това поради липсата на установени в административното
производство елементи на трудово правоотношение. Поддържа, че двата административни
акта са издадени и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – чл.27, ал.2, т.2 от АПК, тъй като към момента на
тяхното издаване вече е било налице друго постановление от 09.08.2020 г., с
което било обявено съществуването на трудово правоотношение между жалбоподателя,
но действащ в търговско качество – като ЕТ „Хамелеон – В.К.“ и работника Д.П., както
и предписание от същата дата за сключване на трудов договор със същия работник,
със срок за изпълнение 12.08.2020 г. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което
да отмени оспорените постановление и предписание. Претендира присъждането на
направените деловодни разноски, за които е представил списък (л.42 от делото).
Ответникът по
жалбата – Дирекция “Инспекция по труда” – Русе, чрез процесуалния си
представител, изразява становище за нейната неоснователност. Поддържа, че
оспорените постановление и предписание са законосъобразни административни
актове и са издадени при съобразяване на всички факти и обстоятелства,
установени в хода на извършена проверка по спазване на трудовото
законодателство. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
жалбата срещу тях. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Д.К.П. твърди, че не е бил
нает по трудово правоотношение, жалбоподателят няма качеството на работодател
спрямо него, не са налице уговорки за работно време, място и почивка и липсва
упражняването на дисциплинарна власт. Твърди, че той, жалбоподателят и
починалото лице И.В.Ц. се намирали в приятелски взаимоотношения като се
разбрали да извършат демонтаж на стара дограма на жилищен блок.
Съдът, като обсъди събраните по
делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността
на оспорените административни актове, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
надлежно легитимирано лице и срещу актове, подлежащи на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.
В писмения акт, в който е обективирано постановлението
по чл.405а, ал.1 от КТ, се съдържа и предписание към жалбоподателя за сключване
на трудов договор със същия работник, което предписание също се оспорва. Видно
от нормата на чл.405а, ал.4 от КТ, въз основа на постановлението по ал.1
контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да
предложи сключването на трудов договор с работника. Издаването на такова
предписание е в неразривна връзка с посоченото постановление и органът действа
при обвързана компетентност, тъй като самата норма го задължава да издаде
такова предписание в случаите, в които е
издал постановление. Това предписание е самостоятелен административен акт и подлежи
на самостоятелен контрол по аргумент на чл.405а, ал.7, вр. ал.4 от КТ. С
разпоредбата на чл.405а, ал.7 от КТ законодателят е предвидил, че в
случаите, когато е издадено постановление по ал.1 и кумулативно - предписание
по ал.4, работодателят може да обжалва и само предписанието по ал.4. Това
законодателно решение обосновава извод, че извън случаите, в които е издадено
само постановление (при смърт на работника), на оспорване подлежи и
предписанието по ал.4, издадено въз основа на постановлението по ал.1, като
предписанието и постановлението в този случай формират единно цяло. Именно по
този начин е оформен и образецът, използван от инспектора към ДИТ - Русе при
издаване на постановлението и предписанието по чл.405а, ал.1 и ал.4 от КТ. Аргумент в подкрепа на така
приетото от съда е и обстоятелството, че при преценка законосъобразността на предписанието по чл.405а, ал.4 от КТ, доколкото същото е издадено въз
основа на постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ, се изследва законосъобразността на
извода на органа за наличие на трудово правоотношение, който въпрос е меродавен
за законосъобразността на акта. Законодателят използва понятието „акт“,
посочвайки в чл.405а, ал.8 от КТ, че ако съдът отмени обжалвания
акт, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно без
предизвестие.
Предмет на оспорване в настоящото производство е
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 02.09.2020
г., издадено от главен инспектор при ДИТ – Русе на основание чл.405а, ал.1 от КТ и свързаното с него предписание за сключване на трудов договор с указан срок
за изпълнение до 09.09.2020 г.
Постановлението е издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция по
труда“ - Русе, който по силата на чл.405а, ал.1 от КT вр. чл. чл.21, ал.4, т.2 от Устройствен правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ разполага с компетентност да издава този вид
административни актове. Постановлението е в писмена форма и е мотивирано.
Административното производство е започнало на 09.08.2020 г., по повод
възникнала злополука около 14:00 часа, завършила със смъртта на лицето И.В.Ц.,
който паднал от височина при демонтаж на метална дограма на междустълбищното
пространство на вход „В“ в жилищен блок „***“ в гр.Русе, ул. „***“ № 2. Мястото на инцидента било посетено
от органите на ОД на МВР – Русе, които подали сигнал до ДИТ – Русе, в който
било посочено, че работодател на обекта бил ЕТ „Хамелеон – В.К.“. В тази връзка
проверка била извършена от свидетеля по делото Г.Г., на длъжност главен
инспектор в ДИТ – Русе, съвместно с друг служител в ДИТ – Русе – И.Д.И..
При проверката, около 17:30 ч., на обекта на контрол –
СМР – демонтаж на метална дограма на междустълбищното пространство на вход „В“
в жилищен блок „***“ в гр. Русе, ул. „***“ № 2, контролните органи установили само
едно лице да полага труд – Д.К.П. (заинтересована страна в настоящото
производство), което към този момент почиствало начупени стъкла и отпадъчен
метал пред входа на жилищния блок. От това лице били изискани писмени обяснения
относно настъпилата злополука и отношенията му с ЕТ „Хамелеон – В.К.“ (л.4 от
преписката).
В дадените по случая писмени сведения П. посочил, че
на 09.08.2020г. негов познат го извикал да помогне при демонтирането на
дограмата на входа. Около 14:00 часа Иво (починалото при настъпилия инцидент
лице И.Ц.) хвърлил една от рамките, като желязото го повлякло и той паднал от
петия етаж. Посочил още, че не са имали работно време, работата, която следвало
да извършат била да премахнат дограмата, както и че не им е бил извършван
инструктаж, тъй като само отишли да помогнат на свой познат. Заявил, че няма
сключен трудов или граждански договор.
При тези данни контролният орган приел, че е налице
трудово правоотношение между работодателя ЕТ „Хамелеон – В.К.“ и работника Д.К.П.,
поради което съставил постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение, което било подписано от П.. На следващия ден – 10.08.2020 г.,
при явяване в ДИТ – Русе, постановлението било подписано и жалбоподателя,
действащ в търговско качество – като ЕТ „Хамелеон – В.К.“ (л. л.27 – 31 от
делото). Било
дадено и предписание, на основание чл.405а, ал.4 от КТ, работодателят да
предложи на работника сключване на трудов договор, със срок на изпълнение 12.08.2020
г. На съда е
служебно известно, че това постановление, както и даденото задължително
предписание, също били оспорени от ЕТ „Хамелеон – В.К.“, по повод на което е
образувано адм. д. № 481/2020 г. по описа на съда.
След направена справка в информационната система,
контролният орган установил, че и починалото лице И.Ц. също няма сключен писмен
трудов договор с работодателя ЕТ „Хамелеон – В.К.“. Поради това съставил
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между
работодателя ЕТ „Хамелеон – В.К.“ и работника И.Ц., което връчил на жалбоподателя,
в търговското му качество, срещу подпис на 10.08.2020 г. . Този административен
акт е предмет на оспорване по адм. дело № 480/2020 г. по описа на съда.
Писмени сведения в административното производство В.К.
представил на 12.08.2020 г. и 14.08.2020 г. (л. л.12 – 16 от преписката). В тях
той заявил пред контролния орган, че на 04.08.2020 г. управителката на вх. „В“ на
бл. „***“ го потърсила по телефона с молба да демонтира металните рамки на
дограмата на входа, тъй като етажната собственост имала уговорка на 10.08.2020
г. да бъде монтирана нова дограма, а старата още не била свалена. Предложила му
500 лева за извършване на услугата, както и да вземе отпадъчния метал след
демонтажа. К. се съгласил и се обадил на двама свои познати – И.Ц. и Д.П., с
които и друг път били извършвали подобни услуги. Уточнява, че познава И.Ц. от
петнадесетгодишен, че през периода м. 10.2014 г. – м. 09.2016 г. В този период Ц.
бил назначен на длъжност „общ работник строителна дейност“ в ЕТ „Хамелеон – В.К.“,
но напуснал. С Д.П. били в приятелски отношения от дълги години. Твърди, че в
търговското си качество той не е имал отношения с посочените двама свои
познати. Д.П. и И.Ц. се познавали помежду си, като се е случвало и друг път
тримата заедно да извършват подобни услуги, като винаги използвали машини на К..
В конкретния случай отново ги потърсил, защото знаел, че имат опит в
извършването на такава работа. Уговорили се Ц. и П. да вземат по 140 лева, а
той - 220 лева и отпадъчния метал след
демонтажа, тъй като имал разходи за газ, кислород, гориво и при извършване на
услугата използвали неговите горелка, газова и кислородна бутилки, чували. В
обясненията си К. описва още как е протекъл деня до настъпване на инцидента
около 14:00 часа – с неговия камион тримата пристигнали около 09:00 часа пред
блока. Обсъдили и разпределили по взаимно съгласие и според професионалната си
квалификация и умения строително-монтажните работи помежду си, обезопасили
района и тримата започнали да работят около 11:00 часа. На К. му се наложило да
отсъства за кратко, като се разбрали докато го няма Ц. и П. да започнат да
режат старата дограма и да я свалят с асансьора. Жалбоподателят се върнал се
около 14:00 часа и докато паркирал видял, че се хвърля рамка от петия етаж и че
заедно с нея пада и пострадалия Ц.. Впоследствие разбрал, че докато го е
нямало, за да пестят време, Ц. и П.
решили да хвърлят металните рамки през отворите на площадките, вместо да
ги свалят с асансьора, тъй като пострадалият искал да приключат по-бързо с
работата. В допълнителни обяснения К. посочил, че в ЕТ „Хамелеон – В.К.“ от
2016 г. няма организация за провеждане и провеждане на инструктажи и обучения,
тъй като от есента на същата година работи сам. Посочил, че липсва и
документация за оценяването на риска за изпълняваната работа на 09.08.2020 г.
по демонтаж на метална дограма, тъй като тримата, на приятелски начала, решили
да извършат заедно тази услуга, за което получили и заплащане, като фирмата му
нямала общо с извършването на конкретната услуга. Едноличният търговец не
разполагал и с документация относно
разпределение на работно време, графици за работа, отчетни норми, заповеди,
правила и инструкции за безопасна работа, правилник за вътрешния трудов ред и
други, от есента на 2016 г., откогато нямал работници и работел сам.
Писмени обяснения били снети и от Н.М. – управител на
вх. „В“ на жилищен блок „***“. В тях Михайлова посочила, че устно се договорила с В.К. на 09.08.2020 г.
да бъде извършен демонтаж на дограмата на входа. Сутринта две момчета започнали
демонтажа, а към 14:00 часа разбрала, че е станал инцидент с едното от тях. С В.К.
се разбрали за извършената услуга да им бъде заплатена сумата от 500 лева, като
те ще вземат и отпадъчния метал (л. 3 от преписката).
След като се запознал с дадените писмени обяснения и
представеното писмено доказателство – РКО, издаден в полза на В.Р.К. за сумата
от 500 лева за демонтаж на метална дограма, контролният орган преценил, че в
случая качеството на работодател, по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, има
физическото лице има физическото лице В.Р.К. (действащ извън търговското
качество на ЕТ), поради което съставил постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение от 02.09.2020 г., по по силата на което е признато съществуването
на трудово правоотношение между жалбоподателя В.К. и работника Д.К.П.. Било
дадено и предписание, на основание чл.405а, ал.4 от КТ, работодателят да
предложи на работника сключване на трудов договор, със срок на изпълнение
09.09.2020 г. Тези два административни акта са предмет на контрол за законосъобразност
по настоящото дело.
В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани
Н.М. и Г.Г. – служител в ДИТ - Русе. От показанията на св.Михайлова се
установява, че тя е управител на вх. „В“ на жилищен блок „***“, като по решение
на етажната собственост за смяна на дограмата на входа следвало първо да се
демонтира старата дограма. Свързала се по телефона с жалбоподателя, тъй като
знаела, че той извършвал подобни дейности по
демонтаж. По време на разговора били уточнени вида и обема на
конкретната работа, която следвало да бъде извършена, както и размера на
възнаграждението - 500 лева, включително демонтираните метални рамки. На
09.08.2020 г. К. позвънил на свидетелката и заявил, че той, заедно с още двама
негови познати, ще извършат демонтажа същия ден. По-късно тримата пристигнали и
започнали работа. Според св.Михайлова отношенията между тримата били
приятелски. На следващия ден след приключване на работата касиерката на входа
заплатила на К. уговореното възнаграждение в размер на 500 лева, за което бил
издаден и РКО. Михайлова сочи, че не знае, че В.К. е регистриран като едноличен
търговец. Когато се договорили устно за извършване на услугата, тя знаела само
малкото му име. Заявява, че поддържа изцяло дадените от нея в хода на
административното производство писмени обяснения.
Съдът намира, че събраните по делото гласни
доказателства (показанията на св.Михайлова и обясненията на заинтересованата
страна П.) изцяло кореспондират на дадените в хода на административното
производство писмени обяснения.
По делото като свидетел е разпитан и инспектора от ДИТ
– Русе, извършил проверката и съставил оспорените постановления. От показанията
му се установява, че е посетил мястото на инцидента, като към този момент там
бил само един човек, който разчиствал начупени стъкла и железа. Снел от него
писмени обяснения за станалия инцидент. Първоначално св.Георгиев имал
информация, че става работодател е ЕТ „Хамелеон – В.К.“, но след като снел
писмени обяснения от В.К., Д.П., Н.М. и съобразил представено писмено
доказателство – издаден РКО в полза на В.Р.К., приел, че качеството работодател
има В.К., като физическо лице, т.е. извън търговското си качество на ЕТ. Счел,
че са налице трудови правоотношения, тъй като инициативата за организиране на
извършваната работа била на В.К., който повикал Ц. и П., той щял да им плати и
им осигурил средствата (инструментите), с която са работили.
Основният спорен по делото въпрос е
свързан с характера на правоотношението между жалбоподателя и Д.П..
Според разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ съществуването на
трудово правоотношение се обявява в случаите, когато работната сила се
предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от кодекса. Последната норма от своя
страна предвижда, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения.
Съдът намира, че в случая административният орган не е
установил, а това е в негова доказателствена тежест съгласно чл.170, ал.1 от АПК, за което на ответника са дадени и съответните указания, че предмет на
правоотношението между жалбоподателя и П. е именно престирането на жива работна
сила, т.е. че правоотношението е именно трудово по своето естество и съдържание.
В съдебната практика е изяснено, че не
всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила,
а оттам - и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това
отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Трудовият договор
така, както е регламентиран в КТ, има за предмет предоставяне от едно физическо лице
на работната сила за изпълнение на даден вид
работа при определени работен режим, трудово възнаграждение, работно време,
работно място и спазване на трудова дисциплина. Когато обаче страните са
договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на определен
резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за граждански
правоотношения, а не за трудови такива. Предмет на гражданския договор,
обикновено такъв за изработка и неговите разновидности, съгласно разпоредбите
на ЗЗД, е постигане на
определен резултат, също свързан с полагането на труд, за което да бъде
заплатено предварително договорено възнаграждение, но при липса на йерархична
зависимост между възложителя и изпълнителя и при липса на характерната за
трудовото правоотношение дисциплинарна власт на работодателя. Преценката дали
се касае за трудов или граждански договор се извършва конкретно за всеки
отделен случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната
воля на страните.
Въз основа на анализ
на събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява,
че П. е изпълнявал работа
по демонтаж на метална дограма, като възникналото между него и жалбоподателя
правоотношение има характер на гражданско, а не на трудово и по-конкретно на
такова по договор за изработка. Дейността, която лицето е изпълнявало, е
определена по съдържание и обем с еднократно изпълнение за постигане на определен
резултат – демонтаж на металната дограма на вход на жилищен блок и почистване
на стъклата и отпадъчните метали. Заплащането е за тази дейност и не представлява
уговорено трудово възнаграждение, работата няма регулярен характер, липсват установено
работно време и регламентирани почивки. От събраните доказателства се
установява, че отношенията между П. и жалбоподателя са приятелски, без
характерната за трудовото правоотношение субординация при упражняване на
дисциплинарната власт. Разпределението на задачите между тримата също ставало
по тяхно взаимно съгласие, според притежаваните от всеки квалификация и умения,
а не в резултат на нареждане от страна на жалбоподателя, като работодател.
Липсват данни П. да е поемал характерните за трудовото правоотношение (чл.126
от КТ) задължения.
На следващо място, административният орган
не е изяснил и кое лице има качеството на работодател и дали това качество
възниква по отношение на ЕТ “Хамелеон - В.К.“, т.е. като физическо лице,
разполагащо с разширена търговска правоспособност съгласно чл.56 от ТЗ, или по
отношение на В.К., като физическо лице, което обаче не е регистрирано като
търговец и не действа в търговско качество, като в нарушение на процесуалните
правила (чл.27, ал.2, т.2 от АПК) са били съставени две постановления,
съответно от 09.08.2020 г. и от 02.09.2020 г., респ. предписания, издадени въз
основа на тях, с един и същ предмет – обявяване съществуването на трудово
правоотношение между Д.К.П. и В.К., в първия случай в качеството му на ЕТ
„Хамелеон – В.К.“, а във втория – в качеството му на физическо лице, действащо
извън посоченото търговско качество. Признаването
на търговско качество на едно физическо лице не води до възникването на нов
правен субект, а единствено разширява неговата правоспособност, разкривайки
пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на
търговското право, т.е. единствено в пределите на собствения му персоналитет.
От гледна точка на трудовото право обаче работодател по смисъла на § 1, т.1 от
ДР на КТ може да бъде всяко физическо лице, независимо от това дали то е
регистрирано като ЕТ или не. По изложените съображения второто по време
постановление, респ. издаденото въз основа на него предписание, които именно се
оспорват в рамките на настоящото дело – издадени на 02.09.2020 г., по силата на
което е признато съществуването на трудово правоотношение между Д.П. и В.Р.К.,
като физическо лице, извън търговското качество на ЕТ и е дадено предписание за
сключване на трудов договор с посочения работник, се явяват издадени в
нарушение на изискванията на разпоредбата на чл.27, ал.2, т.2 от АПК – при
наличието на висящо административно производство със същия предмет, пред същия
орган и с участието на същата страна, без значение от това в коя фаза се намира
производството, дали във фазата на издаване на акта или в тази по неговото
оспорване.
За пълнота следва да се отбележи, че
преценката дали качеството на работодател възниква за ЕТ или за ФЛ, извън
търговското му качество, следва да се извърши въз основа на това дали
съответната дейност, за която се наемат лица по трудовото правоотношение, което
обаче, в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, не е уредено като такова, се извършва
по занятие от работодателя или не, т.е. дали дейността, за извършването на
която се наемат тези лица, попада в обхвата на търговската му дейност. Поради
това само въз основа на факта, че РКО е издаден в полза на ФЛ – В.К., не би
могъл да се направи извод, че дейността, за която се твърди, че са били наети Ц.
и П., не е извършвана по занятие. Посочените съображения обаче биха имали
значение само в случая, че правоотношенията между жалбоподателя и посочените
две лица действително бяха по своето естество трудови, която основна
предпоставка по чл.405а, ал.1 от КТ, както беше отбелязано по-горе, не е
налице.
От иначе правилно
установените факти административният орган е направил необосновани правни
изводи – че са установени елементите на трудовото правоотношение. Само по себе
си обстоятелството, както сочи разпитаният по делото в качеството му на
свидетел контролен орган, че К. е потърсил другите две лица за съдействие при
извършване на работата, заплатил им е възнаграждение и им е осигурил средствата
за извършване на възложената работа, не води до извод за наличие на трудово
правоотношение. Както беше отбелязано, възнаграждение се дължи и при договор за
изработка – чл.266, ал.1 от ЗЗД, а с оглед диспозитивния характер на нормата на
чл.259 от ЗЗД фактът, че средствата за изработката са били предоставени от К.,
не може да бъде тълкуван нито в подкрепа, нито като опровергаващ
съществуването, респ. липсата на трудово правоотношение. Дейността по демонтаж
на метална дограма, извършена от П., е изпълнявана по уговорка с жалбоподателя,
без последният да му е определил длъжност, която да заема, работно време, регламентирани
почивки при изпълнение на възложената работа и т.н. Напротив, установява се, че
П., като подизпълнител на работата, възложена на жалбоподателя от управителя на
етажната собственост, сам е преценявал как и кога да работи. Следва да се приеме,
че е договорен трудов резултат, а не трудова функция, която да е изпълнявана
трайно и постоянно. Правоотношението е гражданскоправно и облигационно по своя
характер и е за извършване на определена работа, която К. е уговорил. Не се
касае за непрекъснатост и повтаряемост на функциите за определен период от
време. Установеното поведение по изпълнение на гражданския договор, което
предполага липса на елементите на трудово правоотношение, неправилно е
квалифицирано от административния орган, в противоречие със събраните
доказателствата и относимата нормативна уредба, като трудово правоотношение.
Следва да се приеме, че
трудово правоотношение между
В.К. и Д.П. не е съществувало, поради което и двата оспорени административни
акта (постановлението
и предписанието) се явяват необосновани, поради липса на доказателства за
относимите правнорелевантни факти и издадени в нарушение на материалния закон. Тези
актове са издадени и при особено
съществено нарушение на административнопроизвоствените правила – чл.27, ал.2,
т.2 от АПК. Това налага тяхната отмяна като незаконосъобразни.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените деловодни разноски, съгласно представения списък (на л.54
от делото), възлизащи на 620 лева, от които 20 лева – държавна такса за
обжалване на всеки от двата административни акта (л.л.10,11 и 24 от делото) и
600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение съгласно приложения по делото
договор за правна защита и съдействие, вносна бележка и извлечение за движение
по сметка на клиент „Б. консулт“ ЕООД (л. 4, л. л. 8 и 9 от делото). Действително
адвокатският хонорар не е преведен по лична сметка на адвоката, но в случая от
значение е обстоятелството, че разноските за адвокат са реално заплатени от
страната, т.е. тези разноски са излезли от нейния патримониум и с тяхното
извършване нейното имущество е намаляло. Поради това и съгласно т.1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, те подлежат на възмездяване. Деловодните разноски, на основание § 1, т. 6 от ДР на
АПК, следва да
бъдат присъдени в тежест на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно разпоредбата на
чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Р.К., с ЕГН **********,***,
постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от
02.09.2020 г., издадено от Г.Т.Г., на длъжност главен инспектор в Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, по силата на което, считано от 09.08.2020 г., е обявено съществуването на трудово
правоотношение между В.Р.К. и Д.К.П., както и даденото на основание чл.405а, ал.4 от КТ предписание работодателят да предложи на същия работник сключване на трудов
договор, със срок на изпълнение до 09.09.2020 г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ да заплати на В.Р.К.,
с ЕГН **********,***, с постоянен и настоящ адрес:***, сумата от 620 лева – деловодни разноски.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: