Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
19.05.2021 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №124 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на А.С.Н. ***, подадена чрез пълномощника ѝ адв.В.Ч., с посочен по делото съдебен адрес:*** ***, офис ***, против Ревизионен акт №Р-16002618002837-091-001/02.07.2019 г., потвърден и изменен с Решение №574/07.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.
Жалбоподателката счита, че в потвърдената и изменената с Решението част Ревизионният акт е недопустим, немотивиран, неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на разпоредбите на чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Излага съображения, че за издаване на Ревизионния акт не били обосновани предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.122 от ДОПК. В решението било установено, че всички пратки са правени от името на ЗЛ, но в представените разплащателни документи не фигурирал във всички подписа на ЗЛ. Куриерските фирми чрез наличния договор за куриерска услуга изготвяли и отразявали чрез „наложен платеж“ пратки, които не били извършвани от РЛ.
В жалбата се твърди, че не били мотивирани ясни и точни критерии за прилагане на установяване на задължения при особени случаи, т.е. по реда на чл.122 и сл. от ДОПК. Жалбоподателката оспорвала изцяло данните от предоставените справки от куриерската фирма относно пратките и получаваните суми. Тези справки не се ползвали с безспорна доказателствена стойност, понеже били частни документи, които не били подписани от жалбоподателката и били изготвени от частна фирма. Дори да бил наличен сключен Договор №22171 от 12.04.2016 г., без надлежно приложени заверени товарителници и ПКО, удостоверяващ плащане за всяка пратка, не били налице първични счетоводни документи съгласно СЧ и ЗДДФЛ. Без изрично конкретизиране с документ на всяка пратка, не било налице доказателство, че тя е изпратена, респективно получена от жалбоподателката.
Жалбоподателката оспорвала включването като приход на РЛ на всички суми по предоставени от куриерската фирма справки, без удостоверяването им с първични счетоводни документи. Оспорвала принадлежността на телефонните номера, послужили за идентификация на РЛ, без надлежни доказателства, че те са използвани от него. Оспорвала възможността за „служебна регистрация“ на ЕК при извършване на стопанска дейност. От приложените документи от мобилните оператори било видно, че телефонният номер, по който се идентифицирало РЛ, бил закрит на 16.04.2017 г., т.е. след тази дата всички пратки били неотносими към проверката. Оспорвала достоверността на всички пратки, срещу които не бил посочен номера на Договор №22171 от 12.04.2016 г. Не било индивидуализирано и обосновано разнообразието на пратки от името на жалбоподателката – дали била изпращала текстил, обувки, лекарства, хранителни добавки или друга „стока“, и можело ли тези пратки да са собствено производство. Тези несъответствия обуславяли нарушаване на принципа на обективност на ревизионното производство.
Претендира се да бъдат отменени като незаконосъобразни и недопустими констатациите и публичните задължения, установени с обжалвания Ревизионен акт, потвърден и изменен с Решението.
Ответникът, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” („ОДОП“) – Пловдив, чрез процесуален представител, излага в писмени бележки становището, че обжалваният Ревизионен акт е правилен и законосъобразен, като моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен
съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-16002618002837-020-001/17.05.2018 г., издадена от Н. Ж. К., на длъжност Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, за извършване ревизия на А.С.Н.,***, с обхват задължения по: 1.) Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; 2.) Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ; 3.) ДОО – за самоосигуряващи се; 4.) Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се и 5.) Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се, всички за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г., която е възложено да бъде извършена от 1.) З. Г. Т. – Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2.) А. К. Т. – Инспектор по приходите.
Удостоверено е връчването на ЗВР на ревизираното лице А.С.Н. срещу подпис в саморъчно попълнена Разписка на 21.12.2018 г. В писмено Обяснение вх.№453/08.01.2019 г. ревизираното лице посочва адрес, на който желае занапред да получава на хартия всички документи във връзка с ревизията.
С последващи Заповед за изменение на ЗВР №Р-160026180022837-020-002/18.03.2019 г., връчена срещу подпис в Разписка на 28.03.2019 г. и Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002618002837-020-003/17.04.2019 г., връчена срещу подпис в Разписка на 22.04.2019 г., срокът на завършване на ревизията е удължен до 21.05.2019 г.
Във връзка с ревизионното производство са отправяни Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) – банки и мобилни оператори, от които са получавани съответни отговори. В отговора от „Виваком“ ООД се съдържа удостоверяване, че мобилен номер на СИМ карта – ********* на абонат А.С.Н., с адрес на клиента Б., Ц. С. ***, е с дата на активиране 22.05.2012 г. и дата на закриване 16.04.2017 г.
По повод започнала проверка, до „Спиди“ ЕАД, гр.С., е било отправено ИПДСПОТЛ №П-16002617188794-041-001/13.11.2017 г., за представяне в електронен вид, на основание чл.37, ал.5 от ДОПК, на данни и документи относно извършени куриерски и пощенски услуги в полза на А.С.Н., за периода от 01.01.2012 г. до 31.07.2017 г. и справка за всички обработени пратки за този период по години с наложен платеж и/или с пощенски паричен превод на територията на страната.
В отговор, под вх.№К8-2183#1/21.03.2018 г. в ТД на НАП Пловдив са постъпили изпратените: 1. Сключен договор между Спиди АД и А.С.Н.; 2. Справка с всички изпратени куриерски и пощенски пратки от А.С.Н.; 3. Справка с всички получени куриерски и пощенски пратки от А.С.Н. и Справка за всички изплатени суми по Наложен Платеж в полза на А.С.Н., всички касаещи период 01.01.2012 г. до 31.07.2017 г.
По отправено до „Еконт Експрес“ ООД, гр.Р., ИПДСПОТЛ №П-16002617188794-041-002/13.11.2017 г., за същите данни, е постъпил отговор вх.№К8-2183#1/03.01.2018 г. в ТД на НАП Пловдив, с поисканата информация за периода на проверката – за всички куриерски и пощенски услуги с подател А.С.Н., за всички куриерски и пощенски услуги с получател А.С.Н., както и тези с подател и получател с тел.************, а също и „SR-34300 – ZIP файл – снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични преводи – post_dc“. Дадени са и обяснения, че в базата от данни на дружеството съществува клиентски картон на А.С.Н. с тел.***********.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) №Р-16002618002837-040-001/11.01.2019 г., получено от А.С.Н. срещу подпис в Разписка на 25.01.2019 г., на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от същата е изискано да представи всички документи за изпращане на пратки през периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. на физически и юридически лица, и относимите към изпращаните пратки и получавани суми, във връзка с получена информация от куриерска фирма, както и писмени обяснения в тази връзка. На дата 25.01.2019 г. лицето е подписало справки, че не притежава МПС, недвижими имоти, машини, стоки, оборудване, стопански инвентар, дългосрочни и краткосрочни инвестиции и няма вземания от трети лица.
До А.С.Н. е изпратено Уведомление №Р-16002618002837-113-001/08.04.2019 г., с което на основание чл.124, ал.1 от ДОПК същата се уведомява, че при извършването на възложената ревизия са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, а именно „налице са данни за укрити приходи или доходи“ и „липсва или не е представена счетоводна отчетност съгл.Закона за счетоводството“, поради което основа за облагане с: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и осигурителния доход за установяване на задълженията от ЗОВ за: ДОО – за самоосигуряващи се; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се; всички за период 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, както и е определен срок 14 дни от датата на връчване на уведомлението за представяне на доказателства и вземане на становище.
Уведомлението е връчено на задълженото лице срещу подпис в Разписка на 22.04.2019 г.
На същата дата на лицето е връчено и Уведомление №Р-16002618002837-139-001/08.04.2019 г., съставено на основание чл.17, ал., т.2 от ДОПК.
С Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-16002618002837-040-002/08.04.2019 г., получено от А.С.Н. срещу подпис в Разписка на 22.04.2019 г., на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК от същата са изискани данни във връзка с извършването на възложената ревизия.
Под вх.№ВхК-8744/23.04.2019 г. са заведени постъпилите в НАП – Пловдив офис С. З. Декларации по чл.124, ал.3 от ДОПК – за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица, попълнени от А.С.Н. съответно за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
Съставен е Протокол №П-16002617188794-073-001/23.04.2018 г., за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) относно получена информация от куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД и куриерска фирма „Спиди“ ЕАД за изпращани стоки – чай, хранителни добавки и др. от лицето А.С.Н. с посочен за контакт телефон ********** и получавани суми с наложен платеж или парични преводи, и проверка за наличие на обстоятелства по реда на чл.96, ал.1 от ЗДДС. Проверката обхваща периода 01.01.2012 г. – 31.07.2017 г. Въз основа на постъпилите с придружително писмо с вх.№ВХР-2183#1/03.01.2018 г. от „Еконт Експрес“ ООД информация на ел.носител (CD), В ПУФО са посочени по години сумите, получавани от наложен платеж или парични преводи за изпращани пратка със стоки чай, хранителни добавки и др. за клиент А.С.Н.. Посочено е, че пратките са изпращани основно от офис на „Еконт Експрес“ в гр.Б. Роял закрит под адрес ж.к. С. бл.***, вх.***, както и от други градове в страната. Въз основа на информацията на ел.носител (CD), постъпила с придружително писмо с вх.№ВХР-2183#1/21.03.2018 г. от „Спиди“ ЕАД, е констатирано за 2016 г. изпратени пратки и получени суми от наложен платеж в размер на 365 957.50 лв. и за 2017 г. – в размер на 22 070,50 лв. с подател А.С.Н.. Посочено е, че пратките са изплащани основно от офис на „Спиди“ в гр.А. и от гр.П. – склад, и от други градове на страната.
Според
съставения Протокол №1427821/16.05.2019 г., съгласно чл.37, ал.1 и чл.49 от ДОПК, са присъединени като доказателства Протокол
№П-16002617188794-073-001/23.04.2018 г., ведно с всички доказателства към него.
Съставен е и Протокол №1427823/20.05.2019 г., за присъединяване като
доказателства на Декларация от лице – ЕТ, извършващ онлайн търговия с
дрехи/текстил за и средна годишна надценка на продавани стоки (дрехи) и ОПР на „Санифарм“ ЕООД и „Бодиарт“ ЕООД.
На основание чл.117 от ДОПК от определения екип от ревизори е съставен Ревизионен доклад №Р-16002618002837-092-001/04.06.2019 г., в който са обективирани извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства, и направените констатации.
Констатирано е, че А.С.Н. е местно физическо лице и съгласно чл.8 от ЗДДФЛ и чл.6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходи, произтичащи от източници в България и чужбина. Ревизираното лице е физическо лице без дейност като ЕТ, няма регистрация по ЗДДС и никога не е било регистрирано. За период 08.08.2017 г. – 16.11.2017 г. е назначено по трудово правоотношение на длъжност работник в консервна фабрика, за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г. няма подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Извършен е анализ на финансовото и имущественото състояние на лицето, като е установено, че няма данни да притежава недвижими имоти и превозни средства, няма декларирани банкови сметки. Посочени са членовете на домакинството по смисъла на §1, т.2 и т.3, буква „а“ от ДР на ДОПК за периода. Като източници на доход е посочено: от дейност като едноличен търговец – установени са приходи от извършвана дейност в качеството си на физическо лице извършващо дейност като търговец. Във връзка с Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ ревизията констатира приходи, които не са декларирани и не са обложени с данък. Посочено е, че по същество така упражняваната дейност от ревизираното лице следва да се приеме, че е търговска дейност и ревизираното лице да се приеме, че е търговец, независимо, че няма регистрация, защото упражнява по занятие дейността, посочена в чл.1, ал.1, т.1 от Търговския закон. За да приеме, че това е така, ревизиращият екип е посочил установеното от него въз основа на събраните доказателства, че ревизираното лице купува и продава стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид, в подкрепа на което е отговорът на „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД, според които лицето търгува основно с хранителни добавки, чай, текстил. При ревизията е установено, че А.С.Н. не е декларирала доходи през 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г., чрез подаване на Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и съответно същите не са обложени с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ. От предоставената информация се установило, че за ревизирания период А.С.Н. е получила приходи от търговска дейност в размер на 945 240,07 лв., основно от пратки с наименование чай, хранителни добавки и текстил, като са посочени получените приходи по години. В табличен вид са посочени и неотчетените нетни доходи от продажби на стоки чрез интернет търговия по месеци и години, съответно Оборот 1 – Еконт и Оборот 2 – Спиди. Прието е, че тези доставки представляват приходи по смисъла на СС №18 „Приходи“ и следва да участват при формиране на данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ. В ревизионното производство е определена данъчната основа по реда на чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ и по чл.122, ал.2 от ДОПК, съответно за 2013 г., 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и на данъка по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в размер на 15% от ОГДО за съответната година.
В табличен вид към Ревизионния доклад е направено Предложение за установяване на задължения по видове, периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 04.06.2019 г.
Екземпляр от Ревизионния доклад, ведно с указаната в същия възможност по чл.117, ал.5 от ДОПК – ревизираното лице да направи писмено възражение по доклада и представи доказателства в 14-дневен срок от връчването, е връчен срещу подпис в Разписка на А.С.Н. на 14.06.2019 г.
Под вх.№94-00-4265/27.06.2019 г. е заведено подаденото от А.С.Н., чрез пълномощника ѝ адв.В.Ч., Възражение против Ревизионния доклад, адресирано до Директора на ТД на НАП гр.Пловдив.
От Н. Ж. К., на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и З. Г. Т., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, на основание чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден Ревизионен акт №Р-16002618002837-091-001/02.07.2019 г., в който са изложени съображения за неоснователност на подаденото възражение срещу Ревизионния доклад и се потвърждават направените в РД констатации и определените при ревизията задължения.
В таблица са посочени установените размери на задълженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях, изчислени към 02.07.2019 г. на А.С.Н. – всичко 42 627, 71 лв.; съответно задължения за довнасяне в размер общо на 31 212,73 лв. и лихвите за просрочия към тях в размер общо на 11 415,06 лв.
Съгласно представената Разписка, екземпляр от Ревизионния акт е получен от А.С.Н. срещу подпис на 17.07.2019 г.
С жалба, подадена по пощата на 26.07.2019 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, и постъпила под вх.№94-00-4821/30.07.2019 г. в ТД на НАП – Пловдив, и вх.№16099#1/02.08.2019 г. в Офис Стара Загора, А.С.Н. обжалва изцяло Ревизионния акт на основание чл.152 от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив.
С
придружително писмо изх.№16099#2/07.08.2019
г. от Директора на офис Стара Загора, жалбата, ведно с пълната административна
преписка по издаването на акта е изпратена до Директора на Дирекция „ОДОП” –
Пловдив и видно от поставения щемпел с вх.№20-31-3, същите са постъпили в
дирекцията на 09.08.2019 г.
С Решение по жалба срещу ревизионен акт №574/07.10.2019 г. Директорът на Дирекция „ОДОП” – Пловдив се произнася по жабата на А.С.Н., като на основание чл.155, ал.2 от ДОПК:
– потвърждава Ревизионен акт №Р-16002618002837-091-001/02.07.2019 г., с който допълнително са установени следните задължения:
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
за 2013 г. в размер на 4 362,78 лв. и лихви 2 291,08 лв.;
за 2014 г. в размер на 926,42 лв. и лихви 392,37 лв.;
за 2015 г. в размер на 363,59 лв. и лихви 116,97 лв.;
за 2016 г. в размер на 5 771,97 лв. и лихви 1 271,54 лв.
Вноски за ДОО
за 2013 г. в размер на 3 379,20 лв. и лихви 1 821,79 лв.;
за 2014 г. в размер на 1 065,42 лв. и лихви 498,48 лв.;
за 2015 г. в размер на 645,12 лв. и лихви 254,94 лв.;
за 2016 г. в размер на 3 993,60 лв. и лихви 926,93 лв.
Вноски за ЗО
за 2013 г. в размер на 2 112,00 лв. и лихви 1 138,60 лв.;
за 2014 г. в размер на 665,89 лв. и лихви 311,55 лв.;
за 2015 г. в размер на 403,20 лв. и лихви 159,37 лв.;
за 2016 г. в размер на 2 496,00 лв. и лихви 579,37 лв.
Вноски за ДЗПО – УПФ
за 2013 г. в размер на 1 320,00 лв. и лихви 711,63 лв.;
за 2014 г. в размер на 416,18 лв. и лихви 194,73 лв.;
за 2015 г. в размер на 252,00 лв. и лихви 99,58 лв.;
за 2016 г. в размер на 1 560,00 лв. и лихви 362,10 лв.
Общо 29 733,37 лв. и лихви 11 131,03 лв. и
– изменя същия Ревизионен акт в частта, с която допълнително са установени следните задължения:
Вноски за ДОО за 2017 г.;
Вноски за ЗО за 2017 г.;
Вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г.,
Общо от главница 1 479,36 лв. на 579,08 лв. и от лихва 284,03 лв. на 126,8 лв.
По отношение на изменителната част на решението, решаващият орган сочи, че от органите по приходите са допуснати грешки при определяне на дължимите ЗОВ, като неправилно са определени дължими от ревизираното лице авансови вноски за фонд „Пенсии“, за ДЗПО – УПФ и за здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице за цялата календарна 2017 г., въпреки че ЗЛ не е упражнявало търговска дейност за периода м.05.2017 г. – м.12.2017 г. Предвид това и разпоредбите на чл.10 от КСО и чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО, се изменят установените с РА задължения за ЗОВ – авансови вноски за ДОО, за здравно осигуряване и за ЗДПО – УПФ за 2017 г., като окончателни вноски за 2017 г. не са дължими, тъй като определения с ревизията облагаем доход – 129,53 лв., разпределен за месеците на трудова дейност на ЗЛ, не надвишава минималния месечен размер на осигурителния доход, определен съгласно ЗБДОО за 2017 г. – 460,00 лв.
Съгласно представената по делото Разписка, екземпляр от Решение №574/07.10.2019 г. е връчен на А.С.Н. срещу подпис на 08.01.2020 г.
Жалбата срещу Ревизионния акт е подадена на 21.01.2020 г., видно от датата на пощенското клеймо на плика, чрез Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, където е регистрирана под вх.№94-00-7/22.01.2020 г.
Във връзка с направеното в жалбата оспорване на данните, предоставени от куриерските фирми относно пратките и получаваните суми, от страна на жалбоподателката е направено искане по реда на чл.192, ал.1 от ГПК, като въз основа на писмени молби от „Еконт Експрес“ ООД, гр.Р. и от „Спиди“ ЕАД, гр.С., в качеството им на трети неучастващи в спора лица, е изискано да представят по делото в оригинал всички първични счетоводни документи – товарителници и разписки за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. с получател и/или изпращач А.С.Н..
С писмо вх.№3327/23.06.2020 г. (л.54) от страна на „Спиди“ АД, гр.С., по делото са изпратени наличните в архива на дружеството платежни документи – РКО за изплатените суми по наложени платежи от „Спиди“ АД на А.С.Н.. Посочено е, че оригиналите на исканите товарителници не се съхраняват, тъй като са унищожени поради изтичането на срока им за съхранение, налични са единствено техни електронни копия.
Приложените към писмото документи – общо 7345 бр. платежни документи – РКО за изплатени суми, съгласно Приемо-предавателен протокол, са приложени към делото като Приложения №№V, VI, VII и VIII.
С писмо вх.№5127/04.09.2020 г. (л.57), от страна на „Еконт Експрес“ ЕООД, на електронната поща на съда са изпратени:
– сканирани копия на оригинали на разходни касови ордери и разписки за изплащане на пощенски паричен превод на лицето А.С.Н.;
– уведомително писмо;
– опис на номерата на пратките, по които са приложени оригинали на разходни касови ордери и разписки за изплащане на пощенски паричен превод.
Сканираните копия на разходни касови ордери са разпечатани и приобщени към делото (л.64-85). При преглед на съдържанието им се установява, че всички са за изплащане на наложен платеж на А.С.Н., с посочване номерата на пратките и съответните суми под всеки от тях, но срещу текста „получил сумата“ в РКО са изписани саморъчно имената на друго лице, а именно „Р. Ф. М.“, с посочен ЕГН и положен саморъчен подпис.
По направеното в първото съдебно заседание след представянето им по делото оспорване автентичността на подписите, като положени от жалбоподателката, върху представените от „Спиди“ АД документи, е открито производство на основание чл.193 от ГПК и по искане на оспорващата е назначена и изготвена съдебно-графологична експертиза.
След проведено изследване на документите, приложени към писмо вх.№3327/23.06.2020 г. от „Спиди“ АД, с поставена номерация от 1 до 7345, експертизата дава заключение, че:
– в документите №№1767, 6963, 2569, 5361, 4043 няма положен подпис за посочената като клиент А.С.Н.;
– за друг клиент са документите: №№2325, 2326, 2327, 2328 – Р. Ф. М.; №2467 – Р. Г.; №№2468, 2469, 2470 – С. П.; №№6808, 6809, 6811, 6812, 6813 – Й. И. Й..
– в останалите документи, чиито номера са посочени в графа 2 на таблица 2, подписите за клиент не са изпълнени от А.С.Н., съгласно изследвания сравнителен материал.
При изслушването на вещото лице В.М. в съдебно заседание, същото разяснява технологията на извършеното от него изследване на подписите, като поддържа заключението си, че сред оспорваните документи не се установил екземпляр, който да има съвпадение с използвания за сравнение сравнителен материал с подписи на жалбоподателката.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в предвидения в чл.156, ал.1 от ДОПК срок, срещу Ревизионен акт, обжалван в предвидения за това срок пред компетентния в приходната администрация орган и жалбата е насочена срещу акт, който не е отменен, а в случая е частично потвърден и частично изменен с Решението на решаващия орган.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания Ревизионен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК, счита жалбата за основателна.
Ревизионното производство е образувано с издаването на заповед за възлагане на ревизията от Н. Ж. К., на длъжност Началник на сектор, удостоверена с приложената заповед, като по делото не се спори относно надлежното делегиране на същия на правомощията по чл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от ДОПК.
Ревизионен доклад №Р-16002618002837-092-001 е съставен от определените със Заповедта за възлагане на ревизията ревизиращи орган на 04.06.2019 г., при спазване предвидения в чл.117 от ДОПК 14-дневен срок, считано от посочения в Заповед за изменение на ЗВР №Р-16002618002837-020-003/17.04.2019 г. срок на завършване на ревизията – до 21.05.2019 г., като Ревизионният доклад има предписаното в чл.117, ал.2 от ДОПК съдържание. В съответствие с изискването на чл.117, ал.4 и ал.5 от ДОПК, Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 14.06.2019 г. и на същото е предоставена възможност да направи писмено възражение.
Процесният Ревизионен акт е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, на 02.07.2019 г., т.е. в 14-дневен срок от подаване на възражението с вх.№94-00-4265/27.06.2019 г., съобразно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, като Ревизионният акт е в писмена форма и с определеното в чл.120, ал.1 от ДОПК съдържание.
Данъчният субект е обжалвал Ревизионния акт по реда на Глава осемнадесета от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив към Централно управление на НАП, който при спазване на срока по чл.155, ал.1 от ДОПК (60-дневен от изтичането на 7-дневен срок от получаването (на 09.08.2019 г.) на жалба с вх.№94-00-4821/30.07.2019 г. се е произнесъл с Решение №574/07.10.2019 г., с което е частично е потвърдил и частично е изменил обжалвания Ревизионен акт.
Поради изложеното съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган, при спазване установената процедура и властническото волеизявление е обективирано в изискваната от закона форма. Не се установява в хода на ревизионното производство да са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби по издаването на Ревизионния акт, както и не са налице основания за нищожност на същия, а и такива не се твърдят от оспорващия.
С обжалвания Ревизионен акт са определени задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) на данъчния субект А.С.Н., като е установен дължим данък за довнасяне на ЕТ (по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ) за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., поради установена извършвана от лицето търговска дейност, изразяваща се в изпращане на пратки със стоки – чай, хранителни добавки и др., по куриерски фирми „Еконт Експрес“ ООД, ЕИК ********* и „Спиди“ ЕАД, ЕИК *********, и получаване на суми с наложен платеж, като е прието, че сделките са извършвани системно, постоянно и основно с цел печалба, с намерение тя да е източник на постоянен доход.
За да достигне до този извод ревизиращият орган е възприел изпратените му от двете дружества, осъществяващи куриерска дейност, справки и копия на документи на електронен носител – CD, и е изчислил размера на годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 от ЗДДФЛ, използвайки съдържащите се в тези справки данни за размер на получавани от ревизираното лице доходи от стопанска дейност.
Между страните по делото не са спорни обстоятелствата, че през ревизирания период жалбоподателката А.С.Н. се явява местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и данъчно задължено лице по смисъла на чл.6 и чл.8 от ЗДДФЛ, за доходите получени през данъчните периоди, попадащи в обхвата на ревизията. Безспорно е също, че жалбоподателката няма регистрация като ЕТ, няма водена счетоводна отчетност и за ревизирания период не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ. Спорът се свежда до това дали са били налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК за провеждане на ревизионното производство по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, и дали описаните в справки от двете дружества, осъществяващи куриерски услуги, наложени платежи, са получени от ревизираното лице А.С.Н. за извършени от същата сделки по занятие, за да се приеме, че жалбоподателката е реализирала и укрила, като не е декларирала, брутни приходи за периода в общ размер на 945 240,07 лв., които да бъдат обложени по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.
С Уведомление №Р-16002618002837-113-001/08.04.2019 г. ревизираното лице е уведомено, че основата за облагане с: Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и осигурителния доход за установяване на задълженията от ЗОВ за: ДОО – за самоосигуряващи се; Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се; Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се; всички за период 01.01.2013 г. – 31.12.2017 г., ще бъде определена по реда на чл.122 – 124а от ДОПК, поради наличие на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.
Съгласно чл.122, ал.1 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 данъчна основа, когато е налице някое от обстоятелствата, визирани в т.1 – т.7 от посочената разпоредба. Съгласно разпоредбата на т.2 от чл.122, ал.1 на ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи, а съгласно т.4 – когато липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред.
Настоящият съдебен състав намира, че приобщените в хода на ревизионното производство писмени доказателства, данните от извършените проверки на ревизираното лице, в т.ч. и Протокол №1427821/16.05.2019 г. за присъединяване на Протокол №П-16002617188794-073-001/23.04.2018 г., ведно с всички доказателства към него, както и постъпилите на електронен носител данни от третите лица „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД, за изпратени пратки от името на ревизираното лице, и съответно за получени суми от това лице, съставляват индиция за наличие на укрити приходи от страна на същото лице по смисъла на чл.112, ал.1, т.2 от ДОПК, предвид което за ревизиращите органи са били налице предпоставките да проведат производството по реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК. В тази връзка не се констатира процесното ревизионно производство да е проведено незаконосъобразно по този специален ред.
Независимо от наличието на предпоставките за провеждане на ревизионното производство по специалния ред на чл.122, ал.1 от ДОПК, следва да се има предвид, че в хода на ревизията трябва да бъдат установени и анализирани онези от изброените в закона обстоятелства (критерии), които са относими към конкретния ревизиран данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развитие на правоотношението, като не следва да бъдат игнорирани и основните принципи на облагане, възведени в съответния материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК, за определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид всяко от относимите към съответното лице обстоятелства, регламентирани изчерпателно в т.1 – т.16 от алинеята, като органът следва да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал.2 и съответно да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най-достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.
В процесния случай изложените от органите фактически твърдения в оспорения акт не водят на извода за извършен в пълнота анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, а възприетият от ревизиращите органи подход при определяне на облагаемата основа не може да се прецени като максимално обективен и способстващ за формиране на облагаемата основа по чл.122, ал.2 от ДОПК, по възможно най-достоверния начин спрямо ревизирания субект и съобразявайки относимите критерии.
В случая е приложимо и правилото, възведено в чл.124, ал.2 от ДОПК, съобразно което в производството по обжалване на ревизионен акт, издаден в хода на извършена ревизия по реда на чл.122 от същия кодекс, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено от събраните доказателства. Нормата на чл.124, ал.2 от ДОПК визира презюмираната със закона истинност на направените от органите по приходите фактически констатации. Последните обаче следва да са базирани на обстоен анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2, от т.1 до т.16 от ДОПК. Според настоящия състав, оспореният Ревизионен акт е лишен от такъв анализ. Заключението на органите по приходите за извършени от ревизираното лице сделки по занятие и реализирани и недекларирани доходи от същите, е направено единствено и само въз основа на информация, предоставена от трети неучастващи в производството лица, в обобщен табличен вид. Ревизиращите органи не са извършили самостоятелни констатации на описаните в справките на „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД факти и обстоятелства, а са възприели същите за осъществили се само и единствено въз основа на представените им таблици.
Това води на извод за липса на самостоятелно направени от органите установявания на относимите за определянето на данъчната основа факти и обстоятелства, които да са отразени в съответните протоколи, съставени по реда на чл.50 от ДОПК. Приобщените в производството протоколи, съставени по реда на чл.50 от ДОПК, според настоящия съдебен състав, удостоверяват със задължителна сила единствено факта на снемане на информацията от електронните носители, предоставени от „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД, така, както същата е била записана на електронния носител и предадена на приходната администрация. Тези протоколи обаче не доказват реалното осъществяване на описаните в справките сделки. Ето защо, след като приходните органи не са изискали документи, отразяващи конкретно действие по изпращане на стока от страна на ревизираното лице, или получаване на наложен платеж от същото в оригинал, и не са обсъдили всеки един от тези документи, не би могло да се счита че е налице извършено от органа на свой ред установяване на посоченото с документа действие. Според съда, органът не е изложил конкретни факти, въз основа на които е достигнал до определената с акта данъчна основа за облагане, а се е позовал декларативно на приобщени в хода на ревизионното производство справки в обобщен вид.
Следва също така да се посочи, че за да се счита наличие на подлежащ на облагане доход до доказване на противното по силата на чл.123 от ДОПК, следва органите по приходите да са установили, че стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране, получено от него, или ако направените от лицето, и от свързаните с него лица разходи явно и съществено превишават размера на получените средства, какъвто анализ липсва в оспорения Ревизионен акт, както липсват и наведени от приходните органи твърдения в тази насока.
Дори и да се възприеме, че посочените от органа като реализирани, укрити и подлежащи на деклариране от ревизираното лице доходи, в размерите, описани в Ревизионния акт, изхождат от извършено от органа самостоятелно установяване на конкретни факти, то същите се явяват оборени от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
В съдебното производство двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени и имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Независимо от презумпцията по чл.124 от ДОПК, ревизираното лице разполага с процесуална възможност в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия процес, която се предопределя с оглед правилото на чл.154, чл.1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.
С оглед направеното от страна на жалбоподателката оспорване на подписите, положени от нейно име в представените по делото от куриерската фирма „Спиди“ АД оригинали на платежни документи, касаещи ревизирания период, а именно РКО за изплатените суми по наложени платежи от „Спиди“ АД на А.С.Н., беше изготвена и изслушана съдебно-графологична експертиза. Според заключението на експертизата, прието по делото без оспорване от страните, в пет конкретизирани документа въобще няма положен подпис за посочената като клиент А.С.Н., тринадесет от документите са за други клиенти, различни от жалбоподателката, а в останалите документи, посочени с номерата си, подписите за клиент не са изпълнени от А.С.Н., съгласно изследвания сравнителен материал.
Въз основа на така приетото заключение на вещото лице, в обективността и добросъвестността на което съдът няма основание да се съмнява, се достига до извода за липса на достоверни доказателства А.С.Н. да е получавала сумите, визирани в справката за изплатени суми по Наложен платеж за периода 01.01.2012 г. до 31.07.2017 г., предоставена на ревизиращия орган от „Спиди“ АД с писмо вх.№К8-2183#1/21.03.2018 г., съдържаща се в табличен вид на представения като част от административната преписка CD на лист 25 от делото. Съдържащият се на същия CD Договор №22171 от 12.04.2016 г. между А.С.Н. като възложител и „Спиди“ АД като изпълнител, за извършване на куриерски услуги, сам по себе си не е достатъчен да удостовери извършването на всички визирани в справката сделки, които ревизиращият орган е възприел като търговска дейност, изразяваща се в изпращане на пратки със стоки – чай, хранителни добавки и др., по куриерска фирма „Спиди“ ЕАД, и получаване на суми с наложен платеж. Опровергаването на обстоятелството, че именно А.С.Н. е получавала срещу подпис паричните суми по РКО, води на извода за недоказаност, че същата в ревизирания период е извършвала сочените сделки, респективно, че ги е извършвала системно и с намерение те да са източник на постоянен доход.
Като част от административната преписка по делото е представено само писмо с вх.№К8-2183#1/03.01.2018 г. от „Еконт Експрес“ ООД, но не и постъпилите при ревизиращия орган под формата на ZIP файл снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични преводи – post_dc, т.е. в административната преписка изцяло липсват доказателства за предоставената от куриерската фирма информация за всички куриерски и пощенски услуги с подател А.С.Н., за всички куриерски и пощенски услуги с получател А.С.Н., както и тези с подател и получател с тел.**********, касаеща периода на ревизията.
След като по
делото неколкократно бяха изискани оригиналите на документите, съдържащи тази
информация, такива не бяха представени от третото неучастващо в спора лице „Еконт
Експрес“ ООД, понастоящем ЕООД. С писмо вх.№5127/04.09.2020 г. от страна на
„Еконт Експрес“ ЕООД, на електронната поща на съда са изпратени сканирани копия
на разходни касови ордери и разписки за
изплащане на пощенски паричен превод на лицето А.С.Н., ведно с номерата на
пратките, по които са приложени същите. Всички изпратени Разходни касови ордери
са за изплащане на наложен платеж на А.С.Н., но не са подписани от нея, тъй
като в тях срещу текста „получил сумата“, саморъчно са вписани имена и ЕГН на
различно лице – Р. Ф. М., с положен
саморъчен подпис. Въз основа на тези доказателства също не може да се
удостовери, че именно А.С.Н. е получавала срещу подпис паричните суми по РКО,
т.е. опровергава се извода на ревизиращия орган за извършена от нея търговска
дейност и чрез продажби на стоки през „Еконт Експрес“ ООД.
Съдът намира, че доколкото фактическите констатации в Ревизионния акт са направени единствено и само въз основа на получените данни от третите лица „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ АД (в табличния им обобщен вид), при липса на първични доказателства като товарителници относно изпращането на стоки и РКО относно изплащането на А.С.Н. на суми по наложен платеж, то въпросните констатации следва да се считат за оборени, а направените въз основа на тях изводи се явяват неверни. Въведената с нормата на чл.124 от ДОПК презумпция за истинност на фактическите констатации на органите по приходите в случая е оборена от събраните по делото писмени доказателства и заключението на експертизата.
Настоящият състав приема за оборени констатациите на приходните органи за получени от ревизираното лице облагаеми приходи, от което следва, че не е налице правно основание за установяване на данъчната основа за облагане по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ във вида и размера, определен от приходните органи. След като приходната администрация не е установила и доказала по надлежния ред недекларирани от ревизираното лице облагаеми доходи, които следва да бъдат включени в облагаемата основа, то по отношение на жалбоподателката липсват и материалноправните предпоставки за установяване на задължения по КСО и ЗЗО.
Обжалваният Ревизионен акт, частично потвърден и частично изменен с Решение по жалба срещу ревизионен акт №574/07.10.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, с който допълнително са установени задължения в размер общо на 30 312,45 лв. (= 29 733,37 лв. + 579,08 лв.) и лихва общо 11 257,83 лв. (= 11 131,03 лв. + 126,80 лв.), следва да бъде отменен изцяло.
Съобразно изхода на спора, на
основание чл.161, ал.1
от ДОПК, на
жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски – 10 лв. внесена
държавна такса и 935 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице, както и
действително изплатеното възнаграждение за един адвокат, съразмерно уважената
част на жалбата. Съгласно представените доказателства – Договори за правна
защита и съдействие №114/04.11.2020 г. и №29/22.03.2021 г., възнаграждението
възлиза на 5 300 лв. С оглед характера на производството и упражнената
адвокатска защита, и доколкото надвишава почти трикратно минималния размер,
изчислен съобразно материалния интерес по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба
№1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по
своевременно направеното от ответника възражение, съдът намира, че това
възнаграждение следва да бъде присъдено в по-нисък размер, а именно на
3 500 лв.
Водим от изложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Ревизионен акт №Р-16002618002837-091-001/02.07.2019 г., потвърден и изменен с Решение №574/07.10.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – Пловдив при Централно управление, да заплати на А.С.Н., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 4445 (четири хиляди четиристотин четиридесет и пет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: