Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
гр.Варна, 19.07.2011г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 34–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесети
юни през две хиляди и единадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря М.М., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 613
по описа за 2011г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, вр.чл. 422, ал.
1 от ГПК.
Производството
е образувано по искова молба на „*************” ЕАД /с предишно наименование
Джет Файненс Интернешънъл» АД/ срещу Ж.Д.Ж., ЕГН ********** с
правно основание чл.415 от ГПК за установяване
вземането на ищеца по отношение на ответника за сумите от 2626,45 лева, представляваща неплатени вноски по сключен между
ищеца и ответника Договор за кредит № CRED-05247010/12.06.2006г.; 612,21 лева - договорна лихва дължима за периода от 15.09.2006г. до 13.07.2007г., 1341,07 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 13.10.2006г. до 10.08.2010г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда - 02.09.2010г. до окончателното й изплащане.
В
исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за процесната сума и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения
срок длъжникът е възразил, поради което за ищецът
се е породил правният интерес да предяви настоящия
иск. Твърди се, че между ищеца и ответника е
сключен Договор за кредит № CRED-05247010/12.06.2006г., по силата
на който ищецът е предоставил на ответника сумата от 2972,81 лева с уговорена
възнаградителна лихва в размер на 715,85. За ответника е възникнало задължение
да заплаща в продължение на 12 месеца вноски в размер на 307,38 лева. Излага,
че ответникът е заплатил само сума от 450 лева и е преустановил плащанията си
на 15.09.2006г. Поради това, че отвеникът е изпаднал в забава дължи на ищеца и
заплащане на лихва за забава. Моли съда да уважи предявения
иск като установи дължимостта на претендираните суми за главница,
възнаградителна лихва и обезщетение за забава, както и да присъди сторените по
делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Ж.Д.Ж. не е депозирал отговор на исковата молба. В
съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител и заявява, че не
е извършвал дължимите плащания поради липсата на финансови средства.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното
ч.гр.д. № 13515/2010 г. по
описа на ВРС, 31-ви състав се установява, че по заявление
на „*************” ЕАД, гр. **** против Ж.Д.Ж. е издадена
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.
410 ГПК № 7844/13.09.2010г., като ответникът е осъден да заплати сумата
от 2 626,45 лева - главница дължима
по договор за кредит от
20.06.2006г., 612,21 лева - договорна
лихва печалба за времето от
15.09.2006г. до
13.07.2007г., законната лихва
върху главницата от датата на
сезиране на съда – 02.09.2010г. до
окончателното изплащане на сумата, 1 341,07 лева - лихва
за дължима за периода от
13.10.2006г. до 10.08.2010г.
и разноски
по заповедното производство.
Представен е договор за кредит за покупка на стоки № CRED-05247010/12.06.2006г., от
който е видно, че ищецът е предоставил
на ответника кредит на обща
стойност 2972,81 лева, платим на 12 вноски,
като размерът на всяка отделна
вноска е 307,39 лева, като общата дължима
стойност на плащанията са в размер на 3688,68 лева.
Договорът
е двустранно подписан.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Не се спори, а
и от представените по делото доказателства се установява, че между страните е
налице облигационно правна връзка, имаща характера на договор за кредит, по
която „*************” ЕАД, гр. **** се явява
заемодател /кредитор/, а Ж.Ж. – заемател /длъжник/, подписан двустранно от съконтрагентите, като със същия е договорено, че общата дължима
стойност на плащанията са в размер на 3688,68 лева, платим
на 12 вноски, като размерът на
всяка отделна вноска е 307,39 лева. В договора не
са налице неравноправни клаузи, поради което същият е валиден и годен да породи
облигационноправните си последици.
В тежест на
ответника е да докаже изпълнение на задължението си да заплати дължимите вноски
по договора за потребителски паричен кредит № CRED-05247010/12.06.2006г. извън
онези 450 лева, за които ищецът признава, че са заплатени. Доказателства в тази
насока не са ангажирани, поради което съдът намира, че искът е основателен за сумата от 2626,45, както и договорната лихва в
размер на 612,21 лева, дължима за периода от 15.09.2006г. до
13.07.2007г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 02.09.2010 г. до окончателното изплащане на сумата,
По отношение на иска в частта за
обезщетението за забава от 1341,07 лева съдът намира, че същият е изцяло
основателен. Размерът на законната лихва е
нормативно определен с ПМС. Доколкото правонорелевантен
за размера на лихвата е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на
УС на БНБ, обнародвани периодично в ДВ, съдът намира, че за установяване на
размера на лихвата за периода 13.10.2006г. до 10.08.2010г. не са необходими
специални знания, налагащи назначаване на вещо лице. След извършване на
изчисление, при използване на база данни в компютърен продукт „Апис-Финанси”, съобразно обявения лихвен процент на БНБ,
действащ към процесния период, съдът определи размера на дължимото обезщетение
за забава върху главницата от 2626,45 лева за процесния период, на 1347,03
лева. Тъй като претенцията на ищеца е изцяло в рамките на установения размер на
лихвата за забава същата следва да се присъди изцяло в размер на 1341,07 лева.
С оглед
изложеното иска на „*************” ЕАД, гр.
**** против Ж.Д.Ж.
се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен като
между страните се признае за установено, че към момента на издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7844/13.09.2010г. по ч.гр.д. № 13515/2010г. по описа на
ВРС ответникът дължи на ищеца сумите от
2626,45 лева, представляваща неплатени вноски по сключен между ищеца и
ответника Договор за кредит № CRED-05247010/20.06.2006г.; 612,21 лева -
договорна лихва дължима за периода от 15.09.2006г. до 13.07.2007г., 1341,07
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 13.10.2006г. до 10.08.2010г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 02.09.2010г. до окончателното й изплащане.
С оглед изхода
на правния спор ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски в размер на 91,59 лева, представляващи платена държавна такса по
настоящото дело, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Доказателства за действително изплатено
адвокатско възнаграждение не са представени, поради което съдът не присъжда такива.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „*************” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА Ж.Д.Ж., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „*************” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. ****, ж.к. „Младост
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски
окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
На страните да
се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: