Р Е Ш Е
Н И Е
№ 6
град Велико Търново, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
януари две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 440/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 405а, ал. 7 от Кодекса на труда КТ).
Образувано е по жалба на *** Й.Х. от
ВТАК, като пълномощник на „МАГ 2010“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Велико Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5 против Постановление за
обявяване съществуването на трудово правоотношение с изх. №
ИЗХ19066112/12.07.2019 г., издадено от главен инспектор в Дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Ловеч. С обжалваното постановление на основание чл. 405а, ал. 1
от Кодекса на труда, е обявено съществуването на трудово правоотношение между
жалбоподателя и М.М.А., извършващ уговорена работа като „работник“ в обект
овощна градина с насаждения от сливи в землището на с. Врабево, считано от
21.05.2019 г. Жалбоподателят твърди нищожност на оспореното постановление,
алтернативно неговата незаконосъобразност поради неспазване на установената
форма, допуснато съществено нарушение на административно- производствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.
Твърди неправилност на фактическите констатации, тъй като същите не отговарят на
действителното положение, че договорените отношения не разкриват характеристиката
на трудови такива. В хода на съдебното производство „МАГ 2010“ ЕООД, чрез
пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направеното искане за отмяна на
оспорения акт, по съображенията, изложени в жалбата и допълнителни аргументи,
развити в писмена защита. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата, Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Ловеч, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата като неоснователна. Твърди валидност, процесуална и материалноправна
законосъобразност на оспореното постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение.
Счита, че св. К. умишлено поема върху себе си ангажиментите по отношение на
заварените на работа лица, с цел да оневини дружеството-жалбоподател. Сочи, че
заварените при проверката лица са полагали труд в градина, експлоатирана от
дружеството „Маг
Заинтересованата страна М.М.А.,
редовно призована, не се явява и не взема становище по жалбата.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 21.05.2019 г., от 11:15 часа до 12:00 часа,
от контролни органи на Дирекция „ИТ“ – гр. Ловеч е извършена планова проверка в обект
сливова овощна градина, намираща се в землището на с. Врабево, общ. Троян, обл.
Ловеч, стопанисвана от „МАГ 2010“ ООД –
гр. В. Търново, като за проверката е съставен Протокол за оглед изх. №
11-С-02-69/21.05.2019 г. Съгласно отразеното в протокола, на място в овощната
градина са били заварени М.М.А., К. М. А., Г.З. М., Х.Г.М. и М.К.Д., които
почиствали същата от сухи клони. В момента на проверката не са били представени
еднодневни трудови договори, не е осигурена питейна вода и не е изградена
тоалетна. При проверката, освен служителите на Д“ИТ“ – гр. Ловеч, е присъствал
и И.Н.К., посочен като представител на „МАГ 2010“ ООД. От показанията на
свидетелите И. Б. и Е.И. се установява,
че наличната в делото декларация от името на М.А. /л. 10/, е попълнена от гл.
инспектор от Д“ИТ“ И. Б., която впоследствие е издала и обжалваното
постановление. Въпросната декларация е подписана от А. и в нея е посочено, че
данните са продиктувани от декларатора и преди полагане на подпис, на същата е изчетено
съдържанието на декларацията.
Съставено
е уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК до „МАГ 2010“ ООД, за започване на
производство за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 404, ал.
1 от КТ, което е връчено на И.Н. К., на длъжност овощар. Управителят на
дружеството Д. П. е уведомен по телефона. До самото дружество е отправена
призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК /също връчена на И.К./, да се яви на
31.05.2019 г. в 10:00 часа в Д“ИТ“ – гр. Ловеч, като представи посочени в
призовката документи. В преписката е наличен Протокол изх. № 11-С-02-69/13.06.2019
г. за оглед на документация, предоставена от управителя на „МАГ 2010“ ООД и
касаеща сливов масив в с. Врабево. С протокола е констатирано, че не са
представени никакви документи относно ЗБУТ и трудовите правоотношения. Също на
13.06.2019 г. от управителя Д. П. са дадени писмени пояснения по чл. 45, ал. 1
от АПК, вр. с чл. 402, ал. 1, т. 2, вр. с ал. 2 от КТ. В тях е посочено, че на
21.05.2019 г. управителят се е намирал извън страната и е получил обаждане от
Инспекция по труда – гр. Ловеч, че в сливовата градина в с. Врабево са открити
пет човека, които извършват дейност в градината. Заявено е, че управителят не е
възлагал в този ден на никого да извършва каквато и да било дейност, не е
плащал трудово възнаграждение и не е контактувал с никого от тези лица. С
Протокол изх. № 11-С-02-69/20.06.2019 г. за оглед на документация, представена
от Д. П. е констатирано, че в правилника за вътрешния трудов ред е определено
работно време от 08:00 до 17:00 часа, в оценката на риска не бил оценен рискът
при работа на открито при неблагоприятни климатични условия. Отбелязано е, че
по време на проверката е представено писмено пояснение от управителя П., във връзка
със заварените работници в овощната градина в землището на с. Врабево. Представени
са и вторите писмени пояснения от Д. П., от дата 20.06.2019 г., в които отново
е заявено, че на 21.05.2019 г. той не е възлагал работа, поради отсъствието му от
страната. Уточнено е, че на по-ранна дата, П. е възложил на И.К. да премахне
сухата дървесина от сливовите дървета, като се изрежат само сухите клони.
Споразумели се работата да бъде извършена с негови /на К./ материали и средства
най-късно до началото на брането на плодовете. Имали са договорка на И.К. да му
се плаща на декар, но цена не е уточнявана, защото първо К. трябвало да огледа
градината и да прецени колко работа има за вършене. В писмените пояснения е
посочено и че това е било еднократно възлагане на работа. По отношение на
изисканата заповед управителят на „МАГ 2010“ ООД е отбелязал, че не представя
такава, защото фирмата към момента на проверката няма лица, които да извършват
работа по трудово правоотношение.
Административното
производство е приключило с издаването от участвалата в проверката И. Б. – гл.
инспектор при Д“ИТ“ – гр. Ловеч, на Постановление с изх. № ИЗХ19066112/12.07.2019
г., за обявяване съществуването на трудово правоотношение между „МАГ 2010“ ООД –
гр. Велико Търново и М.М.А., за полагането на труд в посочената по-горе овощна градина с
насаждения от сливи, считано от 21.05.2019 година. Няма данни кога
постановлението е било връчено на адресата му, като жалбата срещу него пред
АСВТ е подадена чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, на 19.07.2019
година.
В
съдебната фаза на производството от жалбоподателя не са представени писмени
доказателства по съществото на спора, извън тези, съдържащите се в
административната преписка. В срока по чл. 193, ал. 1 от ГПК същият е оспорил
истинността /верността на съдържанието/ на подписаната от М.А. декларация от
дата 21.05.2019 г., във връзка с което е проведено съответното производство. От
ответника е представена Заповед № РД – 04-221-62/28.09.2018 г. на директора на
ОД „Земеделие” - Ловеч. По искане на жалбоподателя са разпитани свидетелите И.Н.К.
и Х.Г.М., а по искане на ответника – свидетелите И.Д.Б. и Е.Н.И..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата
е подадена от лице, чийто интерес е засегнат от оспорения административен акт,
пред компетентния да я разгледа съд. Както се посочи, липсват данни кога
постановлението за обявяване съществуването на ТПО е доведено до знанието на
„МАГ 2010“ ООД, но съобразно датата на издаването му и тази на подаване на
жалбата, оспорването при всяко положение
е извършено в срока по 405а, ал. 7 от КТ. От външна страна жалбата
отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, вр. с чл. 405а, ал. 7 от КТ, поради което е процесуално допустима за разглеждане по същество.
Оспореното
постановление е издадено от оправомощено за това длъжностно лице /И.Д.Б. -
главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч/ и в рамките на
компетентността му, определена от чл. 399 и чл. 405а, ал. 1 от КТ, и чл. 21,
ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“. Не се установяват допуснати особено съществени процесуални нарушения,
нарушения на материалния закон или несъответствие с целта на закона, обуславящи
нищожност на оспореното постановление. Съобразно горното, съдът намира за
неоснователни неконкретизираните оплаквания на жалбоподателя относно валидността
на обжалвания административен акт.
Оспореното
постановление е издадено в писмена форма и съдържа приложимите съобразно
спецификата на административния акт реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото
съдържа посочване на правното основание за издаването му и на фактическите
такива, чрез описване на обстоятелствата, обосновали изводите за наличието на
трудово правоотношение между „МАГ 2010“ ООД – гр. Велико Търново и М.М.А..
Проверката е извършена в присъствието на И.Н.К., възприет от контролните органи
като служител на „МАГ 2010“ ООД, като от управителя на дружеството и са изискани и представени писмени
обяснения. Самото дружество, в качеството му на заинтересовано от
административното производство, е било своевременно уведомено за неговото
иницииране и движение, съгласно изискванията на чл. 26 от АПК, съответно не е
била ограничена възможността му да охрани интересите си в това производство,
вкл. като прави искания и възражения, и ангажира доказателства на основание чл.
34 от АПК. Съдът обаче намира за основателни доводите на жалбоподателя, че
административният акт е издаден без да са изяснени действително относимите
обстоятелства, вкл. кой е договарял извършване на работата със заварената на
място М.А. и от чие име, а на база единствено на факта, че А. е заварена да
работи в стопанисваната от „МАГ 2010“ ООД овощна градина. Разпоредбата на чл.
35 от АПК задължава административния орган да издаде съответния ИАА, след като
изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени,
съответно направени. В този смисъл, въпреки че са взети писмени обяснения,
голяма част от сочените в тях факти не са обсъдени, а само са посочени в
мотивите на издаденото постановление, вкл. не са обсъдени твърденията на
управителя на дружеството, че той не е възлагал работа в този обект на други
лица извън И.К.. Съобразно това, съдът счита, че действително от главния
инспектор в Д „ИТ“ – гр. Ловеч е
допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, като не са
спазени изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Въпросното нарушение в случая е
съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на
акта и да доведе издателя му до изводи, различни от формираните.
Обсъденото
процесуално нарушение е обусловило и постановяването на обжалвания
административен акт в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на
чл. 405а, ал. 1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в
нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се
обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по
труда. В чл. 405а, ал. 4 от КТ е предвидено, че въз основа на постановлението
по чл. 405а, ал. 1 от КТ контролните органи на инспекцията по труда дават
предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на
трудов договор. Съответно чл. 1, ал. 2 от КТ въвежда правилото, че отношенията
при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Цитираната правна уредба налага извод, че необходима материалноправна
предпоставка за издаване на постановленията от вида на процесното, е
констатирано по надлежния ред от контролните органи, предоставяне на работна
сила при съществуване на всички елементи на трудовото правоотношение между
работник и работодател, без тези отношения да са уредени като трудови.
В
случая за издаването на оспореното Постановление изх. № ИЗХ19066112/12.07.2019 г. на Д „ИТ“ – гр. Ловеч, от контролния
орган е прието, че е налице трудово правоотношение между „МАГ 2010“ ООД, в
качеството на работодател и М.М.А. като работник в стопанисваната от
дружеството овощна година с насаждания от сливи, намираща се в землището на с.
Врабево, считано от 21.05.2019 година. Безспорно, в хода на административното
производство е установено, че М.А. на посочените от органа дата и място е
предоставяла работна сила. Не са били изяснени обаче останалите съществени
елементи на правоотношенията между лицата, заварени да работят на 21.05.2019 г.
в конкретния обект, както и кой им е възложил извършването на тази работа.
Между страните не се спори, че към момента на извършената от контролните органи
на Д „ИТ“ проверка, обектът овощна градина с насаждения от сливи, намираща се в
землището на с. Врабево е стопанисвана от „МАГ 2010“ ООД. Спорните въпроси се
свеждат до това, дали осъществяваната от М.А. дейност в този обект е възложена
именно от „МАГ 2010“ ООД, дали тази дейност съставлява предоставяне на работна
сила по трудово правоотношение между работник и работодател, съответно
допуснато ли е от работодателя нарушение на чл. 1, ал. 2 от КТ, като основание
за издаване на процесното постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение.
Конкретно
по отношение на М.А., доказателствата по делото /обясненията на Д. П. и св.
показания на И. К./ сочат, че работата, която тя е извършвала й е възложена от И.К.,
с посредничеството на К. М. А.. Никое от посочените лица не е служител на „МАГ
2010“ ООД, а между управителя на дружеството Д. П. и И.К. е съществувала
договорка за премахване на сухата дървесина от сливовите дървета. Писмените
пояснения на П. от 20.06.2019 г. и свидетелските показания на К. сочат, че
възложената работа е следвало бъде извършена с материали и средства на И.К., до началото на брането на
сливи. От изслушаните по делото свидетелски показания на всички свидетели се
установява, че към момента на проверката сухите клони са били вече изрязани и
наетите от И.К. лица, които К. А. е ангажирал, е следвало само да натоварят и
извозят тези клони от овощната градина.
Следва
да се отбележи, че не всяко полагане на труд представлява престиране на работна
сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения
като трудови правоотношения по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ. Когато страните
са договорили извършване на конкретно определена работа или постигане на
определен резултат, за които изпълнителят да получи възнаграждение, се касае за
облигационни правоотношения, а не за трудови такива. Основен елемент на
трудовото правоотношение и предмет на трудовият договор така, както е регламентиран
в КТ, е предоставяне от едно физическо лице на работната сила за изпълнение на
даден вид работа. Други елементи на трудовото правоотношение е определен
работен режим, трудово възнаграждение, работно време, работно място, спазване
на трудова дисциплина, условия на труд, почивки и т.н. Предмет на гражданския
договор /за изработка, услуга, поръчка и др./, съгласно разпоредбите на Закона
за задълженията и договорите, е за постигане на определен резултат, за което да
бъде заплатено предварително договорено възнаграждение. Несъмнено този резултат
също свързан с полагането на труд, но при липса на йерархична зависимост между
възложителя и изпълнителя, и относителна самостоятелност в преценката на
последния относно начина по който да бъде постигнат този резултат и
необходимите за това действия. Преценката дали се касае за "трудов"
или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен
случай, като се изхожда от съдържанието на договора и действителната воля на
страните.
В
конкретния случай не може да се направи извод, че предмет на договорката между И.К.
и М.А. е престиране на работна сила в изпълнение на трудови функции,
респективно да е налице основание за квалифицирането на правоотношението като
трудово такова. Предметът на възложената за изпълнение дейност е постигане на
определен резултат /отстраняване от овощната градина на изрязаните изсъхнали
клони/, уговореният начин за определяне размера на възнаграждението е като
функция от този резултат /при свършване на работата, според показанията на И.К./,
липсват уговорки относно други права, задължения и отговорности на страните.
Тези характеристики на правоотношението, по което М.А. е страна, не могат да
обосноват извод за трудовоправен характер на същото, в т.ч. и като сключване на
трудов договор по чл. 114а от КТ.
На
второ място, от събраните по делото доказателства не е установено и че
работата, която А. е извършвала към момента на проверката, е по договорка
именно с „МАГ 2010“ ООД. Действително не е спорно, че по време на проверката
лицето е осъществявало дейност в проверявания обект, стопанисван от оспорващото
дружество. Това обаче не е достатъчно за да се обоснове несъмнен извод, че М.А.
е извършвала дейност за „МАГ 2010“ ООД, характеризираща се с определени от
фирмата работно място, работно време, получавано трудово възнаграждение и при
спазване на трудова дисциплина. Административният орган, в чиято тежест е да
установи съответните факти /чл. 170, ал. 1 от АПК/, не е ангажирал каквито и да
е било доказателства, че заинтересованата страна е била наета от „МАГ 2010“ ООД
и е полагала труд при изпълнение на трудови функции, под контрола и
ръководството на този работодател. Липсват доказателства, че И.К. е служител на
„МАГ 2010“ ООД, нито че на някакво друго основание има правомощия да договаря
от името на това дружество сключването на трудови договори, съответно да
определя изброените по-горе елементи от съдържанието на трудовото
правоотношение. Дадените под страх от наказателна отговорност показания на св. К.
са логични и последователни, като същите кореспондират и с показанията на св. М.,
поради което, противно на твърденията на
ответника, не са налице основания същите да не бъдат кредитирани.
Всъщност
единственото доказателство, на което се основават констатациите на контролните
органи на Дирекция "Инспекция по труда" – Ловеч, е подписаната от М.А.
декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. От показанията на св. Б. обаче се
установи, че А. е била неграмотна, което поставя под въпрос способността й да
разбира зададените от проверяващите въпроси и съответно да предоставя
пълноценна обратна информация. Част от информацията в тази декларация дори не
се твърди да е била предоставена от А., а е попълнена направо от св. Б. – напр.
името на фирмата. Друга част /откога работи за фирмата/ пък влиза в
противоречие с показанията на св. К. и М.. Извън това, налице са сочените от
жалбоподателя нарушения на процедурата по съставянето на декларация от името на
неграмотно лице, тъй тя като не носи пръстов отпечатък и не е приподписана от
двама свидетели /съгласно константната съдебна практика този ред се прилага и
при неграмотни лица, които са се научили да полагат подпис/. По своя характер
подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което
не притежава обвързваща доказателствена сила и съответно не е достатъчна за
доказване при условията на пълно главно доказване на характера на
съществуващото към момента на проверката правоотношение. При надлежно оспорване
истинността на същата от жалбоподателя, от контролния орган не бе доказано, че
вписаната в декларацията информация относно работодателя, е получена от лицето,
а не служебно вписана от попълващия информацията за неграмотното лице. Обратно,
дори показанията на служителите на ответника – И. Б. и Е.И. опровергават
истинността на отразеното в декларацията, конкретно по отношение на посоченото
като работодател дружество.
Всъщност
от гласните доказателства по делото се установява, че наелото М.А. лице – И.Н.К.,
не е действал като представител на „МАГ 2010“ ООД – гр. В. Търново, а е
организирал товаренето и извозването на отрязаните сухи клони на свой риск и за
своя сметка, като сам е определил колко души ще му трябват, организирал е
транспорта им, осигурил им е работни инструменти, трактор с ремарке, гориво и
водач на трактора. Що се отнася до самия К., данните по делото сочат, че той
самият е имал договорка с управителя на „МАГ 2010“ ООД, но като страна по
облигационно правоотношение. Същият не е действал по трудово правоотношение с
жалбоподателя, а от него е изисквано постигането на резултат – почистването на
сухата дървесина от сливовата градина. Не се установява „МАГ 2010“ ООД да е
определяло на М.А. работно време, работно място, трудово възнаграждение.
Установи се, че работата е изпълнявана само на 21.05.2019 г., преди обяд и след
проверката работещите са напуснали градината. Естеството на полагания труд, а
именно почистване на сухи клони, също не предполага трудово правоотношение,
защото се цели постигане на определен резултат. Не е налице признака трайност и
повторяемост на работата, нито продължително време за осъществяването й.
Както
вече се посочи, в тежест на административния орган е да установи наличието на
фактическите основания за издаване на процесното постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение. При проверката за съществуване на
реално възникнало трудово правоотношение трябва да са събрани достатъчно
убедителни доказателства както за самото наличие на такова правоотношение, така
и за работодателя по него, а в случая такива доказателства липсват. Контролният
орган не е доказал наличието на уговорки между „МАГ 2010“ ООД и М.М.А. втората
да предоставя работна сила за първия.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспореното постановление за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
При
този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените и
претендирани разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТМЕНЯ Постановление за обявяване съществуването на трудово
правоотношение с изх. № ИЗХ19066112/12.07.2019 г., издадено от главен
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч. |
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч да заплати на „МАГ
2010“ ООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Хан Аспарух“ № 5 разноски по делото в размер на 300 лв. (триста
лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: