Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
2 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.435, ал.2, предложение последно от ГПК. Постъпила е жалба от длъжника по ИЗП. Д.№*0746 по описа на ЧСИ Дияна Колева, рег. №728, с район на действие района на ВТОС, против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 28.08.2012 година, с което ЧСИ е отказал да намали размера на адвокатския хонорар до минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли обжалваното постановление да бъде отменено и да бъде редуциран адвокатския хонорар до минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложени са доводи за направеното искане. Не е постъпило възражение в срока по чл.436, ал.3 от ГПК от взискателя по изпълнително дело. ЧСИ излага в писмените си обяснения доводи за неоснователност на жалбата и като такава следва да бъде оставена без уважение. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата и становището на ЧСИ и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за процесуално допустима и неоснователна. Относно процесуалната допустимост на жалбата. Подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.436, ал.1 от ГПК и против действие на ЧСИ, подлежащо на обжалване. Атакуваният акте от категорията действия, подлежащи на обжалване от длъжника по изпълнението. Аргумент чл.435, ал.2, предложение последно от ГПК. Относно основателността на жалбата. Жалбата е неоснователна. Съображенията са следните: ЧСИ е намалил размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, но не до минималния размер, предвиден с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки се с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Крайният извод на ЧСИ е, че няма основание за уважаване на направеното искане за намаляване на адвокатския хонорар до минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав стига до същия краен извод, до който е стигнал съдебният изпълнител. При направено искане по реда и на основание чл.78, ал.5 от ГПК, решаващият орган - съдебен изпълнител или съд, следва съобразявайки се както с минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с конкретната фактическа и правна сложност на делото, да направи извод налице ли е „прекомерност” по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Всеки решаващ съд е овластен да извърши тази преценка по вътрешно убеждение, съобразявайки се с посочените критерии и преди всичко с факта дали е налице „прекомерност”. Това е основният критерий, визиран с посочената правна норма, който трябва да обоснове намаляване на размера. Извършвайки посочената дейност настоящият състав счита, че не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, която да води до намаляване на размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение до минималния размер, предвиден с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на изложеното не следва да се намалява размера на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, крайният извод на ЧСИ и на съда е един и същ, жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед разпоредбата на чл.437, ал.4, изречение второ от ГПК решението не подлежи на обжалване. Водим от горното и по реда на чл.437 от ГПК окръжният съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА, подадена против ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 28.08.2012 година, постановенопо ИЗП.Д.№*0746 по описа на ЧИС Дияна Колева, рег. №728, с район на действие района на ВТОС, с което ЧСИе отказал да намали размера на адвокатския хонорар до минималния размер, предвиден в Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като НЕОСНОВАТЕЛНА. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ____________ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |