РЕШЕНИЕ
№ 1907
гр. Варна, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Х.ва
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110100766 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното :
Ищецът К. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител -
адвокат от АК Варна - Й. А., със съдебен адрес: ***, е предявил на 23.01.2023г. във ВРС
искова молба с правно осн. чл. 405, ал.1 КЗ против ответното дружество ЗАД „А. Б.“
АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. Б. А. и П. Д.
П..
Исковата си молба ищецът основава на следните твърдени факти и
обстоятелства:
През месец ноември 2022г.,Кр.Д. закупил л.а. „***“ „***“, с рег. № ***. Л.а. имал
сключена застраховка „Каско“ на МПС, Клауза - Пълно каско, валутна клауза - всички
рискове с ответника ЗАД „А. Б.“ АД, със срок на действие 29.10.2022г. - 28.10.2023г.
Автомобилът бил застрахован за 4 867.00 евро, съгласно застрахователната полица № 22-
0300/378/5000872 от 20.10.2022г., а застрахователната премия в размер на 292.89 евро била
разсрочена на 4 вноски, като към момента на подаване на исковата молба, всички вноски
били платени.
На 22.11.2022г., след като ищецът регистрирал автомобила на негово име и след като
му било издадено Свидетелство за регистрация - част I, уведомил ответника за настъпилата
промяна.
Твърди се от ищеца, че ответникът издал Добавък № 22-0300/378/5000872/01 от
22.11.2022г. към застрахователната полица, като в него посочил, че всички права по
застрахователния договор се прехвърлят на новия собственик.
Ищецът сочи, че на дата 20.11.2022г., около 14.00 часа, в гр. ***, ул. „***“,
управлявайки л.а. „***“ „***“, с рег. № *** претърпял ПТП с л.а. „***“, с рег. № ***,
управляван от М. М., който му отнел предимството и станал причина за ПТП.
1
ПТП - то твърди ищецът, че настъпило при следните обстоятелства: На 20.11.2022г.,
около 14.00 часа, гр. ***, управлявайки л.а. „*** ***“, с рег. № *** ищецът Кр.Д. се движел
по ул. „***“ в посока от ул. „***“ към ул.“***“. Пътното платно в тази посока се състояло от
четири пътни ленти, като Кр.Д. се движел в третата пътна лента от дясно на ляво, която била
за направо. Преминавайки през кръстовището с ул. „***“, водачът на л.а. „*** „, с рег. №
***, който се намирал в лявата лента,до ищеца, внезапно навлязъл в лентата на ищеца и
станал причина за настъпване на ПТП.
За настъпилото ПТП водачите на леките автомобили попълнили Двустранен
констативен протокол за ПТП. В протокола за ПТП, като виновен посочили водача на л.а.
„***“, с рег. № ***.
На следващо място в исковата си молба ищецът твърди, че на 21.11.2022г. уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като същият извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-заключение №
0300/22/729/500416. В описа, като увредени детайли били описани: броня облицовка предна,
калник преден ляв, фар блок комбинирани светлини, конзола калник преден ляв и водач
броня преден ляв.За претърпените вреди, като застрахователно обезщетение ищецът сочи ,
че получил сумата в размер на 834.12 лв. Така изплатеното обезщетение много изненадало
Кр.Д., тъй като било много малко и не можело да покрие щетите. В тази връзка ищецът
извършил проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на
увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното
проучване установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила възлизала на 2
800.98 лв. Ищецът счита, че ответникът неправилно определил, съгласно нормативната
уредба дължимото застрахователно обезщетение, поради което и за ищеца бил налице
правен интерес от предявяване на исковата молба .Сумата, която застрахователят следвало
да изплати на ищеца като обезщетение, според ищеца, възлизала на 2 800.98 лева, от която
сума следвало да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 834.12 лева, или
сумата, която следвало застрахователя заплати на Кр.Д. била в размер на 1 966.86 лева.
Извън изложените фактически твърдения свързани с основанието и размера на иска,
ищецът изрично се е позовал на нормата на чл.113 ГПК , чл. 2 , ал.2 КЗ и в качеството си на
ползвател на застрахователни услуги е избрал РС-Варна като местно компетентен да
разгледа спора по същество.
На последно място в исковата си молба ищецът е посочил, че желае плащането на
паричното задължение да бъде извършено по банков път, по посочената специална банкова
сметка с титуляр адв.Й.А..
В изпълнение на дадените от съда указания , с уточнителната си молба ищецът е
навел и следните допълнителни пояснения :СУМАТА в размер на 834.12 лв. била
получена на 24.11.2022г. по банков път. ЦЕНАТА на частичният иск от 30.00 лв. се
формирала както следва:1.броня облицовка предна -цена в ново състояние - 5.00 лв.труд -
1.00 лв.боя и материали - 1.00 лв.; 2.калник преден ляв-цена в ново състояние - 5.00 лв.,труд
- 1.00 лв.боя и материали - 1.00 лв.;3.фар - блок комбинирани светлини пр.л.-цена в ново
състояние - 5.00 лв., труд - 1.00 лв.;4.конзола калник преден ляв-цена в ново състояние - 2.00
лв. ,труд - 1.00 лв.;5.водач броня преден ляв-цена в ново състояние - 2.00 лв., труд - 1.00
лв.;6.камера и тониране - 4.00 лв.СТОЙНОСТТА необходима за възстановяване на
автомобила в размер на 1 966.86 лв. се формирала както следва: 1.броня облицовка
предна цена в ново състояние - 373.50 лв. труд-180.00 лв.,боя и материали - 108.80
лв.;2.калник преден ляв- цена в ново състояние -267.55 лв.труд - 170.00 лв.,боя и материали -
108.80 лв.;3.фар блок комбинирани светлини-цена в ново състояние - 607.36 лв. труд - 30.00
лв.;4.конзола калник преден ляв цена в ново състояние - 13.86 лв. труд-5.00 лв.;5.водач
броня преден ляв- цена в ново състояние - 16.99 лв. труд-5.00 лв. и 6.камера и тониране -
80.00 лв.
Отправеното до съда ИСКАНЕ по см. на чл.127 , ал.1 ГПК е да бъде постановено
Решение, по силата на което да бъде осъден ответника ЗАД „А. Б.“ АД да заплати на
2
ищеца К. Д. СУМАТА в размер на 30.00 лева, представляваща частичен иск от общо 1
966.86 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващо
се в увреждане на броня облицовка предна, калник преден ляв, фар блок комбинирани
светлини, конзола калник преден ляв и водач броня преден ляв, причинени в резултат на
настъпило застрахователно събитие по договор № 22-0300/378/5000872 от 20.10.2022г. за
„Каско“, Клауза - Пълно каско валутна клауза всички рискове , причинени на собствения
на ищеца лек автомобил марка „*** ***“, с рег. № ***, както и законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.01.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата (настъпили на 20.11.2022г., в гр. ***, при застрахователно събитие - ПТП
възникнало при преминаването на водача на застрахования при ответника л.а. „*** „, с
peг. № ***, през кръстовището с ул.***).
Отправено е и искане ответното дружество да заплати на ищеца сторените по делото
съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В подкрепа на твърденията и исканията си , ищецът е направил доказателствени
искания.
В срока по чл. 131 ГПК, на дата 20.03.2023 г. ответното дружество е депозирало
отговор на исковата молба, заведен във ВРС с рег. вх. № 20884.
В отговора на искова молба ответникът, чрез юрисконсулт М. А. е изразява
становище за неоснователност на иска.
Ответното дружество намира, че отговорността му се съизмерява до размера на
изплатената на ищеца сума.
Твърди, че претендирания размер на обезщетение е не само неоснователно завишен, а
и напълно произволно определен. Л.а. бил на 7 години към датата на ПТП и не следвало да
се отремонтира в официален сервиз на марката .
Изрично е заявено от ответника, че не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор застраховка Каско със срок на действие,
обхващаш датата на настъпване на ПТП .
Изразено е становище и по доказателствените искания на ищеца, като с оглед
липсата на спор различен от този относно стойността на щетите по л.а., ответникът желае
допускане на въпрос втори към СТЕ и не намира за необходимо уважаване на искането с
правно осн. чл.190 ГПК.
Ответникът от своя страна претендира заплащане на сторените разноски , вкл. и за
юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, прилага
пълномощно и не прави доказателствени искания .
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 19.05.2023 г., съгласно
искането на ищеца , съдът е допуснал изменение на предявения иск, който се счита
предявен от датата на депозиране на исковата молба в съда не като частичен, а в пълен
размер . Видно от лист 53-ти от делото, с протоколно определение постановено в о.с.з. на
19.05.2023 г. , на осн. чл.214 , ал.1 ГПК е допуснато от съда изменение на иска, който се
счита предявен за сумата от 1393,75 лв. (хиляда триста деветдесет и три лева и
седемдесет и пет стотинки) - окончателен иск - обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващо се в увреждане на броня облицовка предна, калник преден ляв, фар блок
комбинирани светлини, конзола калник преден ляв и водач броня преден ляв, причинени в
резултат на настъпило застрахователно събитие по договор № 220300/378/5000872 от
20.10.2022г. за „Каско“, Клауза - Пълно каско валутна клауза всички рискове, причинени
на собствения на ищеца лек автомобил марка „*** ***“, с рег. № ***, както и законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 23.01.2023 г., до
окончателното изплащане на сумата, настъпили на 20.11.2022г., в гр. ***, при
застрахователно събитие - ПТП, възникнало при преминаването на водача на застрахования
при ответника л.а. „***“, с рег. № ***, през кръстовището с ул.„***“.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се явява,
3
представлява се от адв.Й.А., който поддържа изменения иск, желае уважаване на иска ведно
с присъждане на разноските по делото съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В същото съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител, не
депозира и становище .
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Приобщени по делото са писмени доказателства по надлежния ред а именно:
представените с исковата молба заверени копия на: свидетелство за регистрация част I
№ ***; застрахователна полица № 22-03000/378/5000872; добавък № 22-
03000/378/5000872/01; опис на щета 0300/22/729/500416; Двустранен констативен
протокол за ПТП от 20.11.2022 г.
При съвкупния анализ на събрания по делото писмен доказателствен материал се
налага извода, че по делото е изяснено , а и не е спорно , че на 20.11.2022 г. в гр.*** , на
кръстовището на ул. „*** „ и „***“ ,л.а. „***“ , с рег. № ***, управляван от М. М. отнел
предимството на управлявания от ищеца л.а. „*** ***“ с ДКН *** , като в резултат на ПТП -
то настъпили имуществени щети по лекия автомобил на ищеца. Видно е от приложения по
делото на лист 8 - ми, неоспорен от ответника, двустранен констативен протокол, че за така
възникналото ПТП водачите на двете МПС са състави двустранен констативен протокол, в
който е отразено, че ПТП е предизвикано по вина на водача М.М. . В цитирания протокол
водачите на двата л.а. са вписали и видимите щети по леките автомобили, както и данни за
номерата на съответните застрахователни полици, водени при ответното дружество за л.а.
„*** ***“ и при трето на спора лице - ЗАД “ ***“ за л.а. ***0 .
Приобщените на листи 4 - 6 по делото заверени за вярност с оригинала копия на
свидетелство за регистрация на МПС част I, застрахователна полица № 22 -
0300/378/5000872 / обща лизингова полица № 20 - 0300/378/0008458/ и Добавък № 22 -
300/378/5000872/02 от 21-11-2022 г., влизащ в сила от 22-11-2022 г. към застрахователна
полица № 22- 0300/378/5000872 във връзка с промяна на собствеността на МПС от 22-11-
2022 г., доказват твърденията на ищеца К. Д., че ищецът е собственик на застрахован при
ответното дружество ЗАД „ А. Б. „ МПС л.а. „*** ***“ , с рег. № ***, с валидна към датата
на застрахователното събитие застраховка „ Каско „ , клауза - пълно Каско , валутна клауза.
Видно и от лист 7 -ми , след ПТП - то е бил извършен при ответника опис на щета №
0300/22/729/500416 от 14.12.2022 г., в който опис служител на ответника е вписал
увредените детайли по лекия автомобил на ищеца : броня - облицовка пр. , калник -пр.л. ,
фар - блок комбинирани светлини - пр.л., конзола калник преден ляв и водач броня предна
ляв- всички със степен на увреда : „ нов„.
За пълното изясняване на фактическата страна на спора, съдът е допуснал
провеждане на необходимата съдебно автотехническа експертиза, възложена на вещото
лице инж.Х. К. .
От неоспо***то заключение на вещото лице К. по САТЕ , приобщено на листи от 45
4
до 48 вкл. , по делото е установено , че пазарната стойност на изброените по-горе детайли от
л.а. „*** ***“ , при средна пазарна цена на труда 43,76 лв. ДДС за 1 нормочас , съгласно
посочените цени в изброените на л. 47 автосервизи , възлиза на общо 2227,87 лв. с ДДС.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявените по делото искове намират правното си основание в чл. 405, ал. 1 от
КЗ (НОВ) – (аналог на чл. 208 ал.1 КЗ (отменен), вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Исковите претенции са допустими и по тях съдът дължи произнасяне по
същество.
С доклада по делото съдът е отделил безспорните факти и обстоятелства, които
не се нуждаят от доказване и е разпределил тежестта на доказване между страните
както следва :СТРАНИТЕ са признали следните права и обстоятелства: Договорна
обвързаност между ищеца и ответника - застраховател, обективирана в сочената от ищеца
застраховка „Каско „, валидността на застрахователния договор към датата на
застрахователното събитие,изплащане на застрахователно обезщетение от ответника на
ищеца в сочения от ищеца размер, не се оспорва датата и механизма на ПТП нито причинно
- следствената връзка между ПТП и щетите по л.а. на ищеца, поради което съдът е приел за
БЕЗСПОРНИ и НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване признатите права и обстоятелства,на осн.
чл.146, ал.1 т.4, т.5 ГПК. В съответствие с разпоредбата на чл.154 ГПК, съдът е възложил в
тежест на ищеца : да установи и докаже: 1.Настъпването на процесното застрахователно
събитие;2.Изпълнение от негова страна на установените с ОУ, към момента на сключване на
застрахователния договор, задължения във връзка с настъпването на застрахователно
събитие;3.Размерът на претенцията си.В тежест на ответната страна съдът е възложил да
установи и да докаже: Възведените в отговора Възражения за неоснователност на иска, а
именно твърденията си ,че причинените по л.а. на ищеца имуществени щети са репарирани
напълно с изплащане на застрахователното обезщетение.
Както бе посочено и по-горе безспорно е и е доказано, че към 20.11.2022 г. по
отношение на лек автомобил марка, „*** „, модел „ *** „ с ДКН *** е бил налице валидно
сключен договор за застраховка „Каско”, клауза „Пълно каско, валутна клауза всички
рискове “ при ответника, обективиран в полица № 22-0300/378/5000872 , че на 20.11.2022 г.
в гр.***, по указания от ищеца в исковата молба начин, е настъпило застрахователно
събитие , при което са увредени детайли по застрахованото МПС, вкл. и че ответникът е
определил и изплатил на ищеца размер на застрахователно обезщетение 834,12 лева.
Според заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, стойността на щетите
възлиза по процесния л.а. не възлиза на 834,12 лв., а на общо 2227,87 лв. с ДДС.Разликата
между 2227,87 лв. и 834,12 лв. е точно 1393,75 лв.- цената на изменения окончателен
иск.
При така изложеното по-горе, кредитирайки напълно заключението на в.л.
инж.К., като обективно и компетентно дадено, съдът прави извод от правна страна, че
предявеният от ищеца иск е доказан и по основание и по размер.
5
За да изведе извода за основателност и доказаност на предявения осъдителен
иск, съдът се спира и на анализ на относимата правна уредба на правоотношенията
между страните . Съгласно разпоредбата на чл. 208, ал.1 от КЗ ( отменен ) при настъпване
на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от 15 дни и започва да
тече от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и
чл. 207, ал. 3, които съответно се изразяват в това, че при настъпване на застрахователното
събитие застрахованият е длъжен в 7-дневен срок от узнаването да уведоми застрахователя,
освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, който не може да бъде по-кратък от
три дни от узнаването. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият е
длъжен да допусне застрахователя за извършване на оглед на увреденото имущество и да
представи поисканите от застрахователя документи, пряко свързани с установяването на
събитието и на размера на вредите.По делото не е спорно, че е настъпило на 20.11.2022 г.
застрахователно събитие по повод на което застрахователят – ответник е платил на ищеца
сумата от 834,12 лв.
Спорният въпрос между страните се свежда до това дали сумата която застрахователя
- ответник е изплатил на ищеца е достатъчна да покрие в пълен размер щетите по
собствения на ищеца л.а. , а отговорът на този въпрос се съдържа в заключението на вещото
лице по САТЕ - инж. Хр.К. . При приспадане на заплатеното преди завеждане на
настоящия иск обезщетение от 834,12 лв. се получава разлика от 1393,75 лв. -
представляваща изменения окончателен размер на иска, респ. и сумата от 1393,75 лв. е
дължима от ответника към ищеца ,т.к. пазарната стойност на щетите по л.а. възлиза на
2227,87 лв.
Настоящият състав намира възраженията на ответника за недължимост на
допълнително застрахователно обезщетение за неоснователни.Съгласно трайната съдебна
практика - размера на застрахователното обезщетение е равен на действителната вреда
към момента на настъпване на застрахователното събитие. В този см. са и мотивите в
решенията постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по
т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски ; Решение № 115 от
9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Емилия
Василева, които са задължителни за съда.Съдът намира за необходимо да посочи, че
съгласно част от трайната практика на ВКС, цитирана по-горе, ВКС приема, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. В решение №
235/27.12.13 г. на ВКС ІІ т.о. постановено по т.д.1586/13 е даден отговор на релевантния за
спора въпрос как следва да се определи размера на обезщетението, като е посочено,че
принципният отговор намира своята законова опора в нормата на чл.208, ал.3 КЗ, вр. с чл.
203, ал.2 КЗ, вр. с ал.4, като последната изрично урежда, че когато между страните по
застрахователния договор не е угово*** друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал.2), т.е. по пазарната
му стойност. В тази насока съдията докладчик Б.Балевски е цитирал и други решения на
ВКС а именно: Решение № 115/9.7.2009 на ВКС по т.д. 627/2008 на ІІ т.о., Т.К . и Решение
№ 209 /30.1.2012 г. на ВКС по т.д. 1069/2010 ІІ т.о. , ТК , постановени също по реда на
чл.290 ГПК.По изложените мотиви и съобразно практиката на ВКС, постановена по реда на
чл.290 ГПК, настоящият съдебен състав намира предявения, изменен иск с цена 1393,75 лв.
с правно основание чл.405, ал.1 КЗ /нов / (аналог на чл.208, ал.1 от КЗ отм.) за основателен
изцяло и напълно доказан по размер , поради което следва да бъде уважен . Предвид
акцесорния характер на претенцията за законна лихва ВРС присъжда и законната лихва
върху сумата от 1393,75 лв. считано от датата на подаване на исковата молба в съда и до
окончателното изплащане на вземането.
6
С оглед изхода по спора и нормата на чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на
ищеца сторените разноски по делото, така, както са претендирани и за които са представени
доказателства за реалното им извършване.
Видно от списъка по чл. 80 ГПК (л. 50 ) ищецът претендира следните разноски
по делото : 1). 50.00 лв. за внесена държавна такса при образуване на исковото
производство ;2). 200.00 лв. депозит за САТЕ , 3).5.75 лв. доплатена държавна такса
увеличение на иска и 4). 1500.00 лв. адвокатски хонорар - платен в брой по договор за
правна защита и съдействие Серия Б № ********** от 11 май 2023 г. ( л.52) - общо сумата
от 1 755.75 лв. Тези разноски като доказани и по основание и размер съдът присъжда
изцяло в полза на ищеца , като отчита факта, че с отговора на искова молба (л.23), а и до
края на съдебното дирене в настоящата инстанция, ответникът не е релевирал възражение
по чл. 78, ал.5 ГПК , по което съдът да дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД „А. Б.“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от А. Б. А. и П. Д. П. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца К. Р. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от 1393,75 лв. (хиляда триста деветдесет и три
лева и седемдесет и пет стотинки) - окончателен иск - обезщетение за имуществени
вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка „*** ***“, с рег. № ***,
щети настъпили на 20.11.2022г., в гр. ***, при застрахователно събитие - ПТП, възникнало
при преминаването на водача на застрахования при ответника л.а. „***“, с рег. № ***, през
кръстовището с ул.„***“, изразяващи се в: увреждане на броня облицовка предна, калник
преден ляв, фар блок комбинирани светлини, конзола калник преден ляв и водач броня
преден ляв, причинени , в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №
220300/378/5000872 от 20.10.2022г. за „Каско“, Клауза - Пълно каско валутна клауза
всички рискове, ведно със законната лихва върху сумата от 1393,75 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба в съда - 23.01.2023 г., до окончателното изплащане
на сумата, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ответното дружество ЗАД „А. Б.“ АД , ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от А. Б. А. и П. Д. П. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца К. Р. Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 1 755.75 лв. (хиляда седемстотин
петдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) сторените от ищеца пред настоящата
инстанция съдебно-деловодни разноски, вкл. и за защита от един адвокат, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК.
ПЛАЩАНЕТО на присъдените суми може да бъде извършено по банков път, по
7
посочената от ищеца специална банкова сметка с титуляр адвокат Й. К. А. - банкова сметка
№ ***************.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните йм
представители.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8