Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, IX касационен
състав, в публично
съдебно заседание на втори февруари през две
хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Светла Великова и прокурора
А.А, разгледа
докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 2938/2022 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Морска градина Варна“ АД, гр.
Варна, ЕИК ***, срещу Решение № 1523/16.11.2022 г. на Районен съд – Варна
/ВРС/, постановено по АНД № 2365/2022 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 000127-23/07.06.2022 г., издадено от Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите – Варна, с което, на основание на чл. 34и,
ал. 24 от Закон за чистота на атмосферния въздух /ЗЧАВ/, на „Морска градина
Варна“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за
нарушение на чл. 17, ал. 2 от ЗЧАВ, във вр. чл. 35, ал. 1 и чл. 36 от Наредба
№1 за реда и начина на обучение и издаване на документи за правоспособност на
лица, извършващи дейности с оборудване, съдържащо флуросъдържащи парникови
газове, както и за документирането и отчитането на емисии за флуоросъдържащи
парникови газове /Наредба №1/.
Релевират се доводи за незаконосъобразност на оспорения
съдебен акт поради постановяването му в нарушение на закона. Твърди се, че от
2018 година дружеството няма промяна в данните, които подава и макар да е след
законоустановения срок, жалбоподателят е подал декларация на 05.05.2022 година.
Счита, че следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН и излага подробни доводи в тази
насока. Излага съображения, че в настоящия случай следва да се вземе предвид и
разпоредбата на чл. 29 от ЗАНН, като жалбоподателят бъде предупреден. Отправеното
до съда искане е за отмяна на оспореното решение и на издаденото наказателно
постановление. В съдебно заседание представляващият дружеството поддържа
жалбата и счита, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, в
редакцията му към 23.12.2021 година.
Ответникът – Директорът на Регионална инспекция
по околната среда и водите – Варна, чрез процесуален представител
оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. По
същество на спора сочи, че обстоятелството, че дружеството е подало отчет на по
– късен етап е взето предвид и поради тази причина му е наложено наказание към
минимума предвиден в закона, но това не го освобождава от
административнонаказателна отговорност и не следва да се приема, че е маловажен
случай. Отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава
заключение за основателност на касационната жалба, счита че случая попада в
приложното поле на чл. 28 от ЗАНН и моли решението на ВРС да се отмени.
След преценка на събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, както и становищата на
страните, и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено
следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията
на чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На 06.04.2022 г. е извършена
проверка на входящ дневник в РИОСВ -Варна, в хода на която е установено, че
"Морска градина Варна" АД е оператор на стационарно климатично
оборудване, съдържащо над 3 кг флуорсъдържащи парникови газове, поради което на
основание чл. 17 ал. 2 от ЗЧАВ и чл. 35 ал. 1 и чл. 36 от Наредба № 1/2017 г.,
за дружеството е съществувало задължение в срок до 15 февруари на 2022 г. да
представи годишен отчет, съдържащ информация за оборудването за предходната
календарна година. Установено е, че нарушението е извършени в деня следващ
последната дата за изпълнение на задължението, а именно 16.02.2022 година. За
така установеното нарушение е издаден АУАН №000127/05.02.2022 г., въз основа,
на който в последствие е издадено и процесното наказателно постановление.
При така установените факти ВРС е приел от правна страна, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34
от ЗАНН, както и че съдържа всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Изложил е
мотиви за доказаност на вмененото на оспорващото дружество административно
нарушение, на което е дадена правилна правна квалификация, както и за коректно
определяне на санкционната норма. Констатирал е, че не са налице основания за
квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Посочил е,
че доколкото отговорността на дружеството е обективна, субективните причини,
възпрепятстващи някое от лицата, представляващи дружеството да реализират
съответните действия от името и за
сметка на „Морска градина Варна“ АД, не обосновава отпадане на отговорността
му. Така мотивиран, решаващият съдебен състав на районния съд е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление.
Така постановеното
решение е правилно.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка,
съответстваща на събраните по делото доказателства, районният съд е достигнал
до верен правен извод за законосъобразност на обжалваното пред него наказателно
постановление, който изцяло се споделя от касационната инстанция.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен и категоричен начин се установи извършването на нарушението, вменено
на касатора с НП, както правилно е приел районният съд. При съвкупната преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано ВРС е приел,
че касаторът е извършил вмененото административно нарушение по чл. 34и ал. 24
вр. чл. 17 ал. 2 от ЗЧАВ вр. чл. 35 ал.
1 и чл. 36 от Наредба № 1 от 17.02.2017 г. Безспорно е установено, че
дружеството е оператор по смисъла на § 1, т. 10 ДР на Наредба № 1 на климатично
оборудване, заредено с повече от 3 кг. флуорсъдържащ парников газ. ВРС е
обсъдил подробно събраните по делото доказателства и въз основа на тях
обосновано е приел, че дружеството е имало задължение до 16.02.2022 г. да
представи годишен отчет за предходния период 01.01-31.12.2021 г., което не е
сторено.
Релевитаните от касатора доводи, че дружеството не е
изменило състоянието на своето оборудване и данните остават непроменени от 2018
година, се възприемат като неоснователни от настоящата касационна инстанция.
Фактът, че няма промяна в данните, които следва да се впишат в годишния отчет
не освобождава лицето от задължението да подаде такъв, в предвидения в закона
срок, още повече, че с подаването на годишния отчет всъщност се посочва от
оператора, че няма промяна в данните.
Касационната инстанция изцяло възприема и изложените от ВРС
мотиви относно липсата на основания за квалифициране на случая като маловажен. Правилно
въззивният съд е счел, че от
събраните по делото доказателства не се установяват конкретните белези на
маловажен случай /чл. 93 т. 9 от Наказателния кодекс, във връзка с чл. 11 от ЗАНН/, тъй като извършеното нарушение е формално и не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. При извършване на преценката за
маловажност на случая следва да бъде съобразена и значимостта на охраняваните
от ЗУО обществени отношения, свързани със защита на околната среда и човешкото
здраве чрез упражняване на контрол и предотвратяване на необратими вредни
последствия при използването на оборудване, съдържащо флуросъдържащи парникови
газове. Посоченото в касационната жалба решение, постановено по КАНД №
2009/2020 по описа на Административен съд – Варна, съдът счита за неотносимо
към настоящия спор, предвид факта, че с решението се регулират различни
обществени отношения.
Касационната инстанция не споделя и следващото възражение,
че след като дружеството е подало отчет, макар и по – късно от предвидения в
закона срок, то следва нарушението да се прецени като маловажен случай. При определяне
размера на наложената санкция административнонаказващият орган е взел предвид,
че макар и на по – късен етап все пак е подаден годишен отчет и е наложил на
дружеството имуществена санкция към минимума, предвиден в закона.
Изцяло се споделят изводите на ВРС и по отношение на това,
че отговорността на юридическите лица е обективна и субективните причини,
възпрепятстващи представителите на дружеството да реализират съответните
действия не обосновава отпадане на отговорността на „Морска градина Варна“ АД.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния
закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата
отмяна, поради което е дължимо оставянето му сила.
При този изход на спора и
предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от процесуалния представител на
ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде
уважено. Съдът определя възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.
На основание чл. 221 ал. 2,
предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
в сила Решение № 1523/16.11.2022 г. на Районен съд – Варна, постановено по АНД
№ 2365/2022 година.
ОСЪЖДА „Морска градина Варна“ АД, гр.
Варна, ЕИК ***, представлявано от П.И.Т. *** сумата от 80 лева юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.