№ 40562
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20251110106633 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от А. Г. А., чрез адв. М.,
срещу „..“ ЕАД и „..“ ЕООД, с която при условията на пасивно субективно съединяване
са предявени главни установителни искове по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
на нищожността на договор за потребителски кредит № .. г., сключен между ищеца и
„..“ ЕАД, и на договор за предоставяне на поръчителство от 25.09.2023 г., сключен
между ищеца и „..“ ЕООД, и евентуален иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване
на нищожността на клаузата по чл. 4 от договор за потребителски кредит № .. г.,
поради противоречието им със закона, както и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на „..“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 5 лв., представляваща
частична претенция от 60,19 лева получено без основание от ответника „..“ ЕООД
плащане по договор за поръчителство от 25.09.2023 г.
Ищецът излага, че на 25.09.2023 г. сключил с „..“ ЕАД договор за потребителски
кредит № .., по силата на който му била предоставена в заем сумата от 300 лв., при
уговорени ГЛП от 49,34% и ГПР в размер на 40%. Във връзка с чл. 4 от договора,
ищецът сключил и договор за поръчителство с „..“ ЕООД, който имал за предмет
обезпечаване на задълженията на кредитополучателя. Ищецът следвало да заплати
възнаграждение в полза на дружеството-гарант, разсрочено за изплащане с
погасителните вноски по кредита. Твърди, че кредитодателят не е съобразил
посочения разход при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че е изплатил изцяло
задълженията по процесните договори чрез внасяне на дължимите плащания по сметка
на „..“ ЕАД. Твърди, че договорът за кредит е недействителен, тъй като отразеният в
съдържанието му ГПР не отговарял на действително приложимия. Счита, че
уговореното в полза на поръчителя възнаграждение в размер на 60,19 лв. има за цел
заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че ответниците са свързани
лица. Излага доводи, че договорът за поръчителство е нищожен поради липсата на
основание. Сочи, че недействителността на процесния договор за кредит обуславя
връщането на получените плащания над чистата стойност на кредита. По изложените
съображения, моли съда да прогласи нищожността на договора за кредит, евентуално
на клаузата по чл. 4, както и на договора за поръчителство, поради противоречието им
със закона. Претендира осъждането на ответника „..“ ЕООД за сумата от 5 лв.,
представляваща частична претенция от 60,19 лева, представляваща получена без
основание от ответника сума за погасяване на задълженията по договора за гаранция.
Обективира искане за разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕАД е подал отговор на исковата молба,
1
с който оспорва предявените искове по основание и размер. Потвърждава наличието на
процесните договори, както и обстоятелството, че задълженията по кредита са изцяло
погасени чрез плащане. Оспорва недействителността на процесния договор за кредит,
като счита, че възнаграждението в полза на поръчителя не следва да бъде съобразено
при изчисляване на ГПР по кредита. Твърди, че предоставянето на обезпечение по
кредита не било задължително условие. Счита, че възнаграждението в полза на
поръчителя се дължи на „..“ ЕООД. Навежда доводи, че изложените от ищеца
съображения не водят до извод за недействителност на договора за кредит, а биха
могли да се отразят единствено на валидността на клаузата за възнаграждение на
гаранта. Моли съда да отхвърли като неоснователни предявените искове. Претендира
разноски. Моли на процесуалния представител на ищеца да бъде определено
възнаграждение в справедлив размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „..“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба. Потвърждава наличието на процесните договори. Сочи, че предвид
предсрочното погасяване на задълженията по договора за кредит, то уговореното
възнаграждение за поръчителство не било дължимо в цялост. Счита, че дължимото в
полза на „..“ ЕООД възнаграждение не следва да бъде включено при изчисляване на
ГПР по кредита. Твърди, че свързаността на двете дружества не обуславя
оскъпяването на кредита. Не оспорва, че ищецът е заплатил сумата от 5 лева, с която е
погасено задължението за заплащане на възнаграждение за поръчител. Моли съда да
отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски. Моли на
процесуалния представител на ищеца да бъде определено възнаграждение в
справедлив размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно
обстоятелствата, обуславящи недействителност на процесните договори, евентуално на
клаузата по чл. 4 от договора за потребителски кредит, сключен с „..“ ЕАД.
По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че е сключил
с ответника „..“ ЕООД процесния договор за предоставяне напоръчителство, при
посочените параметри в исковата молба, че е заплатил твърдените суми по договора,
които са постъпили в патримониума на ответника, както и че това разминаване на
блага от имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т.
е. без да е било налице годен юридически факт.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
„..“ ЕООД е да докаже валидно основание за получаване на процесното вземане.
Съдът отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните следните факти: 1) сключен между А. Г. А. и „..“ ЕАД договор за
потребителски кредит № .. г. за сумата от 300 лв., усвоена от кредитополучателя; 2)
сключен между А. Г. А. и „..“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от
25.09.2023г., с цел обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за
потребителски кредит № ..г.; 3) предсрочно погасяване на задълженията на
кредитополучателя; 4) извършено от страна на ищеца плащане по сметка на „..“ ЕООД,
в размер на 5 лв., за погасяване на задълженията му по процесните договори.
Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
2
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Исканията на
ищеца за събиране на писмени доказателства по чл. 190 ГПК и за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза следва да бъдат оставени без уважение, тъй като имат
за цел установяването на отделени като безспорни факти по делото.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 01.12.2025 г. от 11,00 ч., като им
указва, че на основание чл.146, ал.3 ГПК им предоставя едноседмичен срок от
уведомяването да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка, като в
случай, че не направят доказателствени искания, ще загубят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и преписи от отговорите на ответниците.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им
осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за събиране на писмени
доказателства по реда на чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
3
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4