№ 161
гр. Варна, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100501034 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на С. В. С. чрез адвокат И. З.
срещу постановление от 24.02.2022 г. по изпълнително дело №
20178950401238 по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Л.С. за
разпределение на постъпили суми. В жалбата се излагат следните доводи за
неправилност и незаконосъобразност на извършеното разпределение:
разпределени са суми за несъществуващи вземания и недължими такси; не е
спазена разпоредбата на член 136 от ЗЗД относно привилегиите; неправилно е
посочен общия размер на задължението по изпълнителното дело; неправилно
са определени такси за незаконосъобразния изпълнителни действия. Иска се
отмяна на обжалваното разпределение.
Ж. С. С., действаща със съгласието на майка си И. А. П., чрез адвокат М.
Е. – В. е депозирала възражение по жалбата, в което излага подробно
аргументи за неоснователността й. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Постъпила е и жалба от М. В. М. чрез адвокат К. К. против посоченото
по-горе разпределение. Излага се в жалбата, че съразмерните части на
вземанията са изчислени незаконосъобразно, че таксите по изпълнителното
дело са определени неправилно, че не е спазена нормата на член 136 от ЗЗД,
че размерът на вземането на кредитора Ж. С. не е правилно изчислен.
Ж. С. С., действаща със съгласието на майка си И. А. П. чрез адвокат М.
Е. – В., е депозирала възражение по жалбата, в което излага подробно
аргументи за неоснователност на изложеното относно неспазване на
привилегиите по ЗЗД. Прави възражение по искането за присъждане на
разноски в настоящото производство.
1
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 3 от ГПК към преписката са
приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на
образуваното пред него изпълнително производство и мотиви за
неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист №
295 от 28.06.2017 г. по ч.гр.д.№П 893/2017 г. по описа на Окръжен съд -
Варна, с който С. В. С. е осъден да заплати месечна издръжка в полза на Ж. С.
С. в размер на 289 евро за периода 01.03.2016 г. – 31.12.2016 г., а след този
период сумата от 297 евро месечно, платима предварително на първо число от
всеки месец, считано от 01.01.2017 г. до 01.03.2019 г., след който момент
следва да се плащат 100 % от съответната минимална издръжка по член
1612а, алинея 1 от Гражданския кодекс на Германия за трета възрастова група
минус половината помощ за отглеждане на едно дете; 746 евро неплатена
издръжка за периода 01.11.2015 г. – 29.02.2016 г.; както и сумата от 492,54
евро разноски в производството пред съда в Мюнхен.
По делото на 16.09.2021 г. като присъединен взискател е конституирана
М. В. М. с удостоверение по член 456 от ГПК.
По делото е постъпила сума в размер на 7 171,36 лева, за която е
съставено обжалваното разпределение от 24.02.2022 г. От мотивите на
протокола се установява, че ЧСИ при извършване на разпределението е взел
предвид вземанията, ползващи се с привилегията на член 136, алинея 1, точка
1 от ЗЗД в размер на 32,23 лева и по член 136, алинея 1, точка 5 от ЗЗД в
размер на 6 281,87 лева. При така установените привилигеровани вземания е
извършил разпределение, като е разпределил постъпилата сума в размер на 7
171,36 лева по следния начин:
1. Към Ж. С. – 6 314,10 лева;
2. Към ЧСИ – 857,26 лева.
Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои
притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването
им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от
тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение
и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното
удовлетворяване на всички взискатели. В настоящия случай взискателите по
настоящото изпълнително дело са двама, а именно: първоначалният взискател
Ж. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. П., и
присъединения взискател М. М..
Пред настоящата инстанция е прието заключение на вещото лице по
назначена съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
2
обективно и безпристрастно. Вещото лице констатира, че непогасени към
датата на разпределението са останали вземания на Ж. С. за издръжка в
размер на 5 659,06 евро /левова равностойност – 11 068,16 лева/.
На основание член 235 от ГПК съдът взе пред вид постановеното
решение № 1245 от 19.10.2022 г. по в.гр.д.№ 1426/2022 г. по описа на ВОС,
влязло в сила на 19.20.2022 г., с което е потвърдено решение № 260106 от
21.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 18700/2019 г. по описа на ВРС,
четиридесет и седми състав, съгласно което е прието в отношенията между С.
В. С. и Ж. С. С., действаща чрез своята майка и законен представител И. А.
П., че С. В. С. не дължи на Ж. С. С. сумата от 572 евро с левова
равностойност от 1 118,74 лева, представляваща месечна издръжка за периода
от 01.03.2019 г. до 01.05.2019 г., определена със съдебно решение за издръжка
на Районен съд в град Мюнхен/Германия по семейно дело № 524FH83/16RE, -
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело №
20178950401238 по описа на ЧСИ Л.С., въз основа на изпълнителен лист,
издаден по ч.гр.д.№ 893 по описа за 2017 1 г. на ОС – Варна, поради
погасяване на същата чрез плащане. Доколкото периодът е сред обхванатия
от заключението на вещото лице, то това посочената сума е включена от
вещото лице сред изплатените през 2019 г.
Посочената в съдебно заседание сума от 163 евро /320 лева/,
възстановена от майката на взискателката на „Държавна главна каса“ –
Бавария, не влияе върху разпределението, доколкото платената от С.
издръжка в размер на 320 лева също е съобразена като платена от вещото
лице.
С привилегията по член 136, алинея 1, точка 1 от ЗЗД се ползват
вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение,
както и за исковете по член 134 и член 135 от ЗЗД – от стойността на имота,
за който са направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези
разноски. Според задължителните указания, дадени в точка 6 от тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в първия ред на специалните привилегии се включват разноските на
първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ,
постъпленията от който се разпределят, и направените от него разноски за
образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат.
В обжалваното разпределение с първа по ред привилегия са включени
вземането на съдебния изпълнител за разноски по изпълнителното дело и
вземането на взискателя за разноски по същото изпълнително дело.
Неправилно е, че ЧСИ е приел собствените си вземания за такси по
изпълнителното производство като ползващи се с първа по ред обща
привилегия. Предметът, а и смисълът на изпълнителното производство, е
удовлетворяване на взискателите, а не на съдебния изпълнител. Приемайки
собственото си вземане за привилегировано, всъщност съдебният изпълнител
ощетява взискателите, които няма да получат удовлетворяване на взeмането, а
и длъжника, тъй като дългът ще продължава да бъде висящ и върху него ще
се начисляват лихви. Таксите, дължими към съдебния изпълнител, които не са
предварително внесени от взискателя /последните представляват разноски на
взискателя, ползващи се с привилегията на член 136, алинея 1, точка 1 от
ЗЗД/, не представляват сторени разноски. Те са вземане на ЧСИ, което не се
ползва с правото на предпочтително удовлетворяване, което се извежда и от
3
разпоредбата на член 79, алинея 3 от ЗЧСИ, който предоставя на ЧСИ
процесуалната възможност да се снабди със заповед за изпълнение по член
410 от ГПК за дължимите неплатени такси и разноски независимо от техния
размер. Това води до извод за неправилност на постановеното разпределение
на ЧСИ по отношение на вземанията, касаещи дължими разноски, поради
което същото следва да бъде отменено в тази част, като бъдат включени като
привилегеровано вземане само следните суми: 16,84 лева по точка 20 от ТТР
към ЗЧСИ /остатък от дължима от длъжника и предплатена от взискателя
такса за опис/ и 15,39 лева по точка 31 от ТТР към ЗЧСИ /предплатена от
взискателя такса за допълнителнси разноски/.
Както бе отбелязано по-горе с привилегията по член 136, алинея 1, точка
1 от ЗЗД се ползват и направените от първоначалния взискател разноски за
възнаграждение на един адвокат. В настоящия случай взискателят е
представил доказателства за заплатено възнаграждение на адвокат в размер на
540 лева, която сума следва да се включи в разпределението с първа по ред
привилегия.
Останалата сума в размер на 6 599,13 лева следва да бъде разпределена
на взискателя, чието вземане се ползва с привилегията по член 136, алинея 1,
точка 5 от ЗЗД, тъй като е такова за издръжка.
С оглед изложените мотиви обжалваното действие на ЧСИ следва да
бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено на
основание член 463, алинея 1 във връзка с член 278, алинея 2 от ГПК ново в
посочения смисъл.
По изложените съображения, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 24.02.2022 г. за разпределение на постъпили
суми по изпълнително дело № 20178950401238 на частен съдебен изпълнител
Л.С., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗВЪРШВА НОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ на събраната сума в общ
размер 7 171,36 лева, както следва:
1/ Вземания за разноски с право на предпочтително удовлетворение по
член 136, алинея 1, точка 1 от ЗЗД към взискателя Ж. С. С., действаща със
съгласието на майка си И. А. П., в размер на 572,23 /петстотин седемдесет и
два, 023/ лева;
2/ Вземане с право на предпочтително удовлетворяване по член 136,
алинея 1, точка 5 от ЗЗД към взискателя Ж. С. С., действаща със съгласието
на майка си И. А. П., в размер на 6 599,13 /шест хиляди петстотин деветдесет
и девет 0,13/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - Варна в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5