№ 15375
гр. София, 22.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110142929 по описа за 2022 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от „....................” ЕАД срещу Г.
И. В. и В. Ц. В., с която са предявени осъдителни искове чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят при условията на разделност при
квоти по 1/2 всеки следните суми: сумата от 180,73 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот: ап. 76,
находящ се в гр. София, общ. „Възраждане“, ж.к. ..................., аб. № 276660, инсталация №
**********, сумата от 22,68 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 12.07.2022г., сумата от 46,14 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от м.06.2019г. до м. 04.2021г. и сумата от 9,48 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода
от 31.07.2019г. до 12.07.2022г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на
подаване на исковата молба- 08.08.2022г., до окончателното изплащане на сумите.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, като са ползвали топлинна енергия за
процесната стойност, но не са я заплатили. Искането към съда е да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
чрез назначения от съда особен представител –адв. Ж. Д., с който се оспорват предявените
искове. Изложени са съображения, че не е ясно за кой имот се претендират процесните суми.
Твърди, че не само през процесния период, но и много преди това никой не е живял в имота,
респ. не са ползвани услуги на ищцовото дружество. Поддържа, че имотът е собственост на
1
дъщерите на ответниците- Десислава В. и Лина В.. Сочи, че ответниците още към момента
на сделката живели извън пределите на страната, а именно в Хуан Солано, Илинойс, САЩ,
т.е. нямало как да ползват услугите на ищцовото дружество. Поддържа, че ищецът не бил
представил договор за предоставяне на топлинна енергия с ответниците. Представен бил
Протокол от 18.09.2001г. от Общо събрание на живущите в гр. София, общ. Възраждане,
ж.к. Зона Б- 18, бл. 4 за монтаж на топломери, но не ставало ясно дали към процесния
период ответниците продължавали да обитават имота и че били реални ползватели на
топлинна енергия. Оспорва представения списък. Счита, че дружеството некоректно било
предявило иска си срещу ответниците, тъй като нямало категорични доказателства, че
същите са съсобственици на апартамента. Оспорва част от вземането като погасено по
давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
С молба от 08.08.2023г. третото лице-помагач „................... ООД на страната на ищеца
„....................“ ЕАД заявява, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е
да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността.
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
2
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В настоящия случай от приетия Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 185,
том III, рег. № 09070, дело № 594/2003г. се установява, че на 01.07.2003г. ответниците В. Ц.
В. и Г. И. В. са дарили на своите дъщери правото на собственост върху процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 76, находящ се в гр. София, ж.к. ..................., като са
запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарявания имот
заедно и поотделно за всеки един от тях. Съгласно нормата на чл. 57, ал. 1 ЗС, носителят на
ограниченото вещно право на ползване заплаща всички разходи във връзка с ползването на
имота. В случая по делото липсват данни за друга уговорка с ищцовото дружество в
отклонение от посочената норма, както и данни и доказателства за погасяване на правото на
ползване на ответниците върху имота. От приобщените справки по лице за ответниците в
Службата по вписванията не се установява така учреденото вещно право на ползване да е
погасено. Ето защо страна по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия са именно двамата ответници при равни квоти. За
възникване на задължението на потребителите да заплатят доставената в топлоснабдения
имот топлинна енергия е ирелевантен въпросът, дали и доколко те са пребивавали имота,
поради което релевираното от особения представител на ответниците задължение за
недължимост поради обстоятелството, че ответниците живеят в чужбина, е неоснователно.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено,
се установява, че през процесния период в имота е имало следните измервателни уреди:
един водомер за топла вода и две отоплителни тела с поставени уреди за индивидуално
разпределение /ИРРО/. За целия процесен период топлинната енергия е разпределена въз
основа на реален отчет на разпределителите и водомера в имота. Видно от експертното
заключение и представените от третото лице-помагач протоколи за главен отчет за периода,
показанията на разпределителите и водомера е бил нулев, поради което за имота не е
разпределяна топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване, а единствено
за сградна инсталация. Вещото лице е установил, че са приспаднати технологичните разходи
за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие
с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От
експертното заключение също се установява, че двата общи топломера в абонатната станция
/за двата кръга на отоплителната инсталация в многоетажния жилищен блок/ са преминали
метрологична проверка на 20.04.2017г., на 05.04.2019г. и на 02.03.2022г. и отговарят на
одобрения тип.
Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното
заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията
на обшия топломер и извършените изчисления при разпределението на енергията за сградна
3
инсталация, освен това същото съответства и на осчетоводените от ищцовото дружество
суми, посочени от експерта по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно двете
експертни заключения стойността на реално доставената топлинна енергия след прибавяне
на резултата от изравнителните сметки /сума за доплащане в размер на 8,35 лева/ се равнява
на 180,73 лева, който размер отговаря напълно на исковата претенция. От експертното
заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че с изравнителния резултат
не са погасявани задължения извън процесния период, няма и данни за извършени плащания
на посочената сума /такива не се и твърдят от ответниците/.
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е възложено на
„................... ООД, като видно от представените от третото лице – помагач индивидуални
справки за дялово разпределение и протоколи за главен отчет, услугата е предоставена през
процесния период. Релевираното от особения представител на ответниците инцидентно
оспорване на решенията на общото събрание на етажната собственост е недопустимо в
настоящото производство. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено
задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното
предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за процесния период от
м.06.2019г. до м. 04.2021г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на
46,14 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на
ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима
сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и
ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава,
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури
в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното
заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г. върху
главницата от 180,73 лева е 22,68 лева, какъвто е и претендираният общ размер на лихвата.
4
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният срещу ответниците иск за сумата
от 9,48 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.07.2019г. до 12.07.2022г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
На последно място, по релевираното от ответниците възражение за изтекла погасителна
давност съдът намира следното. При действието на общите условия от 27.06.2016г.
давността за всяко месечно задължение за цена на топлинна енергия започва да тече с
изтичане на 45-дневния срок за плащане считано от изтичане на месеца, за който се отнася.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията за
цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с изтичането
на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението
на давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок
е бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на исковата
молба /08.08.2022г./ няма погасени по давност вземания за цена топлинна енергия. Най-
старото процесно вземане за м.11.2019г. е станало изискуемо на 14.01.2020г. с изтичане на
45-дневния срок за плащане считано от 01.12.2019г. При това положение, дори да не бъде
отчетено спирането на давността по силата на ЗМДВИП, то считано от 14.01.2020г. до
08.08.2022г. тригодишната давност за вземането не е изтекла. След като най-старото
процесно вземане не е погасено следва изводът, че липсват погасени по давност вземания за
цена на топлинна енергия. Същото се отнася и за мораторната лихва върху тази главница,
дължима за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г.
На последно място, най-старото вземане за цена на услугата дялово разпределение /за
5
м.06.2019г./ е станало изискуемо на 01.07.2019г. /тук 45-дневният срок за плащане не се
прилага/, поради което давността за него е следвало да изтече на 01.07.2022г. След
удължаване на давностния срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през който давността е била
спряна на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, давностният срок изтича на 08.09.2022г. – след
датата на исковата молба по делото /08.08.2022г./ Следователно липсват и погасени по
давност вземания за цена на услугата дялово разпределение.
Предвид гореизложеното, предявените срещу двамата ответници осъдителни искове за
цена на топлинна енергия, мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за цена
на услугата дялово разпределение следва да бъдат уважени изцяло, а предявените искове за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ответниците, обаче, не
са сторили разноски, а са били представлявани от особен представител, поради което
разноски не им се дължат. В настоящото производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 100 лева, за депозит за възнаграждение на особен представител
в размер на 400 лева, за депозити за възнаграждения на две вещи лица в общ размер на 500
лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100
лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 1100 лева. С оглед уважената част от исковете,
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1059,74 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. И. В., с ЕГН: ********** и В. Ц. В., с ЕГН: **********, двамата с адрес:
гр. София, ж.к. ..................., ап. 76, да заплатят разделно при равни квоти от по 1/2 част
всеки от тях на „....................“ ЕАД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. София, ул.
................ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 180,73 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2019г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот: ап. 76, находящ се в гр. София, общ.
Възраждане, ж.к. ..................., аб. № 276660, инсталация № **********, ведно със законната
лихва считано от 08.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 22,68
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 12.07.2022г. и сумата
от 46,14 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.06.2019г. до м. 04.2021г., ведно със законната лихва считано от 08.08.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявените осъдителни искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разделно заплащане при равни квоти на сумата от 9,48
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за
периода от 31.07.2019г. до 12.07.2022г.
6
ОСЪЖДА Г. И. В. и В. Ц. В. да заплатят на „....................“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от общо 1059,74 лева, представляваща сторените разноски по делото
съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „...................
ООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7