Решение по дело №709/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 245
Дата: 7 май 2024 г. (в сила от 23 май 2024 г.)
Съдия: Александър Симеонов Станчев
Дело: 20244520200709
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. Русе, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Александър С. Станчев
при участието на секретаря Елена В. Иванова
в присъствието на прокурора Д. В. П.
като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно
наказателно дело № 20244520200709 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обв. И. Б. Б., роден на 28.06.1975г. гр. Русе, български
гражданин, със средно образование, работи, женен, неосъждан, с ЕГН-
**********, за
ВИНОВЕН в това, че на 09.12.2022г. в гр.Русе, пред служител на
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, потвърдил неистина в писмена
декларация - Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи, Приложение №6/09.12.2022год., че притежавано
свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено, която
по силата на закон - чл.8, ал.2 и чл.51, ал.1 от Закон за българските лични
документи, във вр. с чл.160 ал.1 от Закон за движение по пътищата, вр. с чл.
16, ал.4 от Наредба № I-157/ 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, и чл.17, ал.1 от ПИБДС - приет с
Постановление на Министерски съвет №13/08.02.2010г., се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - изгубване на
документ -свидетелство за управление на моторно превозно средство
1
№*********, издаден на 18.10.2019г. от МВР – Русе, поради което и на
основание чл.78а, ал.1, вр. чл.313, ал.1, вр. с чл.54 от НК, го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 лв. /ХИЛЯДА
ЛЕВА/.
ОТНЕМА в полза на държавата инкриминираният документ -
декларация от 09.12.2022г. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи, на основание чл.53, ал.2, б.„а“ от НК.
ОСЪЖДА обв. И. Б. Б., със снета по делото самоличност, да заплати в
полза на ОДМВР – гр. Русе сумата от 97,70 лв. за разноски на досъдебното
производство.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд-гр.Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 709/2024г. по описа на РС-Рс, ХІ-ти
н.с.

Районна прокуратура - Р. е внесла материалите по ДП – пр.пр.
№1390/2023г., по описа на РП-Р., с предложение за освобождаване на И.Б.Б. с
ЕГН-**********, от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а от НК, за извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК
Районна прокуратура - Р. е редовно призована, изпраща представител,
който поддържа постановлението.
Обвиняемият С.М.Н. е редовно призовани, не се явява. Представлява се от
упълномощен представител – адв.К.К..
Съдът, след като се запозна със събраните доказателства по делото,
установи следната фактическа обстановка:
Обвиняемият И.Б.Б. е роден на 28.06.1975г. в гр. Р., български гражданин,
със средно образование, работи, женен, неосъждан (реабилитиран).
През 2022г. обв. Й.Б. бил правоспособен водач на моторно превозно
средство и като такъв притежавал свидетелство за управление №********* със
срок на валидност до 18.10.2024г. През същата година - 2022г. това свидетелство
му било отнето в Р. Румъния, поради извършено административно нарушение на
правилата за движението по пътищата в тази държава. След като се завърнал в Р.
България обв. Й.Б. решил да получи дубликат на притежаваното от него към
момента българско свидетелство за управление на МПС, въпреки, че знаел, че то
му е отнето във връзка с административна санкция на компетентните румънски
органи. В изпълнение на намисленото, на 09.12.2022г. обв. Б. посетил сградата на
Сектор „Пътна полиция“ в гр. Р., където на предоставената му бланка на
декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български документи за
самоличност декларирал, че притежаваното от него свидетелство за управление на
моторно превозно средство с №********* било изгубено преди четири дни при
преминаване на границата с Унгария. Тази декларация била изискуема по силата
по силата на закон - чл.8 ал.2 и чл.51, ал.1 от Закона за българските лични
документи, чл. 160, ал.1 от Закона за движение по пътищата вр. с чл. 16, ал.4 от
Наредба № 1-157/ 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина и се давала пред орган на властта за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно че свидетелството за управление на моторно
превозно средство на декларатора изгубено, откраднато, повредено или
унищожено. Така съставената декларация обв. Б. представил пред св. С.Д. -
служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Р. група Регистрация и
отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи". Тя я приела и
впоследствие на обвиняемия било издадено свидетелство за управление на МПС с
№*********.
На 01.02.2023г. в Главна дирекция „Национална полиция“ от посолството на
Р. България в Р. Румъния било получено свидетелството за управление на
моторно превозно средство с №*********, издадено на името на обв. Й.Б.. Във
връзка с това Началникът на ГДНП изпратил сигнал до Директора на ОД на МВР
- Р., при което била извършена проверка от св. П.Д., а впоследствие било
образувано настоящото досъдебно наказателно производство.
1
Видно от заключението на вещото лице по назначената в хода на
разследването почеркова експертиза, ръкописният текст и подписите, положени за
„декларатор“ в представените за изследване декларация от 09.12.2022г. били
изпълнени от обв. Й.Б..
Изложената фактическа обстановка се установява освен от обясненията
обвиняемия, свидетелските показания на С.Д. и П.Д., както и от приложените по
делото писмени доказателства и доказателствени средства - справки, почеркова
експертиза, свидетелство за съдимост, автобиография и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние и веществено доказателство -
Декларация по чл. 17 ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи от 09.12.2022г.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на обвиняемия/подсъдимия в
него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се
установи факта на извършено престъпление, за което е обвинен И.Б.Б..
Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по
делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на
деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
противоречия. От събраните доказателства, Съдът е достигнал до единствено
възможният извод за виновността на обвиняемия и за постановяване на
осъдително решение спрямо него.
Съдът намира за несъмнено доказано по делото, че с деянието си
обвиняемият И.Б.Б. осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.313, ал.1 от НК, тъй като на 09.12.2022г. в гр.Р., пред
служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Р., потвърдил неистина в
писмена декларация - Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи, Приложение №6/09.12.2022год., че притежавано
свидетелство за управление на моторно превозно средство е изгубено, която по
силата на закон - чл.8, ал.2 и чл.51, ал.1 от Закона за българските лични документи
(загл. изм. - ДВ, бр.82 от 2009г.), вр. с чл.160, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, вр. с чл. 16, ал.4 от Наредба № 1-157/ 01.10.2002г. за условията и реда
за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета
на водачите и тяхната дисциплина, и чл.17, ал.1 от ПИБДС - приет с
Постановление на Министерски съвет №13/08.02.2010г., се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства - изгубване на
документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство
№*********, издаден на 18.10.2019г. от МВР-Р..
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението било
извършено с действие - със съставянето и употребата на процесната писмена
декларация от 09.12.2022г. В нея обвиняемият потвърдил неистина - че
притежаваното от него свидетелство за управление на моторно превозно средство
е изгубено. Декларацията била дадена от него пред орган на властта по смисъла на
чл.93, т.2 от НК. Съставянето и използването на декларацията било извършено по
силата на закон - чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи „При
изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен документ
лицето е длъжно в срок до три дни да декларира това в най-близкото структурно
2
звено на Министерството на вътрешните работи …..“ и чл.51, ал.1 от същия закон
„Свидетелството за управление на моторно превозно средство се издава от
органите на Министерството на вътрешните работи на лица при условия и по ред,
определени с акт на Министерския съвет“, както и чл. 160 от 3ДвП - „Дубликат на
свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато
свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или
унищожен, за което притежателят подписва декларация“, вр. чл. 16, ал.4 от
Наредба № 1-157/ 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, съгласно която дубликат на свидетелство за управление на МПС се
издава при изгубване. Подаването на декларацията било извършено за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства - отсъствието на пречки за
издаване на дубликат на свидетелство за управление на МПС. Документът има
удостоверителен характер и е годен предмет за невярно деклариране. По своята
правна природа документът са истински, тъй като е съставен от обв. Б., който е
посочен като техен автор. Писмените изявления с правно значение в документът
изхожда от него, като „декларатор“.
От субективна страна обв. Й.Б. действал виновно - с пряк умисъл. Той
много добре съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
неговите общественоопасни последици и искал настъпването им. Знаел, че
декларацията се дава пред орган на властта именно за удостоверяване на тези
обстоятелства и задължението за съставянето й възниква от горепосочените
нормативни актове. Знаел също, че не декларира вярното обстоятелство и така
потвърждава неистина.
При индивидуализация на наказателната отговорност на обв. Й.Б., съдът
отчита като смекчаващи обстоятелства - чистото съдебно минало, признанието на
вината си на досъдебното производство. Съдът не отчита отегчаващи
отговорността обстоятелства извън предмета на повдигнатото обвинение.
Съдът установи, че са налице всички визирани в разпоредбата на чл.78а от
НК положителни процесуални предпоставки за освобождаване на обв. Й.Б. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, а именно : за
престъпление по чл.313, ал.1 от НК се предвиждат наказания „Лишаване от
свобода“ от една до три години или „Глоба“ в размер от 100 до 300лв. ; към
момента на извършване на деянието, обв. Б. е бил пълнолетно лице, не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, Раздел IV
от НК ; от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди,
които да подлежат на възстановяване, от престъплението не са причинени тежка
телесна повреда или смърт ; деецът не е бил в пияно състояние, не е бил под
въздействие на наркотични вещества или техни аналози, не е извършил
множество престъпления и престъплението не е извършено спрямо орган на власт
при или по повод изпълнение на службата му.
Въз основа на тези обстоятелства и предвид имотното състояние,
декларираните доходи и във вр. с чл.54 от НК, Съдът е наложил на обв.Й.Б. адм.
наказание, предвидено в чл.78а, ал.1, във вр. чл.313, ал.1 от НК, а именно „Глоба“
в размер на 1 000 лв. /ХИЛЯДА ЛЕВА/.
Така определеното наказание в пълна степен би постигнало целите по чл.36,
ал.1 от НК, както на генералната, така и на личната превенция.
3
Съдът е постановил и да се отнеме в полза на държавата инкриминирания
документ - декларация от 09.12.2022г. по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
български лични документи, на основание чл.53, ал.2, б.„а“ от НК.
Обв. Б. следва да заплати в полза на ОДМВР – гр. Р. и сумата от 97,70лв. за
разноски на досъдебното производство.

Мотивиран така, Съдът се произнесе с решението си.


Районен съдия :

4