Определение по дело №1094/2019 на Окръжен съд - Варна

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ …………../……………..2020 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

И. ДРИНГОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дрингова

въззивно гражданско дело № 1094 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молби, както следва:

1) молба с вх. № 13910/04.06.2020 г. от И.С.И., чрез адв. Т.З., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 544/05.05.2020 г. по настоящото дело. Излага се становище за недължимост на разноски в полза на въззиваемата страна С.С. във въззивното производство, доколкото  същата не е материално затруднено лице не намира приложение разпоредбата на чл.38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Претендира се да бъде изменено съдебното решение, като бъде отхвърлено искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, в евентуалност е отправено искане за намаляване на присъденото възнаграждение до размер, определен по реда на чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адовкатските възнаграждения.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от С.В.С., чрез адв. И.К., в който се излагат съображения за неоснователност на молбата.

2) молба с вх. № 15515/16.06.2020 г. от С.В.С., чрез адв. И.К., в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение № 544/05.05.2020 г. по настоящото дело, като бъдат присъдени претендираните от молителя такива за защита защита по въззивна жалба и за защита по въззивна частна жалба, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК  и по реда на чл. 38 от ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е депозиран отговор от И.С.И., чрез адв. Т.З., в който се излагат съображения за неоснователност на молбата.

За да се произнесе, настоящият състав съобрази:

Молбите за изменение на решението в частта за разноските са заявени в законоустановения срок и изхождат от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

В настоящият случай, въззивното производството е образувано по:

1/ въззивна жалба № 1677/10.01.2019г. И.С.И., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния й представител адв. Т.З. от ВАК, срещу решение № 5202/17.12.2018г., поправено с решение № 533/11.02.2019г., и двете постановени по гр.д. № 11929/2016г. по описа на ВРС, в частите, с които са отхвърлени исковете на въззивницата срещу С.В.С., ЕГН ********** 1/ за премахване на врата, изработена от железни профили, боядисана в зелен цвят, състояща се от две крила, отразена на представената скица на л.303 от в.л. Ш.Х.от делото в червен цвят, на осн. чл. 109 ЗС; 2/ за заплащане на сумата от 9 000 лева, претендирана като обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата 15.9% ид. части от жилищна сграда с идентификатор 10135.2553.328.3, находяща се в гр. Варна, ул. „Бели лилии“ 11а за периода от 07.09.2011г. до 07.09.2016г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и на сумата в размер на 853,18 лв., претендирана като обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници с падеж първо число на месеца, за който се дължи, с начална дата от 02.10.2013г. до 05.10.2016г.; 3/ за заплащане на сумата от 9 000 лева, претендирана като обезщетение за ползване на притежаваните 1/2 ид. част от гараж с идентификатор 10135.2553.328.7, находящ се в гр. Варна, ул. „Бели лилии“ 11а за периода от 07.09.2011г. до 07.09.2016г., на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата в размер на 853,18 лв., претендирана като обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници с падеж първо число на месеца, за който се дължи, с начална дата от 02.10.2013г. до 05.10.2016г.; както и в частта , с която въззивницата е осъдена да заплати на С.В.С. сторените в производството разноски в размер на 674,65 лв. на осн.чл.78 ал.3 от ГПК.

2/ Частна жалба № 37628/27.05.2019г. от И.С.И., ЕГН: ********** срещу определение № 6093/14.05.2019г. с което е оставено без уважение молбата й, инкорпорорана във въззивна жалба вх.№ 1677/10.01.2019г., за изменение на решението № 5202/17.12.2018г. по гр.д. № 11929/2016г., в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК.

3/ Частна жалба вх. № 4512/12.02.2019г. от С.В.С., ЕГН ********** срещу определението на ВРС с № 1554/31.01.2019г. за оставяне без разглеждане молбата по чл. 248 от ГПК.  

4/ Въззивна жалба вх. № 13841/22.02.2019г. от С.В.С., ЕГН ********** срещу решение № 533/11.02.2019г., с което е допусната поправка на ОФГ в решението на ВРС като навсякъде в диспозитива административния адрес следва да се чете: ,,гр. Варна, ул. Бели лилии № 11а”, на осн. чл. 247 от ГПК.  

Варненският окръжен съд е постановил Решение № 544/05.05.2020 г., с което е потвърдил решение № 5202/17.12.2018г., поправено с решение № 533/11.02.2019г., и двете постановени по гр.д. № 11929/2016г. по описа на ВРС, в частите, с които са отхвърлени исковете на И.С.И., ЕГН ********** *** срещу С.В.С., ЕГН ********** 1/ за премахване на врата, изработена от железни профили, боядисана в зелен цвят, състояща се от две крила, отразена на представената скица на л.303 от в.л. Ш.Х.от делото в червен цвят, на осн. чл. 109 ЗС; 2/ за заплащане на сумата от 9 000 лева, претендирана като обезщетение за ползване на притежаваните от ищцата 15.9% ид. части от жилищна сграда с идентификатор 10135.2553.328.3, находяща се в гр. Варна, ул. „Бели лилии“ 11а за периода от 07.09.2011г. до 07.09.2016г., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС и на сумата в размер на 853,18 лв., претендирана като обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници с падеж първо число на месеца, за който се дължи, с начална дата от 02.10.2013г. до 05.10.2016г.; 3/ за заплащане на сумата от 9 000 лева, претендирана като обезщетение за ползване на притежаваните 1/2 ид. част от гараж с идентификатор 10135.2553.328.7, находящ се в гр. Варна, ул. „Бели лилии“ 11а за периода от 07.09.2011г. до 07.09.2016г., на осн. чл. 31, ал. 2 ЗС и сумата в размер на 853,18 лв., претендирана като обезщетение за забава върху всяка една от месечните главници с падеж първо число на месеца, за който се дължи, с начална дата от 02.10.2013г. до 05.10.2016г. С решението си ВОС е осъдил И.С.И. да заплати на адв. И.К. от ВАК сумата от 1645 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на осн. чл.78, ал.3 вр. чл.38 ЗА, потвърдил е определение № 6093/14.05.2019г. с което е оставено без уважение молбата на И.С.И. за изменение на решението № 5202/17.12.2018г. по гр.д. № 11929/2016г., в частта за разноските, на осн. чл. 248 ГПК, както и определението № 1554/31.01.2019г. за оставяне без разглеждане молбата по чл. 248 от ГПК на С.В.С. като е върнал делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата на адв. И.К.. Решение № 533/11.02.2019г., с което е допусната поправка на ОФГ в решението на ВРС като навсякъде в диспозитива административния адрес следва да се чете: ,,гр. Варна, ул. Бели лилии № 11а”, на осн. чл. 247 от ГПК.също е потвърдено от ВОС.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Съгласно разпоредбата на член 38 от ЗАдв при оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38 ЗАдв в исково производство насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 ГПК за ангажиране отговорността й за разноски.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв в полза на процесуалния представител на въззиваемия е направено своевременно от въззиваемия, чрез адв. К., с подадените отговори – на въззивна жалба и на частна жалба от И.И.. Съгласно задължителните постановки в т. 1 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В хипотезите на член 38 ЗА съдът може да определи и присъди служебно адвокатско възнаграждение, но при доказана безплатна адвокатска помощ, за наличие на предпоставките за която е формирана и практика на ВКС - решение № 97 от 06.07.2009 год., по т.д.№ 745/2008 год. на ІІ т.о.

По делото липсва договор за правна защита и съдействие, или други писмени доказателства, установяващи, че помощта се оказва безплатно при условията на член 38 ЗАдв., поради което не може да възникне правото на адвоката на възнаграждение в тази хипотеза.

По изложените съображения, подадената от И.И. молба за изменение на Решение № 544/05.05.2020 г. в частта за разноските е основателна, а тази на С.С. - неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, съставът на ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 544/05.05.2020 г., постановено по в. гр. дело № 1094/2019 г. по описа на ВОС, в частта му относно разноските, като го ОТМЕНЯ в частта, с която е осъдена И.С.И., ЕГН ********** *** да заплати на адв. И.К. от ВАК сумата от 1645 лв. /хиляда шестстотин четиридесет и пет лева/, представляващо адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на осн. чл.78, ал.3 вр. чл.38 ЗА.

 

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 

Не присъжда разноски.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.