№ 77
гр. Плевен, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500805 по описа за 2022 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1511 от 18.10.2022 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по гр.д. № 1129/2022 г., е признато за установено на основание
чл. 422 ГПК, че Д. А. М. и М. А. М. дължат на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД
при условията на разделеност, в размер на ½ част от сумите: общо 557,90 –
главница, съставляваща потребена топлинна енергия за имот на адрес: гр.
плевен, ***, с аб. № ***, за периода 01.01.2019 г. – 31.10.2021 г., или по
278,95 лв. главница за всеки един от тях, и сумата от общо 80,05 лв. – лихва
за забава за периода 04.03.2019 г. – 02.12.2021 г., или по 40,04 лв. за всеки
един от тях, ведно с ½ част от законната лихва върху главницата - за всеки от
тях, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
15.12.2021 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение № 4506/16.12.2021 г. по ч.гр.д. № 7809/2021 г. по описа на
Плевенски районен съд.
Срещу така постановеното решение са постъпили въззивна жалба от
адв. С. Н. – особен представител на ответницата в първоинстанционното
1
производство М. А. М., и въззивна жалба от адв. Т. М. – особен представител
на ответника в първоинстанционното производство Д. А. М.. С двете
въззивни жалби се поддържа довод, че атакуваното с тях решение на
районния съд е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и е необосновано. Изложени са
съображения в подкрепа на този довод, които са идентични в двете жалби.
Всеки от въззивните жалбоподатели претендира отмяната на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения установителен
иск срещу него.
В съдебно заседание въззивните жалби се поддържат от процесуалните
представители на страните.
Ответникът по въззивните жалби „Топлофикация – Плевен” ЕАД гр.
Плевен счита жалбите за неоснователни и пледира за потвърждаване на
обжалваното решение чрез пълномощника юрк. С. Ч.-С.. Подробни
съображения са изложени в представения писмен отговор на двете жалби от
пълномощника юрк. Ц. В..
По допустимостта на въззивните жалби настоящият съдебен състав се е
произнесъл с определението по чл. 267 ГПК от 29.11.2022 г.
Като взе предвид данните по делото и доводите на страните,
Плевенският окръжен съд намира по същество и двете жалби за
неоснователни, предвид следните съображения:
От данните по приложеното ч.гр.№ 7809/2021 г. по описа на Плевенски
районен съд се установява, че в полза на „Топлофикация Плевен” ЕАД е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците
Д. А. М. и М. А. М. за посочените в заявлението суми. Тъй като съобщение за
издадената заповед е връчено на длъжниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
заповедният съд е дал указания на заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
В указания срок първоинстанционният съд е бил сезиран със
субективно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422
ГПК срещу Д. А. М. и М. А. М. за установяване дължимостта на
присъденото със заповедта в полза на „Топлофикация – Плевен” ЕАД
вземане за консумирана топлинна енергия в имот, находящ се в гр. Плевен,
***, в общ размер на сумата от 557,90 лв. - главница за периода 01.01.2019
2
г. до 31.10.2021 г., като се претендират по 278,95 лв. от всеки един от
длъжниците, и сума в общ размер от 80,05 лв. - лихва за забава за периода от
04.03.2019 г. до 02.12.2021 г., от които по 40,04 лв. за всеки от длъжниците,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението, до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
сторените по делото разноски за исковото и за заповедното производство.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответниците в първоинстанционното производство Д. А. М. и М. А. М. са
съсобственици на процесния недвижим имот, представляващ жилище
/апартамент/ в гр. Плевен, при равни права – по ½ идеална част от същия.
Жилището се намира в топлофицирана сграда в режим на етажна
собственост, като отчитането и дяловото разпределение на потребената
топлинна енергия се извършва от „Техем Сървисис” ЕООД – дружество,
включено в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, по силата на сключен
договор с „Топлофикация – Плевен“ ЕАД, който е приложен по делото.
За процесния имот при ищцовото дружество съществува партида с
потребителски № ***, чийто титуляри са Д. А. М. и М. А. М..
По делото са приложени препис-извлечение от сметката на аб.№ *** за
задълженията за консумирана топлинна енергия в рамките на процесния
период, както и издадените фактури за същия период, от които е видно, че
размерът на задълженията за главница и лихви съвпадат с претендираните в
исковото производство суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК.
Правният спор в случая следва да бъде разгледан на плоскостта на
законовия регламент, даден със Закона за енергетиката /ЗЕ/ и подзаконовите
нормативни актове по неговото приложение.
Съгласно въведеното с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ правило,
собственикът или титулярът на вещното право на ползване в имот, под
режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята за клиент на
топлинна енергия, а по силата на ал. 6 от същата разпоредба, клиентите,
прекратили топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
по презумпция клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата.
3
В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства се
налага извод, че ответниците са придобили в съсобственост при равни права
процесното топлоснабдено жилище въз основа на наследяване. При
доставчика на топлинна енергия съществува партида на имота, открита на
името на двамата съсобственици. Също така, съгласно приложената справка
от НБД административният адрес на процесния имот е регистриран още през
2001 г. като постоянен адрес на Д. А. М., а през 1999 г. – като негов настоящ
адрес.
Въз основа на доказателствения материал по делото, въззивната
инстанция приема за установено по безспорен начин, че ответниците Д. М. и
М. М. притежават качеството на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката и
между тях и ищцовото дружество съществува валидно облигационно
правоотношение по доставка и продажба на топлинна енергия. Въпросът
дали всеки от ответниците фактически ползва топлоснабдения имот е
ирелевантен за пасивната им материалноправна легитимация в случая,
доколкото качеството им на потребители е обусловено от притежанието на
вещно право на собственост върху имота.
Установено е по делото също така, че ползването на топлинна енергия
в жилището на ответниците през процесния период е било отчитано от
дружеството, осъществяващо дяловото разпределение, като отчетените данни
са възпроизведени в счетоводните данни на ищеца и в издадените от него
фактури.
Съгласно чл. 182 ГПК и чл. 55 от ТЗ редовно водените счетоводни
книги от търговеца могат да му послужат като доказателство. Те обаче не се
ползват със задължителна доказателствена сила, а тяхната доказателствена
сила следва да бъде преценена с оглед всички събрани по делото
доказателства. Следва да бъде посочено, че според общото правило на чл.
154, ал. 1 ГПК, при оспорване вписванията в счетоводните книги, тежестта за
доказване редовността им следва да носи ползващата се от оспорените
вписвания страна.
В настоящият случай ответниците не са оспорили редовността на
счетоводните записвания, отразени в писмените доказателства, на които
ищецът се позовава за установяване на вземането си. Този извод се налага,
4
тъй като в съдебно заседание пред районния съд процесуалният
представител на ответницата М. М. - адв. С.Н. е заявил, че по принцип
оспорва вземането, а не неговия размер, а процесуалният представител на
ответника Д. М. – адв. Т.М. е заявила, че оспорва само наличието на
съсобственост върху имота. Така изразените становища са мотивирали
ищеца да оттегли искането си за допускане на съдебно-икономическа
експертиза, която да извърши проверка на счетоводните данни на
дружеството.
В контекста на тези съображения, настоящият съдебен състав приема,
че предявените установителни искове по реда на чл. 422 ГПК са доказани по
основание и размер, с оглед на което подлежат на уважаване.
Отделно от гореизложеното, въззивният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.
272 от ГПК възприема същите като мотиви и на настоящия съдебен акт.
В този смисъл обжалваното решение на Плевенски районен съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемото дружество е претендирало деловодни разноски и с
оглед изхода на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да му заплатят
по равно сторените такива в общ размер на 700 лв., от които 600 лв.
заплатени възнаграждения за особени представители и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1511 от 18.10.2022 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 1129/2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. А. М., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД гр. Плевен, ЕИК *********,
сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени
деловодни разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. А. М., ЕГН **********,
да заплати на „Топлофикация – Плевен“ ЕАД гр. Плевен, ЕИК *********,
5
сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща направени
деловодни разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6