РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Сандански, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20231250101110 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. Г. Т. с ЕГН-**********,
с адрес-гр.С., р-н”П.Х.”, № * срещу А. Ф. А. с адрес- гр.С., ул.”П.”, № *, с която е предявен
иск за заплащане на сумата от 5000лева, съставляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от ухапване на 19.04.2023г. от кучето,
намиращо се под надзора на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане, с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Към делото е присъединено и производството по гр.д.№ 1111/2023г. по описа на
Районен съд-Сандански, образувано по искова молба на Л. И. М. с ЕГН-**********, с адрес-
гр.С., ул.”П.”, № ***, срещу А. Ф. А. с адрес- гр.С., ул.”П.”, № *, с която е предявен иск за
заплащане на сумата от 5000лева, съставляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди-болки и страдания, в резултат от ухапване на 19.04.2023г. от кучето,
намиращо се под надзора на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното изплащане, с правно основание чл.50 от ЗЗД.
В исковите молби двете ищци сочат, че на 19.04.2023г. сутринта се разхождали като
вървели по пътя от С. за с.Л. и минавайки покрай механа „Х.“ в гр.С. видели едно голямо
куче без намордник, черно-бяло на цвят, с тегло около 70-80кг., изправено на крака по-
високо от тях. Твърдят, че кучето се затичало към тях и нападнало първо Л. М. като я
съборило на земята и я захапало за дясната ръка; че в този момента другата ищца, която е
леля на Л. М., взела тънка пръчка опитвайки се да защити племенницата си и да изгони
кучето, но кучето оставило едната ищца и нападнало нея, бутнало я на земята и я захапало за
дясната ръка. Двете ищци твърдят, че в резултат на ухапването на кучето от ръцете им
потекла кръв. Сочат, че от съседна къща дошла непозната жена, която ги транспортирала до
Център за спешна медицинска помощ-С., където им била оказана помощ, като раните им
били обработени, били превързани и били ваксинирани с противобясна ваксина. Двете ищци
твърдят, че в резултат на нападението на кучето претърпели травматични увреждания, както
1
следва: от Ц. Т. –напречно разположена рана по външната повърхност на десния лакът с
леко хлътнала, светлочервеникава повърхност и с размери 0,5см./1см., подобна рана,
разположена на около 7-8см. под първата, с размери 0,3/1,2см., както и още две подобни
рани на 4-5см. зад първата, отстоящи на по 2см. и с размери по около 0,3/1-1,3см.; от Л. М.-
напречно разположена рана по гърбната повърхност в долната трета на дясната
предмишница с дължина 1,7см., втора подобна рана, разположена на 3см. успоредно и по-
надолу, с дължина 2,4см., трета рана с дължина 1см., разположена на 1см. успоредно под
втората рана, и насрещна по дланната повърхност друга напречно разположена рана с
дължина 1,3см. Ищцата Ц. Т. твърди, че освен травматичните увреждания тя изпитала и
продължава да изпитва ужас и стрес от нападението на кучето; че се страхува да излиза сама
навън; че често сънува как я напада кучето, обзема я паника, повишава се кръвното й
налягане и става тревожна; че този случай се е отразил изключително негативно на здравето
и ежедневните й навици и че това е наложило да посети и психолог, който да й окаже
необходимата помощ. Ищцата Л. М. твърди, че освен травматичните увреждания тя
изпитала и продължава да изпитва непрекъснат страх за здравето си; че е имала безсъние,
липса на апетит, треперене на ръцете, често изпотяване и снижаване на концентрацията й,
което е довело и до дискомфорт в ежедневието й, както и че това е наложило да посети и
психолог, който да й окаже необходимата помощ. И двете ищци твърдят, че кучето което ги е
нападнало е отглеждано и се е намирало под надзора на ответника, поради което твърдят, че
той е длъжен да ги обезщети за вредите които са претърпели от нападението. Твърдят, че за
случая са подали жалба в РУ на МВР гр.С., но нямат информация за движението по
преписката. По изложените съображения ищците предявяват настоящите искове, в подкрепа
на които представят писмени доказателства и сочат гласни такива.
Ответникът е депозирал отговор на исковите молби, в които оспорва предявените
искове като неоснователни. Същият оспорва, че кучето, което е било под негов надзор, е
нападнало ищците. Твърди, че към онзи момент кучето, което е било под негов надзор се е
намирало в имота му в специална клетка, вързано със синджир. Твърди, че кучето никога не
е напускало имота, не е напускало клетката без намордник и без водач. В тази връзка сочи,
че на около 100 /стотина/ метра от неговия обект има друг търговски обект, чиито стопани
имат няколко големи кучета, както и други съседи които също имат голямо куче. В подкрепа
на становището си сочи гласни доказателства.
По делото са назначени съдебни медицински и съдебно психологични експертизи и са
приети заключения на вещи лица.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ответникът А. А. има куче, което отглежда до заведението си- механа „Х.”, находяща
се на „Ч.К.” по пътя гр.С.-с.Л. (показанията на всички свидетели). Кучето е черно-бяло, не
твърде голямо (показанията на всички свидетели). За кучето е направена клетка/къщичка, за
която е вързано с железен синджир (показанията на всички свидетели). На 19.04.2023г.
кучето на ответника обикаляло пред вратата на имота му (показанията на св. В.А.-съсед на
ответника).
Докато била вкъщи свидетелката А. чула писъци и викове за помощ. След като излязла
пред дома си, свидетелката видяла три жени на отсрещния тротоар-срещу входа на м.”Х.”,
две от които били с рани от куче и кръв по ръцете. Свидетелката сочи, че от страх жените се
били преместили след случая на отсрещния тротоар, както и че тя ги закарала с автомобила
си до Спешна помощ.
От фиш за спешна медицинска помощ амб.№453, издаден на 19.04.2023г. от ФСМП-
гр.С., е, че Ц. Т. е постъпила за помощ в 09,40часа след ухапване от куче и е насочена към
МБАЛ”Югозападна болница”. На същата била извършена първична хирургична обработка
на раните - стерилна превръзка с йодасепт и като медикаментозно лечение е изписан
антибиотик, а също са й били поставени профилактично противотетанусна и противобясна
ваксини, като Ц. Т. отказала поставяване на хирургични шевове на раните (лист за преглед
на пациент в спешното отделение на болницата с № 3586 /19.04.2023г. и съдебно-
2
медицицинската експертиза). При прегледа са установени следните рани: напречно
разположена рана по външната повърхност на лакътя с леко хлътнала, светлочервеникава
повърхност и с размери 0,5/1 см.; на около 7-8см. под първата-втора подобна рана, покрита с
кафеникаво коричка и с размери 0,3/1,2см.; на 4-5см. зад първата- две подобни рани,
отстоящи на по 2см. с кафеникава коричка и с размери по около 0,3/1 -1,3см. (лист за преглед
на пациент в спешното отделение на болницата с № 3586 /19.04.2023г. и съдебно-
медицицинската експертиза). Ц. Т. е била освидетелствана от съдебен лекар, а именно д-р
Я.З., на 27.04.2023 г., който е установил няколко рани на дясната ръка, а именно: напречно
разположена рана по външната повърхност на лакътя с леко хлътнала, светлочервеникава
повърхност и с размери 0,5/1 см.; на около 7-8см. под първата-втора подобна рана, покрита с
кафеникаво коричка и с размери 0,3/1,2см.; на 4-5см. зад първата- две подобни рани,
отстоящи на по 2см. с кафеникава коричка и с размери по около 0,3/1 -1,3см. (медицинско
свидетелство за пред съда с № 75/2023). Съдебният лекар д-р З. е дал заключение, че
установените травматичви увреждания могат да се получат по време и начин съобщени от
освидетелстваната-ухапана от куче на 19.04.2023г.
Видно от заключението на вещото лице К. А. по приетата съдебно медицинска
експертиза (което съдът кредитира като обективно и обосновано дадено) е, че установените
травматични увреждания при Ц. Т. са й причинили временно разстройство на здравето,
неопасни за живота; че тези увреждания добре отговарят по разположение, вид и давност да
са причинени от ухапване от куче, както е посочено в исковата молба; че в първите дни след
инцидента болките са били интензивни, особено при движение на дясната ръка и в областта
на лакътната става, поради възпалителна реакция на тъканите и дълбочината на
ухапванията; че в следващите дни болката постепенно е намалявала, като към момента на
прегледа на 27.04.2023 г. пациентката все още е съобщавала за болка и чувствителност около
десния лакът.
На 05.05.2023г. Ц. Т. посетила В.М.-магистър психолог, за консултация във връзка с
нейното психологично състояние, като й е било издадено експертно становище-приложено
по делото.
От заключението на вещото лице проф.И. А. по приетата съдебно психологична
експертиза е видно че травматичното събитие с нападението от голямо куче на 19.04.2023 г.
представлява силен и животозастрашаващ шок за Ц. Т., като в периода непосредствено след
инцидента тя е изпитала остра стресова реакция, която се характеризира със следните
симптоми: силен, интензивен страх и усещане за непосредствена заплаха за живота („До тук
ми е бил животът!“); физически прояви на паника и нервно възбуждане - силно треперене,
сърцебиене, настръхване и чувство за вцепенение; временна загуба на ориентация и амнезия
по отношение на някои детайли от случилото се („Не знам как съм станала, не помня кой ме
е вдигнал“); сериозни нарушения на съня - неспособност да заспи, страх да затвори очи и
продължително безсъние; свръхчувствителност към шум и други дразнители. Видно от
заключението на вещото лице А. е още, че с времето острата стресова реакция е преминала в
хронично състояние с формиране на посттравматично стресово разстройство (ПТСР), като
през последните две години Ц. Т. изпитва повтарящи се натрапчиви мисли и кошмари,
свързани с кучетата и инцидента; силно избягване на ситуации, места и хора, асоциирани с
кучета, дори когато няма непосредствена опасност; постоянна тревожност и
хипервъзбудимост - лесна раздразнителност, силно сърцебиене, безсъние и повишена
чувствителност към външни стимули; усещане за самота, страхове относно самостоятелния
живот и бъдещето и соматични симптоми като слабост, изпотяване, настръхване и
отпадналост. Вещото лице А. заключава, че нападението от куче на 19.04.2023 г. е
причинило психична травма на Ц. Т.; че това травматично събитие е предизвикало у нея
силен емоционален и физиологичен стрес, който в първите часове и дни след инцидента се е
проявил като остра стресова реакция с типични симптоми: интензивен страх, паника,
дезориентация, нарушения на съня и свръхчувствителност към дразнители; че с течение на
времето тази остра реакция е преминала в хронично състояние, характерно за
посттравматично стресово разстройство, което потвърждава наличието на значима психична
3
травма; че последвалото хронично състояние на посттравматично стресово разстройство и
свързаните с него симптоми са довели до значима промяна в ежедневието и качеството на
живот на Ц. Т. и тази промяна е белязана от затруднена адаптация и повишено напрежение;
че при Ц. Т. се установяват силно изразени депресивни симптоми, включително чувства на
отчаяние, понижено настроение и загуба на интерес към ежедневни дейности; налице е и
повишена тревожност и нервно напрежение, които допълнително утежняват емоционалното
й състояние и всички тези симптоми ограничават нейната социална активност и качеството
й на живот.
От фиш за спешна медицинска помощ амб.№452, издаден на 19.04.2023г. от ФСМП-
гр.С., е, че Л. М. е постъпила за помощ в 09,40часа след ухапване от куче и е насочена към
МБАЛ”Югозападна болница”. На същата била извършена първична хирургична обработка
на раните - хирургични шевове, стерилна превръзка и като медикаментозно лечение е
изписан антибиотик, а също са й били поставени профилактично противотетанусна и
противобясна ваксини (лист за преглед на пациент в спешното отделение на болницата с №
3585 /19.04.2023г. и съдебно-медицицинската експертиза). При прегледа са установени
следните рани: напречно разположена рана по гърбната повърхност в долната трета на
дясната предмишница, с дължина 1,7см., покрита с тънка отпадаща кафеникава коричка със
ширина 2мм.; зачервена кожна периферия около нея, на ширина около 4-5мм.; на Зсм.
успоредно и по-надолу -втора подобна рана с дължина 2,4см.; на 1см. успоредно под
втората-трета рана с дължина 1см. и насреща по дланната повърхност, напречно
разположена подобна рана с дължина 1,3см. (лист за преглед на пациент в спешното
отделение на болницата с № 3585 /19.04.2023г. и съдебно-медицицинската експертиза). Л.
М. е била освидетелствана от съдебен лекар, а именно д-р Я.З., на 27.04.2023 г., който е
установил три успоредни напречно разположени рани по гръбната повърхност, в долната
трета на дясната предмишница и една рана, разположена срещуположно на тях по дланната
повърхност на дясната предмишница, като на всички от раните е имало поставени
хирургични шевове, а около раните е имало зачервяване - възпалителен вал (медицинско
свидетелство за пред съда с № 74/2023). Съдебният лекар д-р З. е дал заключение, че
установените травматичви увреждания могат да се получат по време и начин съобщени от
освидетелстваната-ухапана от куче на 19.04.2023г.
Видно от заключението на вещото лице д-р К. А. по приетата съдебно медицинска
експертиза е, че установените травматични увреждания при Л. М. са й причинили временно
разстройство на здравето, неопасни за живота; че тези увреждания добре отговарят по
разположение, вид и давност да са причинени от ухапване от куче, както е посочено в
исковата молба; че болката от ухапване от куче първоначално е била с голям интензитет, тъй
като при ухапването освен разкъсване и нарушаване на целостта на кожата има и силно
стискане, притискане на тъканите на крайника, между зъбите, а след първата седмица
болката постепенно е отшумявала.
На 05.05.2023г. Л. М. посетила В.М.-магистър психолог, за консултация във връзка с
нейното психологично състояние, като й е било издадено експертно становище-приложено
по делото.
От заключението на вещото лице проф.И. А. по приетата съдебно психологична
експертиза е видно че инцидентът с физическото нападение и нахапване от куче на
19.04.2023 г. е причинил на Л. М. значителен емоционален дистрес и усещане за реална
заплаха за живота й, както и за живота на близък роднина; че първоначално тя е преживяла
остра стресова реакция, проявена чрез силен страх, безпомощност, телесна възбуда, безсъние
и натрапливи мисли за възможен фатален изход, въпреки че тази реакция не е била
обективирана чрез медицинска оценка в остър стадий; че в по-късен период симптоматиката
се е оформила в посттравматично стресово разстройство, характеризиращо се с натрапливи
спомени и избягващо поведение, включително промяна на маршрути и територии с оглед
избягване на дразнители като големи кучета и кучешки лай; че при тези ситуации Л. М.
изпитва силна емоционална реактивност, проявена чрез учестен пулс, треперене и усещане
за телесна заплаха; че психичното й състояние не представлява обикновена адаптационна
4
реакция, а отговаря на критериите за посттравматично стресово разстройство, което макар и
в лека до умерена степен, ограничава свободата й и чувството за сигурност, създавайки
хроничен емоционален дискомфорт и постоянен страх от повторно преживяване на травмата
и че освидетелстваната е психично здрава в широкия смисъл, но е развила психично
разстройство, предизвикано от тежък стрес, което не е преходно и безобидно, а изисква
внимание, а при необходимост и терапевтична подкрепа. Вещото лице А. заключава, че в
резултат на нападението от куче на 19.04.2023 г. освидетелстваната е развила психологична
травма с клиничен характер, намираща израз в ясно изразена посттравматична
симптоматика; че събитието е възприето като животозастрашаващо, придружено с чувство
на безпомощност, силен страх и телесна болка, а последвалите симптоми - натрапливи
мисли за инцидента, поведенческо избягване, тревожност, вегетативни прояви при контакт с
напомнящи стимули (кучета), нарушения в съня, емоционална хиперреактивност и социално
оттегляне, надхвърлят рамките на нормална адаптационна реакция и отговарят на
критериите за посттравматично стресово разстройство; че е налице и значима житейска
промяна, включваща избягване на конкретна територия, промяна в маршрути, ограничаване
на самостоятелно придвижване и повишена тревожност в ежедневни ситуации; че е налице
умерено по степен тревожно състояние, което не нарушава способността й за справяне с
ежедневните задачи, но ограничава качеството й на живот чрез поддържане на
персистираща вътрешна несигурност, страх и поведенческо избягване и че е налице пряка
причинно-следствена връзка между инцидента и формираната психологична травма, с
клинична изява под формата на посттравматично стресово разстройство.
Ц. Т. и Л. М. са подали жалба до РУ-С. против А. А. за това, че са били нападнати от
неговото куче на 19.04.2023г., по която жалба е образувана преписка, приложена по делото.
Преписката е приключила с постановление на районен прокурор при РП-Благоевград, ТО-
Сандански, за отказ да се образува наказателно производство за извършено престъпление от
общ характер. В преписката се съдържа писмени обяснения от А. А., дадени на 27.04.2023г.,
в които сочи, че отглежда куче в ресторант „Х.” и прави всичко възможно кучето му да не
излиза на улицата и че много рядко то се изскубва от повода, както и че на 19.04.2023г. е
видял, че кучето му се е било изскубнало от синджира.
В началото на м.май 2023г. свидетелката В. поискала да види кучето, което е ухапало
сестра й-Л. М.. Двете отишли с автомобила на свидетелката до механа ”Х.” в гр.С. и от
колата, тъй като Л. М. я е било страх да слезе, тя показала на сестра си кучето, което я е
ухапало на 19.04.2023г. Кучето било вързано с верига за металната си клетка, намираща се
от външната страна до довара на механата. Свидетелката В. слязла от колата и тръгнала към
кучето и го снимала. Тогава от двора на заведението излязъл ответникът и я поканил да
влезе, за да се разберат, след като разбрал коя е, но тя отказала. Пред нея ответникът
признал, че е бил пуснал кучето си навън за малко.
Разпитаните по делото свидетели С. и Б. сочат, че всеки ден като се разхождат минават
покрай механата на ответника и винаги виждат кучето му вързано вътре в ограждението,
както и че в района има и други кучета, които са отвързани.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените искове са допустими: налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ищците са претърпели вреди-болки и страдания, от ухапването им от куче, което е било
под надзора на ответника.
По основателността на предявените искове:
Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако
вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се
е изгубило. Отговорността по чл.50 от ЗЗД е безвиновна и същата има гаранционно
обезпечителен характер. За да се уважат предявените искове е необходимо да се установят
следните кумулативни предпоставки: 1.вреди причинени на ищците; 2.вредите да са
5
причинени от куче; 3.кучето да е под надзор на ответника, 4. бездействие на ответника, под
чийто надзор се намира животното и 5. причинна връзка между бездействието и вредите.
Преценявайки всички събрани в хода на делото доказателства /писмени, гласни и
медицинска експертиза/ съдът намира, че се установи, че на 19.04.2023г. сутринта, на пътя
гр.С.-с.Л., до механа „Х.” ищците са били ухапани от кучето на ответника. Този извод за
настъпилото събитие съдът извежда от веригата косвени факти, които се намират в
хармонична връзка помежду си и водят до единствено възможния извод-наличие на
ухапване на ищците от кучето на ответника (св.А., която се е отзовала на виковете за помощ
на ищците, е видяла последните с рани от ухапване от куче и кръв по ръцете, както и е
видяла самото куче, което в този момент е обикаляло пред вратата на ответника /тази
свидетелка, като съседка на ответника познава кучето му/; съставените медицински
документи при оказаната спешна медицинска помощ на ищците, в които са констатирани
нараняванията от ухапване от куче; заключението на медицинската експертиза, че описаните
в медицинските документи увреждания на ищците добре отговарят по разположение, вид и
давност да са причинени от ухапване от куче, както е посочено в исковата молба, а също и
писмените обяснения на ответника по полицейската преписка, в които той признава
неизгодните за него факти, че отглежда куче в механа „Х.” и че на 19.04.2023г. е видял, че
кучето му се е било изскубнало от синджира). Освен това, за факта кое е кучето, което е
ухапало ищците сочи и св.В. /на нея ищцата М. е показала кучето, което я е ухапало/.
Показанията на свидетелите С. и Б. не опровергават направения от съда извод, че ищците са
ухапани от кучето на ответника, тъй като тези свидетели не са били в този момент на
мястото на инцидента, поради което нямат възприятия, че тогава кучето на ответника е било
вързано и се е намирало в ограждението си. За факта, че кучето на ответника не е вързано
непрекъснато във времето сочи както св.А., така и самия ответник в писмените си
обяснения и в направеното пред свидетелката В. признание, че на 19.04.2023г. е бил пуснал
кучето си навън за малко.
Установи се, че кучето на ответника свободно е обикаляло около входа на механата му.
Ответникът, под чийто надзор се намира кучето ухапало ищците, има както правото да си
служи с животното, така и задължението да се грижи за него. На 19.04.2023г. сутринта
ответникът е бездействал по отношение полагане на грижа за кучето си. Същият е бил
длъжен /с оглед осигуряване безопасността на другите лица/ да постави кучето при такива
условия и да организира контрол по такъв начин, че да не се допускат евентуални
инциденти, причинени от него.
Установи се /от медицинските документи и медицинската експертиза/, че от ухапването
на кучето на ищците са причинени следните травматични увреждания: на Ц. Т.- четири рани
на дясната ръка, а именно-напречно разположена рана по външната повърхност на лакътя с
леко хлътнала, светлочервеникава повърхност и с размери 0,5/1 см.; на около 7-8см. под
първата-втора подобна рана, покрита с кафеникаво коричка и с размери 0,3/1,2см.; на 4-5см.
зад първата- две подобни рани, отстоящи на по 2см. с кафеникава коричка и с размери по
около 0,3/1 -1,3см.; на Л. М.-напречно разположена рана по гърбната повърхност в долната
трета на дясната предмишница, с дължина 1,7см., покрита с тънка отпадаща кафеникава
коричка със ширина 2мм.; зачервена кожна периферия около нея, на ширина около 4-5мм.;
на Зсм. успоредно и по-надолу -втора подобна рана с дължина 2,4см.; на 1см. успоредно под
втората-трета рана с дължина 1см. и насреща по дланната повърхност, напречно
разположена подобна рана с дължина 1,3см., които увреждания са им причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установи се от заключението на съдебно психологичната експертиза /което съдът
кредитира, като обективно и обосновано дадено/, че нападението от куче на 19.04.2023 г. е
причинило психична травма на Ц. Т.; че това травматично събитие е предизвикало у нея
силен емоционален и физиологичен стрес, който в първите часове и дни след инцидента се е
проявил като остра стресова реакция с типични симптоми: интензивен страх, паника,
дезориентация, нарушения на съня и свръхчувствителност към дразнители; че с течение на
времето тази остра реакция е преминала в хронично състояние, характерно за
6
посттравматично стресово разстройство, което потвърждава наличието на значима психична
травма; че последвалото хронично състояние на посттравматично стресово разстройство и
свързаните с него симптоми са довели до значима промяна в ежедневието и качеството на
живот на Ц. Т. и тази промяна е белязана от затруднена адаптация и повишено напрежение;
че при Ц. Т. се установяват силно изразени депресивни симптоми, включително чувства на
отчаяние, понижено настроение и загуба на интерес към ежедневни дейности; налице е и
повишена тревожност и нервно напрежение, които допълнително утежняват емоционалното
й състояние и всички тези симптоми ограничават нейната социална активност и качеството
й на живот.
Установи се от заключението на съдебно психологичната експертиза, че в резултат на
нападението от куче на 19.04.2023 г. Л. М. е развила психологична травма с клиничен
характер, намираща израз в ясно изразена посттравматична симптоматика; че събитието е
възприето като животозастрашаващо, придружено с чувство на безпомощност, силен страх и
телесна болка, а последвалите симптоми - натрапливи мисли за инцидента, поведенческо
избягване, тревожност, вегетативни прояви при контакт с напомнящи стимули (кучета),
нарушения в съня, емоционална хиперреактивност и социално оттегляне, надхвърлят
рамките на нормална адаптационна реакция и отговарят на критериите за посттравматично
стресово разстройство; че е налице и значима житейска промяна, включваща избягване на
конкретна територия, промяна в маршрути, ограничаване на самостоятелно придвижване и
повишена тревожност в ежедневни ситуации; че е налице умерено по степен тревожно
състояние, което не нарушава способността й за справяне с ежедневните задачи, но
ограничава качеството й на живот чрез поддържане на персистираща вътрешна несигурност,
страх и поведенческо избягване и че е налице пряка причинно-следствена връзка между
инцидента и формираната психологична травма, с клинична изява под формата на
посттравматично стресово разстройство.
Предвид изложеното съдът намира, че исковете са доказани по основание-налице са
всички предпоставки за ангажирана отговорността на ответника на основание чл.50 от ЗЗД.
По отношение на размера на предявените искове съдът излага следните съображения:
Ръководейки се от критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД,
съобразявайки характера на увреждането /физическо и психическо/ при всяка една от
ищците, степента и интензитета на конкретно изживените страдания при всяка една от
ищците, както и продължителността им, и като взе предвид възрастта на ищците към
момента на увредата (съответно 79г. и 62г.), отчитайки стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането, съдът
намира че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 8000лева за
ищцата Ц. Т. и 6000лева за ищцата Л. М.. Предвид факта, че исковете са предявени за по-
нисък размер на обезщетението, а именно за по 5000лева, то те следва да се уважат до
претендирания размер.
Ответникът дължи и законна лихва върху обезщетенията, считано от датата на
увреждането-19.04.2023г., на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД.
Относно разноските и държавната такса:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат право на
разноски. Ищците са освободени от заплащане на държавни такси и разноски по
производството, на основание чл.83, ал.2 от ГПК. На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд-Сандански държавна такса по
уважените искове в размер на 400 лева, както и направените разноски за вещи лица в размер
общо на 2245 лева (платени от бюджета на съда). Ищците са представлявани от адвокат при
условията на чл.38 от ЗА-оказана безплатна правна помощ, което обстоятелство е отразено в
представените пълномощни. Процесуалният представител на ищците е поискал заплащане
на адвокатски хонорар по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Предвид посоченото
и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищците-адвокат П. Н. от АК-Благоевград, адвокатско възнаграждение,
7
което съдът определя в размер общо на 2000лева за една инстанция (1000лева за
процесуално представителство на ищцата Ц. Т. и 1000лева-за процесуално представителство
на ищцата Л. М.).
Водим от горното и на основание чл.50 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ф. А., с ЕГН-**********, с адрес- гр.С., ул.”П.”, № ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Ц. Г. Т. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., р-н”П.Х.”, № *, сумата от 5000 лева (пет хиляди
лева), съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди-болки и
страдания, в резултат от ухапване на 19.04.2023г. от кучето, намиращо се под надзора на
ответника, ведно със законната лихва от 19.04.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. Ф. А., с ЕГН-**********, с адрес- гр.С., ул.”П.”, № ***, ДА ЗАПЛАТИ
на Л. И. М. с ЕГН-**********, с адрес-гр.С., ул.”П.”, № ***, сумата от 5000лева (пет хиляди
лева), съставляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди-болки и
страдания, в резултат от ухапване на 19.04.2023г. от кучето, намиращо се под надзора на
ответника, ведно със законната лихва от 19.04.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. Ф. А., с ЕГН-**********, с адрес- гр.С., ул.”П.”, № ***, ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат П. Н. от Адвокатска колегия Благоевград, с личен адвокатски №*********, с
адрес на кантората-гр.Б., ул.”П. Т.”, № *, сумата от 2000 (две хиляди) лева, съставляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците по делото пред
настоящата инстанция.
ОСЪЖДА А. Ф. А., с ЕГН-**********, с адрес- гр.С., ул.”П.”, № ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Районен съд-Сандански сумата от 400 (четиристотин) лева, съставляваща
държавна такса и сумата от 2245 лева (две хиляди двеста четиридесет и пет лева),
съставляваща разноски по делото за експертизи.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
8