№ 25741
гр. София, 02.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110134285 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от ............. срещу „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ЕАД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Съдът намира доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК съдът да
задължи ответника да представи в оригинал договор за кредит, ведно с всички
приложения, за основателно. В останалата част – относно доказателства за извършени
плащания, платежни нареждания за погА.и вноски по кредита, разписки, извадка от
счетоводни книги искането по чл.190 ГПК искането на ищеца не следва да бъде
уважено. На първо място се касае за факти, тежестта на доказване за които е на ищеца.
На следващо място, искането не е и необходимо, доколкото по делото има поставен
въпрос към назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза за размера и датата
на плащане на всяка погасителна вноска по кредита.
Следва да се допусне изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да
даде заключение по въпросите, поставени в исковата молба.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства по опис, обективиран в същите.
УКАЗВА на ответника, че към отговора на исковата молба не е приложен договор
за паричен заем № ..........., както е посочено, а единствено Приложение № 1 към него.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК да представи в оригинал или
официално заверен препис договор за кредит (Договор за паричен заем № ....................),
ведно с всички приложения към него – погасителен план, общи условия, стандартен
европейски формуляр и т.н., като неизпълнението ще се преценява съобразно
разпоредбата на чл. 161 ГПК.
1
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК съдът да задължи ответника да
представи по делото доказателства за извършени плащания, платежни нареждания за
погА.и вноски по кредита, разписки, извадка от счетоводни книги.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси, както и на въпрос, поставен от съда: редовно
водено ли е счетоводството на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ...., тел. ......., специалност: счетоводна отчетност,
която да се призове след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 260,00 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението
Да се призове вещото лице, след като бъде представено доказателство за внесен
депозит.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 01.12.2022 г.
от 09:50 ч., за когато да се призоват страните, на които да се изпрати препис от
настоящото определение, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за разглеждане осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата
от 20 лв., представляваща част от общо дължимата сума от 68 лв., представляващ
недължимо заплатени суми по договор за потребителски кредит № ........../10.09.2021 г.,
ведно със законната лихва от 27.06.2022 г. до окончателно заплащане на задължението.
Ищецът ............. твърди, че на 10.09.2021 г. е сключил с ответника „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ЕАД договор за кредит № ........... за предоставяне на сумата от 869,20
евро или левовата равностойност на 1700 лева. Твърди, че се е задължил по договора
да върне заетата сума на 8 равни месечни погасителни вноски с ГПР в размер на
41,83% и ГЛП – 39,72%. Посочва, че съгласно чл. 12 от договора за предоставяне на
кредит се е задължил в 7-дневен срок от сключване на договора да обезпечи кредита
чрез гарант – физическо лице, на възраст над 18 г. и получаващо трудово
възнаграждение поне 600 лв. на месец и което е на трудов договор поне 6 месеца,
предхождащи сключване на договора за кредит, като посоченото лице следва да поеме
солидарно задължение по отношение на заемодателя за връщане на всички дължими
суми по договора. Поради непредоставяне на исканото обезпечение и съгласно
условията на договора, на ищеца, в качеството му на кредитополучател, са били
начислени неустойки в размер на 997,76 лв., която неустойка се заплаща разсрочено.
Ищецът твърди, че е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит на
06.10.2022 г., като е заплатил суми в общ размер на 1768,00 лв. Счита, че процесният
договор за кредит е нищожен поради неспазване на предвидената от закон форма.
Посочва, че договорът е нищожен и поради противоречие с чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22
ЗПК поради липса на посочен годишен процент на разходите. Твърди, че в договора не
е разписана ясна методика за формиране на ГПР по кредита, не е посочено кои
компоненти се включват в него. Счита, че договорът е нищожен поради невъзможен
предмет, доколкото не е било възможно да предостави в едноседмичен срок
уговореното в договора обезпечение на кредитора. Твърди, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение накърнява добрите нрави, доколкото кредиторът не
търпи вреди от непредоставянето на обезпечение и следователно неустойката излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че е
налице заобикаляне на закона с посочената неустойка за непредоставяне на
обезпечение на основание чл.33, ал.1 ЗПК, доколкото кредиторът имал право при
забава на потребител единствено на лихва за просрочената сума за периода на забавата.
2
Посочва, че клаузата за неустойка е неравноправна и нищожна на основание чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП, доколкото задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Посочва, че неустойката за
непредоставяне на обезпечение е скрита печалба за кредитора и поради това е следвало
да се включи в ГПР, поради което оспорва договора поради прилагана от ответника
заблуждаваща търговска практика и поради непосочване на точен ГПР в договора за
кредит, а също така поради превишаване на императивния максимален размер на ГПР
от 50%. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявения иск. Счита, че между
страните е налице валидно възникнало правоотношение по договор за кредит.
Признава, че е предоставил на кредитополучателя ............. сумата в размер на 1700
лева или 920,33 евро, но посочва, че кредитополучателят се е задължил да върне в края
на заемния период сумата от 1962,80 лева, от които 1700 лв. – главница и 262,80 лв. –
договорна възнаградителна лихва. Признава, че в договора за кредит е била включена
клауза за неустойка при непредоставяне на обезпечение, но оспорва тя да представлява
скрита неустойка и посочва, че доколкото представлява разход поради неизпълнение
на договорно задължение не е следвало да се включи в ГПР. Оспорва ищецът да е
заплатил сумите по договора за кредит. Счита, че не са налице сочените основания за
недействителност на договора. Оспорва, че е налице неяснота по отношение на начина
на формиране на ГПР и сочи, че в договорът е налице погасителен план. Посочва, че
при фиксиран лихвен процент, какъвто е процесният случай, не е необходимо
договорът да съдържа погасителен план. В условията на евентуалност твърди, че в
случай, че съдът счете, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й с
добрите нрави, нейната нищожност не следва да води до нищожност на целия договор
за кредит, тъй като задължението за неустойка било несамостоятелно задължение по
договора и част от несъщественото съдържание на договора. Твърди, че по договора не
е била начислена неустойка. Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже
при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи
изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил
процесната сума в размер на 20,00 лв., представляваща част от недължимо платената
сума от 68,00 лв., надхвърляща чистата стойност на кредита, без да е имало основание
за извършване на престацията.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, в това число валидност на
сключения договор за кредит, както и останалите си възражения срещу предявения иск,
поради което не се дължи нейното връщане.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото фактите, че: 1/ са страни по процесния договор за
паричен заем № ..........., по силата на който кредитодателят се е задължил да
предостави сумата от 1700 лева, а кредитополучателят да я върне, заедно с
възнаградителна лихва при ГПР в размер на 41,83% и ГЛП – 39,72% и 2/ че ответникът
е предоставил на ищеца заемната сума по договора в размер на 1700,00 лв.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3