№ 287
гр. В., 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело №
20251320200636 по описа за 2025 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба, подадена от С. Б. В. от гр.В., общ.В.,
обл.В., ул."С.", № 9 с ЕГН **********, против Наказателно постановление №
********** от 12.12.2024г. на Началник Сектор БДС в ОД МВР - гр.В., с което
на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
30лв. /тридесет лева/ на основание чл.81, ал.2, т.2, пр.1 от ЗБДС за извършено
от него административно нарушение по чл.7, ал.1, пр.3 от ЗБДС и
административно наказание "глоба" в размер на 30лв. /тридесет лева/ на
основание чл.81, ал.2, т.2, пр.1 от ЗБДС за извършено от него
административно нарушение по чл.7, ал.1, пр.3 от ЗБДС.
Жалбоподателят с жалбата си, и в съдебно заседание, моли да бъде
отменено атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно и
необосновано и да бъде уважена жалбата му, като основателна.
Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, в
съдебно заседание поддържа наказателно постановление, като
законосъобразно и обосновано, моли то да бъде потвърдено, като такова и да
бъде оставена без уважение жалбата срещу него, като необоснована.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 27.11.2024г. в гр.В. на жалбоподателя В. от органите на полицията е
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че в ОД
МВР – В. на ул.“Ц.И.В.“, № 87 на същата дата около 11,25ч. лицето В. не е
опазило от изгубване български личен документ личната си карта с №
********* и не е декларирал в три дневен срок за това. В последствие за
констатираното на посочените дата и място факти от органите на полицията е
издаден и оспорваното наказателно постановление за същите обстоятелства.
Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по
категоричен и безспорен начин както от писмените доказателства: цялостната
административно-наказателната преписка, АУАН № **********/27.11.2024г.,
писмена декларация по чл.17, ал.1 от ПИБЛД, материалите в пр.пр.№
1213/2025г. по описа на РП-В. и в преписка № 126600-105882025г. по описа на
ОДМВР-В., така и от гласните доказателства: свидетелските показания на
свидетеля по съставянето на АУАН свид.П., както и на свид.И. и свид.М.,
между които няма противоречия, допълват се и си кореспондират относно
това, което е прието от съда за безспорно установено и категорично доказано,
за което се кредитират от В.ския районен съд.
От така установеното от обективна страна съдът прави извода, че
жалбоподателят е осъществил състава на твърдяното административно
нарушение по чл.7, ал.1, пр.3 от ЗБЛД, както от обективна, така и от
субективна страна. От обективна страна той не е опазил от изгубване
българския личен документ личната си карта и не е декларирал за това в три
дневен срок. Останалите обстоятелства са ирелевантни. От субективна страна
В. е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-
опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е
искал тяхното настъпване. За формата на вината се прави извод от неговото
конкретно поведение, което обективира и субективно отношение на
извършителя към стореното. На лицето следва да бъде наложено
предвиденото административно наказанието “глоба” на основание чл.81, ал.2,
т.2, пр.1 от ЗБЛД. Административно-наказващият орган правилно е определил
вида и размера на административното наказание в предвидения от закона
2
минимален размер. Извършеното не разкрива висока степен на обществена
опасност на деянието, авторът не разкрива висока степен на обществена
опасност на дееца. От деянието не са настъпили съществени увреждания за
отделни лица и за обществените отношения. Потърпевшо от собственото си
поведение е самото лице. Гражданите, притежатели на български лични
документи, са длъжни да ги пазят от повреждане, унищожаване или
изгубване.
От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното
постановление следва да бъде потвърдено, като законосъобразно и
обосновано, а жалбата, с която то е атакувано следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ********** от
12.12.2024г. на Началник Сектор БДС в ОД МВР – В., с което на С. Б. В. от
гр.В., общ.В., обл.В., ул."С.", № 9 с ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 30лв. /тридесет лева/ на
основание чл.81, ал.2, т.2, пр.1 от ЗБДС, за извършено от него
административно нарушение по чл.7, ал.1, пр.3 от ЗБДС, и административно
наказание "глоба" в размер на 30лв. /тридесет лева/ на основание чл.81, ал.2,
т.2, пр.1 от ЗБДС, за извършено от него административно нарушение по чл.7,
ал.1, пр.3 от ЗБДС.
Осъжда С. Б. В. от гр.В., общ.В., обл.В., ул."С.", № 9 с ЕГН **********
да заплати на ОД МВР - В. сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/ разноски по
делото за процесуално представителство.
Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с
касационна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните
по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3