Решение по дело №791/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Л. С. Д. от [населено място], [жк] [адрес], чрез адвокат Б. К. е оспорил решение № 163/05.03.2025 г., постановено по АНД № 43/2025 г. на Районен съд Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №24-4058-000947/29.11.2024 г. на началник сектор „Специализирани полицейски сили“ Бургас при ОДМВР Бургас.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и необосновано. Касаторът счита, че районният съд не е установил недоказаността на извършеното деяние, което му е вменено, тъй като е кредитирал показанията само на полицейския служител. Според касатора при разпита в съдебно заседание актосъставителят е въвел факти, които не са описани в АУАН. Същевременно счита, че съдът неправилно е изключил от доказателствената съвкупност показанията на свидетел-очевидец, като ги е мотивирал със заинтересованост от изхода на делото. Счита, че нарушението на чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е недоказано, а съдът неправилно е ценил показанията само на актосъставителя. Твърди и, че нарушението на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП също е недоказано. Иска атакуваното решение на Районен съд Бургас да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – началник група в сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОДМВР Бургас, също редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на касатора Л. Д. е ангажирана за това, че на 02.10.2024 г., около 15:35 часа, в [населено място], [жк] на [улица], посока на движение от бл.100 към кръстовище „Битака“ до бл.531, е управлявал лек автомобил с рег. № [рег. номер] без да е поставил обезопасителен колан с какъвто е оборудвано превозното средство и самото МПС е било с незначителна техническа неизправност, изразяваща се в това, че предните му гуми били износени до гладкост. Административнонаказващият орган е приел, че с това деяние касаторът е извършил нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП относно непоставянето на обезопасителен колан и нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП относно техническата неизправност на МПС, което управлява.

Районният съд в обжалваното решение приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да доведат до тяхната отмяна на това основание. Както актът, така и наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити. Издадени са в срока по чл.34 от ЗАНН, от компетентни органи.

По отношение нарушението на чл.137а, ал.1 от ЗДвП съдът е приел, че показанията на полицейския служител по категоричен и несъмнен начин установяват, че жалбоподателят, в качеството на водач на посочения в наказателното постановление автомобил, го е управлявал без да е поставил обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван. Съдът е приел, че по делото няма данни и твърдения за наличие на някоя от хипотезите на ал.2 на чл.137а от ЗДвП, предвиждащи изключения от общото правило за поставяне на колан. Приел е също така, че правилно е приложена в случая санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, като е определена глоба в размер на 50 лева.

По отношение нарушението на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът е направил анализ на използваното словосъчетание „технически изправно“, като се е позовал на чл.10, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, който урежда хипотезите, при които превозното средство се определя като технически неизправно. Сред тези хипотези в т.9, буква „г“ е дълбочината на протекторния рисунък на гумите, която не следва да е по-малка от 1,6 мм. Тъй като в конкретния случай фактическото установяване е, че гумите са били износени до гладкост, т. е. не са имали протекторен рисунък, затова съдът е приел, че това означава отсъствие на такъв рисунък, който да е по-голям от 1,6 мм, както е изискването на нормата. Това обусловило извода за наличие на техническа неизправност, която съдът е приел, че правилно е санкционирана на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП с глоба от 50 лв. Съдът е направил извод, че двете нарушения не са маловажни и не са налице предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН. С тези мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на районния съд, изложени в обжалваното решение и на основание чл.221, ал.2, предл.2 от АПК препраща към тях.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, които по отношение на релевантните факти твърдят взаимно противоположни обстоятелства. Единият свидетел е актосъставителят, който подробно описва как е било установено нарушението, свързано с непоставяне на обезопасителен колан, което инициирало спирането на автомобила, а след това служителите на МВР установили и второто нарушение, а именно, че гумите са износени до гладкост. Съдът счита, че в показанията на актосъставителя няма допълнителни факти, които да са част от съставомерността на двете деяния, описани в наказателното постановление. В него не е описано единствено, че служителите на МВР в движение са възприели факта на отсъствие на обезопасителен колан. Това не променя крайните изводи относно наличието или отсъствието на такова нарушение.

Другият свидетел – С. Ф., твърди, че е бил в автомобила, управляван от касатора, когато полицейските служители са ги спрели, но според него, когато колата е била в движение, те са били с предпазни колани. По отношение на механизма на спиране на автомобила, свидетелят потвърждава показанията на актосъставителя, а именно, че полицаите са ги видели в движение и са предприели действия да ги спрат. Свидетелят сам посочва, че при проверката и на него са съставили АУАН за това, че е бил без колан.

Според настоящия съдебен състав в този случай съдът правилно е кредитирал показанията на актосъставителя, тъй като разпитаният свидетел също е бил без колан и е санкциониран, т.е. той действително е заинтересован да твърди, че възприятията на служителите на МВР са неправилни относно поставянето на обезопасителен колан. В частта относно техническата неизправност този свидетел не е посочил нищо. При тези данни изводите на районния съд са правилни, тъй като не са налице нито твърдени, нито доказани някакви обстоятелства, индициращи наличието на преднамереност или злонамереност от страна на полицейския служител спрямо касатора, които да обуславят съмнение за достоверност на показанията на този служител. Той не е пряко заинтересован от изхода на спора. По тази причина показанията му следва да бъдат възприети като направени от безпристрастен и непредубеден очевидец. Не такова е положението с показанията на другия свидетел, който е заинтересован от изхода на спора, тъй като неговата административнонаказателна отговорност също е била ангажирана за аналогично нарушение, извършено по същото време, на същото място.

Неоснователно е и възражението, свързано с недоказаност на другото нарушение, за което е ангажирана отговорността на касатора, а именно наличието на техническа неизправност. По делото не е спорно, че проверяващите не са измерили дълбочината на протекторния рисунък на гумите, но такова измерване в конкретния случай е обезсмислено от констатираното обстоятелство, че гумите са били износени до гладкост, което означава, че липсва протекторен рисунък, който да бъде измерен.

По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Разноски се следват на ответника по касация, но такива не са претендирани.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 163/05.03.2025 г., постановено по АНД № 43/2025 г. на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.