Р Е Ш Е Н И Е
№ 1729
гр. Пловдив, 18 октомври 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на 13, 09, 2023 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ ,
при секретаря К. Рангелова , като разгледа административно
дело №2770 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215 и
следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Жалбоподателките - Ш.Р.М., с ЕГН **********,*** и Р.Р.Ш., с ЕГН **********,***, чрез
адвокат И. оспорват Заповед № ЗРИ-410/21.06.2022 г. на кмета на Район „Източен“
– Община Пловдив, с която е наредено премахване на „незаконен строеж,
представляващ „Двуетажна масивна сграда с мансарда“, с идентификатор
56784.553.227.1, с приблизителна площ от 200 кв. м., построена в имот ЧОС /АЧОС
№ 2486/2010г/, с идентификатор № 56784.553.227 по КК и КР на гр. Пловдив, в УПИ
VІ-553.227, жилищно застрояване и общ. обсл. дейности, кв.11 /нов/ по плА. на
кв. „Дружба“, град Пловдив, с административен адрес: улица „***“ №11, град
Пловдив, собственост на неизвестно лице.
В жалбата се твърди , че процесната заповед
№ ЗРИ-410/21.06.2022г. на кмета на Район „Източен“ – Община Пловдив е нищожна, алтернативно
- незаконосъобразна , поради нарушение на изискванията за форма на
административния акт, поради нарушение на процесуалния и материалния закон и
необоснованост, както и поради несъответствие с целта на закона . Претендира се
и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист
395).
Ответникът -
кмет на Община Пловдив - Район “Източен”, представляван от М.Н.С. - секретар на
районната администрация, правоспособен юрист , в представени писмени бележки /
/ л. 399/ изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възразява за прекомерност на заплатените адвокатски
възнаграждения от жалбоподателките.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството,
не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Според приетото по делото заверено
копие на нарочен констативен протокол (лист 38), съставен от служители в Община
Пловдив - Район “Източен“, на 12.10.2022г. са поставени чрез залепване
множество заповеди, между които и оспорената по делото . А според приетото по
делото заверено копие на нарочна разпечатка от страницата на Община Пловдив -
Район “Източен” в интернет (лист 14), оспорената заповед е публикувА. в
интернет на 12.10.2022г. От своя стрА., жалбата е подадена, чрез ответника на
25.10.2022г. или в рамките на законоустановения срок, като искането за
обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно
чл.149, ал.5 от АПК.
Жалбоподателките са законни наследници на Р.К.Ш.,
ЕГН **********, починал на 15.12.2005г., според приетото по делото заверено
копие на Удостоверение за наследници с Изх.№94-Р от 25.10.2022г. (лист 11). При
това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че
разпореденото премахване на сградата, засяга законни права и интереси на
жалбоподателките и за тях е налице правен интерес да оспорят заповедта.
Съдът приема настоящата жалба, за подадена в
законоустановения срок, при
наличието на правен интерес, поради което е допустима, а разгледА. по същество е и основателна.
От фактическа стрА. съдът приема за установено следното:
Според посочената като едно от
правните основания за издаване на оспорената заповед разпоредба на чл.225а,
ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
Със Заповед №21ОА-1418 от 10.06.2021г.
(листи 39) заместник-кмет ФСД (финанси и стопански дейности) на община Пловдив,
изпълняващ длъжността (и.д.) кмет на община Пловдив, предоставя (делегира)
редица функции на кмета на общината по ЗУТ на кмета на Община Пловдив - Район
“Източен”, между които правомощието по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ (издаване на
заповед за премахване) за строежите от четвърта, пета и шеста категория
(т.18.8. от заповедта), както и правомощието по чл.225а от ЗУТ (т.22.1 от
заповедта). Така посоченото делегиране на правомощия се явява надлежно
направено.
Също така, между страните няма
формиран спор относно обстоятелството, а това се потвърждава и от
доказателствата по делото, че разпоредената за премахване „незаконен строеж,
представляващ „Двуетажна масивна сграда с мансарда“, с идентификатор
56784.553.227.1, е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и е резултат от
изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР
на ЗУТ.
Освен това, разпореденият за
премахване строеж е пета категория
по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, б.”а” от ЗУТ и чл.10, ал.1, т.4 от Наредба №1
от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.).
Посочените обстоятелства се подкрепят
от приетото по делото заключение на вещото лице Я.Н.Р. (листи 373-394) по
назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните
и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвено и
съответстващо на остА.лите по делото доказателства.
Предвид изложеното до тук, настоящият
състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган,
противно на направените от жалбоподателките възражения в тази насока.
Община Пловдив - Район “Източен” е комплектовала подадената жалба , като с
писмо от 27. 10.2022г. (лист 2) изпраща
жалбата , ведно с процесната заповед , конст. Протоколи , доказателства за
публикуване , док. за компетентност и становище на гл. архитект.
С писмо с вх. № 22768 от 01.12.2022
година от Директора на ТД на НАП - Пловдив, се предоставя информация от система на НАП , че за Ш.Р.М. има подадено уведомление по чл. 62,
ал.5 от КТ за регистрация на трудов договор, с дата на сключване на трудовото
правоотношение – 18.09.2019 година от работодател „МКМ 28“ ЕООД, че няма данни
за осигуряване – декларации обр. 1 от осигурител „МКМ 28“ ЕООД за периода от
месец септември 2019 година до настоящия момент. Към 24.11.2022 година няма
данни за подадено уведомление по чл. 62 от КТ за „МКМ 28“ ЕООД за прекратяване
на горепосочения трудов договор с лицето. В информационната система на НАП
лицето Ш. Ш. фигурира, като едноличен собственик, представляващ и управляващ
субекта ЕООД „К. 28“ и като такова има заявено упражняване на дейност и начало
на осигуряване като самоосигуряващо се лице от 05.10.2020 година. В
информационната система на НАП лицето Р.Р.Ш. има декларирА. възобновена дейност
и начало на осигуряване като самоосигуряващо се лице в качеството на собственик
на ЕООД „Р.Ш. – РШ 67“ от 05.05.2020 година. Подадени са данни за осигуряване –
декларации обр. 1 с вид осигурен: 12 /за самоосигуряващи се лица / за периода
от месец май 2020 година до месец октомври 2022 година.
С писмо с вх. № 22872 от 02.12.2022 година от
община Пловдив, Директор Дирекция „Местни данъци и такси“ уведомява съда, за движими и недвижимо имущество на лицата: Р.К.Ш.,
А.А.Ш., Р.Р.Ш. и Ш.Р.М.. От справката е видно, че Р.Р.Ш. няма декларирани недвижими
имоти, а има декларирано МПС; Ш.Р.М. има декларирани недвижими имоти – земя
3537 кв. м. находяща се на улица **, подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с
вх. № **********/ 05.02.2018 г. и декларирано МПС.
С писмо с вх. № 24474/23.12.2022
година Директор ДСП - Пловдив, информира съда, че след проверка в ИнтегрирА.та
информационна система на Агенция за социално подпомагане не са открити данни за
социални плащания към настоящия момент на лицата Р.Р.Ш. и Ш.Р.М..
С писмо с вх. № 22449 от 28.11.2022 година Директор на ТП на НОИ – Пловдив, уведомява съда , че в база данни на ТП на НОИ
– Пловдив не фигурират пенсионери: Ш.Р.М. и Р.Р.Ш. и за тях няма отпуснати пенсии за инвалидност поради
общо заболяване по реда на чл.71 от КСО и социални пенсии за инвалидност по чл.
90а от КСО и няма депозирани заявления от тях за отпускане на същите.
Жалбоподателят е поискал Кмета на
Район „Източен"-Община „Пловдив" да окомплектова и изпрати на съда
цялата административна преписка по издаването на обжалвА.та Заповед №
ЗРИ-410/21.06.2022 г., както и да приложи
и намиращите се в него административни преписки от 1994 г., от 2011г. и от
2014г., касаещи статута и съществуващата документация на името на
наследодателя ни Р.Ш. за тази сграда, както и актовете за узаконяването на
сградата през 1994 година.
Съдът е задължил ответника и той е
представил исканите доказателства / л. 145-260/.
Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и
такси“, предоставя следната информация:
1. Копие на декларация по чл.26 от ЗМДТ /отм./ с вх.№ 07-01-1420/26.03.1998 год., подадена от А.А.Ш.;
2. Копие от декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 07-01-1421/26.03.1998 год., подадена от Р.К.Ш. и А.А.Ш., с която по
партида 4707014626002 е деклариран имот в гр. Пловдив, ул. „***“ № 7;
3. Копие от декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№ 07-01-1421/26.03.1998 год., подадена от Р.К.Ш. и А.А.Ш., с която по
партида 4707014626001 е деклариран имот в гр. Пловдив, ул. „***“ № 37, бл.4014,
вх. Г, ет. 2, ап. 5. Партидата е закрита за облагане с данък върху недвижимите
имоти и такса за битови отпадъци до 31.12.2006 год.;
4. Копие на декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 10547/05.09.2006 год., подадена от Р.Р.Ш., А.А.Ш. и Ш.Р.Ш., както
и копие от приложените към нея документи: Удостоверение за наследници №
007460/05.09.2006 год. и Нотариален акт № 28/30.08.1984год., с която по партида
6705164472001 е деклариран имот в гр. Пловдив, ул. „***“ № 37, вх. Г, ет. 2,
ап. 5. Партидата е открита за облагане с данък върху недвижимите имоти и такса
за битови отпадъци от 01.01.2007 год., но след извършена сделка същата е
закрита и по нея няма начислени задължения.
5. Плащания за имот на ул. „***“ № 7:
- на името на Р.Ш. – от 01.01.1998
год. до 31.12.2022 год.
- на името на А. Ш. – от 01.01.1998
год. до 31.12.2022 год.
6. Плащания за имот на ул.„***“ №37,
бл, 4014, вх. Г, ет. 2, ап.5:
- на името на Р.Ш. – от 01.01.1998
год. до 31.12.2006 год.
- на името на А. Ш. – от 01.01.1998
год. до 31.12.2006 год.
С писмото се уведомява съда, че в
програмния продукт на Дирекция “Местни данъци и такси“ при Община Пловдив не
съществува информация относно фактическия вносител на задълженията.
Жалбоподателите твърдят , че
информацията, която е изпратена не е пълна и в тая връзка искат Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив
да представят информация плащани ли са данъци и такси през годините за
декларираните на името на Р.К.Ш., ЕГН ********** и А.А.Ш., ЕГН **********
недвижими имоти и сгради и по тоя повод
съдът е задължил Община Пловдив, Дирекция
„Местни данъци и такси“ да представят информация плащани ли са данъци и такси
през годините за декларираните на името на Р.К.Ш., ЕГН ********** и А.А.Ш., ЕГН
********** недвижими имоти и сгради (с
посочените характеристики, размери, адрес и други).
По делото са получени преписките
от Дирекция „Общинска собственост“ / л.
268-307/ с приложени доказателства за заявления , писма, кореспонденция с жалбоподателите от 2001г. до
2014г.
По делото е получена и преписка от Главен архитект на общината /л. 309-327/ с приложени доказателства
касаещи процедурата по издаване на разрешение за строеж от 1988г., и скица за
проектиране от 1992г.
По делото е получена и преписка от общината „Дирекция
„МДТ“ / л. 326/ за притежаваните имоти
от Р.Ш. и съпругата му А. Ш., като е
посочено че данъците на двамата съпрузи
от 1998 до 2022г. за техните имоти са платени.
Ответната стрА. е представила
длъжностните характеристики на трите лица, подписали констативния акт, болничен
лист на Кмета Димитров, заповедта за заместване от 25.05.2021 г. и писмо до
Общински съвет – Пловдив от 25.05.2021 г.
Изслушан като свидетел по делото е И.Ю.М., който обяснява , че “С Р.Ш.
сме израснали заедно, много добре
познавам семейството. Знам къде живее, какви къщи е строил. Имотът на г-н Шолев
се намира на ул. „***“ и заведението е на ъгъла на ул. „***“ и ул. „***“. Аз
съм участвал лично при строенето на заведението и това е някъде към 1990 – 1991
и 1992 година. На запад от заведението е строено след като се завърши
заведението, имотът на Р.Ш.. Р.Ш. участваше в построяването на имота на Р.Ш..
Имотът на Р.Ш. е двуетажна къща с тоалетни и гараж. Етажът е около 100 кв.м.Когато
участвах в строежа, задължително трябваше първо да се строи тоалетна и тя е от
задната стрА. от западната стрА., залепена е на сградата отзад“.
Входът на къщата на Р. ***. Къщата се завърши през 1994-95 г. След
построяването на къщата до сега абсолютно не е изменено по сградата. След като
се построи къщата Р.Ш. имаше семейни проблеми, раздели се с мъжа си и остА. с
малко бебе, и тя, като самотна майка с бебето и с баща й Р.Ш. живееха заедно в
къщата. След като починаха родителите на Р., през 2017 г., когато почина майка
й, Р. се премести в къщата на майка й, а в неговата къща останаха да живеят дъщеря й с трите й деца, три момичета има и
живее понастоящем в къщата с мъжа си и с децата. Пет членно семейство са.
По делото е приета и СТЕ на вещото лице Р., неоспорена от страните , като
експерта отговаря на поставените задачи и пояснява , че сградата не може да се
идентифицира на място и че вероятно е изградена 1994-95 година.
Съдът ще кредитира представената СТЕ
като компетентно и безпристрастно изготвена , съобразно с другите събрани по
делото доказателства.
От преписката , в КА се твърди че на 16.06.2021г. работна група от длъжностни
лица в Община Пловдив - Район “Източен”, в състав: инж. М.П.С.- ***в Община
Пловдив - Район “Източен”, инж. М.И.Т.- ***в Община Пловдив - Район “Източен” и
инж. Д.Й.Т.- ***(кадастър и регулация) в Община Пловдив - Район “Източен”,
извършва проверка на строеж на , представляващ
„Двуетажна масивна сграда с мансарда“, с идентификатор 56784.553.227.1, с
приблизителна площ от 200 кв. м., построена в имот ЧОС /АЧОС № 2486/2010г/,
с идентификатор № 56784.553.227 по КК и КР на гр. Пловдив, в УПИ VІ-553.227,
жилищно застрояване и общ. обсл. дейности, кв.11 /нов/ по плА. на кв. „Дружба“,
град Пловдив, с административен адрес: улица „***“ №11, град Пловдив,
собственост на неизвестно лице.
В КА е посочено , че проверката е
извършена в отсъствието на неизвестен собственик.
В рамките на проверката е прието за
установено, че имотът (ПИ) е собственост на община Пловдив. Строежът е
собственост на неизвестен собственик. Строежът е изпълнен от неизвестен
строител и възложителят на строежа е също неизвестен. Строежът е изпълнен без
строителен надзор. За изпълнението на строежа не са установени никакви
строителни книжа, в това число съгласувани и одобрени проекти, съгласуване с контролни
органи, разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка,
протокол за определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга.
За установеното в рамките на
проверката е съставен Констативен акт №155 от 16.06.2021г. (листи 15-17), приложена
към който е и окомерна скица (лист 18).
Според констативния акт,
строителството е извършено без одобрени строителни книжа и нужните
разрешителни. Нарушени са разпоредбите на чл.225, ал.2,т .2 от ЗУТ. Предвид
установените нарушения на посочените нормативни разпоредби, настоящият
констативен акт е основание за започване на административно производство за
премахване по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Констативният акт е изготвен в
отсъствието на представител на посочения за извършител на строежа. Пак според
констативния акт, екземпляр втори от акта е поставен на 13.07.2021г., чрез
залепване на обекта и на таблото на Район “Източен“, гр. Пловдив, бул. “6-ти
септември“ №274. Според приетото по делото заверено копие на нарочна разпечатка
от страницата на Община Пловдив - Район “Източен” в интернет (лист 19),
констативният акт е публикуван в интернет на 20.07.2021г. А според приетото по
делото заверено копие на нарочен протокол от 13.07.2021г. (лист 37), на
13.07.2021г. е извършено поставяне чрез залепване на констативни актове от №145
до №172 /включително/ от 16.06.2021г.
По преписката е налично Становище от
главния архитект на Община Пловдив - Район “Източен” (листи 27-28), според
което процесният строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5,
б.“а“ от ЗУТ; в Община Пловдив - Район “Източен” не са представяни документи,
удостоверяващи законността на строежа; не са налице данни за започнало и
неприключило производство по реда на §16 от ПР на ЗУТ и §184 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2003г., ДВ, бр.65 от 22.07.2003г.) в
предвидените в същите срокове; няма депозирано заявление за узаконяване по реда
на §127, ал.2 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. в предвидения срок… Посочено е , че масивната
сграда е построена без съгласието на собственика (община Пловдив), без одобрени
проекти и разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 и
чл.182 от ЗУТ. Не са налице условията за приложимост на §127, ал.3, във връзка
с ал.6 от ПЗР към ЗИДЗУТ-2012г. за търпимост на обекти. Строежът е незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и съгласно чл.225а от ЗУТ подлежи на
премахване. Предлага се на кмета на Община Пловдив - Район “Източен” да приложи
мерките на чл.225а, ал.1 от ЗУТ.
По делото няма ангажирани
доказателства за датата, на която преписката постъпва при ответника по делото,
след което е издадена оспорената по делото заповед.
Предвид становищата на страните ,
събраните доказателства вкл. и от СТЕ съдът приема за установено, че
разпореденият за премахване строеж е изпълнен в съществуващата на място
конфигурация след 1994-95 година ,
когато е заснет в проекта за изменение
на ЗРП (ПУП) като сграда със съответните гранични точки, както е заснет и при последващите му графични отразявания - март
2007г., 2014г., 2015г. и 2021г.
Посоченото се потвърждава от
графичните приложения към заключението на вещото лице Р., както и от
направеното описание на строежа от експерта (листи 374).
От правна страна настоящият състав на съда намира административното производство за проведено
при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противно на направеното в тази насока
възражение от ответника.
Съдът намира оспорената Заповед №
ЗРИ-410/21.06.2022 г. на кмета на Район „Източен“ - Община „Пловдив“ за
издадена при нарушение на съществени административнопроизводствени правила
поради неуведомяване на жалбоподателките, вследствие на което те са лишени от
участие и право на защита в хода на издаване на индивидуалния административен
акт.
От събраните в хода на съдебното
дирене доказателства се установи и доказа по безспорен начин, че
административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 225а, ал. 2, изр.
„второ“ от ЗУТ да уведоми жалбоподателките като заинтересовани лица за
започналото производство, което нарушение по същество я е лишило въобще от
участие в административното производство. Те са изцяло лишени от правото да
участват в административното производство, да представят доказателства и да
излагат становище по събраните доказателства, да правят твърдения и възражения-
нарушение на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК. Вместо да положи необходимите
усилия, да събере достатъчно доказателства за обстоятелството кой е собственик
и ползвател на сградата, предмет на обжалвА.та заповед, административният орган
е решил да квалифицира извършителя и собственика като „НЕИЗВЕСТЕН“ и по този
начин да не полага никакви действия в хода на административното производство,
за да изясни обективната истина.
Разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ съдържа две хипотези за започване на производството за премахване на
незаконен строеж, които са в условията на евентуалност. Изрично е вменено
задължението на административния орган да връчи Констативния акт на
заинтересованите лица, като несъмнено такива са собствениците и ползвателите на
строежите. Тъй като обаче, понякога строежите са необитаеми и/или е налице
пречка от обективен характер, която не позволява на администрацията да издири
собственика на строежа, то законът е дал възможност в условията на евентуалност
да издаде констативен акт против неизвестен, при условие че след действително
положени усилия и наличието на обективни пречки е невъзможно да се издири
собственика на строежа. Тоест дадена е правна възможност на ответника , но
която следва да се прилага само в краен случай
и то след действително положени
усилия от администрацията , А НЕ ВСЯКОГА И ЕДИНСТВЕНО ПО УСМОТРЕНИЕ НА ОРГА..
Това е така, тъй като при втората процедура, която е крайна, самите собственици
не биват лично уведомявани за започналото производство против техен „строеж“ и
съответно биват лишено от участие и право на защита в хода на издаване на самия
административен акт. По настоящото дело и в хода на цялото съдебно
производството ответникът е поддържал, че той се е възползвал от дадената му от
закона възможност да започне процедура против неизвестен собственик, но нито е
твърдял, нито се събраха доказателства, че администрацията е положила усилия да
установи самоличността на ползващите собственици на процесния строеж.
От разпитания в о.с.з. на 20.03.2023
г. свидетел се установява по- безспорен начин, че на улица „***“ и улица „***“
в гр. Пловдив се намират множество ОБИТАВАНИ, ПОЛЗВАЩИ СЕ И НЕПРЕКЪСНАТО
ФУНКЦИОНИРАЩИ жилищни сгради и търговски обекти, в които се живее и които се
стопанисват от жалбоподателките - Р.Ш. и Ш.М., както и от семействата им.
Т.нар. „двуетажна масивна сграда с идентификатор № 56784.553.227.1“ е
функциониращо жилище, което се обитава и ползва целодневно,и съответно през юни и юли месец 2021 г. сградата
е била обитавА.. Жалбоподателките са ползвали складовете и търговските обекти,
долепени в съседство на жилищна сграда, и е нямало пречка при полагане на
действителни и реални усилия от стрА. на администрацията да се установи
самоличността на собствениците и ползвателите.
От приложения снимков материал към
СТЕ (приложение № 8 към СТЕ), както и от разпита на свидетеля се установява, че
дворното място и недвижимият имот, в който се намира строежът, са оградени с
метална ограда, бетонен зид и плъзгаща се врата. Свободен достъп не може да се
осъществи, без някой с достъп да отключи плъзгащата се врата, а оттам да се
влезе в двора, да се прекоси цялото дворно място, като чак в дъното на дворното
място се намират сградите.
Съдът приема за недоказано , че на 16.06.2021
г. е извършван оглед и замерване от представители на Община Пловдив, район
„Източен“, при условие че е безспорно установено, че от улица „***“ няма пряк
достъп до вътрешността на дворното място и до сградите в него, тъй като е
налице бетонов зид, висока ограда и черна плътна плъзгаща се врата, които са
заключени и ключът за които се намира при ползвателите, т.е. настоящите
жалбоподатели Р.Ш. и Ш.М..
Доказателствата по делото показват,
че се касае за обитаема и функционираща сграда
и неясно за съда ответникът приемае,
че не са налице данни за собствениците на процесния строеж, понеже ако е
имало действително посещение на място, то неминуемо съответните служители от
Район „Източен“ са щели да установят кои са собствениците, съответно кои са
заинтересуваните лица по см. на чл. 225а, ал. 2, изр. „второ“ от ЗУТ.
Използването на хипотезата за издаване на заповед за премахване на незаконен
строеж срещу неизвестно лице е краен вариант, към който административният орган
може да прибегне само когато след действително положени усилия и действия от
стрА. на администрацията не е установен собственикът или ползвателят на
строежа. По процесната административна преписка се установява обаче, че
ответникът директно е приложил тази „улеснена за него процедура“, без обаче да
е доказал, че е положил преди това усилия и действия, които не са дали
резултат, съответно има обективна пречка да се установи кои за заинтересованите
лица. Ответникът не е имал законово основание да лиши жалбоподателките от участие
в административната процедура по издаване на обжалвА.та заповед, съответно е
нарушил изричното законово задължение да връчи
Констативен акт № 155 от 16.06.2021 г. лично на жалбоподателките като
собственици, ползватели и обитатели на процесния строеж на осн. чл. чл. 225а,
ал. 2, изр. „второ“ от ЗУТ, с което да гарантира правото им на участие и
правото на защита в административното производство. Тези нарушения са
съществени такива, които опорочават изцяло обжалваният административен акт.
Налице е и друго съществено процес.
нарушение по издаване на обжалвания
административен акт. Ответникът твърди, че собственикът на процесния строеж е
неизвестен. В такъв случай чл. 225а, ал. 2, изр. „последно“, задължава
административния орган да се поставят на строежа копия от констативния акт и от
заповедта, за да се обезпечи участието още в тази ранна фаза на
административното производство на заинтересованите лица. Това законово
задължение за административния орган е кумулативно, наред с допълнителното
изискване констативният акт да се постави и на определените за това места в
сградата на общината. Тоест, административният орган не може да избира кой ред
на уведомление да приложи, а следва да изпълни и двете изисквания кумулативно.
По настоящото дело обаче липсват доказателства, от които
да е видно, че копие на констативния акт е залепен на процесния строеж-
„двуетажна масивна сграда с идентификатор № 56784.553.227.1“, с адрес: улица „***
11“, гр. Пловдив. В приложената административна преписка е приложено копие на
Констативен акт № 155 от 16.06.2021 г., който е оспорен изрично в молба-
становище в о.с.з. от 12.01.2023 г. и където в последния абзац от същия липсва
попълване от служители кога и къде е поставен втори екземпляр от въпросния
констативен акт- налице е бланков текст, който не е попълнен и който не е
подписан от длъжностно лице с цел удостоверяване такова действие да е
извършено. На следващо място, към административната преписка има приложен
Констативен протокол от 13.07.2021 г., който е оспорен изрично в молба-
становище в о.с.з. от 17.01.2023 г. и в който отново липсва посочване кога , къде и в колко часа е
поставен, чрез залепване Констативен акт
№ 155 от 16.06.2021 г.- няма никакви фактически твърдения и констатaции такова
залепване да е имало конкретно на
процесния строеж - „двуетажна масивна сграда с идентификатор №
56784.553.227.1“,, и то на изрично посочен от административния орган адрес:
улица „*** № 11“, гр. Пловдив. От показанията на разпитания в хода на съдебното
дирене свидетел се установява, че достъпът до процесния строеж не е свободен,
няма как служител на администрацията да премине свободно през оградата на
дворното място и да достигне до вътрешността на поземления имот, тъй като
процесният строеж не се намира на уличната регулация, видно от графичната част
на приетата СТЕ. От приложения снимков материал към СТЕ, както и от разпита на
св. М. се установява, че дворното място и недвижимият имот, в който се намират
сградите, са оградени с бетонов зид, висока ограда и плътна плъзгаща се врата,
които са заключени. Съвкупното обсъждане на установените данни води до извод,
че ответникът не е изпълнил и
задължението си да залепи констативния акт на процесния строеж, което
отново е същественото процесуално нарушение.
При издаването на процесната заповед са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като
органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е
събрал служебно всички необходими доказателства в изпълнение на задължението си
по чл. 9, ал. 2 АПК. Издателят на акта не е положил необходимите усилия да
открие и уведоми известните нему субекти. Констатираните пороци, съставляват
основание по чл.146, т.3 от АПК, както и са съществено процесуално нарушение, тъй
като вследствие нарушаване на задължението за уведомяване, жалбоподателките са
били лишени от възможността да участват като стрА. в производството по издаване
на индивидуален административен акт, който пряко рефлектира върху тяхната
правна сфера, както и по този начин им е отнето правото да се защитят
своевременно и правилно. В противоречие с принципите на истинност и на служебно
начало, установени в чл. 7 и чл. 9 АПК, административният орган е нарушил и
правото на стрА.та да участва в процеса, да се защитава и да представя
доказателства, което е съществено нарушение на административно производствените
правила.
При наличие на данни, че именно
жалбоподателките са собственици, обитатели и ползватели на строежа и сградите
около него, които са засегнати от принудителното премахване, то тяхното участие
е било наложително в административното производство, а не да се насочи срещу
неизвестно лице, което не е заинтересовано по смисъла на § 3, ал. 1 ДР на
Наредба № 13/2001 г., доколкото оперативната самостоятелност на
административния орган да определи адресата на заповедта е само в посочения в
чл. 225а, ал. 5 ЗУТ кръг субекти ( Решение № 3134 от 9.03.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 10081/2020 г., II о.).
По делото са безспорно установени съществени
различия между описанието на стоежа в заповедта - „двуетажна масивна сграда с
идентификатор № 56784.553.227.1“, с приблизителна площ от 200 кв.м., с
многоскатен покрив и тухлена зидария, и съществуващия на място обект- налице са
различия в размерите, етажността, обема, конструктивните особености, границите
на строежа, както и не е отчетено фактическо положение на място и наличието на
конструктивна и функционална връзка на заварения строеж със съседната сграда, която
не е предмет на настоящата заповед- едноетажна външна тоалетна, която е
долепена до жилищната сграда и която съгласно буква „В“, т.7. от СТЕ ще бъде
разрушена, ако бъде премахната жилищната сграда, независимо че е извън обхвата
на обжалвА.та заповед.
Съгласно константната практика на ВАС на контрол за
законосъобразност подлежи административния акт по начина, по който е издадена
от административния орган, и за съда не е налице правомощие да преописва или
преквалифицира разпоредения за премахване строеж / Решение № 16083/27.11.2019 г. по адм. дело №
4183/2019 г. на ВАС, Второ отделение/. Ето защо, ако е налице съществен порок в
дейността по установяване на фактите в административното производство, както е
в случая, недопустимо е предполагаемата воля на оргА. да бъде извеждА., респ.
допълвА. или изяснявА., в съдебната фаза на процеса. Във връзка с изложеното и
предвид това, че на контрол за законосъобразност подлежи административния акт
по начина, по който е издаден от административния орган, и за съда не е налице
правомощие да преописва или преквалифицира същия, то оспорената заповед е
издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила досежно съществуването на такъв строеж, както е описан и посочен в
заповедта, възможността за индивидуализиране на незаконния строеж и при
неправилно приложение на закона. ОспорвА.та заповед е насочена към
несъществуваща с посочени параметри, обем и описание „двуетажна сграда“,
съответно тя няма предмет, който да е надлежно посочен, съществуващ на място и
да е възможен за премахване.
В процесната заповед № ЗРИ-410/21.06.2022г. на кмета на
район „Източен“ при община Пловдив,
нареденият за премахване строеж е
описан по следния начин: незаконен строеж, представляващ „двуетажна масивна
сграда с мансарда“, с идентификатор 56784.553.227.1, с приблизителна площ от
200 кв.м., построена в имот ЧОС /АЧОС № 2486/2010 г./, с идентификатор №
56784.553.227 по КК и КР на гр. Пловдив. В заповедта и в констативен акт №
155/16.06.2021 г. освен посочените характеристики, два етажа и приблизителна площ от 200 кв. м.,
е посочено, че сградата е изпълнена с тухлена зидария и многоскатен покрив.
Това са параметрите и описанието, което е дадено в обжалвА.та заповед, това е
предметът, който е определен от административния орган. В буква „В“, т.5 и т.6
от СТЕ се посочва, че описанието на процесния строеж в обжалвА.та заповед
следва означенията за него в констативния акт. Към констативния акт е приложена
схема, представляваща комбинирА. скица между кадастрална карта и действащия
план за регулация, като с щрих е повдигната сграда с идентификатор №
56784.553.227.1 по КК и е надписА. като приблизителна площ 200 кв. м. По-точни
параметри- размери и отстояния не са дадени, като схемата разчита изцяло на
отразяванията за сградата в кадастралната карта. Тоест, заповедта за премахване
стъпва изцяло на данни в кадастралната карта, но от приетата СТЕ се установява,
че означената по кадастъра сграда с идентификатор № 56784.553.227.1, брой етажи
2, НЕ СЪЩЕСТВУВА на място в посочените размери, местоположение и
характеристики.
Според приетата по делото СТЕ и дадените в о.с.з. на 13.09.2023 г.
разяснения от вещото лице се установява, че на място такъв обект, какъвто е
разпореден за премахване не съществува.
Налице е разминаване с 11 кв. м. от посоченото в заповедта, а тази разлика не
може да бъде определена като несъществена. Сградата е отразена в кадастралната
карта с невярна конфигурация и размери в западната ѝ част (стр. 3 от
СТЕ). Нещо повече, в буква „В“, т.7 от СТЕ е посочено, че премахването ще
засегне друга съседна сграда с идентификатор № 56784.553.227.2- външна
тоалетна. Тоалетната няма самостоятелни стени от юг и от изток, а е долепена до
ограждащите стени на процесната сграда. Премахването на двуетажната жилищна
сграда ще предизвика събаряне на тоалетната.
В.Л. Р. заявява , че „Съобразно отговора на въпрос № 6 има ли
разлика в площта, която е посочена в заповедта и тази, която е измерена на
място, заявявам, че има разлика и съм посочила площите, които аз съм заснела на
място, а в заповедта е една закръглена площ. На стр. 8 от заключението съм
описала точно измерените от мен на място квадратури и за мен има грешка в КК,
тъй като сградата, която е дадена на Приложение № 2, на извлечението се вижда, че сградата в КК е доближена много до
съседния имот, докато на място няма
такова нещо.“
Горните фактически обстоятелства не
са отразени от административния орган и не са намерили място във фактическите
основания на обжалвания административен акт. В обжалвА.та заповед няма никакво
описание и няма отразяване, че е налице конструктивно свързване със съседна
сграда.
Визираните и установени обстоятелства
по делото доказват по безспорен начин, че заповедта е издадена в нарушение на
съществени административнопроизводствени правила при неизяснена и непълна
фактическа обстановка. Строежът не е индивидуализиран в достатъчна степен,
поради което липсва яснота относно предмета на административния акт. Предметът
на заповедта е неясен, което препятства да се определи обемът на разпоредения
за премахване обект. При издаването на заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ
административният орган, освен липсата на строителни книжа за проверявания
строеж, следва да установи вида, местонахождението и всички остА.ли признаци,
позволяващи неговата индивидуализация. От една стрА. за това го задължават
административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на
посочените факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта след
влизането й в сила. Липсата на точна конкретизация сочи на съществено нарушение
на издадения административен акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК.
Налице е съществено разминаване между
описаното в оспорената заповед и фактическото положение, което препятства
възможността да се извърши преценка за законността, респ. търпимостта на
строежа, доколкото неговите параметри, вид и предназначение не са изяснени.
Констатациите в заключението на вещото лице не могат да заместят тези,
направени в административното производство. Отделно от това е недопустимо
оспореният административен акт да се мотивира едва в съдебното производство по неговото
обжалване. /Решение № 3135 от 09.03.2021 г. по
адм. д. № 10193/2020 г., ІІ отд. на ВАС/.
При съпоставка на графичната част -
ситуация на строежа по констативния акт и заключението на вещото лице се
установява несъответствие както в местонахождението, така и в площта и
конфигурацията на процесната сграда. Разминаването от 11 кв. м не може да се
определи като несъществено.
В хода на съдебното производство не
може да се допълва или променя предметът на обжалвА.та заповед, а съдът следва
да прецени дали изложените фактически и правни основания в административния
акт, съответно посочения предмет, отговарят на действителната фактическа
обстановка. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ
административният орган, извън липсата на строителни книжа за проверявания
обект, следва да установи вида, местоположението и всички относими към
индивидуализацията на строежа факти. От една стрА., за това го задължават
административнопроизводствените правила, а от друга - установяването на тези
факти е от значение за последващото изпълнение на заповедта, след влизането й в
сила. До същия извод води и заключението на вещото лице по СТЕ, доколкото
липсата на точно описание на подлежащия на премахване обект води до
невъзможност за определяне предмета на незаконното строителство, както и на
относимите за него правнорелевантни факти и норми (в този смисъл Решение №
12537 от 18.10.2017 г. по адм. дело № 3390/2017 г. на ВАС; Решение № 16113 от
04.12.2013 г. по адм. дело № 11461/2013 г. на ВАС и др.).
Всяка заповед за премахване на
незаконен строеж следва да има ясен и точен предмет, тъй като с нея се
определят параметрите на строежа, който следва да бъде премахнат. При липсата
му заповедта подлежи на отмяна като незаконосъобразна само на това основание. В
този смисъл е константната практика на Върховния административен съд - Решение № 6299/24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. №10277/2018 г., Решение №
9354/09.07.2018 г. на ВАС по адм. д. №12981/2017 г.
Безспорните установявания на СТЕ
сочат на неясен и несъществуващ предмет на процесната заповед при неизяснени
факти, касаещи местоположението и индивидуализацията на строежа.
В съответствие с принципа за съразмерност,
установен в чл. 6, ал. 5 от АПК, административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава и административните органи трябва да се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследвА.та цел. В обжалвА.та
заповед липсва описание на подлежащия на премахване незаконен строеж като
параметри (буква „В“, т.5 и т.6. от СТЕ), а е посочен само обект с
идентификатор, който се установи, че не съществува на място. В буква „В“, т.7
от СТЕ е посочено, както се каза по-горе , че премахването ще засегне друга съседна сграда с
идентификатор № 56784.553.227. 2 - външна тоалетна. Тоалетната няма
самостоятелни стени от юг и от изток, а е долепена до ограждащите стени на
процесната сграда. Премахването на двуетажната жилищна сграда ще предизвика
събаряне на тоалетната. Тоест, непълнотата в изложените фактически твърдения в
обжалвА.та заповед води до незаконно засягане и разрушаване на други сгради и
самостоятелни обекти, които не са обхвА.ти от настоящата з-д на кмета на Район
„Източен“ - Община „Пловдив“. Както се посочи по-горе, с разпоредителната част
на административния акт е наредено да бъде премахната „сграда“, която не
съществува с параметри, местоположение и граници, но приета за незаконна, като
въпросът за статута на съществуващите сгради и части от съседни сгради не е
разгледан и не са били изложени фактически основания от страна административния
орган. Направените констатации относно обема на незаконното строителство,
описанието на процесната сграда като незаконна, без да се индивидуализира и да
се отчете, че съседната сграда- външна тоалетна, не е обхвА.та от заповедта и
премахването на жилищната сграда ще доведе до разрушаване на сграда, която не е
обект на процесната заповед, е пречка за пораждането на целените със заповедта
последици. Преди да издаде акта, административният орган е следвало
безпротиворечиво да установи обстоятелствата и фактическото положение, което ще
гарантира спазване принципа на съразмерност на административната принуда. Това
не е извършено от кмета на район „Източен“, Община Пловдив, което е довело до
незаконосъобразност на обжалвА.та заповед. От изложеното следва, че оспорената
заповед е издадена в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл.
6, ал. 2 АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая ако постройката
се премахне изцяло ще се засегнат и строежи, за които не е установено, че са
незаконни. / в този смисъл Решение № 4547 от 16.04.2020 г. по адм. д. №
11693/2019г., ІІ отд. на ВАС/.
В допълнение , към в нарушение на
принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 АПК, съдът следва да
посочи , че се касае за жилище, което е единствено за едната жалбоподателка Р.Ш.
и разширеното ѝ семейство - нейната дъщеря, съпруга ѝ и трите им
деца, съгласно показанията на св. М.. От постъпилото писмо вх. № 5288 от
08.03.2023 г. и писмо вх. № 8347 от 12.04.2023г., ведно с приложените към тях
доказателства, от Община Пловдив, Отдел „Местни данъци и такси“, е видно, че
жилището, апартамент в гр. Пловдив, ул. ***
37, вх. Г, ет. 2, ап. 5 е със закрита партида на името на жалбоподателките
от 2007 г. след извършена сделка с имота
и неговата продажба, тоест те нямат друго жилище освен процесната жилищна
сграда.
Съдът приема строежът за „търпим“
съгласно разпоредбите на § 16, ал. 2 от
ПР на ЗУТ. Съгласно буква „В“, т.3 от СТЕ е посочено, че сградата е допустима
съгласно действащия ПУП. Вещото лице посочва, че единствено допълнително
поставената укрепваща колона в югозападния край на сградата е на недопустимо
разстояние от границата на имота, но с оглед обстоятелството, че това е
допълнително поставен елемент, целящ да стабилизира конструкцията, то това
действие може да се квалифицира като „самостоятелен строеж“ по см. на § 5, т.
38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ "Строежи" - укрепителни,
възстановителни работи, който не може да промени извода, че жилищната сграда в
първоначалния ѝ вид, преди извършеното допълнително укрепително действие,
е допустима съгласно сега действащия ПУП - ПРЗ. В заповедта няма изложени
фактически твърдения за този допълнителен „строеж“- укрепителни работи, което е
още веднъж доказателство за допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административното производство при неизясняване на фактическата обстановка в
цялост.
Също така, двуетажната сграда е
декларирана до 31.12.1998 г. по см. на § 16 от ПР на ЗУТ, поради което е
изпълнена и втората от предпоставките на визирА.та хипотеза за търпим строеж.
Видно от постъпилото писмо вх. № 5288 от 08.03.2023 г., ведно с писмени
доказателства към него, и писмо вх. № 8347 от 12.04.2023г., ведно с приложените
към него доказателства, праводателят на жалбоподателките Р.Ш. е декларирал пред
Община Пловдив множество собствени имоти на ъгъла на улица *** и улица *** в
гр. Пловдив. Изрично е представена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. №
07011421/ 26.03.1998 г., с която праводателят на жалбоподателките е декларирал
в срок пред органите на Община Пловдив процесния имот. Нещо повече, от
постъпило писмо и приложените към него платежни документи за заплатени данъци е
безспорно установено, че за процесния имот са заплащани от момента на
декларирането му до 2023 г., включително, местни данъци и такси, а Община
Пловдив е начислявала и събирала същите. Щом праводателят е декларирал изрично
имота пред Община Пловдив, той е изпълнил задължението си по смисъла на § 16,
ал. 2 от ПР на ЗУТ, като подаването на декларацията пред некомпетентен орган,
който е част от административната структура на Община Пловдив, не може да тълкува
в ущърб на жалбоподателките. В подадената декларация с вх. № 07011421/
26.03.1998 г. изрично е посочено, че деклараторът не разполага с документи за
собственост- „Няма данни в книгата, построена на общинска земя. Не е законна.“
Съгласно чл. 31, ал. 2 от АПК в правомощията на административния орган е сам да
прецени, че е некомпетентен по подадената молба и има задължението да изпрати
преписката към компетентния орган, а съгл. ал. 3 от същия член искането,
внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок. Ето защо при
безспорни данни, че праводателят на жалбоподателките е изпълнил задължението си
да декларира процесния имот на 26.03.1998 г., тоест в срок до 31.12.1998г.,
макар и пред некомпетентен орган, то същият е спазил срока, а бездействието на
административния орган да прецени своята компетентност не може да се тълкува в
ущърб на жалбоподателките. Не може да не се отчете и обстоятелството, че Община
Пловдив е събирала за периода от 1998 г. до 2023 г., включително, местните
данъци и такси за двуетажната сграда, без да са били предприемани действия по
възстановяване на данъци и такси, поради заплащането им за „незаконен строеж“.
Не може да не се отчете и обстоятелството, че Община Пловдив е събирала
данъци и такси за процесния имот в периода
от 1998 г. и чак през юни 2021 година е
разбрала, че сградата е незаконно
построена.
Водим от горното съдът счита, че оспорваната заповед следва да се отмени, а
предвид изхода на спора, следва да се уважи претенцията на жалбоподателките за
присъждане на направените по делото разноски в общ размер от 2605 лв., съгласно
представения / л. 395/ списък.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № ЗРИ-410/21.06.2022 г. на кмета на
Район „Източен“ – Община Пловдив с която е наредено премахване на „незаконен строеж,
представляващ „Двуетажна масивна сграда с мансарда“, с идентификатор
56784.553.227.1, с приблизителна площ от 200 кв. м., построена в имот ЧОС /АЧОС
№ 2486/2010г/, с идентификатор № 56784.553.227 по КК и КР на гр. Пловдив, в УПИ
VІ-553.227, жилищно застрояване и общ. обсл. дейности, кв.11 /нов/ по плА. на
кв. „Дружба“, град Пловдив, с административен адрес: улица „***“ №11.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на Ш.Р.М.,
ЕГН ********** *** ***, ЕГН **********,***, съдебни разноски в размер на общо 2 605
/ две хиляди шестстотин и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването за неговото постановяване с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: