МОТИВИ към ПРИСЪДА №55 от 18.05.2011 година, постановена
по нохд №123/2010 година по
описа на ЕРС:
Наказателното от общ характер
производство е образувано по внесен от РП- Елхово обвинителен акт против:
Д. *** по обвинение в престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” и “б” и чл.54 от НК, за
това, че в края на месец август 2008 година, около полунощ, в с. Изгрев, обл.
Ямбол, от новострояща се кошара /стопанска постройка/, находяща се в м. “Кьоркери” в землището на с. Изгрев, действайки в съучастие
с М.С.Д. *** като извършител, отнел чужди движими вещи- 105 броя капаци за
покривни керемиди на стойност 105.00 лв., от владението на собственикът им Д.И.К.
*** без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и деянието е
извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и
“б” от НК, тъй като преди това е бил осъждан с влязла в сила присъда за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година,
изтърпяването на което не е било отложено по смисъла на чл.66 от НК, както и
осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления, като
поне по една от присъдите изтърпяването на наказанието не е било отложено по
смисъла на чл.66 от НК и против
М.С.Д. по обвинение в престъпление по чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, за това, че в края на месец август 2008 година, около полунощ, в с.
Изгрев, обл. Ямбол, от новострояща се кошара /стопанска постройка/, находяща се
в м. “Кьоркери” в землището на с. Изгрев, действайки
в съучастие с Д. Т. К. от с. Изгрев като извършител, отнел чужди движими вещи-
105 броя капаци за покривни керемиди на стойност 105.00 лв., от владението на
собственикът им Д.И.К. от гр. Елхово без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
По отношение на подсъдимият М.С.Д.
производството по делото е приключило със споразумение, постигнато по реда на
чл. 384, вр. чл. 381 от НПК, одобрено от съда с Определение № 208 от 01.06.2010
година, като подсъдимият Д. е признат за виновен по повдигнатото против него
обвинение по чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание
“Пробация”.
По отношение на подсъдимият К.
производството по делото е продължило по общия ред.
В съдебно заседание участващият
по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимият Д.К. обвинение, намира
същото за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
и гласни доказателства. Предлага на подсъдимият К. да бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет години, което да бъде изтърпяно ефективно в
затвор при първоначален “строг” режим.
Подсъдимият участва лично и със
служебен защитник в наказателното производство. Не се признава за виновен по
повдигнатото против него обвинение. Твърди, че на 31.05.2008 година е напуснал
Р България и се установил да живее и работи в Р Гърция, където се е намирал към
инкриминирания период.
Защитникът на подсъдимият- адв. Р.С.
от АК- Ямбол пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитният й поради недоказаност на обвинението.
От събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
През месец август 2008 година св.
Ж.Ч. от с. Изгрев, обл. Ямбол възложил на св. Д.К. от гр. Елхово да му построи
кошара /стопанска постройка/ в местността “Коркери”,
находяща се в землището на с. Изгрев. Двамата свидетели имали уговорка св. К.
да построи кошарата със собствени средства и материали, като след приключването
на строежа св. Ч. следвало да му заплати крайната цена, включваща материали и
положен труд. В изпълнение на постигнатата уговорка св. К. занесъл на обекта
строителни материали, включително и капаци за покривни керемиди и започнал
работа.
През неустановен ден в края на м.
август 2008 година, около 22.30- 23.00 часа подсъдимият К., на който било
известно за строящата се кошара в м. “кьоркери” в землището на с. Изгрев, предложил на своя
племенник- св. П.И.Т., с когото живеели в една къща, да извършат кражба на
покривни капаци от строяща се кошара. След като свидетелят Т. отказал да
участва в това, подсъдимият К. видял покрай дома му да минава св. Мл. Д.,
повикал го и в разговор му предложил да извършат кражба на покривни капаци за
керемиди. Св. Д. се съгласил, отишли на мястото, където били оставени вещите с
кон и каруца, собственост на неустановено по делото лице, при което св. П.Т.
работил по това време. Подсъдимият и св. Д. натоварили в каруцата общо 105 бр.
капаци за покривни керемиди, които откарали в дома на подсъдимият К. и ги
разтоварили в стопанска постройка в дворното място. Двамата се разбрали да
продадат капаците на следващия ден в гр. Елхово и да си разделят парите. На
следващата сутрин св. И.К.- съпруга на подсъдимият К., излязла на двора и
видяла стоварените капаци за покривните керемиди. Тъй като към този момент била
във влошени отношения със съпруга си, не разговаряла с него, а посетила дома на
св. Мл. Д., от който разбрала, че той и съпругът й- подс.
К., през нощта са отишли до строящата се кошара в края на с. Изгрев, от където
извършили кражба на капаците. Тъй като св. К. не разполагала с пари, а децата й
били болни, решила да продаде капаците в гр. Елхово. Предложила на св. П.Т. да й помогне и след
като той се съгласил, натоварили капаците в каруца и тръгнали за гр. Елхово. По
пътя били забелязани от св. И.Ч.- брат на св. Ж.Ч.. Св. Ив. Ч. се усъмнил, че капаците са крадени и
тъй като му било известно, че брат му- св. Ж.Ч. строи кошара, казал на
последния да провери дали капаците за керемиди се намират на обекта. Св. Ж.Ч.
установил на място, че капаците липсват, за което уведомил св. Д.К..
Свидетелката К. и св. Д.
транспортирали капаците до гр. Елхово с конската каруца, където на строителна
площадка, собственост на св. Д.К. продали 105 бр. капаци на св. С.С.- работник
на площадката, който им заплатил по 0.30 лв. за капак, или общо сумата от 31.50
лв. С получените пари св. К. закупила една кутия цигари на св. Т., а останалата
сума изразходвала за нуждите на децата си.
Св. С.С., установил, че
продадените от двамата свидетели К. и Т.капаци за покривни керемиди са сходни с
тези, които няколко дни преди това били откарани от св. К. за строежа на
кошарата на св. Ж. Ч.. Обадил се по телефона на св. К. и му обяснил какви
капаци е закупил. Св. К. извършил проверка и установил, че това са същите
капаци за покривни керемиди, които бил осигурил за строежа на кошарата на св. Ж.Ч.
в землището на с. Изгрев. За извършената кражба св. Ж. Ч. подал сигнал в РУП
Елхово.
От назначената и изслушаната по
делото съдебно- стокова оценителна експертиза, която не се оспорва от страните
по делото и се възприема от съда како обективна и компетентна, се установява,
че стойността на вещите, предмет на кражбата – 105 бр. керамични капаци за
покрив към датата на извършване на деянието възлиза на сумата от 105.00 лв.
От приложената на л.48 от делото
разписка се установява, че св. Д.К. е получил от св. Мл. Д. сумата от 105 лв.,
представляващи стойността на вещите, предмет на кражбата.
От приложената по делото справка
за съдимост се установява, че подсъдимият Д.Т. К. е осъждан многократно както
следва:
1. С Присъда №32 от 31.03.1998
година, постановена по нохд №185/1997 година по описа на РС- Елхово, влязла в
законна сила на 14.04.1998 година, за деяние по чл.197, т.1, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, извършено на 06.05.1997 година е
осъден на една година лишаване от свобода, като изтърпяването на наказанието е
отложено за срок от три години;
2. С Присъда №14 от 25.02.1999
година по нохд №159 /1998 година по описа на РС- Елхово, влязла в законна сила
на 29.03.1999 година, за деяние по чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.26, вр. чл.63, ал.1, т.3, извършено през периода от 30.01.1997 година
-21.01.1997 година, е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като
изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от три години.
Със същата присъда на К. на
основание чл.25, вр. чл.23 от НК е определено едно общо наказание по горните
две присъди, а именно една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е
отложено за срок от три години на основание чл.25, ал.4 от НК.;
3. С Присъда №54 от 30.10.2000
година, постановена по нохд №226/2000 година по описа на РС- Елхово, влязла в
законна сила на 30.11.2000 година, за деяние по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.28, ал.1 от НК, извършено на 21.04.2000
година, е осъден на осем месеца лишаване от свобода.
На основание чл.68, ал.1 от НК е
приведено в изпълнение отложеното по присъда №14/1999 година по нохд №159/1998
година наказание лишаване от свобода за срок от една година;
4. С Присъда №88 от 13.12.2000
година, постановена по нохд №119/2000 година по описа на РС- Тополовград,
влязла в законна сила на 12.01.2001 година, за деяние по чл.195, ал.1, т.7, вр.
чл. 20, ал.2 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода. На основание
чл.69, ал.2, вр. чл.68, ал.1 от НК е освободен отчасти от изтърпяване на общото
наказание една година лишаване от свобода, определено по Присъда №14 от
25.02.1999 година по нохд №159 /1998 година по описа на РС- Елхово, като е
постановено изтърпяване на наказание лишаване от свобода за срок от шест
месеца.
С Определение №27 от 28.03.2001
година по нохд №119/2000 година на РС- Тополовград на К. е определено общо
наказание по наложените му с Присъда №54/2000 година по нохд 226/2000 година по
описа на РС- Елхово и Присъда №88 от 2000 година по нохд №119 от 2000 година по
описа на РС- Тополовград, като му е наложено най- тежкото от тях, а именно осем
месеца лишаване от свобода;
5. С Присъда №52 от 17.07.2001
година, постановена по нохд №189/2001 година по описа на РС- Елхово, влязла в
законна сила на 05.03.2002 година, за деяние по чл.195, ал.1 от НК, извършено
на 0805.1998 година, е осъден на една година лишаване от свобода.
С Определение №147 от 02.07.2002
година по описа на ЕРС е определено общо наказание по Присъди №54/2000 г.,
№88/2000 г. и № 52/2001 година, а именно една година лишаване от свобода, което
общо наказание на основание чл.24 от НК е увеличено с два месеца.
6. С Определение №215 от
11.12.2003 година, постановено по нохд №311/2003 година по описа на РС- Елхово,
влязло в законна сила на 11.12.2003 година, е одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство, като К. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК, извършено на 16.10.2000 година, за което му е наложено
наказание три месеца лишаване от свода; за деяние по чл.216, ал.1 от НК,
извършено на 16.10.2000 година му е наложено наказание три месеца лишаване от
свобода. На основание чл.23 , ал.1 от НК е определено едно общо наказание за
двете деяния от три месеца лишаване от
свобода.
С Определение № 216 от 11.12.2003
година по същото нох дело на основание чл.25, ал.1,
вр. чл.23, ал.1 от НК на К. е определено едно общо наказание по присъди
№54/2000 година; №88/2001 година, №88/2001 година, №52/2001 година и определение №215/2003 година- една година
лишаване от свобода, което на основание чл.245 от НК е увеличено с два месеца;
7. С Определение №64 от
08.04.2004 година, постановено по нохд №315/2003 година по описа на РС- Елхово,
влязло в законна сила на 08.04.2004 година, е одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство, като К. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, извършено на 31.07.2000 година, за което му е наложено наказание
четири месеца лишаване от свода.
С Определение № 64 А по нохд
№315/2003 година по описа на ЕРС, влязло в законна сила на 16.04.2004 година на
К. е определено едно общо наказание по Присъди №54/2000 година; №88/2001
година, №88/2001 година, №52/2001 година, Определение №64/2004 година- една
година лишаване от свобода, което на основание чл.24 от НК е увеличено с два
месеца;
8. С Присъда №69 от 13.09.2004
година, постановена по нохд №202 от 2004 година по описа на РС- Елхово, влязла
в законна сила на 29.09.2004 година, К. е осъден на две години лишаване от
свобода за извършено на 18.01.2004 година престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.2 и т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. А от НК;
9. С Определение №155 от
16.02.2007 година по нохд №287/2007 година по описа на РС- Ямбол, влязло в
законна сила на 16.02.2007 година, е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство и К. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343В, ал.2 от НК на 05.02.2005 година, за което му е
наложено наказание пробация;
10. С Определение №695 от
09.05.2007 година , постановено по нохд № 815/2007 година по описа на РС- Ямбол,
влязло в законна сила на 09.05.2007 година е одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство и К. е признат за виновен в
извършено на 05.02.2007 година престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.2, 4 и 5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “а” и “б” от НК, за
което му е наложено наказание осем месеца лишаване от свобода.
С Определение № 882 от 11.07.2007
година по чнд №1062/2007 година на К. е определено
едно общо наказание по влезлите в сила присъди и споразумения за прекратяване
на наказателното производство по нохд №287/2007 година и нохд №815/2007 година
в размер на осем месеца лишаване от свобода.
11. С Присъда №109 от 26.10.2007 година
по нохд №235/2007 година по описа на РС- Елхово, влязла в законна сила на
13.11.2007 година К. е признат за виновен в извършено на 12.03.2007 година
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.18, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. “А” и “Б” от НК и е осъден на три месеца
лишаване от свобода.
12. С Присъда №126 от 20.12.2007
година по нохд №251/2007 година по описа на РС- Елхово, влязла в законна сила
на 07.01.2008 година, К. е признат за виновен в извършено на 29.12.2000 година
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.28, ал.1 от НК и е осъден на шест месеца лишаване от свобода.
С Определение №74 от 08.05.2008
година по чнд №102 от 2008 година по описа на РС-
Елхово, на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК на К. е определено едно
общо наказание по следните влезли в сила присъди и определения:Определение
№155/2007 година по нохд №287/2007 година на ЯРС, Определение №695/2007 година
по нохд №815/2007 година по описа на ЯРС и Присъда №126/2007 година по нохд
№251/2007 година по описа на ЕРС, а именно осем месеца лишаване от свобода,
което общо наказание на основание чл.24 от НК е увеличено с три месеца;
13. С присъда №79 от 04.09.2008
година по нохд №304/2007 година по описа на РС- Елхово, влязла в законна сила
на 23.09.2008 година, за деяние по чл.215, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. “А” и “Б” от НК, извършено на 23.11.2006 година, К. е осъден на три
години лишаване от свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 1000 лв.
С Определение №23 от 18.01.2010
година по чнд №507/2009 година по описа на РС-
Елхово, на К. е определено едно общо наказание по следните влезли в сила
присъди и определения за прекратяване на наказателното производство: Определение
№155 от 16.02.2007 година по нохд №287/2007 година по описа на ЯРС, Определение
№695/09.05.2007 година по нохд №815/2007 година по описа на ЯРС, Присъда
№126/20.12.2007 година по нохд №251/2007 година по описа на ЕРС и Присъда
№79/04.09.2008 година по нохд №304/2007 година по описа на ЕРС, а именно три
години лишаване от свобода, което общо наказание на основание чл.24 от НК е
увеличено с три месеца и на основание чл.23, ал.3 от НК към определеното общо
наказание е присъединено наказанието глоба в размер на 1000 лв., наложено с
Присъда №79/2008 година по нохд №304 от 2007 година по описа на ЕРС.На
основание чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията
лишаване от свобода за деянията, включени в съвкупността.
От приложената на л. 21 от ДП
справка от РП- Елхово изх. №1134 от 2008 година се установява, че подсъдимият Д.К.
е изтърпял определеното му с Определение №147/2002 година общо наказание от
една година и два месеца лишаване от свобода на 09.10.2002 година. Определеното
общо наказание от една година и два месеца лишаване от свобода с Определение
№216/2003 година по нохд №311/2003година по описа на ЕРС е било изтърпяно от К.
на 09.10.2002 година. Общото наказание, определено с определение №64А/2004
година по нохд №315/2003 година е изтърпяно от К. на 09.10.2002 година.
Наложеното на подсъдимият К.
наказание две години лишаване от свобода с Присъда №69/2004 година по нохд
№202/2004 година е било изтърпяно на 03.08.2006 година.
Определеното общо наказание от
осем месеца лишаване от свобода по определение №882/2007 година по чнд №1062/2007 година по описа на ЯРС е изтърпяно от К. на
07.12.2008 година.
Наложеното с присъда №109/2007
година по нохд №235/2007 година по описа на ЕРС от три месеца лишаване от
свобода е изтърпяно от К. на 15.02.2008 година.
Общото наказанието от единадесет
месеца лишаване от свобода определено с Определение №74/2008 година по чнд №102/2008 година е изтърпяно от К. на 29.05.2008
година.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Мл. Д., И.Ч.,
П.Т., Ж.Ч., И.А. и Н.П., дадени в хода на съдебното следствие, от показанията
на свидетелите С.С. и Д.К., дадени пред друг състав на съда и приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл. 281,
ал.1, т.5 от НПК, от показанията на св. И.К., приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4
от НПК, както и от писмените доказателства по делото, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК- справка за съдимост на
подсъдимият К., Удостоверение за сключен граждански брак между подсъдимият К. и
св. К., разписка, приложена на л. 48 от делото за възстановяване на вредите от
престъплението на св. Д. К., както и от материалите на приложеното към
настоящото дело нохд № 304/2007 година по описа на ЕРС и материалите по
преписка вх. №1120/2008 година по описа на ЕРП.
Съдът дава вяра и кредитира
изцяло свидетелските показания, депозирани от свидетелите Мл. Д., И.Ч., П.Т., Ж.Ч.,
И.А., Н.П., С.С., Д.К. и И.К., като
намира същите за обективни, логични и последователни. От показанията на тази
група свидетели се установява по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият Д.Т.К.
е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение. На първо място в тази насока са показанията
на св. Мл. Д., от които се установява механизма на извършване на деянието и
съучастието в последното под формата на съизвършителство
от страна на подсъдимият К.. Видно е от показанията на св. Младенов, че в края
на м. август 2008 година по предложение на подс. К.,
двамата са отишли с кон и каруца в м. “Кьоркери” в
землището на с. Изгрев, от където натоварили 105 бр. капаци за покривни
керемиди, които същата вечер разтоварили в двора на подсъдимият в с. Изгрев. В
подкрепа на показанията на Мл. Д., дадени в качеството му на свидетел под страх
от наказателна отговорност, са показанията на свидетелите П.Т. и И.К.- първият
племенник на подсъдимият, а втората- негова съпруга. От показанията на св. Т.
се установява, че преди да се обърне към св. Мл. Д. за помощ, подсъдимият К. е
предложил на племенникът си да “отидат да вземат едни капаци от една кашла”, на което предложение св. Т. отказал. Сутринта на
следващия ден св. Т. и св. К. установили, че в двора им в с. Изгрев се намират
капаци за покривни керемиди, които преди това не са били там. Св. Т. и К.
натоварили капаците за покривни керемиди и продали в гр. Елхово, като по време
на придвижването им били видени от св. И.Ч., който се усъмнил, че натоварените
в каруцата капаци за керемиди са взети от стопанската постройка на брат му- св.
Ж.Ч.. Тези съмнения били потвърдени от св. Ж.Ч., както и от св. С.С. и св. Д.К.,
установили идентичност между вещите, предмет на кражбата от м. “Кьоркери” и вещите, продадени на строителната площадка на
св. Д.К. от свидетелите Т. и К.. В подкрепа на обвинението са и показанията на
св. Н.П.- инспектор “Криминална служба” при РУП- Елхово, от които се
установява, че около десет дни след извършване на кражбата св. П. е провел
беседа с подсъдимият К., в хода на която подсъдимият признал пред св. П., че
заедно със св. Мл. Д. са извършили кражбата на капаци за покривни керемиди.
Съдът при постановяване на
присъда не кредитира обясненията на подсъдимият К., дадени в хода на съдебното
следствие. Неговите обяснения, освен, че представляват една защитна теза, която
бе проверена от съда в хода на съдебното следствие чрез събирането на
допълнителни доказателства, се опровергават по категоричен начин от показанията
на свидетелите Мл. Д., И.Ч., П.Тодоров, Ж.Ч., И.А., Н.П., С.С., Д.К. и И.К., които както бе посочено по- горе
съдът кредитира. Твърденията на подсъдимият, че на 31.05.2008 година е напуснал
пределите на Р България и се е установил да живее и работи в Р Гърция, като в
края на месец август 2008 година се е намирал на територията на Р Гърция, се
опровергават на първо място от изисканото и приложено като доказателство по
делото удостоверение за сключен граждански брак. От същото се установява, че
подсъдимият е сключил граждански брак със свидетелката И.Й. Станчева на
24.06.2008 година в град Елхово, т.е. по време, когато подсъдимият твърди, че
не е бил в Р България. На следващо място, твърденията на К. се опровергават и
от материалите по нохд №304 от 2007 година по описа на РС- Елхово, приложено
като доказателство по настоящото дело. От приложеното по нохд №304 от 2007
година по описа на ЕРС писмо от Началника на Затвора гр. Бургас се установява,
че подсъдимият К. е бил освободен от мястото, където е търпял наказание
лишаване от свобода на 29.05.2008 година, което обстоятелство, установено по
официален ред, напълно противоречи на обясненията, дадени от подсъдимият, че от
24.05. до 29.05.2008 година е живял на квартира в гр. Елхово със свидетелката
Ив. А.. На 04.09.2008 година подсъдимият К. е присъствал лично на проведеното
по нохд №304 от 2008 година съдебно заседание, като призовката до него да се
яви в качеството му на подсъдим по делото е била връчена на съпругата му- св. К.,
със задължение да му я предаде. На същата дата- 04.09.2008 година, състав на
ЕРС е постановил Присъда №79 от 2008 година по нохд №304 от 2007 година, с
която е признал Д.К. за виновен в извършване на престъпление по чл.215, ал.2,
т.4, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1 б. “А” и “Б” от НК и го е осъдил на три години
лишаване от свобода.
От приложените като доказателство
по делото материали по преписка № 1120 от 2008 година по описа на РП- Елхово,
се установява, че същата преписка е била образувана по жалба, депозирана от
майката на подсъдимият К.- М.К., на 26.09.2008 година. В същата жалба М.К. е посочила,
че К. упражнява системен физически и психически тормоз над семейството си, като
посещава дома си в с. Изгрев, обажда се по телефона и отправя закани за
убийство спрямо близките си. По преписката са били снети писмени обяснения от
съпругата на К.- И.К., в които същата е изложила, че през месец август 2008
година съпругът и е упражнил физически тормоз два- три пъти. Видно от
докладната записка, приложена по преписката, изготвена от полицейският служител
Х.И., К. не е бил намерен, за да му бъдат снети обяснения по случая. От
показанията на св. П. се установява, че в хода на предварителната проверка
относно кражба на капаци за покривни керемиди, Д.К. е заявил при снемането на
обяснения по случая на св. П., че има намерение да замине за Р Гърция, където
да си търси работа. От показанията на св. Ив. А. се установява, че подсъдимият К.
действително се е намирал в Р Гърция, но св. А. го е видяла за пръв път един- два
месеца след края на месец септември 2008 година, т.е. през месец ноември или
декември 2008 година.
От писмените доказателства по
делото, както и от съвкупния анализ на кредитираните от съда свидетелски
показания, които си кореспондират изцяло, се установява по несъмнен начин, че в
края на месец август 2008 година подсъдимият К. е бил в пределите на Р България
и опровергават твърденията на подсъдимият, че не той е автор на деянието, за
което му е повдигнато обвинение, тъй като през инкриминирания период се е
намирал в Р Гърция.
Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Адамакис и П., първите приобщени към доказателствения материал по
делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, а вторите,
дадени лично и непосредствено пред настоящия състав на съда. Освен, че
показанията на тези двама свидетели противоречат изцяло с останалия събран по
делото доказателствен материал, същите противоречат помежду си, противоречат и
с обясненията на подсъдимият К. по отношение на това кога
подсъдимият е напуснал пределите на Р България, по какъв начин е станало това,
с кого е напуснал Р България.
Предвид на гореизложеното, съдът
прие, че подсъдимият Д.Т.К. е осъществил с деянието си от обективна и
субективна страна престъпният състав на чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1, б. “А” и “Б” от НК, тъй като в края на месец
август 2008 година в с. Изгрев, обл. Ямбол, от новострояща се кошара /стопанска
постройка/, находяща се в м. “Кьоркери” в землището
на с. Изгрев, действайки в съучастие с М.С.Д. от с. Изгрев като извършител,
отнел чужди движими вещи- 105 броя капаци за покривни керемиди на стойност
105.00 лв., от владението на собственикът им Д.И.К. от гл. Елхово без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и деянието е извършено при
условията на опасен рецидив.
Налице е извършено съставомерно деяние от подсъдимият К. по посочения текст от
наказателния закон. Изпълнителното
деяние е осъществено и се изразява в отнемането на вещи, което представлява
преустановяване на владението върху тези вещи на досегашния владелец-
собственикът им Д.К. и установяване на владение върху тях от подсъдимият и
другият извършител. Престъплението е довършено, тъй като е прекъснато
владението върху вещите на собственикът им и е установено владение върху тях от
страна на подсъдимият К. и св. Д..
Деянието е извършено в съучастие
под формата на извършителство по смисъла на чл.20,
ал.2 от НК от подсъдимият К. и св. Д., като всеки от тях се явява участник в
самото изпълнение на престъплението кражба.
По отношение на деянието,
извършено от подсъдимият К. са налице квалифициращите признаци на чл.29, ал.1,
б”А” и “Б” от НК. За квалификацията на деянието като такова, извършено при
условията на опасен рецидив от подсъдимият имат отношение постановените по
отношение на К. присъди и определения след 09.10.2002 година, когато
подсъдимият е изтърпял наказание лишаване от свобода, наложени му с предходни
съдебни актове, а именно: Присъда №69 от 13.09.2004 година, постановена по нохд
№202 от 2004 година по описа на РС- Елхово, влязла в законна сила на 29.09.2004
година, с която К. е осъден на две години лишаване от свобода; Определение №695 от 09.05.2007 година,
постановено по нохд № 815/2007 година по описа на РС- Ямбол, влязло в законна
сила на 09.05.2007 година, с което е одобрено споразумение за прекратяване на
наказателното производство и на К. е наложено наказание осем месеца лишаване от
свобода; Присъда №109 от 26.10.2007 година по нохд №235/2007 година по описа на
РС- Елхово, влязла в законна сила на 13.11.2007 година, с която на К. е
наложено наказание три месеца лишаване от свобода; Присъда №126 от 20.12.2007
година по нохд №251/2007 година по описа на РС- Елхово, влязла в законна сила
на 07.01.2008 година, с която на К. е наложено наказание шест месеца лишаване
от свобода. За квалификацията на деянието по настоящата присъда като извършено
при условията на опасен рецидив от значение са и определените общи наказания на
подсъдимият К. – определение №882 от 2007 година по чнд
№1062/2007 година по описа на ЯРС и
Определение №74/2008 година по чнд №102 от
2008 година по описа на ЕРС.
От посочените по- горе съдебни
актове се установява, че деянието е извършено след като подсъдимият е бил
осъждан за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода не по- малко от
една година, изпълнението на което наказание не е било отложено по реда на
чл.66 от НК, както и че е извършено от подсъдимият К. след като е бил осъждан
два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
реда на чл.66 от НК.
От приложената на л.21 от ДП
справка от РП- Елхово се установява, че по отношение на посочените по- горе
съдебни актове, определящи деянието по настоящата присъда като такова,
извършено при условията на опасен рецидив, не е изтекъл предвиденият в
разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок от изтърпяване на наказанията
по предходните осъждания на подсъдимият до датата на извършване на деянието по
настоящата присъда, изключващ приложението на чл.29 от НК.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавали общественоопасния характер на
деянието и общественоопасните последици на извършеното и пряко е желаел тяхното настъпване.
Причините за
извършване на деянието съдът намира в ниската обща и правна култура
на подсъдимият, незачитане на установения
в страната правов ред, изградениет у подсъдимият К. престъпни навици.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
причините и мотивите за извършване на деянието, степента на обществена опасност
на деянието, която е висока, предвид динамиката на този вид престъпления в
страната, степента на обществена опасност на подсъдимият, която също е висока
предвид на това, че същият е многократно осъждан. Съдът взе предвид и
стойността на предмета на посегателство, която прецени, че не е висока. За
извършеното от подсъдимият К. престъпление в материалният наказателен закон е
предвидено наказание от две до десет години лишаване от свобода. Съдът намери, че наказанието на подсъдимият следва
да бъде определено при условията на чл.54 от НК в предвидения в закона
минимален размер за извършеното деяние, а именно две години лишаване от свобода
при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива съдът отчете ниската
стойност на предмета на кражбата- 105.00 лв., обстоятелството, че причинените
от деянието имуществени вреди са възстановени на собственикът им, макар и по
делото да няма данни, че подсъдимият К. има принос за възстановяването им. Ето
защо съдът определи наказание на подсъдимият К. при условията на чл.54 от НК, а
именно две години лишаване от свобода. Като
съществено отегчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете обремененото съдебно
минало на подс. К., осъждан
преимуществено за кражби, които го очертават като деец с
вече утвърдени престъпни навици. Подсъдимият е изтърпявал
вече наказания лишаване от
свобода, но предходните му осъждания не са оказали превъзпитателно въздействие
върху него. В случая не са налице предпоставките за
индивидуализиране на наказанието спрямо подс. К. при условията
на чл. 55 от НК, тъй като изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, а и при наличието на
отегчаващо такова, не могат да обосноват несъразмерност между извършеното
престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание.
Наказанието лишаване от свобода
за срок от две години съдът постанови да бъде изтърпяно от подсъдимият К.
ефективно в затвор при първоначален “строг” режим.
По отношение на определеното наказание “лишаване от свобода”, предвид предходните осъждания на подсъдимият К.,
съдът не намери основанията, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за
прилагане на института на условното осъждане.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Д.Т.Костадинов
да заплати направените по
делото разноски както следва: 30.00 лв. по сметка на ОД на МВР- Ямбол и 61.00 лв. по сметка на РС-
Елхово, както и по 5.00 лв. държавна такса при служебно издаване на
изпълнителни листи.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата.
Председател:.......................
/Я. А./