№ 9978
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110124381 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
П. Д. К. е предявил е предявил срещу „С..." АД осъдителен иск с правна
квалификация чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, с който се иска осъждането на ответника да
заплати сумата в размер на 56 лв., (съобразно допуснатото в откритото съдебно заседание
на 11.12.2024 г. изменение на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК),
представляваща сбор от недължимо платени суми по потребителски кредит № ../08.02.2020
г., а именно 5, 60 лв. възнаградителна лихва и 50 лв. неустойка за непредоставяне на
обезпечение, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 08.02.2020 г. е сключил договор за потребителски кредит № ..
със „С..” АД., като сумата по отпуснатия кредит била в размер на 400.00 лева. В чл. 17. от
договора било посочено, че заемателят се задължава на основание чл. 23 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/, в срок до 3 /дни/ дни от получаване на заемната сума по
договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни
вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и
неотменимо изявление на банката да заплати на „С..“ АД всички задължения на Заемателя
по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е
получила писмено искане от страна на „С...“ АД за заплащане на тези задължения. В
договора било посочено, че срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни
след падежа на последната вноска. Предвидено било, че третото лице — поръчител следва
да отговаря кумулативно на минимум следните условия: навършена възраст -21 години;
минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; валидно трудово или служебно
правоотношение при последен работодател минимум - 6 месеца; липса на записи в ЦКР
относно просрочил, под наблюдение, загуба и т.н.; да не е поръчител по съществуващ
кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; да не е настоящ кредитополучател
в „С..“ АД; Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад. В чл. 20. от
договора било уговорено, че страните се съгласяват, че неизпълнението на задължението на
Заемателя, посочено в чл. 17. от договора ще причини на Заемодателя вреди, които
неустойката посочена в тази разпоредба следвало да обезщети. Посочено било, че в случай,
1
че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл. 17 от договора същият дължи на
Заемодателя неустойка в размер на 0.9 % от стойността на кредита за всеки ден, през който
не е предоставено договореното обезщетение, която се начислявала пропорционално към
всяка вноска по кредита и е била отразена в погасителния план, неразделна част от договора.
В чл. 20. от договора е било посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че
посочената в чл. 22. от същия неустойка, стане дължима, от страна на Заемателя, последният
да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна
вноска по кредита. Твърди, че му била начислена неустойка в общ размер на 50.40 лева, тъй
като същият не представил в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени
в процесния договор. В погасителния план, част от процесния договор било посочено, че
общо дължимата сума по кредита е 405.60 лева, а общо дължимата сума, когато не е
осигурена гаранция, е била 456.00 лева, срокът на кредита бил четиринадесет дни,
фиксираният годишен лихвен процент бил 36.00 %, а годишният процент на разходите /ГПР/
бил в размер на 42.98 %. Твърди, че договорът е нищожен, тъй като не е спазена
предвидената в закона форма. Посочва, че не му е била предоставена необходимата
преддоговорна информация. Твърди, че не е изразил валидно съгласие за сключването му.
Счита, че договорът е нищожен, доколкото не е посочен ГПР по кредита, а освен това не е
посочено, как същият е получен. Твърди, че действителния размер на ГПР по кредита е
различен, като същият е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че неустойка за неизпълнение на
задължение, което не е свързано пряко с претърпени накърнява добрите нрави. Твърди, че е
налице заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, доколкото
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Сочи, че
кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с
предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски. Твърди, че уговорената неустойка всъщност представлява
допълнително възнаграждение, като договорът продължава да се изпълнява при по-висока
цена. Счита, че клаузата за неустойка клауза е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като същата
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. Сочи, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „С..” АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на
„неустойка“ в общ размер на 50.40 лева, която представлява печалба за кредитора и
надбавка към главницата. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва противоречи на
добрите нрави. Считам, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание
чл. 11, ал. 1, т. 20 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото
съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора.
Твърди, че е погасил 456,00 лева, а е получил 400,00 лв., поради което твърди, че с оглед
дължимостта единствено на чистата стойност на кредита поради неговата нищожност,
сумата в размер на 56,00 лева е платена без основание. С оглед гореизложеното моли за
уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че на 08.02.2020 г. между него и
ищеца е сключен договор за потребителски кредит № .. със „С..” АД., като сумата по
отпуснатия кредит била в размер на 400.00 лева, като същата сума била предадена на ищеца
на същата дата. Посочва, че действително в чл. 20 от договора била предвидена неустойка,
но не бил длъжен да я претендира. Твърди, че сключването на договора е било инициирано
от ищеца. Счита, че макар и да не е събирал неустойка за предоставяне на поръчителство, то
същата е била валидна. Твърди, че по отношение на неустойката не се прилагат правилата на
ЗПК, а на ЗЗД. Счита, че уговорената неустойка не излиза извън присъщите й функции, като
причина за нейното начисляване би могло да е единствено виновно поведение на длъжника.
Посочва, че неустойката не противоречи на добрите нрави, доколкото размерът й не е
прекомерен. Счита, че включването й към погасителните вноски е правилно, като тя би била
2
дължима единствено при непредоставяне на обезпечение от длъжника. Оспорва да е налице
начална невъзможност да осигури в срок поръчител, който да отговаря на посочените
изисквания. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
че е заплатил твърдяната сума, че тя е постъпила в патримониума на ответника, а
ответникът следва да докаже, че сумата е получена на годно правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване
между страните по делото с обявения за окончателен доклад по делото са отделени фактите,
че между страните е сключен процесният договор за кредит, както и че същият е с
посоченото в исковата молба съдържание.
Съдът е обявил на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски кредит – кредитна линия № ../08.02.2020
г., сключен между "С.." АД и ищеца П. Д. К., съгласно който дружеството се задължава да
предостави на ищеца заем под формата на кредитна линия в размер на 400 лв. със срок на
ползване една година от датата на сключване, като с изтичане на този срок срокът за
ползване се продължава автоматично с една година за общо 3 години, ако в 30-дневен срок
преди изтичане на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от
страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. В договора е посочен
фиксиран лихвен процент от 36 % и годишен процент на разходите от 42, 98 % По силата на
чл. 17 от договора ищецът се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за
поръчителство чрез поемане от страна на трето физическо лице на солидарно задължение за
връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема
банкова гаранция, покриваща всички задължения на кредитополучателя. Поръчителят
следва да отговаря на изброените в чл. 19 от договора изисквания. Съгласно чл. 20 от
договора в случай че потребителят не изпълни това задължение, дължи на кредитора
неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на
всеки транш. Видно от погасителния план, в хипотезата на чл. 20 от договора към
главницата се начислява неустойка в размер на 50, 40 лв., както и възнаградителна лихва „за
един период“, като така общият размер на задължението се равнява на 456 лв.
По делото е прието и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано. Като е взело предвид
представената от ответника счетоводна справка, вещото лице е достигнало до извод, че на
21.02.2020 г. ищецът е извършил плащания по процесния договор за заем в общ размер от
456 лв., от които 400 лв. главница, 5, 60 лв. възнаградителна лихва и 50, 40 лв. неустойка.
Вещото лице е изчислило още, че посоченият в договора за кредит годишен процент на
разходите от 42, 98 % включва единствено уговорената възнаградителна лихва, като при
включването и на уговорената и заплатена неустойка за неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение в годишния процент на разходите последният се равнява на 55,
58 %, а не както е посочено в договора на 42, 98 %
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за кредит приложение намира
Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем е
неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
3
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
Между страните не се спори, че ответникът е предоставил уговорената сума в размер на 400
лв. на ищеца.
Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда задължение
за потребителя да предостави обезпечение и неустойка в полза на кредитора при
неизпълнение на това задължение, и съпоставянето им всяка с естеството на сключения
договор за заем, налага извод, че по силата на същите ответникът е договорил скрито
възнаграждение за себе си. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се
предостави по избор на заемателя: физическо лице - поръчител, или банкова гаранция в
размер на цялото задължение на заемателя по договора (включващо главница, лихви,
неустойки и всички други обезщетения и такси) и тридневен срок за представянето му,
създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението на това задължение до
степен, че то изцяло да се възпрепятства. Така се стига до значително нарастване на цената
на кредита и възлагане на потребителя финансова тежест. На практика такава клауза
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го
направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на
длъжника. Нищожността на такава уговорка за неустойка е разгледана в т. 3 от Тълкувателно
решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК, в което е посочено, че
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Обстоятелствата, обуславящи възникването на задължение за заплащане на посочената
неустойка, водят до извод, че с нея се цели постигане на забранен от закона правен резултат,
като тя води до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като
длъжникът изначално е изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието
изпълнение обезпечава неустойката.
Основателен е и доводът на ищеца, че е налице нарушение на императивното
изискване на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно договорът за кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По силата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В тази връзка, уговорената неустойка за
непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски
кредит, доколкото де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита -
допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по
кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено
води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по
същия, които се възлагат в тежест на потребителя. В аспекта на изложеното следва да се
приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в
договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на
разходите. Съгласно приетото заключение на вещо лице действителният размер на годишния
процент на разходите при включване на уговорената и начислена неустойка е 55, 58 %, а не
посочения в договора размер от 42, 98 %.
4
Следва да се даде отговор на въпроса дали това обуславя нищожност на целия договор
за кредит, доколкото същият не съдържа посочване на реалния ГПР. Както се посочи и по-
напред, след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора
за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите.
Следователно с процесния договор за кредит се явява нарушено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, предвид че в договора за кредит не е посочен реалният размер на ГПР, приложим
към кредитния продукт. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание
на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите
последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя
информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно
неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този
смисъл са и решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС и решение от 13.03.2025 г. по
дело С-337/23 на СЕС, според които за да осигури по-голяма защита на потребителите
законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по
кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет
при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на
разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните
вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи
по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен
процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на
посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те
представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този
кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива (чл. 3, буква
„ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета) разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в
нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит
е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват
неоснователни.
Предвид заключението на вещото лице, по делото е установено, че ищецът е заплатил
сумата от 5, 60 лв. възнаградителна лихва и 50, 40 лв. неустойка. Тези суми са платени без
основание и следователно подлежат на връщане, поради което искът по чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 56 лв.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на общо 750 лв., от които 50 лв.
държавна такса, 300 лв. депозит за изготвяне на експертиза и 400 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно приложения по делото договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "С.." АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.., пл. "О.." №
.. да заплати на П. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк "Л..", ул. „С..“ №.... ет. 4, на
5
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума в размер на 56 лева, (съобразно допуснатото
в откритото съдебно заседание на 11.12.2024 г. изменение на предявения иск по реда на
чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща сбор от недължимо платени суми по потребителски
кредит № ../08.02.2020 г., а именно 5, 60 лв. възнаградителна лихва и 50 лв. неустойка за
непредоставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.04.2024
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 750 лв.,
представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6