№ 259
гр. С., 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Мария Кр. Донева
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500344 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и по реда на
гл.25 от ГПК „Бързо производство“.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №651/24.07.2025г. по гр.д.
№1762/2025г. на СлРС, с което е признато за незаконно уволнението и е отменена
Заповед №35/04.03.2025г. на Директора на *********************** – С., с която е
прекратено трудовото правоотношение на С. И. Ж., считано от датата на връчване на
заповедта на 04.03.2025г., с налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ и С.
И. Ж. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „готвач” в
*********************** – С.. С решението са присъдени разноски за защита на
ищцата С. Ж. в размер на 1100лв.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
производство *********************** – С. и с нея се обжалва посоченото решение
изцяло.
Във въззивната си жалба, въззивникът - работодател ***********************
– С. чрез процесуалният си представител по пълномощие адв. Д. Д. посочва, че
обжалваното първоинстанционно решение е незаконосъобразно, неправилно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
1
правила. На първо място посочва, че съдът се е произнесъл по неповдигнат въпрос –
относно нарушение на чл. 194, ал.1 от КТ, което не било въведено като порок на
уволнението в исковата молба. Счита, че съдът не е допустимо сам да преценява дали
наказанието е наложено в сроковете по чл. 194, ал.1 от КТ. Сочи практика на ВКС в
тази насока. На следващо място твърди неправилна преценка на съда на момента на
„откриване на нарушението“ по чл. 194, ал.1 от КТ. Съдът дори не бил посочил в
решението си кога счита, че работодателят е открил съответните дисциплинарни
нарушения. Краткият 2-месечен срок течал от момента в който нарушението е узнато
от субекта на дисциплинарната власт чрез установяването на субекта на нарушението,
време и място на извършването му. Констативните протоколи и докладни записки,
съставени от служители на яслата не сочели кога са станали достояние на директора Т.,
като субект на дисциплинарна власт. Единственият документ, който удостоверявал
момента на откриване на нарушенията бил докладна записка от 04.02.2025г., съставена
от директора и адресирана до уволняваната служителка Ж.. От този момент счита, че
тече и двумесечния срок по чл. 194, ал.1 от КТ. Въззивникът посочва, че районният съд
необосновано приел, че откриването на нарушенията се свързва с датите на тяхното
извършване или с датите на съставяне на констативните протоколи без да е установено
кога тези констатации са станали достояние на директора на детската ясла. Посочва, че
съгласно съдебна практика, извършените нарушения следвало да се считат открити от
органа на дисциплинарна власт след приключване на възложените от работодателя
проверки и довеждане до знанието му констатациите от тях. В случая счита, че
констатациите са обобщени и доведени до знанието на директора с докладната от
04.02.2025г. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не обсъдил всички
наведени доводи на страните, както и събрания по делото доказателствен материал в
неговата съвкупност. Направеният от съда анализ на доказателствата бил схематичен,
повърхностен и неубедителен. Сочи какво следва да направи в случая въззивния съд
при така наведените от него оплаквания. С оглед изложеното, въззивникът –
работодател моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение
като неправилно и незаконосъобразно и да постанови ново, с което да отхвърли
предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски за
двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна - С. И. Ж., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Ж.чрез пълномощника адв. М. П.,
я оспорва като неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Счита за правилно
процедирането на първоинстанционния съд за проверка спазването на преклузивните
2
срокове по чл. 194, ал.1 от КТ и то преди преценката за законосъобразност на
заповедта за дисциплинарно уволнение. Посочва, че срокът по чл. 194, ал.1 от КТ е
преклузивен, нормата е императивна и съдът следи служебно за прилагането й.
Цитира практика на ВКС в тази насока. Заявява, че е въвел твърдението за изтеклите
преклузивни срокове при съдебните прения пред районен съд, за да не може
работодателят да изготви нови писмени доказателства за целите на производството.
Излага подробни съображения относно липсата на виновно наказуемо поведение по
всяко от петте, изброени в атакуваната заповед нарушения. Претендира присъждане на
направените пред вззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
С отговора на въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
В с.з., въззивникът *********************** – С., редовно призован, не се
представлява от процесуален представител по закон или пълномощие. По делото е
постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв.
Д. Д., който поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения.
Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли
исковите претенции. Претендира разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемата С. И. Ж., редовно призована, се явява лично. По делото е
постъпило писмено становище от пълномощника й адв. М. П., който посочва, че
оспорва въззивната жалба като неоснователна. Намира първоинстанционното решение
за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Поддържа изложените в
отговора на жалбата съображения. Претендира присъждане на направените пред
настоящата инстанция разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.
От събраните по делото пред районния съд доказателства /пред въззивната
инстанция не са направени доказателствени искания/ се установява следното от
фактическа страна:
3
Ищцата С. И. Ж. е работила по трудово правоотношение в ответната
********************** - С., въз основа на трудов договор №54/19.04.2021г. на
длъжност „готвач”.
Със Заповед № 35/04.03.2025г., издадена от Директора на
********************** – С., на С. И. Ж. е наложено дисциплинарно наказания
“уволнение“, поради системни нарушения на трудовата дисциплина – чл.190, ал. 1 , т.
3 от КТ и е прекратено трудовото й правоотношение. В заповедта са описани пет
нарушения, както следва:
1. В периода от 22.08.2024г. до 05.09.2024г. не попълва и не документира в
дневник задълженията си, съгласно Приложение №3 към чл.12, ал.1 от Наредба №
8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при
експлоатация на обектите;
2. На 12.09.2024г. за втори път в работно време е седнала върху кухненски плот
с телефон в ръка, като при първото нарушение й било отправено предупреждение за
спазване изискванията на НАССР ХАСЕП система, хигиенните изисквания и
правилника за трудовия ред при *************;
3. На 28.10.2024г. Ж. не ползвала пълно работно облекло /шапка, ръкавици,
престилка/ при работа, които й били осигурени и за което вече й била отправена устна
забележка;
4. На 31.10.2024г. Ж. не спазвала изискванията на НАССР ХАСЕП, хигиенните
изисквания и правилника за трудовия ред при *************, като при проверка било
установено неподдържано работното място, лошо хигиенно състояние /наслоен плах и
боклуци/. В един от шкафовете с прибори имало списание с кръстословици;
5. Невлагане на всички продукти по рецепта, съгласно изискванията на Наредба
№2/07.03.2013г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в
детските заведения и детските кухни, НАССР ХАСЕП система, сборник рецепти и
ръководство за здравословно хранене на деца до 3 годишна възраст, както и
длъжностна характеристика, като е останало невложено количество от 3 кг. брашно и
други продукти, скрити в голям съд за готвене под плота.
В Заповедта са изложени подробни мотиви. Заповедта е връчена на С. И. Ж. на
04.03.2025г. лично срещу подпис в присъствието на двама, подписали се, свидетели.
Дисциплинарното производство е било образувано въз основа на Докладна
записка от 04.02.2025 година, в която са посочени конкретните нарушения на
трудовата дисциплина, кога са извършени в каква се изразяват и как са констатирани,
като изрично е посочено започването на дисциплинарно производство срещу С. И. Ж..
Докладната записка е връчена на Ж. на 04.02.2025г. срещу подпис.
На 04.02.2025г. с писмо-искане, връчено срещу подпис на С. И. Ж.
4
работодателят й е поискал писмени обяснения в 3-дневен срок по повод описаните в
искането пет нарушения на трудовата дисциплина /аналогични изцяло с описаните в 5
пункта в процесната заповед за уволнение/, като е указано посочване на доказателства
за твърдяните факти.
На 04.02.2025г. с писмо-искане, връчено срещу подпис на С. И. Ж.
работодателят й е поискал уведомление дали страда от болестите по чл.1 от Наредба
№5 за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила,
съгласно чл. 333, ал.1 от КТ.
С. И. Ж. е декларирала, че не страда от такива болести.
На 07.02.2025г. С. Ж. е депозирала писмени обяснения по петте нарушения.
Въз основа на обясненията на Ж., на 10.02.2025г. е поискано обяснение от С. С.,
заемаща длъжност детегледачка/ курс готвач замествала ли е С. Ж. през м.октомври
2024г. и списанието с кръстословици в шкафа под плота, нейно ли е. С обяснения от
10.02.2024г. С. С. е заявила, че през м октомври 2024г. не е замествала С. Ж. и
списанието не било нейно, нито е решавала такова по време на работа.
Във връзка с описаните в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, от
представените и приети от първоинстанционния съд писмени доказателства се
установява следното:
Със Заповед №161/13.10.2017г. на Директора на ********************** – С. е
заповядано изключването на ел. захранването без денонощните потребители след
приключване на работното време в яслата да се извършва от дежурните на смяна
медицински сестри, огняр, готвач, ЗАС, директор и изключването да се документира в
дневник.
На 19.04.2021г. на С. И. Ж. е връчен екземпляр от длъжностна характеристика за
длъжността „готвач“ при ********************** – С. срещу подпис, като Ж. е
отбелязала изрично, че е запозната с характеристиката, както и с ПВР и Етичния
кодекс при *************.
С. И. Ж. е запозната срещу подпис с Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност на обектите в при експлоатация.
Със Заповед №56б от 27.04.2021г. на Директора на ********************** –
С., С. И. Ж. е определена да отговаря за изпълнението на програмата по поддържане
хигиенното състояние на обекта и да води процедурите към нея – дневник 4/1 и
дневник 4/2 за извършена стерилизация. Ж. се е подписала като запозната със
заповедта.
Със Заповед №24/30.01.2023г. на Директора на ********************** – С. С.
И. Ж. е определена на основание Закона за храните да отговаря за изпълнението на
програмата за поддържане на хигиенното състояние на обекта и процедурите към нея,
5
да води дневниците към нея.
На 05.09.2024г. м.с. К. Д. – отговорник по пожарна безопасност в *************
и Ж. Й. – ЗАС констатирали, че С. И. Ж. не спазва противопожарния ред и
изискванията на Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014г. и не попълва и не документира в
дневник задълженията си, съгласно Приложение №3 към чл.12, ал.1 от Наредба №Iз-
2377 от 15.09.2011г. за периода 22.08.2024г. – 05.09.2024г. съставен е констативен
протокол, подписан от двете служителки.
На 12.09.2024г. в присъствието на седем, подписали се в нарочно съставен
констативен протокол, свидетели – служители в *************, директора на детското
заведение е установила, че С. И. Ж. в работно време е седнала върху кухненския плот
в кухненския блок с телефон в ръка, както и че С. И. Ж. не ползва пълно работно
облекло /шапка, ръкавици, престилка/ при работа, които са й осигурени и за което вече
й била направена устна забележка.
На 31.10.2024г.в присъствието на две служителки, подписали нарочно съставен
констативен протокол, директора на детската ясла констатирал, че шкафовете в
кухненския блок са в неподдържано лошо хигиенно състояние /наслоен прах и
боклуци/ и в едни от шкафовете с прибори имало списание с кръстословици.
На 09.01.2025г. Ж. Й. – ЗАС е подала докладна до Директора на детската ясла,
че на 08.01.2025г. при раздаване на продуктите по требвателен лист за 09.01.2025г.
готвачката С. Ж. казала, че при нея има приблизително 3 кг. Брашно, което не е
използвала за приготвяне на ястията п рецептурника. Представени са месечни отчети
за продукти за периода м.09.2024г. – м.12.2024г.
Свид. Ж. Й. – завеждаща административна служба, свидетелства, че е виждала
С. Ж. да сяда на работния плот в кухнята и да държи телефон в ръката си. Виждала я и
без работно облекло – шапка и ръкавици. От м.октомври 2023г., когато свидетелката
започнала работа в яслата, Ж. не й е искала шапка и ръкавици. Те били в пакетче по
100 броя. Посочва, че всеки ден към 14ч. влизат в склада и изготвят хранителните
продукти за следващия ден. Свидетелката разтегля продуктите, в т.ч. брашното, слага
се в пликче, тегли се на везни. Всичко се изчислявало в точи количества по
рецептурник и се изготвя ежедневен предавателен лист. След като ищцата й казала, че
при нея има 3 кг. Брашно, свидетелката се учудила много, отишла да види къде е и
освен брашното видяла бисквитки, захар, нишесте една голяма тенджера в кухнята.
Тъй като вече било изписано, тя нямало какво да направи и съобщила на директора.
На 31.10.2024г. свид. Г. И. при отиването си до кухнята за подкрепителна
закуска за децата в яслата видяла, заедно с още две други служителки, чакащи за
същото, че директора Т. е вътре в кухнята и говори с готвачката Ж.. Т. държала
списания с мазни петна и прах по тях, а Ж. твърдяла, че те не били нейни. Разбрала, че
списанията били в шкаф с прибори в кухнята. Свидетелката виждала, че С. Ж. седи на
6
плота в кухнята с телефон в ръка или със списание в ръка. При раздаването на храната
не винаги Ж. била с ръкавици и боне.
С. Ж. е подала жалба до Кмета на Община С. на 17.09.2024г. за извършван
тормоз срещу нея от страна на Директора А. Т.. От доклада от 29.11.2024г. на нарочно
съставена комисия е установена неоснователността на жалбата. Комисията е
констатирала, че дадената от жалбоподателката информация противоречи на
установеното при проверката. Дадено е указания на Директора на яслата да
предприеме действия, съобразно правомощията си.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
С.ският районен съд е бил сезиран с предявени от работника С. И. Ж. против
работодателя ********************** – С., при условията на обективно кумулативно
съединяване, искове, както следва: иск за признаване на уволнението, извършено със
Заповед №35/04.03.2025г. на Директора на *********************** – С., за
незаконно и за неговата отмяна, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ; иск за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „готвач“, с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и иск за заплащане на обезщетение за оставане без
работа в размер на 4590лв. за шест месеца, с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.
чл.225, ал.1 от КТ.
С протоколно определение от проведено на 10.07.2025г. открито съдебно
заседание, въз основа на направено оттегляне на исковата претенция и дадено съгласие
от насрещната страна, съдът е прекратил производството по делото в частта относно
исковата претенция по чл. 344, ал.1, т.3, вр. с чл. 225 от КТ.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими
доказателства, въз основа на които обаче не е формирал обективни и пълни
фактически констатации, като значителна част от установените от събраните пред
районния съд доказателства /писмени и гласни/ въобще не са намерили отражение в
установената от районния съд фактическа обстановка, която е откъслечна, непълна и
необективна. По този начин районният съд не е достигнал до законосъобразни правни
изводи. Изложените такива в решението са незаконосъобразни, неподкрепени от
събраните по делото доказателства и необосновани.
Въззивната инстанция намира изложените във въззивната жалба съображения за
основателни.
Искът за признаване уволнението, извършено със Заповед №35/04.03.2025г. на
Директора на *********************** – С. за незаконно и неговата отмяна, е
неоснователен.
Безспорно, по делото се установи, че С. И. Ж. е работила в
7
********************** – С. по трудово правоотношение на длъжността „готвач“.
Прекратяването на трудовото правоотношение с Ж. е извършено със Заповед
№35/04.03.2025г. на Директора на *********************** – С., с която й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.190, ал.1, т.3 от КТ,
поради системни нарушения на трудовата дисциплина, като в заповедта са описани
подробно пет отделни дисциплинарни нарушения.
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се
реализира, като се следва едно определено дисциплинарно производство. То обхваща
четири основни въпроса: установяване на факта на нарушението на трудовата
дисциплина; опреД.е на вида на дисциплинарното наказание; издаване на заповед за
дисциплинарно наказание и връчване на тази заповед на лицето, извършило
нарушението.
Установяването на факта на нарушението се извършва от работодателя –
установява извършването на определено по фактическия си състав нарушение на
трудовата дисциплина, извършено от работника, като е длъжен да събере
необходимите за това доказателства, които го потвърждават. В тази фаза от развитието
на дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ,
работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения. Значението на това задължение е работодателят да събере
доказателства относно извършеното нарушение, да си изясни всестранно и пълно
фактическата обстановка, при която е извършено нарушението на трудовата
дисциплина, да си изясни отношението на работника към извършеното, да му даде
възможност да се защити. Това задължение на работодателя като орган на
дисциплинарната власт представлява от друга страна право на работника или
служителя да бъде изслушан или да даде писмените си обяснение.
В случая първото наведено с исковата молба възражение е за неспазване от
страна на работодателя именно на разпоредбата на чл.193 от КТ, като ищцата твърди,
че са й искани обяснения, но без да е уведомена изрично, че те са във връзка с
образувано дисциплинарно производство.
Това твърдение на ищцата е неоснователно. От събраните по делото писмени
доказателства по безспорен начин се установява, че на 04.02.2025г. на Ж. е връчена
докладна записка за образуване на дисциплинарно производство срещу нея за
подробно описаните в нея пет нарушения на трудовата дисциплина, като са посочени
доказателствата и същите са приложени и връчени към докладната записка. Наред с
нея, на Ж. е връчено нарочно искане за даване на обяснения, във връзка именно с
образуваното дисциплинарно производство по подробно посочените и в искането пет
нарушения на трудовата дисциплина, извършени от Ж.. Следователно, при искането и
даването на обяснения ищцата е била наясно с факта, че те са във връзка с образувано
8
дисциплинарно производство и посочените в искането нарушения са третирани от
работодателя за дисциплинарни.
Районният съд при разглеждане на главния иск се е спрял на разпоредбата на
чл.194, ал.1 от КТ и е изследвал служебно въпроса тези срокове спазени ли са при
налагане на дисциплинарното наказание на ищцата. Това процедиране е в
противоречие с установената от ВКС трайна практика. Възраженията на въззивника в
тази насока са основателни.
Съдът не може да излиза извън рамките на правния спор по делото и да се
произнася по невъведени възражения (Решение №156/10.06.2013г. по гр.д.
№1497/2013г., I г. о., ВКС). По-специално, при оспорване на уволнение като незаконно,
съдът се произнася само по наведените от ищеца фактически основания, които (според
уволненото лице) опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото
правоотношение. Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ на факти, които опорочават,
отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в
исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма служебно
задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или
надлежното му упражняване. Конкретно във връзка със спазването на срока за
налагане на дисциплинарно наказание, обвързващо тълкуване дава Решение
№167/30.07.2014г. по гр.д. №6368/2013г., IV г. о., според което съдът следи служебно
за спазването на сроковете, които се отнасят за надлежното му сезиране. Сроковете,
които пораждат, променят или погасяват материалното субективно право, което е
предмет на делото, съдът не може да прилага служебно, защото съгласно чл.6, ал.2 от
ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от
страните. Съдът не следи служебно за спазване на срока по чл.194, ал.1 от КТ. В тази
насока са редица решение на ВКС: Решение № 297/03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013
г., IV г. о., ВКС; Решение №23/02.02.2016г. по гр.д. №4553/2015г. ВКС, IV г. о.;
Решение № 213 от 29.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4469/2017 г., IV г. о.; Решение № 14
от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2590/2019 г., IV г. о.
В случая, доводът за налагане на наказанието в нарушение на чл.194, ал.1 от КТ
не е въведен от ищеца с исковата молба, т.е. това основание е преклудирано. Доводът е
въведен след приключване на съдебното дирене в първата инстанция, едва с
представената по делото писмена защита от пълномощника на ищцата, като дори и не
е заявен устно в устните състезания. По този начин районният съд, в нарушение на
съдопроизводствените правила, се е произнесъл по непредявено основание за
незаконност на уволнението. Въззивната инстанция не следва да разглежда този
въпрос и да се произнася по това основание за незаконност. Поради това и настоящият
състав няма да обсъжда възраженията, заявени с въззивната жалба, относно момента,
9
от който започва да тече срокът по чл.194, ал.1 от КТ.
След възражението за нарушение по чл. 193 от КТ във връзка с исканите
обяснения, на който въпрос съдът се спря по-горе, в исковата молба ищцата е
изложила съображения във връзка с критериите за опреД.е на наказанието по чл. 189
от КТ и относно самите нарушения, тежестта им и извършването им от ищцата.
Следва да се посочи, че атакуваната Заповед №35/04.03.2025г. отговаря на
изискванията на чл.195, ал.1 от КТ. Заповедта е надлежно мотивирана, като в нея са
посочени ясно нарушителят, нарушенията и кога са извършени. Посочени са
наказанието и законният текст, въз основа на който наказанието е наложено. В случая
работодателят е наложил дисциплинарното наказание „уволнение“ поради системни
нарушения на трудовата дисциплина, които са изрично посочени в разпоредбата на
чл.190, ал.1, т.3 от КТ като такива, за които е предвидено налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание. Системността на дисциплинарните нарушения, независимо
от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, дава право на работодателя да наложи
наказание "дисциплинарно уволнение", като и в тази хипотеза тежестта на
наказанието следва да съобразено с критериите по чл. 189, ал.1 от КТ.
Системност на нарушението има при три или повече отделни нарушения на
трудовата дисциплина, които не са били вече санкционирани или поне едното от тях да
не е санкционирано, а наказанието за останалите да не е заличено по реда на чл. 197
или чл. 198 от КТ. Независимо от вида и тежестта на всяко отделно нарушение, те със
своята повторяемост обективно сочат на значително виновно неизпълнение на
трудовите задължения. Именно поради това и законодателят е посочил системните
нарушения като основание, за което може да се налага най-тежкото дисциплинарно
наказание - уволнение. Броят на нарушенията сам по себе си е утежняващ фактор, но
независимо от това, работодателят и в хипотезата на чл. 190, ал.1, т.3 от КТ също
следва да се изхожда от критериите по чл. 189, ал.1 от КТ, а именно тежестта на всяко
нарушение по отделно и като съвкупност (определя се от значимостта на
неизпълненото задължение и формата на вината), обстоятелствата при които е
извършено и поведението на работника или служителя.
За тежестта на нарушението е от значение значимостта на неизпълненото
задължение като конкретното деяние, преценено с оглед трудовата функция на
работника/служителя, а също доколко тя сочи за оказано от работодателя по-високо
доверие; обемът на неизпълнение; съобразяват се и последиците от допуснатото
нарушение и доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху
дейността на работодателя, доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли
да настъпят неблагоприятни последици и пр. Допълнителните обстоятелства, които
също се преценяват са конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети
практики и норми на очаквано поведение; отражение върху останалите работници и
10
служители и др. под.
При оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на
вината, мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомерността на същото
и неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите, ако
такива са настъпили и пр.
Във връзка в възражението на ищцата, наведено с исковата молба за невръчване
на длъжностна характеристика и от там твърдението й, че не може да извърши
преценка на задълженията си, произтичащи от заеманата длъжност, следва да се
посочи, че са изцяло неоснователни.
Още в деня на сключване на трудовия договор – 19.04.2021г., ищцата С. И. Ж.
била запозната с изискванията за заеманата длъжност и й бил връчен екземпляр от
длъжностната характеристика за длъжността „готвач“, за което ищцата надлежно се е
подписала. Същата била запозната и срещу подпис с ПВР и Етичния кодек при
*************. Звучи напълно несериозно изложеното в исковата молба, че близо
четири години ищцата е работила на длъжността без да е запозната с изискванията за
същата и със своите задължения по нея. От събраните по делото писмени
доказателства се установява точно обратното.
По отношение на първото нарушение, посочено в процесната заповед, следва да
се посочи, че в детското заведение има нарочна заповед на директора за реда за
използване и изключване на електрическите уреди и съоръжения в детската ясла, както
и утвърдени нарочни противопожарни правила. С. И. Ж. изрично е била запозната с
Наредба №8121з-647–/01.10.2024г. и с приетите противопожарни правила в детското
заведение срещу подпис. Самата Ж. в обясненията си от 07.02.2024г. признава, че за
периода 23.08.2024г. – 05.09.2024г. не е попълвала дневника, като сочената причина не
е незнание на това й задължение, което е от встъпването й в длъжност, а „влизане след
нея на работното й място“. Това нарушение е надлежно установено от отговорника по
пожарна безопасност в яслата м.с. Д. и заемащия длъжността ЗАС – Ж. Й., за което
бил съставен и нарочен констативен протокол, подписан от посочените лица.
Това поведение на ищцата под формата на бездействие се явява неизпълнение
на нейни трудови задължения, вмнени от нормативен акт и вътрешни актове в
детското заведение, като съдът приема, с оглед обясненията на Ж., че е извършено
виновно. Следователно първото нарушение на трудовата дисциплина е установено.
Второто и третото, посочени в уволнителната заповед нарушения – сядане
върху кухненския плот с телефон в ръка и неизползване на пълно работно облекло –
шапка, ръкавици и престилка, са констатирани на 12.09.2024г. при проверка от страна
на Директора в кухнята и са отразени в нарочен констативен протокол, подписан от
директора и седем свидетели – служители в детското заведение. Тези нарушения се
установяват и от показанията на свидетелката Й.. Свид. И. потвърждава, че е виждала
11
няколко пъти ищцата да раздава храна без да носи боне и ръкавици.
Посочените деяния са нарушение на трудовата дисциплина, явяват се
неизпълнение на вменени на ищцата с длъжностната характеристика и с Правилника
за вътрешния трудов ред в детската ясла задължения във връзка с поддържането на
стриктна хигиена на работното си място и при приготвянето и раздаването на храната,
като следва да спазва стриктно НАССР системата и свързаните с нея Процедури 4/1 и
4/2. За тези задължения ищцата е запозната подробно, както с връчената й срещу
подпис подробна длъжностна характеристика, така и с Правилника за вътрешния
трудов ред, с който също е била запозната, за което се е подписала /л.27 и л.54 от
първоинстанционното производство/.
По отношение на възражението, че вече била наказана за тези две нарушения,
по делото не се установи на ищцата да е налагано дисциплинарно наказание за тях, т.е.
същата не е била санкционирана за нито едно от двете. Устната забележка от страна на
ръководителя не означава налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл.186
и сл. от КТ.
Четвъртото, описано в заповедта, нарушение също е свързано със задълженията
на ищцата за стриктно поддържане на хигиена на работното място и неизпълнението е
констатирано на 31.10.2024г. от директора в присъствието на двама свидетели, които са
подписали нарочен констативен протокол за установеното – наслоен прах и боклуци в
шкафовете на кухненския блок и наличие на списание с кръстословици в един от тях.
Това нарушение се потвърждава и от показанията на свидетеля И., която е видяла как
директорката изважда мръсни и прашни списания от шкаф в кухнята на 31.10.2024г.
Поддържането на чисти работни площи и стриктно хигиенно състояние в кухненския
блок изрично е вменено като задължение на ищцата с длъжностната характеристика
/част V, т.4 и т.9/.
Петото нарушение – невлагане на всички хранителни продукти по рецепти е
установено от завеждащия административна служба /ЗАС/ - свид. Й., която е изготвила
докладна до директора и потвърждава констатациите си в качеството си на свидетел
пред районния съд. Тава деяние се явява неизпълнение на задълженията по т.6, раздел
V от длъжностната характеристика на ищцата. Неизпълнението не може да се приеме
за несъществено, тъй като е установено невложено голяма количество брашно – 3 кг.,
при положение, че всеки ден необходимото за приготвяне на храната по рецептурник
количество се отмерва стриктно от ЗАС, в присъствието на готвача с везна – арг.
показанията на свид. Й.. Налице е нарушение на нормативните изисквания във връзка
с приготвяната за деца до 3 годишна връзка храна, като не се спазват и влагат
изискуемите по рецепта количества хранителни продукти.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото е установено, че ищцата Ж. е
извършила описаните в атакуваната заповед пет нарушения на трудовата дисциплина.
12
Същите, всяко по отделно и всички, взети заедно са тежки, обуславящи налагане на
дисциплинарно наказание за извършването им. Съдът съобрази обстоятелствата, при
което тези нарушения са извършени и констатира, че с оглед характера на детското
заведение, в което полага труд Ж., са налице завишени изисквания за спазване на
строги противопожарни и хигиенни правила, засилени изисквания към работно
облекло и стриктно поддържане на хигиена на работното място и специфични,
стриктни изисквания към приготвянето на храната за децата до 3 годишна възраст,
както с оглед качество и хигиена, така и с оглед количество на вложените продукти.
Съдът съобрази и изложеното в обясненията от страна на Ж. отношение към
извършеното от нея – отричане на извършеното, неоценяване неговата сериозност,
неизразяване на готовност, желание за поправяне и недопускане за в бъдеще на
подобни нарушения. Ищцата прави опит да прехвърли вината на всеки друг, но не и тя
да признае, че е сгрешила.
Посочените пет нарушения не са санкционирани, т.е. за тях на Ж. не е налагано
до момента на издаване на процесната заповед дисциплинарно наказание.
С оглед изложеното и при съобразяване критериите, визирани в чл. 189, ал.1 от
КТ съдът намира, че наложеното на ищцата в първинстанционното производство С. Ж.
наказание „дисциплинарно уволнение“ е законосъобразно.
Поради това, предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и
отменянето му е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ обуславя и
неоснователността на акцесорния иск за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност. Абсолютна предпоставка за основателност на този иск е
признаване на уволнението за незаконно и отмяната му, което в случая не е налице –
съдът установи законосъобразност на уволнението, поради което иска по чл.344, ал.1,
т.2 от КТ се явява неоснователен.
С оглед изложеното, исковите претенции на С. И. Ж. се явяват изцяло
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Като е достигнал до достигнал до
други правни изводи, районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно
решение, което следва да се отмени изцяло и вместо него следва да се постанови ново,
с което исковите претенции се отхвърлят, като неоснователни.
По отношение на разноските в първоинстанционното производство:
С оглед изхода на спора, на ищцата не се дължат разноски, като тя следва да
понесе своите, както ги е направила.
На основание на чл. 78, ал.3 от ГПК ответният работодател има право на
разноски, но същият не е доказал извършването на такива в първоинстанционното
производство. Видно от договора за правна защита и съдействие уговореното
13
адвокатско възнаграждение следва да се плати по банков път, като по делото няма
представено доказателство за извършеното плащане. Поради това съдът приема, че
страната не е доказала извършването на разноски за платено адвокатско
възнаграждение и такива не следва да й се присъждат.
С оглед изхода на спора, работодателят не дължи държавна такса по
отхвърлените искове на работника, които остават за сметка на съда.
Поради изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени и в
частта на присъдените разноски на ищцата и присъдената такса по сметка на съда.
По отношение на разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на спора по въззивната жалба – основателност на същата, на
въззивника се дължат направените пред въззивната инстанция разноски, като
претенция за присъждането им е направена, но е доказано единствено заплащането на
дължимата за въззивното обжалване държавна такса в размер на 50лв. По отношение
на претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, следва да се
посочи, че въззивникът не е представил доказателства за заплащането на такова. Адв.
Д. е представил договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1100лв. без ДДС /1320лв. с ДДС/
по банков път, по посочена в договора банкова сметка. По делото е представена
издадена от пълномощника фактура за дължимата сума, но не е представено
доказателство за реалното извършване на банковия превод, т.е. не е установено
заплащането на уговореното възнаграждение. Фактурата не установява извършването
на банковия превод по сметката на адвоката. Поради това на въззивната детска ясла ще
бъдат присъдени само доказаните разноски за заплатена държавна такса.
При този изход на спора, на въззиваемата страна не се следват разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно Решение №651 от 24.07.2025г.,
постановено по гр.д. №1762/2025г. по описа на СлРС и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Ж. с ЕГН ********** от гр.С., кв.
****************** против ********************** – С., Булстат *************,
със седалище и адрес на управление: гр. С., кв. „********“, ул. ************* искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, както следва: иск за признаване
уволнението за незаконно и отмяна на Заповед №35/04.03.2025г. на Директора на
14
*********************** – С., с която е наложено на С. И. Ж. дисциплинарно
наказание „уволнение“ и иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност „готвач“ в ********************** – С., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С. И. Ж. с ЕГН ********** от гр.С., кв. ****************** да
заплати на ********************** – С., Булстат *************, със седалище и
адрес на управление: гр. С., кв. „********“, ул. ************* сумата от 50лв.,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ с касационна жалба, при
условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок, считано от деня на
обявяването му – 17.10.2025г.
Препис от решението да се връчи на страните!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15