Р Е Ш Е Н И Е
№ 891
гр. Пловдив, 28 април 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отд.,
ХVІІІ състав
в открито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 488 по описа на съда за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба,
подадена от И.Д.Д., ЕГН **********,против заповед № 21-1030-000172 от 21.01.2021г.,
издадена от началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с
която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.“Б“ от Закона
за движение по пътищата – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Отнето е СУМПС № *********.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. В.В.-пълномощник, който поддържа жалбата
и намира оспорената заповед за незаконосъобразна в противоречие с материалния
закон и в нарушение на процесуалните правила. Основен акцент в защитната теза
е, че за отговорността на водача има влязъл в сила съдебен акт и е наложено
съответното наказание. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на
разноски.
Ответникът - началник група
към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изразява
становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чиито
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от нея. В заповедта е
налице отбелязване за датата, на която е връчена – 19.02.2021г., поради което
жалбата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна поради следните
съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че на 21.01.2021г., около 01,05ч, в
гр.Пловдив на ул. „Поручик Въльо Стефов“ № 1 жалбоподателят управлявал лек автомобил
марка „Хюндай Айоник“, с регистрационен номер *** собственост на „Трафит такси“
ЕООД и при проверка се установило, че е под въздействието на наркотични
вещества- амфетамин (АМР) и опиати (OPI), изпробван с техническо средство дрегер Дръг
чек 3000 с фабр. № ARNL-0981, което представлява нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1, предл. второ от ЗДвП. Издаден е бил талон за медицинско изследване
№ 074656. Съставен е акт за установяване на административно нарушение сер. GА, бл. № 220217 от 21.01.2021г. По делото е
приет също талон за изследване № 074656, докладна записка от 21.01.2021г. от Д.С.
и Р.С., справка за нарушител/водач, протокол № 408 от 10.02.2021г. на ПРС по
НОХД № 997/2021г. Представени са следните заповед № 8121К-6152/07.05.2020г. на
министъра на вътрешните работи, заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра
на вътрешните работи и заповед № 317з-391/06.02.2017г. на директора на
ОДМВР-Пловдив, всички свързани с доказване компетентността на издателя на
обжалвания административен акт
Въз основа на констатираното административно
нарушение началник група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ е издал
оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предмет на делото е индивидуален
административен акт – принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.
"б" от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед №
317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР - Пловдив. По силата на чл.
165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи служби,
контролират спазването на правилата за движение от всички участници в
движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни
средства, като на основание чл. 165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на
функциите си по този закон, определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да изземват и задържат документите по т. 1, както и да
отнемат табелите с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП,
контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от
закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от
съответните служби по тази глава. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Сезираният съдебен състав намира, че
оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за
издаването по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като са описани факти
относно необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание –
чл. 22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически
основания – точно посочен АУАН на който се позовава административният орган в
оспорената заповед, дата и част на извършване на нарушението, марка и регистрационен
номер на автомобила, установен по съответния за това ред, отразено съгласие за
извършване на проверка с техническо средство и връчен талон за изследване т.
е., всички релевантни за приложимата правна норма факти са надлежно посочени в
заповедта. Те са и в последствие надлежно доказани.
Описаните в АУАН фактически
обстоятелства за извършено административно нарушение съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т. е., освен
основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН,
актът е доказателствено средство, с което са констатирани обстоятелствата,
послужили като основание за налагане на принудителната административна мярка по
реда на АПК.
Актът за установяване на
административно нарушение е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл. 59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта. Последното не означава, че установените факти не подлежат на
опровергаване. За целта е предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ,
тъй като заповедта за налагането й е самостоятелен административен акт, като
жалбоподателят не се е възползвал от процесуалните способи за оборване на
изложените факти и обстоятелства, въпреки изрично дадените му указания. Следва
да бъде допълнено, че актосъставителят е изпълнил всички свои служебни
задължения, касаещи спорната ПАМ, като е предоставил на жалбоподателя и талон
за медицинско изследване, който не се оспорва от жалбоподателя, че е получен от
него, като не са ангажирани други доказателства за установяване на факти и
обстоятелства, годни да оборят констатациите на длъжностните лица, към датата
на постановяване на заповедта, че след като лицето е приело назначеното от
полицейския орган медицинско изследване същото е дало кръв в посоченото лечебно
заведение.
Законосъобразността на
административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за
издаването му. Те индивидуализират предмета на делото и от посочените в
оспорената заповед факти към момента на постановяването произтича правото на
органа да издаде административния акт.
Според теорията, при тази проверка
за съществено може да бъде прието нарушението, което създава вероятност за
неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от
значение за издаване на разпореждането. Данните по делото отричат извод в тази
насока, тъй като фактическите основания за издаването на акта не са
опровергани, нито данните от преписката поставят под съмнение истинността на
приетите за установени от органа факти, които категорично сочат, че именно И.Д.
е управлявал моторно превозно средство, спрян е за проверка, като се е съгласил
да бъде изпробван за употреба на наркотици и техни аналози с техническо
средство и му е бил връчен талон за изследване, като е отказал да даде кръв за
изследване. Видно от съдържанието на съставения при проверката АУАН
жалбоподателят не е направил възражения.
Що се отнася до правните основания за
издаване на заповедта, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на
обжалваната заповед. Съгласно чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП - временно
се отнема свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
"който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо
средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и
при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи.
Чл. 171, т. 1 б. "б" от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно и
самостоятелното осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа
да упражни компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на
правилата за движение по пътищата /всеки от двата законово установени способа
има отделно практическо приложение и правно значение - отказът на водача да
бъде проверен по някой от тях, дават възможност за прилагане на ПАМ,
ирелевантно от личните му мотиви. При наличието на предвидените в закона
материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или
на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, т. е. той действа при
условията на обвързана компетентност.
Пред съда остана необорена фактическата констатация на
управление на МПС под въздействие на наркотични вещества и отказ да се даде кръв
за медицинско изследване.
Това поведение е фактическо
основание за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, тъй като
деянието е нарушение от обхвата на изрично посочените в ЗДвП, чл. 171, т. 1 б.
"б" основания.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа - издател, който в
конкретния случай не е допуснал нарушение на административнопроизводствените
правила, тъй като към момента на постановяване на спорния административен акт
са били налице всички фактически основания за постановяване на спорната
заповед.
Възраженията на жалбоподателя за
допуснато при издаване на заповедта съществено нарушение на процесуалноправните
норми са неоснователни.
Принудителната административна мярка
е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на
други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед
има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който
се установява нарушението и от тези на НП, с което се налага административното
наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ,
предхожда налагането на административното наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция–наказателното постановление, което е
установено и в настоящия случай. Това е видно и от събраните доказателства в
конкретната ситуация. Всеки от тях обаче има различно предназначение и
самостоятелни правни последици. Принудителните административни мерки са форма
на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона
случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са
израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага
диспозицията на съответната правна норма (чл. 171, т. 1, б. "б"), а
не санкционната норма, предвидена за нарушаване на материалния закон и затова
тя не е средство за реализиране на правна отговорност.
В случая Съдът приема, че с
налагането на процесната ПАМ административният орган е осигурил както
безопасността на движението за другите участници в него, така е и преустановил
административното нарушение.
В настоящата хипотеза жалбоподателят
– адресат на оспорения индивидуален административен акт, е упражнил ефективно
правото си на защита, подавайки жалба срещу него и имайки възможността да
представи по образуваното съдебно производство допълнителни доказателства и да
изложи факти, за да обори констатациите на органа. Това в настоящото
производство не е сторено. Талонът за изследване е официален диспозитивен
документ, предоставящ правото да бъде извършено медицинско изследване, чийто
резултат би освободил жалбоподателя от административнонаказателна отговорност и
би се явил основание за отмяна на ПАМ. Като е отказал да даде кръв сам се е
поставил в ситуация, отговаряща на една от хипотезите на чл. 171, т. 1 б.
"б" от ЗДвП.
Оспорената заповед е фактически
обоснована и не се установяват неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничението спрямо конкретния адресат.
В хода на делото не са представени доказателства, преодоляващи квалификацията -
нарушител относно жалбоподателя, към момента на постановяване на заповедта,
въпреки възраженията на жалбоподателя в тази насока. Адресатът на заповедта
правилно е определен в лицето на установения като управляващ провереното МПС И.Д.,
който не представя доказателства, оборващи официалните констативни документи,
изготвени от длъжностните лица при проверката. Срокът
на действие на временната ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата
на правната норма, като правилно е възпроизведен и в спорната заповед.
Съдът намира, че са били налице
предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ, доколкото управлението
на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена на
21.01.2021 г., е основание за налагане на мярката по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, а
отчетеният с тест положителен резултат на водача И.Д. на амфетамин и опиати не
е спорен по делото.
Оспорващият представя по делото
цитираното в жалбата му споразумение по НОХД № 997/2021 г. по описа на РС
Пловдив, с което безспорно е доказано, че за посоченото в ПАМ деяние на същия е
било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 10 (месеца) месеца, но
това обстоятелство от една страна подкрепя направените в ЗППАМ фактически
установявания, а от друга – не нарушава забраната за двойно наказване. Тъй като
наложената с обжалваната ЗППАМ принудителна административна мярка е временна по
характер, и се налага "до решаване на въпроса за отговорността", то и
принципът non bis in idem в случая е спазен.
Всичко изложено води съдебният
състав до извода, че оспорената заповед е материално законосъобразна, защото
установените от органа факти обосновават приложението на чл. 171, т. 1 б.
"б" ЗДвП. При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е
неоснователна.
От ответника по делото не е
заявена претенция за присъждане на разноски, предвид на което и такива не
следва да бъдат присъждани.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Д.Д., ЕГН **********,
против заповед № 21-1030-000172 от 21.01.2021г., издадена от началник
група към ОД на МВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :