Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.10.2018 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на втори октомври две хиляди и осемнадесета година.
В публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ
Секретар: ЦВЕТЕЛИНА
ДОКОВСКА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,
а.н.дело № 2356 по описа за 2018 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1228-002664
от 03.07.2018 година на Началник сектор ПП към ОД на МВР град Стара Загора
/упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на МВР/, с което на Т.Б.К.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение по чл.119, ал.1, във връзка с чл.179, ал.2, във
връзка с чл.179, ал.1, т.5, предложение четвърто от Закона за движение по
пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара
Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 18-1228-002664 от 03.07.2018 година на Началник сектор ПП към
ОД на МВР град Стара Загора /упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018
година на МВР/, с което на Т.Б.К., ЕГН ********** е наложено административно
наказание – „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл.119, ал.1,
във връзка с чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1, т.5, предложение четвърто
от Закона за движение по пътищата.
В
жалбата и в хода на съдебните прения, лично и чрез процесуалния представител се
излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление и се моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.
Въззиваемият,
чрез процесуалния си представител вземат становище, че така подадената жалба е
неоснователна и обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно
следва да бъде потвърдено.
Старозагорският
районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за
установено следното:
Жалбата
е подадена от лице имащо право на това и разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
На
Т.Б.К. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № Д592359 от
29.05.2018 година, за това, че на посочената дата, около 17.20 часа в град
Стара Загора по булевард „Цар Симеон Велики”, в посока изток на кръстовището с
улица „Армейска”, управлява лек автомобил „Ауди” с регистрационен № СТ 5551 АТ,
като не пропуска и блъска преминаващия по пешеходната пътека в посока север-юг,
пешеходец Асен Илиев Асенов, ЕГН ********** и реализира пътнотранспортно
произшествие. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.119, ал.1 от Закона
за движението по пътищата. При съставяне на акта жалбоподателката се е
възползвал от правото си на възражение, и е подала такова по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По отношение на писменото възражение срещу акта няма конкретно
произнасяне, а само уведомително писмо до К. /лист 26 от делото/ с което се
уведомява последната, че възражението не е прието от АНО и че ще бъде издадено
наказателно постановление.
Въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано, и е квалифицирано
така, както е в акта. На жалбоподателката, на основание чл.179, ал.2, във
връзка с чл.179, ал.1, т.5, предложение четвърто от Закона за движението по
пътищата е наложено административно наказание – „глоба” в предвидения там размер
от 200 лева.
При
съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните
съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.119, ал.1 от Закона за движението по пътищата, при
приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. При допуснато нарушение в тази
насока и настъпило пътнотранспортно произшествие, безспорно установено, в разпоредбата
на чл.179, ал.2, във връзка с чл.179, ал.1 т.5, предложение четвърто от Закона
за движението по пътищата е предвидено съответното административно наказание – „глоба”
в конкретен размер от 200 лева. Именно по тези текстове от закона е формулирано
и административното обвинение в настоящия случай – отнето предимство на
преминаващ по пешеходната пътека пешеходец с настъпило пътнотранспортно
произшествие. Посочено е че жалбоподателката, като водач на лек автомобил при
преминаването си през пешеходна пътека в населено място не е пропуснала и е
блъснала вече преминаващия по нея пешеходец. За да е безспорно установено
административното нарушение, следва доказателствата по делото да налагат
категоричния извод, че пешеходеца вече е преминавал по пешеходната пътека,
преди лекия автомобил да е стъпил на нея и вследствие на това пешеходеца да е
бил блъснат – настъпване на пътнотранспортно произшествие. Съдът обаче намира,
че доказателствата по делото не подкрепят напълно така формулираното обвинение,
което води до неговата съмненост а и оттам и до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Съдът
приема, че в разглеждания случай от събраните по делото доказателства не се
установява по един несъмнен начин, че жалбоподателката действително е отнела
предимството на преминаващ пешеходец, предоставено му по закон, с което да е
допуснала при това виновно пътнотранспортно произшествие. Въз основа на
свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта се установява,
че лекия автомобил вече е бил върху пешеходната пътека, когато пешеходеца е
започнал пресичането на уличното платно по пешеходната пътека и нещо повече
пешеходеца е тичал преди навлизането в пешеходната пътека и по време на
движение си по нея. В подкрепа на това е и местото на настъпване на удара – в
страни на лекия автомобил, в неговия калник, а не в предната част на лекия
автомобил. Това налага извода, че вече лекия автомобил е бил върху пешеходната
пътека, когато пешеходеца тичайки е предприел внезапно пресичане на уличното
платно по пешеходната пътека, което изключва виновно поведение от страна на
водача на лекия автомобил. За него по закон съществува задължението да пропусне
стъпилите или преминаващите по пешеходната пътека пешеходци, но само когато те
се намират там преди лекия автомобил вече да преминава през пешеходната пътека,
което не се установи безспорно по настоящото дело. В тази насока следва да се
има предвид, че освен за водачите на леки автомобил, закона вменява задължения
и пешеходците. Съгласно нормата на чл.113, ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата, при пресичане на платното за движение пешеходците да длъжни да
преминават на пешеходните пътеки при спазване на следните правила – преди да
навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни
превозни средства. В разглеждания случай в хода на делото се събраха
доказателства, че пешеходеца е навлезнал в платното за движение тичайки, което
налага извода че не е изпълнил задължените си по тази правна норма. Съща така
по смисъла на чл.114, т.1 от Закона за движението по пътищата на пешеходците е
забранено да навлизат внезапно на платното за движение. С оглед данните, че
пешеходеца е тичал, то може да се приеме, че същия внезапно е навлезнал на
платното за движение. Всички това изложено до тук, води до една съмненост на
така формулираното административно обвинение. След като е имало данни и за
поведението на пешеходеца преди настъпването на пътнотранспортното
произшествие, АНО е следвало да събере доказателства и за това и да извърши
разследване на спорните обстоятелства и едва това да пристъпи към реализиране
на административно наказателна отговорност. С това съдът намира, че административно-наказващия
орган не се е съобразил и с разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е разгледал
постъпилото против акта за установяване на административното нарушение,
възражение /лист 13 от делото/ и наведените в него доводи против
административното обвинение. Тази правна норма задължава АНО, да преценява
възраженията против административното обвинение, а в настоящия случай е било
налице такова и да извърши разследване на спорните обстоятелства в тази насока,
преди да пристъпи към издаване на обжалваното наказателно постановление.
Несторвайки това АНО е нарушил равноправието в административно-наказателния
процес и правото на защита на жалбоподателката приемайки за виновно поведението
й без да вземе предвид, направеното от нея възражение. Ето защо съдът приема,
че само и на това основание обжалваното наказателно постановление, се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. За съда,
административното нарушение не е безспорно установено. Не може да се приеме и,
че водачката е нарушила правилата за поведение заложени в цитираните норми на
Закона за движението по пътищата. Същата излага твърдения, че е намалила
скоростта, преди пешеходната пътека и след като не е видяла приближаващи
пешеходци е предприела продължаване на хода си, и когато вече е била върху
пешеходната пътека, пешеходеца е започнал преминаване, при това тичайки и се е ударил
встрани на автомобила. Това навежда и извода, че не автомобила е блъснал
пешеходеца, както е посочено в административното обвинение, а пешеходеца
тичайки, което в разрез със законовите изисквания се е блъснал встрани на лекия
автомобил – в неговия десен калник. Изтъкнатите доводи от страна на
процесуалния представител на АНО, че това е станало от страната на водача на
лекия автомобил и видимостта е била добра, за което е следвало да реагира и да
предпази пешеходеца, не може да се вмени като вина на водача, още повече, че жалбоподателката
е заявила, във възражението си, че удара е станал при спрян автомобил, тоест тя
след като е забелязала тичащия пешеходец е преустановила движението на
автомобила, но въпреки това тичайки, пешеходеца се е блъснал в лекия автомобил.
За всички тези спорни обстоятелства наведени от страните участници в
настъпилото пътнотранспортно произшествие, АНО е следвало да събере
доказателства преди да пристъпи към реализиране на
административно-наказателната отговорност.
Обобщено
казано, изложеното до тук не може да наложи категоричен извод за съда, че
административното обвинение е доказано по един несъмнен и безспорен начин, а и
оттам и вината за настъпилото пътнотранспортно произшествие, което води до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
С оглед на това съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно следва
да бъде отменено.
Воден
от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: