Решение по адм. дело №237/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производство по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.186, ал.4 от Закон за данъка върху добавената стойност/ЗДДС/.

Образувано е по жалба вх. № 1286/21.03.2024г. в АСВТ, подадена от името на търговеца ЕТ „ВАЛДЕМАР-2000 – В. А.“ [населено място] с [ЕИК].

Оспорва се Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11737/02.02.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – [населено място]. Разпоредената ПАМ е запечатване на търговски обект на жалбоподателя, в [населено място], за срок от 10 дни и забрана на достъпа до него.

Жалбоподателят счита, че Заповедта е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел. Оспорва констатираните факти и обстоятелства при извършената от служители на ГД "Финансов контрол" проверка и съответно установеното като допуснато нарушение, като сочи, че в случая от страна на проверяващите органи не е отчетено, че при извършване на продажбата продавач-консултанта е бил със защитни ръкавици, като предвид опасността от нараняване при използване на ФУ с тях е било необходимо свалянето им, което обаче отнема известно време. Изтъква и, че случая продажбата не е била завършена, тъй като стойността на покупката не е била прибрана в обособената каса към фискалното устройство, а е била на търговски плот. Относно констатираната при проверката касова разлика сочи, че законодателят не е конкретизирал времеви период, в който следва да се отрази същата, както и че в случая се касае за отрицателна такава вследствие на търговско разплащане, което не води до определяне на допълнителни задължения към бюджета. Твърди, че в заповедта липсват и мотиви относно продължителността на срока на приложената ПАМ, тъй като изложените такива са общи, бланкетни и лишени от конкретност и от същите не става ясно как конкретното нарушение допринася за налагане на ПАМ именно за срок от 10 дни. Счита, че обжалваният административен акт се явява постановен и при несъобразяване с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, като определеният срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези, произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на ПАМ. По изложените съображения моли съда да отмени оспорената заповед.

В о.с.з. търговецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В депозирана по делото писмена защита поддържа жалбата по изложените в същата съображения, като навежда твърдения и за това, че за посочените в заповедта за прилагане на ПАМ нарушения е санкциониран и с два броя наказателни постановления, което намира за недопустимо предвид практиката на СЕС, отразена в Решението по дело С-97/21. Моли Заповедта да бъде отменена. Не претендира разноски.

Ответникът по оспорването - началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП не се явява. В о.с.з. се представлява от упълномощения юрисконсулт, който пледира жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Счита нарушението за доказано по безспорен начин, още повече предвид потвърденото от съда НП. Сочи, че търговецът не е изпълнил задължението си да издаде фискална касова бележка, като това нарушение се характеризира с висока степен на обществена опасност и нарушава интересите на фиска. Настоява, че в Заповедта са изложени конкретни мотиви относно срока на мярката, като е съобразено както, че нарушението е за първи път, така и факти и обстоятелства като местоположение на обекта, тежест на нарушение, вида на упражняваната дейност. Счита, че така определеният срок постига целите на закона, а именно да предотврати за в бъдеще извършване на нарушения от същия вид от страна на търговеца и да го мотивира да спазва установения правов ред, като дори, ако се наложи, да промени самата организация на работа в търговския обект, така че извършените в обекта продажби да бъдат своевременно отчитани. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Видно от разписката към самата Заповед, същата е връчена на 01.03.2024г., а жалбата е депозирана пред ТД на НАП на 15.03.2024г. Оспорващият е адресат на разпоредените правни последици, които засягат неблагоприятно правната му сфера. ЗНПАМ е подлежащ на съдебен контрол административен акт. Делото е подсъдно на АСВТ по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по седалището на оспорващия търговец, адресат на Заповедта, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Предвид изложеното, съдът прие жалбата за допустима.

Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

Делото е основано изключително на писмени доказателства. Представените с административната преписка не са оспорени от страните.

Доказателствената тежест е указана върху административния орган, който следва да установи пред съда съществуването на фактическите основания, посочени в Заповедта и изпълнението на законовите изисквания при издаването. В това число териториалната компетентност на органа, издал оспорената Заповед, както и спазване на принципа на съразмерност. В тази връзка ответникът представи з.к. от административната преписка, ведно с доказателства за правомощията на АО, издал Заповедта. От ПП на ответника бяха представени и приети писмени доказателства/вж. л.15 и сл./, които сочат, че за нарушението е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и НП. Аналогични доказателства бяха представени и от жалбоподателя като приложения към представената по делото писмена защита. От ПП на ответника бяха представени и доказателства, че въпросното НП е предмет на обжалване по АНД №70/2024г. по описа на РС – Свищов. В тази връзка и предвид нарочно искане на ПП на ответника, с протоколно Определение № 1701/16.05.2024г., на основание чл.229, ал.4, т.4 от ГПК производството по настоящото дело беше спряно до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по АНД №70/2024г. по описа на РС – Свищов. След отпадане на пречките за движение на производството по оспорване на ПАМ – наличие на влязъл в сила акт на касационната инстанция по обуславящото производство, а именно Решение №2508/25.07.2025г. по касационно АНД №391/2025г. по описа на АСВТ, с Определение №2580/30.07.2025г. производството по настоящото дело бе възобновено.

Съдът взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съобрази доводите на страните и констатациите в оспорения акт. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателствени средства, съдът намери за установено следното по фактите:

Предмет на оспорване е ЗНПАМ № 11737/02.02.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция „ОП“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски обект – щанд за риба, стопанисван от търговеца, находящ се в [населено място], обл. Велико Търново, Базар „Велишана“ и забрана на достъпа до него за срок от 10 дни, като запечатването да се извърши в 14-дневен срок след влизането й в сила.

Заповедта е издадена след извършена на 05.12.2023г. проверка от органите по приходите, резултатите от която са обективирани в Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА-0108874/05.12.2023 г.

Установено е, че обектът представлява щанд за риба, на който се предлага за продажба: толстолоб / изчистен/ на цена 4,00 лв./кг и 5,00 лв./кг живо тегло, шаран на цена 8,50 лв./кг, смадок на цена 12,00 лв./кг, бял амур на цена 8,50 лв./кг и рибни консерви, като същият е нает и работи от вторник до петък от 09:00 часа до 16:00 часа, събота и неделя от 09:00 часа до 13:00 часа. В обекта са заети две лица, а продажбите се отчитат с 1 брой монтирано и въведено в експлоатация ФУ „EL TRADE A3 KL” с индивидуален номер на ФУ [рег. номер], фискална памет с индивидуален номер 44298991, регистрирано в НАП с рег. №4290422/28.06.2019г. ОП извършват контролна покупка на риба толстолоб с количество 0,540 кг на стойност 5,40 лв. Сумата е заплатена на К. П. – продавач – консултант, която приема плащането от ИП Н. Т., но не издава фискална касова бележка от наличното и работещо фискално устройство, нито бележка от кочан с ръчни касови бележки. След отпечатан от ФУ отчет е видно, че контролната покупка не е отразена на КЛЕНа. След легитимацията на ОП е извършен опис на паричните средства на касата при което е установена отрицателна касова разлика в размер на 126,39 лв.

При тази фактическа обстановка началникът на отдел "Оперативни дейности" – В. Търново издал процесната Заповед за налагане на принудителна административна мярка с посоченото по-горе съдържание, на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Съдържанието й е „запечатване на обекта“ и „забрана на достъпа“ до него за срок от 10 дни. Неиздаването на касова бележка от ФУ е нарушение на установения ред за документиране на извършената продажба, поради което на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС съответният орган по приходите е приложил и процесната ПАМ. Заповедта е връчена на представляващия търговеца и е оспорена пред настоящия съд.

Горните фактически констатации са отразени в ПИП, който е официален удостоверителен документ. Същият има обвързващата материална доказателствена сила пред съда, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, който гласи, че протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. ПИП не е оспорен от търговеца.

Въз основа на така установените факти настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Съдът е сезиран с правен спор, който се води между търговец, опериращ на територията на Република България, и държавен орган на същата. Търси се защита срещу правните последици на принудителна административна мярка, наложена от административен орган, действащ в системата на НАП.

Според конкретното предметно съдържание на спора, приложим процесуален закон при издаване и обжалване на акта е АПК, а материален такъв специалните разпоредби на чл.186 до 188 вклч. от ЗДДС. Субсидиарно приложима е Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/за кратко Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ/.

След извършване на служебна проверка, на основание чл.168 и чл.169 от АПК, съдът установи, че обжалваната Заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, поради което е валиден административен акт. Представената от ответника Заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП/вж. л. 26/ сочи, че началниците на отдели в дирекция „ОД“ на ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са оправомощени да налагат ПАМ по чл.186 от ЗДДС, в качеството на орган по приходите/съгласно чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП/, каквото е изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС. В случая е представено доказателство, че авторът на Заповедта е назначен за началник отдел ОД – В. Търново като проверката е извършена на територията на [населено място].

Заповедта за налагане на ПАМ е ИАА, който съгласно чл.59, ал.2 от АПК следва да е мотивиран. В обстоятелствената част на Заповедта е посочено изрично, че за контролната покупка на стойност 5,40лв. не е била издадена фискална касова бележка от налично в обекта ФУ или ръчна касова бележка. Това са фактическите основания на оспорената Заповед. За установеното нарушение е издаден и АУАН, а впоследствие и НП.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган. Същата съдържа подробно описание на фактическите и правни основания за издаване на акта, включително и съдържанието на Протокола за извършена проверка. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него.

При издаването на оспорената Заповед съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели като резултат до неизяснена фактическа обстановка, липса на мотиви на акта и/или до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Не се констатират и допуснати нарушения при извършване на проверката в обекта на жалбоподателя по отношение на компетентността на проверяващите органи по приходите. Правомощията на длъжностните лица - инспектори в отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП са разписани в разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ДОПК. В чл. 12, ал. 1, т. 1 от ДОПК е посочено, че органите по приходите при спазване на разпоредбите на този кодекс извършват проверки и ревизии. Гореизложеното обосновава материалната компетентност на лицата, извършили проверката. Относно териториалната им компетентност приложение намира разпоредбата на ал. 6 на чл. 12 от ДОПК, че правомощията им се осъществяват на територията на цялата страна независимо от компетентността по чл. 8 от ДОПК. Законодателят е предвидил такава правна уредба, за да постигне целта за която е създадена дирекция "Фискален контрол", а именно мобилност, ефективност и бързина, с оглед спазването на данъчното законодателство.

По отношение на съответствието на ПАМ с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът прие следното:

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Законът определя момента, в който следва да се издаде бележка различно – в зависимост от вида на търговията – директна или разносна. В общия случай, на директната търговия, какъвто е и процесният, ФКБ се издава при извършване на плащането. След като в случая не се спори, че е извършена продажба на стока, за която е получено плащане, като платената сума е приета от К. Ц. П. – продавач-консултантът на щанда за риба и служител при жалбоподателя (факт, който не се оспорва), то с приемането на платената сума, е било дължимо издаването на касова бележка. Обстоятелството, че служителят не е издал своевременно касов бон за осъществената продажба на 0,540 кг толстолоб поради наличие на защитни ръкавици, възпрепятстващи боравенето с ФУ, в какъвто смисъл са наведените в жалбата възражения, е неотносимо за налагане на процесната ПАМ. Отговорност на проверявания субект е било да създаде нужната организация за работа с касовия апарат от служителите си като при всяка продажба да се издава касов бон, съответно да им разясни, че в противен случай следват неблагоприятни последици за търговеца, стопанисващ обекта, така и непосредствено за служителите, които същи неминуемо търпят неблагоприятни последици от своето поведение. След като липсва касова бележка при извършване на плащането е извършено нарушение на реда и начина на документиране на продажбата и е изпълнено материалноправното условие на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС за прилагане на процесната ПАМ – неиздаване съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон.

Независимо от горното, настоящият състав намира, че срокът на наложената ПАМ е необоснован, доколкото макар и в съдържанието на Заповедта да са отразени мотиви относно срока на запечатване, то същите не са конкретни. В случая изложените в ЗНПАМ мотиви относно продължителността на срока на ПАМ касаят най-общо: тежестта на извършеното нарушение, а именно неотчетената контролна продажба и последиците от същата; вида и местоположението на обекта; потенциалните възможности за реализиране на обороти и печалби в обекта. Така формулираните от административния орган съображения във връзка със срока на наложената ПАМ не съставляват същински мотиви, които да обосноват необходимостта от определянето му. Те не съдържат необходимата конкретика в достатъчна степен. От изложеното в Заповедта не се установява на основание кои реални и конкретни обстоятелства органът е взел решението за определяне на срок от 10 дни за действие на ПАМ. Не е отчетено естеството на извършеното нарушение, цялостното поведение на търговеца, липсата на данни за предходни нарушения от същия характер; преценка на обороти от предходни дни или периоди. В конкретния случай липсва какъвто и да е било анализ на дейността на търговеца, приходи и разходи, декларирани обороти, наети лица и едва след това да се определи степента на законова принуда под формата на продължителност на запечатването на обекта. Всички тези данни са на разположение на органа, тъй като се съдържат в регистрите му. Недопустимо е административен акт и то за налагане на принудителна административна мярка да се мотивира с предположение за осъществяване на значителна по обем търговска дейност, както е в настоящия случай.

Наред с това, Заповедта е издадена при липса на мотиви за съответствието й с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК. Заповедта е издадена без да се извърши преценка за наличието на баланс между лични и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който при това следва да се определи по-скоро като бланкетно и общо формулиран. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като с установения необосновано висок размер на срока от 10 дни на продължителността й, се засягат права и законни интереси на търговеца в по-голяма степен от най-необходимото за целта, която тя преследва. Предвид спецификите на конкретния случай – характера на дейността, неустановени предходни нарушения, налично в обекта ФУ, липса на данни за неизплатени публични задължения, съдът намира за необходимо да посочи, че за постигане на посочената в заповедта цел – превенция срещу допускане на същото нарушение, промяна в организацията на дейността в обекта и правилното й отчитане, респ, определяният в оспорения акт срок на действие на ПАМ се явява необосновано дълъг. Освен това прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска.

На последно място, но не и по значение, според постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните данъчни органи в областта на ДДС /каквато е процесната/, представляват прилагане на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона". Така принципът ne bis in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този член, за същото деяние и срещу същото лице (вж. решение по дело С-117/20, т.24).

В случая не е спорно между страните, а и от представеното по делото, както от жалбоподателя, така и от ответника, Наказателно постановление № 753582-[рег. номер]/02.02.2024г. е видно, че за същото деяние е ангажирана административнонаказателната отговорност на едноличния търговец, като му е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева. П. Н. постановление е обжалвано от санкционирания търговец, като с влязло в сила Решение №2508/25.07.2025г., постановено по КАНД №391/2025г. по описа на Административен съд – Велико Търново е потвърдено като законосъобразно.Така, въз основа на един и същи факт, са наложени две мерки в отделни самостоятелни производства по ЗАНН (вж. чл. 193, ал. 1 от ЗДДС) и по АПК (вж. чл. 186, ал. 3 от ЗДДС). Макар, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията на правната норма, то като краен резултат се е достигнало до кумулиране на двете мерки, които са с наказателноправен характер по см. на ПЕС.

В Решението от 4 май 2023 г. по дело С-97/21, Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координация на производствата, позволяваща да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не дава възможност да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Именно такова автоматично кумулиране на посочените мерки в тежест на ЕТ „ВАЛДЕМАР-2000 – В. А.“ е допуснато в случая, което е допълнително основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна – така напр. Решение № 5983 от 04.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2025 г., I о.., Решение № 1802 от 24.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5873/2024 г., I о., Решение № 6472 от 28.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1416/2024 г., I о., Решение № 58 от 5.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6595/2023 г., VIII о., Решение № 12957 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7212/2023 г., I о. Решение № 9613 от 12.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2606/2023 г., I о., Решение № 9292 от 4.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10830/2022 г., I о., Решение № 9019 от 28.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2607/2023 г., I о., Решение № 6669 от 21.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 680/2023 г., I о., Решение № 5396 от 22.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 259/2023 г., I о., и др.

При този изход на спора и предвид липсата на искане от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски, такива не се следват.

Воден от горните мотиви, на основание чл. 172, ал.2, предлож. 2-ро от АПК и чл.186, ал.4 от ЗДДС, VII-ми състав на АСВТ

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на търговеца ЕТ „ВАЛДЕМАР-2000 – В. А.“ [населено място] с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх. В, ет.1, ап.1, Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 11737/02.02.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“, ЦУ на НАП – [населено място], с която е наредено запечатване на търговски обект, стопанисван от търговеца, находящ се в [населено място], обл. Велико Търново, Базар „Велишана“ и забрана на достъпа до него за 10 дни.

Решението подлежи на обжалване, пред Върховен административен съд на Република България, с касационна жалба, която се подава чрез АСВТ, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.