№ 19715
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110130586 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът „**********“ ЕАД е предявил срещу ответниците Т. М. Т. и Л. Т. Т. искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
всеки от ответниците да заплати на сумата от по 258,13 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
*************, аб. № ********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от по 56,77 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.05.2023 г., сумата от по
16,69 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
за период от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 05.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата
от по 4,27 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за период от 15.06.2020 г. до 23.05.2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане, защото ответниците имат качеството на потребители на ТЕ, тъй като са
собственици на топлоснабден имот, който са придобили по наследство от С. Н. К..
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата
цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
1
заплаща дължимата цена съответно в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията, като изпада в забава след изтичане на срока за плащане на сметките.
Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата „дялово разпределение“, за
стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответниците са в
забава. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такива са постъпили от
ответниците чрез адв. М. Л. (с пълномощно на л. 127 и 129), в които оспорват предявените
искове по основание и размер. Оспорват цитираните от ищеца общи условия да са
публикувани най-малко в един централен и един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, поради което същите не са породили действие по отношение техния
наследодател, а оттам и по отношение на ответниците. Твърдят, че приложените съобщения
към фактури и извлечение от сметки представляват частни свидетелстващи документи,
поради което не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Оспорват
основателността на претенцията за дялово разпределение. Оспорват размера на потребената
топлинна енергия за процесния период. Възразяват за изтекла погасителна давност.
Правят искане претенцията да бъде отхвърлена. Не претендират разноски. Не представят
списък по чл. 80 от ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца „********“ ЕООД не взема становище.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест
на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответниците по иска
са потребители на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се
намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка,
че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е
извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената
топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава
и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на
потребители на ТЕ на ответниците, е да установи факта на приемане на наследството от
ответниците направо или по опис, като и че приложимите ОУ са публикувани по твърдения
ред, за което е указано, че страната не сочи доказателства.
С оглед възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже
основанията за спиране и прекъсване на давността, ако твърди, че такива са налице.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС, освен посочените в чл. 153,
ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на
договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на
доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато
между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят
е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
С оглед изложената правна рамка в конкретния случай не се установява по начин,
покриващ стандарта на чл. 154 от ГПК – без съмнение, че ответниците, твърдения им
наследодател ********* ********, починала на 26.09.2020 г., и съответно нейният
наследодател С. Н. К., починал на 17.08.2012 г., са били собственици на топлоснабдения
имот, представляващ апартамент № 12, в гр. ********, с абонатен номер ********, както и
не се установява някой от ответниците да е подал заявление-декларация за откриване на
партида за имота, с което да е сключил договор с доставчика на топлинна енергия по реда на
чл. 153 ЗЕ.
Действително от представените и приети по делото писмени доказателства –
Протокол от ОС на сграда в режим на ЕС се установява, че за апартамент № 4 на адреса с №
173, като собственик е вписано лице с име С. Н. К., но това не доказва по никакъв начин
обстоятелството, че същият е имал качеството на потребител на топлинна енергия,
доставяна в описания имот. Това не се установява и от събраните по делото писмени
доказателства, постъпили въз основа на издадените от съда съдебни удостоверения за имот в
гр. ********, тъй като по делото не са представени документи за собственост. От друга
страна, копието от декларацията по чл. 14 от ЗМДТ вх. № от 26.01.1998 г. от С. Н. К.,
починал на 18.08.2012 г., макар да има характер на признание на неизгоден за страната факт
пред официален орган – данъчната администрация, респективно да е индиция за
съществуване на правото на собственост върху процесния апартамент в партимониума на
наследодателя на наследодателя на ответниците, преценено с оглед разпоредбата на чл. 175
3
от ГПК, не е годно при условията на пълно и главно доказване – без съмнение да установи
процесния спорен между страните факт. По делото не са представени доказателства, от
които да се установи факта на приемане на наследството на С. Н. К., изрично по реда на чл.
49, ал. 1 ЗН или мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН от неговия наследник
********* ********, респективно приемането на нейното наследство от ответниците Т. М.
Т. и Л. Т. Т., поради което не се установява посочените като наследници по закон лица да
отговарят за спорните вземания.
С оглед изложеното, доколкото не се установи съществуване на облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г. с ответниците, предявените искове са неоснователни и като такива следва
да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски имат
ответниците, но същите не са заявили претенция за присъждане на такива.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**********“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление в гр. *********, срещу Т. М. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. *********,
искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 258,13 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
*************, аб. № ********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 56,77 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.05.2023 г., сумата от 16,69
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 05.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,27
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 15.06.2020 г. до 23.05.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „**********“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление в гр. *********, срещу Л. Т. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. *********,
искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 258,13 лева, представляваща главница за
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
*************, аб. № ********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.06.2023 г. до
4
изплащане на вземането, сумата от 56,77 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 23.05.2023 г., сумата от 16,69
лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
период от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 05.06.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 4,27
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период
от 15.06.2020 г. до 23.05.2023 г.
Решението е постановено при участието на „********“ ЕООД, ЕИК *******, като
трето лице помагач на страната на „**********” ЕАД, ЕИК *******.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5