№ 10778
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110128575 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове от „Топлофикация София"ЕАД срещу
наследници на В. И. Ю., ЕГН: ********** с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 33Д вр. чл. 149 3Е и чл. 86 33Д.
С уточнителна молба от 11.06.2024 г. ищецът сочи, че предвид
установената смърт на В. И. Ю., насочва претенциите си към наследника му
по закон И. В. Ю., ЕГН: **********, като претендира заплащането на сумата
от 1 894,97 лв., представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г.
30.04.2023 г. ,ведно със законната лихва от 17.05.2024 г. до окончателното й
заплащане ,сумата от 262,44лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г.
до 03.04.2024 г., сумата от 48,11лв., представляваща стойността на услугата
дялово разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 17.05.2024 г. до окончателното й заплащане, както и сумата
от 10 лв. - мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. до 03.04.2024 г.
В исковата молба ищецьт тврди, че ответникьт бил клиент на топлинна
енергия за битови нужди, като собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда - стажна собственост, присъединен към абонатна станция.
Сочи, че е доставил топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката за периода м.05.2021 г. - м.04.2023 г., както и
услугата дялово разпределение м.05.2021 г. -м.04.2023 г., за топлоснабден
имот, с адрес в гр.София, обл. София, общ. Младост, ж.к. "Младост" 1, бл.
28А, вх. Б, ет. 5, ап. 89, абонатен № 102302. Творди, че не е заплатена
дължимата цена за доставена топлинна енергия ,както и дължима цена на
услуга за дялово разпределение за посочените периоди,ведно с обезщетение за
забава. Претендират се и съдебни разноски и юрисконсултско
вызнаграждение.
1
В срокьт по чл. 131 от ГПК ответникьт И. В. Ю., ЕГН: **********, чрез
особен представител- адв. Б. е депозирал писмен отговор, в който оспорва
претенциите по основание. Оспорва да са налице доказателства, че В. И. Ю. е
бил собственик на топлоснабдения имот. Оспорва и ответникът да е бил
собственик или ползвател по смисъла на чл. 153 от 3Е през процесния период,
както и че е потребител на топлинна енергия по посочения абонатен номер по
силата на облигационно отношение с ищеца. Навежда оспорване досежно
представените от ищеца ОУ, за които счита, че не са налице доказателства, че
са влезли в сила, предвид че оспорва да са публикувани в един централен и
един местен ежедневник, съгласно изискванията на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По
изложените съображения, отправя молба до съда да отхвърли предявените от
ищеца искови претенции.
С определение 08.04.2025 г., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, в
производството като трето лице – помагач на страната на ищеца е
конституирано "Техем Сървисис"ЕООД, който в становище счита исковете за
основателни и доказани. Представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Установява се по делото въз основа на данъчна декларация по чл. 14 от
ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти /л. 116 - 122 по делото/ и
от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение
срещу отчужден имот за мероприятия по Закона за териториалното и селищно
устройство, че ответникът И. В. Ю., ЕГН: ********** в качеството си на
наследник на В. И. Ю. за процесния период е собственик на процесния
топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ се в гр. София, общ.
Младост, ж.к. "Младост" 1, бл. 28А, вх. Б, ет. 5, ап. 89, с абонатен № 102302.
Ето защо следва да се приеме, че за процесния периода от 01.05.2021 г. до
31.04.2023 г. ответникът И. Ю. е потребител на топлинна енергия, т. е. битов
клиент и между страните е възникнало облигационно отношение по продажба
на топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, тъй
като е собственик на недвижим имот, жилище в сграда – етажна собственост,
което е топлоснабдено.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
чл. 153 от ЗЕ, между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от
потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за открИ.е на партида
не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези
отношения се презумират от закона.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от
ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния
2
период това са Общи условия от 2016 год., публикувани на 11.07.2016 год., в
сила от от 10.08.2016 год. /, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, т. е. договора за продажба се счита за
сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответника да е
направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите
го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия
режим за сключване на сделки при общи условия – / чл. 16 от ЗЗД/. Правното
действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало
между търговец е физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните
правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2. Този договор не е търговска
сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във
всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се
уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му
количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно
определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини:
1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и
една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация – чл. 30, ал. 1 от
ОУ. Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на
покупната цена, потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася – чл. 32, ал. 1 ОУ от 2014 год. и в 45-дневен период, след
изтичане на периода, за който се отнасят – чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016 год.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави
необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в
съответната етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/, Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от
03. 08-2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая етажните собственици на сградата, в която се намира
процесния топлоснабден имот, след взето решение на проведено общо
събрание, с Договор от 15.04.2002 г. са възложили извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
3
разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-
помагач "Техем Сървисис"ЕООД за срок от две години. Следователно е
налице действително възникнало и по което е налице изпълнение на насрещни
престации правоотношение между етажните съсобственици и третото лице
помагач.
По делото не е представен последващ договор между етажните
съсобственици и третото лице помагач и за останалата част от процесния
период, нито за периода след 2004 г. като съгласно действащите и към
настоящия момент нормативни актове - ЗЕ и Наредбите за топлоснабдяване,
не е предвидено автоматично продължаване действието на договора за дялово
разпределение между етажните съсобственици и съответното регистрирано
към настоящия момент по чл. 139 а от ЗЕ лице. В този случай обаче както по
ЗЕ (отм.); и Наредба № 2 за топлоснабдяването /отм/, така и в сега действащия
ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването е предвиден ред
за отчитане на доставената и потребена от етажните съсобственици топлинна
енергия, защото поради тяхното поведение в разрез със задължението им да
сключат такъв договор след като срока на действие на предходния е изтекъл и
съответно същия е прекратил действието си, не може да се счете, че същите
нямат задължението да заплащат потребената енергия, т. е. в този случай
доставчикът на топлинна енергия е длъжно да отчита само потребените
количества топлоенергия по реда предвиден в чл. 61, ал. 3 от Наредба № 16-
334/07 г. или във всички случаи е предвиден механизъм на изчисляване на
потребената топлинна.
От изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово
разпределение от топлофикационното предприятие не се стига до предявяване
на чужди права, претенция се явява допустима. Съобразно разпоредбите на чл.
22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от ОУ на договорите между "Топлофикация
София" ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на
ТЕ между потребителите в сграда – етажна собственост се заплаща от
потребителите на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената
за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
От представените по делото справки за дялово разпределение,
подписани от клиенти, за периода от 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и за периода
от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. и протокол за неосигурен достъп за период от
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. и за периода от 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. се
установява, че с оглед въведената система за дялово разпределение третото
лице помагач е извършвало разпределението на ТЕ в блока след отчет на
уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в
имотите на абонатите.
В периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., когато не е бил осигурен достъп
до имота като са били попълвани документите за главен отчет.
От страна на ответника не са оспорени документите за отчет и
протоколите за неосигурен достъп за целия отчетен период от 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г. (два протокола – л. 137 и л. 138 по делото).
4
Съгласно чл. 70, ал. 2 и ал. 4 наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, всички потребители са длъжни да осигурят достъп на
представителите на лицето по чл. 139б ЗЕ; На потребителите, неосигурили
достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия като
отоплителни тела без уреди, а съгласно чл. 144, ал. 5 от Закона за енергетиката
това означава, че топлинната енергия за отопление се изчислява, като
инсталираната мощност на монтираните в тях отоплителни тела се умножи с
максималния специфичен разход на сградата. Ответникът, като потребител,
неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да поиска
допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в тримесечен
срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения за сградата
представител, но не се е възползвал от това свое право.
Относно "сградната инсталация", нейна основна функция не е
отопление, а свързване на отоплителните тела в имотите с абонатната
станция, което следва от чл. 140, ал. 3 от Закона за енергетиката и § 1, т. 3 от
ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год.,
§ 1, т. 3 от ДР към Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от
12.03.2020 год.: сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване
са обща етажна собственост и представляват съвкупността от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии. Абонатът заплаща топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, разпределяна между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект
(изчислена в изравнителните сметки съобразно Наредбата за
топлоснабдяването.
Служебното начисляване на 140 литра потребление за БГВ за един
обитател и за едно денонощие е нормативно установено правило, предвидено
в чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за
топлоснабдяването, действала до 24.03.2020 год., респ. в чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба №Е-РД-04-1 за топлоснабдяването, в сила от 12.03.2020 год., според
което изразходваното количество гореща вода от отделните потребители се
определя по водомерите им за гореща вода, а когато такива липсват или са
повредени или не е осигурен достъп за отчитане - при норма за разход на
гореща вода 140 л на обитател за едно денонощие на потребление. В случая,
както бе посочено по-горе, за отчетния период не е бил осигурен достъп за
отчет на водомер за топла вода като съобразно доказателствата по делото,
разходът за топла вода е бил изчислен на 1 брой потребител. Ответникът, като
потребител, неосигурил достъп, е имал право по чл. 70, ал. 5 от наредбата да
поиска допълнителен отчет и преработване на изравнителната сметка в
тримесечен срок от получаване на изравнителната сметка от упълномощения
за сградата представител, но не се е възползвал от това свое право.
За процесния период "Топлофикация София"ЕАД е издала ОФ от
31.07.2022 г., за реално потребената топлинна енергия за периода 01.05.2021
год. – 30.04.2022 г. на стойност 1 029,54 лв., която да се заплати до 14.09.2022
г.
5
Съгласно представеното по делото извлечение за операции /л. 26 по
делото/ за периода след м. септември 2022 г. до края на процесния период – м.
07. 2023 г. задълженията на ответника за потребена топлинна енергия
възлизат на общо сумата от 887, 62 лева.
По делото не са представени дписмени оказателства за конкретната
стойност на извършената услуга от ФДР, тоест липсват данни за издадени
фактури за услуга дялово разпределение в процесния период.
Не са представени доказателства, че дължимата за периода м.05.2021 г. –
м.04.2023 г. за топлинна енергия в размер на 1894,97 лв. са заплатени, поради
което следва да се приеме, че тези задължения съществуват. Доколкото
претенцията за главница за услугата за дялово разпределение остана
недоказана, същата не следва да бъде уважена.
По претенциите с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
За периода процесния период са приложими ОУ на "Топлофикация
София "ЕАС от 2016 г., публикувани на 11.07.2016 г. и влезли в сила на
10.08.2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4
обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са
заплатени в срок. По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на
топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези
окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за
забава, ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може обаче потребителите на топлинна
енергия да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл.
32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период,
а не от изтичането на периода.
Съдът стигна до извода, че е налице главен дълг за периода 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г. От страна на ищеца е издадена ОФ от 31.07.2022 г., със срок на
плащане до 14.09.2022 г.
Поради това съдът намира, че обезщетението за забава следва да бъде
6
изчислено за периода от 15.09.2022 г. (арг. от чл. 72, ал. 1 ЗЗД) до 17.05.2024 г.,
което върху уважената главница от 2842, 12 лв., изчислено от съда, възлиза в
размер на 392,70 лева, т. е. надхвърля претенцията на ищеца по чл. 86 от ЗЗД,
заявена за сумата от 262,44 лв. Предвид, че съдът не може да се произнесе
свръх петитум, то ответникът дължи именно последната сума.
Доколкото съдът намери претенцията за главница за дялово
разпределение за недоказана, акцесорната претенция по чл. 86 ЗЗД по
отношение на тази главница се явява съответно също неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
По разноските.
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от претенциите на ищеца, но такива искания не са заявени
и съответно съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски в
размер на 486,87 лева – разноски за държавна такса и за особен представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж......................., ап. 89,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........................., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 1894,97 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.04.2023 г., в жилище с
абонатен № 102302, находящо се в гр. София, общ. Младост, ж.к. "Младост" 1, бл.
28А, вх. Б, ет. 5, ап. 89, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба 17.05.2024 г. до окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж......................., ап. 89,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........................., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 262,44 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 17.05.2024 г.
ОСЪЖДА И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж......................., ап. 89,
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ..........................., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 486,87 лева – разноски за държавна такса и особен
представител.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца –
„Техем сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7