М О Т И В И
към Присъда № 216 от 17.11.2011 година
по н.о.х.дело № 1310 на Старозагорския
районен съд
по описа за 2011 година:
Обвинението против подсъдимия С.А.М. – роден на *** ***, с
постоянен адрес гр. Хасково, ул. «Враца» № 63, понастоящем в Затвора гр.
Бургас, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, ЕГН **********, е за това, че на 10.02.2011 г., в град
Стара Загора, от кабинет № 20 в СУ „Тодор Каблешков”,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на
брава на врата, е отнел чужди движими вещи – пари - сумата от 130.00 лв. от
владението на М.Г.Д., ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на опасен
рецидив – престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка чл.195, ал.1, т.3, във
връзка чл.194, ал.1, във връзка чл.29, ал.1, б."а" и „б" от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и правната квалификация. Предлага
наказание под средния размер лишаване от свобода при първоначален „строг” режим.
Счита, че гражданският иск е основателен и доказан и следва да се уважи ведно
със законните последици.
Приет е за съвместно разглеждане
граждански иск на М.Д. срещу подсъдимия М. в размер на 130.00 лева, причинени
имуществени вреди, ведно със законните последици.
Служебният
защитник не оспорва фактическата обстановка изложена в обвинителния акт и
правната квалификация и счита, че наказанието следва да се определи при
условията на чл.58а ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание и
заявява, че се признава за виновен. Делото е разгледано по реда на съкратено
съдебно следствие като подсъдимият прави самопризнания като признава фактите от
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът след като съобрази доводите и становищата на страните ведно със
събраните по делото доказателства, самопризнанията на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК,
приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.А.М. е роден на *** ***, с
постоянен адрес гр. Хасково, ул. «Враца» № 63, понастоящем в Затвора гр.
Бургас, български гражданин, с основно образование, не е женен, не работи.
Свидетелката М.Г.Д. работи като технически
организатор в СУ „Тодор Каблешков” - Стара Загора.
Служебните си задължения Д. изпълнявала в кабинет № 20, находящ
се на третия етаж в основното крило на спортното училище.
На 10.02.2011 г. свидетелката Д. приключила
работа и около 14,45 часа си тръгнала, като при излизане от кабинета си
заключила вратата. На следващия ден, около 07,30 часа, Д. отново отишла на
работа, но при отключване на вратата на работния си кабинет срещнала трудности.
След като отворила вратата, забелязала, че бравата е счупена, като платката,
която се намирала срещу бравата и осигурява заключването липсва. След като Д.
констатирала, че бравата на вратата на кабинета й е разбивана, огледала дали
всичко в него е на мястото си. Проверила дали бланките за дипломите и
свидетелствата за образование са там, където ги е оставила, констатирала, че
при тях няма липси. Тогава отворила шкафчето на едното от бюрата, които били в
кабинета й и установила, че й липсва сумата от 130,00 лева заедно с полиетиленов плик, тип „джоб” за документи, в които били
поставени.
За констатираното Д. незабавно сигнализирала
органите на МВР и поискала да й бъде оказано съдействие.
От пристигналата на място дежурна
оперативно-следствена група при Първо РУ
„Полиция” – гр. Стара Загора, бил извършен оглед на местопроизшествието, при
който полиетиленовият плик, тип „джоб” за документи,
в който пострадалата била поставила парите си - сумата от 130,00 лева, бил
намерен празен в кош за отпадъци, находящ се в
североизточния ъгъл на коридора на третия етаж в основното крило на СУ „Тодор Каблешков”.
При
извършения оглед по повърхността на намерения полиетиленов
плик, тип „джоб” за документи, били намерени и иззети дактилоскопни
следи.
От заключението на назначената по време на
разследването дактилоскопна
експертиза № 34/09.03.2011 г. на БНТЛ при ОД на МВР – гр. Стара Загора се установява, че намерената и
иззета дактилоскопна следа е идентична с левия
показалец на подсъдимия С.А.М., ЕГН **********. Заключението на експертизата не
е оспорено от страните, а съдът го приема като добросъвестно и компетентно
дадено.
В хода на разследването е извършено и
техническо изследване на предаден с протокол за доброволно предаване от
Станимира Здравкова Д. - директор на СУ „Тодор Каблешков”
дигитален цифров носител, съдържащ запис от охранителните камери на учебното
заведение от 10.02.2011 г. Резултатите от извършеното изследване били отразени
в Протокол № 102/10.03.2011 г., от заключението на който се установява, че
цифровият носител съдържа видеоматериал, от който е видно, че за времето от
16:51 часа до 16:59 часа на 10.02.2011 г. лице от мъжки пол /в случая,
подсъдимият М./ влиза през входа на сградата, качва се по етажите, след което
слиза по стълбите и напуска сградата.
По описания начин, на 10.02.2011 г.
подсъдимият М. отишъл в СУ „Тодор Каблешков” – гр.
Стара Загора, качил на третия етаж в основното крило на учебното заведение и
след като разбил /счупил/ бравата на вратата на кабинет № 20, влязъл вътре. В
кабинета отворил шкафчето на едното от бюрата и взел от него полиетиленов плик, тип „джоб” за документи, ведно с
поставените в него пари - сумата от 130,00 лева. След излизането си от кабинета
подсъдимият М. изхвърлил в намиращия се в близост кош за отпадъци полиетиленовият плик, а парите взел със себе си. По
описания начин, с деянието си подсъдимият С.А.М. *** Загора, от кабинет № 20 в
СУ „Тодор Каблешков”, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот – счупване на брава на врата, е отнел чужди движими вещи – пари (сумата
от 130,00 лева) от владението на М.Г.Д., ЕГН **********, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията
на опасен рецидив.
Съгласно разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК в
случаите на чл.372 ал.4 от НПК съдът в мотивите на присъдата приема за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното
производство, които го подкрепят. Признанията на подсъдимия по реда на чл.371
т.2 от НПК в случая се подкрепят от дадените на досъдебното производство
показания на свидетелката Д., които са убедителни и кореспондират с останалия доказателствен материал; протокол за оглед на
местопроизшествие; заключение на съдебно - дактилоскопна
експертиза; заключение на техническа експертиза и фотоалбум; протокол за
доброволно предаване; справка от ГД”ИН” гр.София; справка за съдимост; приетите
като доказателства в хода на съдебното следствие - свидетелство за съдимост, преписи
от съдебни бюлетини, справки за изтърпени наказания. По делото не са налице
доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да
налага отделното им обсъждане.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен начин, че
подсъдимият е осъществил от субективна и обективна страна състава на
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 във връзка чл.195, ал.1, т.3, във връзка
чл.194, ал.1, във връзка чл.29, ал.1, б."а" и „б" от НК, тъй като на 10.02.2011 г., в град Стара Загора,
от кабинет № 20 в СУ „Тодор Каблешков”, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот – счупване на брава
на врата, е отнел чужди движими вещи – пари - сумата от 130.00 лв. от
владението на М.Г.Д., ЕГН **********, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена в условията на опасен
рецидив. В случая подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние отнемане в
двете му части – прекратил е, преустановил досегашната фактическата власт,
упражнявана от свидетелката Д. върху вещите предмет на престъплението и описани
по - горе, като е установил своя трайна власт върху вещите – имал е възможност
да се разпореди с тях като със свои, така както намери за добре. За да достигне
до вещите, предмет на деянието, подсъдимият е използвал взломния
способ – счупил бравата на вратата на кабинета, с което е разрушил прегради
здраво направени за защита на имот. Проникнал в помещението и взел от там
намиращите се вътре вещи посочени по - горе. Подсъдимият е взел вещите – 130.00
лева след което се разпоредил с
отнетото имущество в свой интерес. По
гореописания начин, подсъдимият е преустановил досегашната фактическа власт над
сумата 130.00 лева, предмет на престъплението, упражнявана от свидетеля Д. и е
установил своя, трайна власт върху вещите.
До
приключване на съдебното следствие подсъдимият не е върнал откраднатите вещи -
паричната сума в размер на 130.00 лева.
Подсъдимият е осъждан многократно на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер, като влияние върху квалификацията
на деянието му, предмет на настоящото производство оказват следните осъждания:
С присъда по н.о.х.дело № 77/2005 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
във вр. чл.195, ал.1, т.3, вр.
чл.194, ал.1, във вр. чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК на подсъдимия М. е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 3 /три/
години. На основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1
от НК е допусната кумулация на наложеното наказание с наказанията наложени с
присъди по н.о.х.дело № 425/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Димитровград,
н.о.х.дело № 1075/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора,
н.о.х.дело № 532/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Димитровград, н.о.х.дело
№ 567/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Димитровград, н.о.х.дело №
1436/2002 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора, н.о.х.дело № 1171/2002
г. по описа на Районен съд – гр. Ямбол, н.о.х.дело № 1229/2002 г. по описа на
Районен съд – гр. Стара Загора, н.о.х.дело № 219/2003 г. по описа на Районен
съд – гр. Първомай, н.о.х.дело № 977/2003 г. по описа на Районен съд – гр.
Стара Загора и н.о.х.дело № 1230/2003 г. по описа на Районен съд - гр. Пловдив, като е определено едно общо
наказание в размер на най-тежкото, а именно Лишаване от свобода за срок от 4
/четири/ години. На основание чл.24 от НК така определеното общо най-тежко
наказание било увеличено с 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и е определено
осъденият да изтърпи наказание Лишаване от свобода за срок от 5 /пет/ години и
6 /шест/ месеца. Присъдата е влязла в сила на 07.04.2005 г. Деянията включени в
посочената съвкупност са извършени преди да е налице влязла в сила присъда за
което и да е от тях, поради което съвкупността следва да се отчете като едно
осъждане. Подсъдимият
е освободен от Затвора - гр.Пловдив на 07.12.2006 г. по изтърпяване. Към датата
на извършване на процесното деяние не са изминали пет години от изтърпяване на
общо определеното наказание посочено по – горе в съвкупността.
С Присъда № 143/12.05.2008 г. по н.о.х.дело №
95/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Харманли за извършено престъпление по
чл.196, ал.1, т.2, във вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, във вр. чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, на подсъдимия М. е наложено наказание Лишаване от
свобода за срок от 2 /две/ години. На основание чл.25, ал.1, във вр. чл.23, ал.1 от НК, с влязло в сила на 18.07.2008 г.
определение по ч.н.дело № 296/2008 г. по описа на Районен съд – гр. Харманли е
допусната кумулация на наложеното наказание посочено по – горе с наказанията
наложени с присъди по н.о.х.дело № 1166/2007 г. и № 1223/2007 г. по описа на
Районен съд – гр. Хасково, като е определено едно общо наказание в размер на
най-тежкото, а именно Лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 6 /шест/
месеца. Деянията включени в посочената съвкупност са извършени преди да е
налице влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което съвкупността
следва да се отчете като едно второ осъждане. Определението е влязло в сила на
27.05.2008 г. Подсъдимият М. *** на 28.04.2009 г. на
основание чл.70 от НК с остатък пет месеца и девет дни. Към датата на
извършване на процесното деяние не са изминали пет години от изтърпяване на
общо определеното наказание посочено по – горе в съвкупността.
Ето защо, деянието предмет на настоящото
производство е извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29
б.”а” и б.”б” от НК, тъй като подсъдимият е извършил престъплението, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като
е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл.66 от НК и към датата на извършване на процесното деяние не са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанията по предишните присъди съгласно чл.30 ал.1
от НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимия се налага извода, че
от субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на
вината. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е и искал настъпването на обществено опасните последици.
Авторството на подсъдимия е
безспорно установено.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
За
извършеното престъпление в специалния текст на НК е предвидено наказание
лишаване от свобода от три до петнадесет години. В случаите на чл.371 т.2 вр. чл.372 ал.4 от НПК, какъвто е настоящият, наказанието
се определя задължително при условията на чл.58а ал.1 от НК. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете проявеното критично отношение към
извършеното деяние, направените пълни признания, невисоката стойност на
отнетото имущество, тежкото материално и имотно положение. Отегчаващо
отговорността обстоятелство е обремененото съдебно минало на дееца изключая осъжданията обуславящи правната квалификация.
Съдът счита, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства. На основание чл.196, ал.1, т.2 във връзка чл.195,
ал.1, т.3, във връзка чл.194, ал.1, във връзка чл.29, ал.1, б."а" и
„б" от НК, във връзка с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК съдът определи наказание
Лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което на основание чл.58а, ал.1 от НК
намали с 1/3 като осъди подсъдимия
на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА Лишаване от свобода при първоначален „строг”
режим в Затворническо заведение от
закрит тип.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Приетият за разглеждане
граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като видно от
изложената фактическа обстановка, искът е доказан по основание и размер, тъй
като са налице всички елементи от състава на непозволеното увреждане – виновно
поведение от страна на подсъдимия, причинени на гражданския ищец имуществени
вреди и причинна връзка между тях. Искът е доказан по размер. Ето защо, съдът
уважи изцяло приетия за разглеждане граждански иск до претендирания
от гражданския ищец размер – 130.00 лева, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от дата на увреждането 10.02.2011 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ:
Съдът присъди в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски: сума в размер на 38,30
(тридесет и осем лева и 30 стотинки) лв.
разноски за експертиза, изпълнена на досъдебното производство, както и
50.00 (петдесет) лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ПРИЧИНИ и УСЛОВИЯ способствали
за извършване на престъплението: престъпни навици и стремеж за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: