О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. Велико Търново, 03.05.2022 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, VII-ми адм. състав, в закрито съдебно заседание на трети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК:ДИАНКА ДАБКОВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 199/2022г. по описа на АСВТ, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 135, ал.7/предишна ал. 6/ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по жалба, вх. № 1902/29.04.2022г. в АСВТ, подадена от П.С.П., с ЕГН **********,***, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора в гр. Ловеч.
Жалбата е изпратена по подсъдност от Административен съд – Видин, техен номер - АД № 92/2022г. С Определение № 162-РЗ/21.04.2022г. АС – Плевен е прекратил производството по тази жалба пред себе си и е изпратил делото по подсъдност.
Настоящият съд намира обаче, че делото не е подсъдно нему, а на Административен съд – Ловеч, по следните съображения:
За да препрати делото на АСВТ, АС-Видин се е позовал на обстоятелството, че жалбоподателят има постоянен адрес ***, който е в района на действие на АСВТ. Поради това приложил чл. 133, ал. 1, изр. първо от АПК /ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, според която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати.
Съдът намира, че в случая това е Административен съд – Ловеч. Защото лицето изтърпява наказанието си в затвора в гр. Ловеч. В този смисъл вече има практика на ВАС. Поради тази причина лишеният от свобода П. П. принудително живее там, т.е. трайно е установено пребиваването му там. Получава кореспонденцията си на същото място, което само по себе си е достатъчно самостоятелно основание, за да се определи затвора в Ловеч като негов адрес, съгл. чл.93, ал.5 от ЗГР, независимо от вписването. Изборът на „постоянен адрес“ по чл. 93 от Закона за гражданската регистрация може да бъде направен единствено от лице, което може свободно да определя своето местопребиваване. В конкретния случай подобен избор е обективно законово ограничен. Съдържанието на наказанието е именно ограничаване на възможността лицето да се придвижва на място различно от мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Характерът на наложеното наказание изключва временния характер на престоя на ищеца в затвора - т.е. същият се е установил да живее постоянно (или поне достатъчно трайно) в гр. Ловеч, независимо дали в регистъра на населението формално има вписан различен постоянен адрес.
Аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че изрично уредените в специалния закон ЗИНЗС съдебни производства са подсъдни на административния/окръжния съд по местоизпълнение на наказанието (единствено в чл. 277 от ЗИНЗС е дадена възможност за избор със съда по задържането под стража, но само за производства по Част шеста от закона, каквото не е настоящото).
Следователно компетентен да се произнесе по подадената жалба, включително по редовността и допустимостта й, е Административен съд – гр. Ловеч.
Предвид изложеното и тъй като настоящето дело е изпратено по подсъдност на АСВТ от АС – Видин, на основание чл. 135, ал.7/предишна ал. 6/ от АПК настоящият съд следва да го изпрати за определяне на подсъдността на Върховния административен съд, от чиято компетентност е решаването на такива спорове между административните съдилища.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 7 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 199/2022 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново.
ИЗПРАЩА делото за определяне на подсъдността му на Върховния административен съд.
Определението НЕ ПОДЛЕЖИ на обжалване.
Препис от определението да се изпрати за сведение на страните.
СЪДИЯ -
ДОКЛАДЧИК: