РЕШЕНИЕ
№ 1228
гр. Пловдив, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно
гражданско дело № 20255300501887 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано е по въззивна жалба с вх. № 23741/01.07.2025 год.
по входящия регистър на Окръжен съд – Пловдив, депозирана от Е. А. М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Н. Д., против Решение №
2503/21.05.2025 год., постановено по гр.д. № 18649/2024 год., по описа на
Районен съд – Пловдив, VIII–ми граждански състав, с което са отхвърлени
предявените обективно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 във
вр. с чл.51 от ЗЗД, предявени от Е. А. М. против „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250 за осъждане на ответника да му
заплати сумата 2504,92 лв., представляваща обезщетение за виновно
причинените му от ответника имуществени вреди, изразяващи се в
заплащането от ищеца на ответника на сумите, които е било разпоредено да
заплати със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№ 1167/14.02.2020 г. и издаването въз основа на нея на Изпълнителен лист №
260432/03.09.2020 г., и двете издадени по частно гр. дело № 2413/2020 г. по
описа на Районен съд – Пловдив – ХХІ гр. състав, и образувано въз основа на
тях изп. дело № 20208220401148 по описа на ЧСИ Минка Станчева – Цойкова,
както и сумата 1 200 лв., представляваща обезщетение за виновно
причинените на ищеца от ответника неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, следствие заплащането от ищеца на ответника на
1
посочените сумите, заедно със законната лихва върху двете главници, като
неоснователни и недоказани. Моли постановеното по делото
първоинстанционно решение на съда да бъде отменено, а вместо него да се
постанови друго решение по същество, с което предявените искове да бъдат
уважени. Претендират се разноски направени по делото, въз основа на
представен списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с писмен
отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъбразно. Претендира
разноски в настоящото производство в размер на 400 лв. за юрисконсулско
възнаграждение.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, същата изхожда от
надлежна страна в спора, имаща правен интерес да обжалва постановения
съдебен акт. Подадена е в законов срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК регламентираща правомощията на
въззивната инстанция, въззивния съд се произнася служебно по валидността
на постановеното от първата инстанция решение, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Правомощията на въззивния съд за проверка на правилността на
решението са ограничени до заявените в жалбите доводи.
Ищецът е основал исковете си на твърденията, че никога не е живял на
адрес: ***, нито се бил собственик на имота, към който са възникнали
задължения към ответното дружество, като заявява, че на въпросния адрес е
живеело лице със сходни имена, но същото било починало. Твърди, че за
издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК бил разбрал през
м.Февруари 2023 г., когато му била удържана сума от трудовото
възнаграждение. Заповедта за изпълнение била влязла в сила към 03.09.2020
г., а въз основа на нея бил издаден Изпълнителен лист № 260432/03.09.2020 г.
Счита, че не е могъл да упражни правото си по чл.423 от ГПК, тъй като не е
знаел за издадената заповед. Счита, че поради противоправното и виновно
действие на ответника е претърпял вреди в размер на сумата от 2504,92 лв.,
която е изплатил по изпълнителното дело, а от противоправните действия на
ответника претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, срам пред работодателя и притеснения.
Безспорно по делото от събраните писмени доказателства се установява,
че е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК № 1167/14.02.2020 г. по частно гр. дело № 2413/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив – ХХІ гр. състав, с която е било разпоредено ищецът
да заплати на ответното дружество сумата 1033,07 лв. – главница,
представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена
2
канална вода за периода 06.11.2015 г. – 13.01.2020 г. за обект, находящ се в ***,
заедно с обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.01.2016 г.
31.12.2019 г. в размер общо на 156,06 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението в съда – 13.02.2020
г., до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 25
лв. държавна такса и 300 лв. – платено адвокатско възнаграждение, като въз
основа на нея е бил издаден Изпълнителен лист № 260432/03.09.2020 г., и е
било образувано изп. дело № 20208220401148 по описа на ЧСИ Минка
Станчева – Цойкова. Безспорно е и обстоятелството, че сумите по заповедта
са били изплатени в рамките на образуваното изпълнително производство.
По безспорен начин се установява от съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, че твърденията на ищеца за причинени от страна на
ответното дружество имуществени и неимуществени вреди се явяват
неоснователни, доколкото предприетите действия са извършени въз основа на
влязлата в сила Ищецът е разполагал с процесуалната възможност за
предприемане на действия по чл.414 от ГПК или чл.423 от ГПК, но същият не
се е възползвал от нея.
Ищецът в настоящия спор се домогва да докаже, че вземането на
ответника по влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение
спрямо него не е съществувало. Според нормата на чл. 424, ал.1 ГПК обаче,
длъжникът може да оспори вземането по влязла в сила заповед за изпълнение
по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му
бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с
които не е могъл да се снабди в същия срок. Ищецът не се позовава на такива
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства. Влязлата в сила
заповед за изпълнение обаче препятства оспорването на задълженията, въз
основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на
длъжника, и с които той е разполагал, или е можел да се снабди до изтичането
на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на
пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно
очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК.
С оглед гореизложеното съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на основание чл.78,
ал.8 ГПК жалпоподателя ще бъде осъден да заплати на въззиваемата страна
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което според цената на иска и
действителната фактическа и правна сложност на делото се определя от съда
на 300 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2503/21.05.2025 год. на Районен съд –
Пловдив, VIII–ми граждански състав, постановено по гр.д. № 18649/2024 год.
ОСЪЖДА Е. А. М., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ***, чрез
адв. Н. Д. – Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Шести септември“ № 250, представлявано от юрисконсулт Х.Х., в качеството
си на пълномощник сумата в размер на 300 лв. /триста лева/ направени
разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4