Решение по дело №181/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на К. Е. В., [населено място], депозирана чрез адвокат П. Н. от Адвокатска колегия– Разград, против Решение № 109/26.03.2024г., постановено по АНД 1465 по описа за 2023г. на Районен съд– Шумен. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № BG2023/2000- 38/НП от 14.06.2023г. на директора на ТД Митница Варна, с което на основание чл.126, ал.1 и чл.124, ал.1 от ЗАДС на К. Е. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000,00 лева и отнемане в полза на държавата стоката, предмет на нарушението– 770 литра „тежко масло“ – „газьол“, несъдържащ биодизел с код КН 27101943.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че районният съд не е изпълнил възложеното му задължение да събере необходимите доказателства за установяване на обективната истина, като не е взел предвид направените възражения относно установена разлика в количествата на иззетото количество гориво. Сочи, че единствено вярно е броя на тубите- 77, без да се отчита значителната разлика от 56 литра. Въз основа на изложените в жалбата аргументи отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателното постановление. Претендират се и разноски. В съдебно заседание касаторът се явява лично и с адвокат Н., като заявява, че поддържа касационната жалба.

Ответната страна- Директор на ТД Митница Варна, депозира писмено становище чрез Л. Д. – началник отдел ПН в ТД Митница Варна, в което излага доводи за неоснователност на оспорването и моли за присъждане на съдебни разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Сочи, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 12.12.2022г. при извършване на процесуално– следствени действия по досъдебно производство от служители на ОДМВР – Шумен в жилища, помещения и МПС, ползвани от жалбоподателя К. Е. В., полицейските органи установили съхранение на акцизни стоки, за което уведомили Агенция „Митници“. Във връзка с получения сигнал, компетентни длъжности лица от ТД Митница Варна, свидетелите В. Х. П.- държавен инспектор и К. Б. К.– ст. инспектор, посетили посочения адрес, на който се намирал паркиран товарен автомобил „Ф.“ с рег.№ [рег. номер], в чието товарното отделение, след отключването му от жалбоподателя, били открити ПВЦ туби, съдържащи жълта течност с мирис на дизелово гориво. Съдовете били преброени и номерирани, като се установило, че са общо 77 на брой ПВЦ туби. Резултатите от извършената проверка били обективирани в Протокол за извършена проверка № 22BG00200A007837/12.12.2022г. с опис на иззетите акцизни стоки към него. До приключване на проверката от страна на жалбоподателя не били представени документи за стоката. В съставения протокол жалбоподателят саморъчно отразил, че нафтата, намерена в товарния автомобил е негова и че същата била купена от безмитна зона на турската граница и ще представи допълнително документи за закупената нафта. Описаните и иззети 77 броя ПВЦ туби били транспортирани в склад на Митническо бюро Шумен, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. На 15.12.2022г. жалбоподателят депозирал до директора на ТД Митница Варна декларация, в която посочил, че дизеловото гориво, което било иззето при проверката на 12.12.2022г. е негово, като към декларацията приложил заверени копия на касови бележки за закупено дизелово гориво от различни бензиностанции в страната. На 20.12.2022г. в склада на МБ Шумен в присъствието на жалбоподателя били взети 4 бр. проби, разпределени в метални контейнери, които били облепени с етикети и запечатани с пломби. За вземането на пробите бил съставен Протокол за вземане на проба– акцизен контрол № 182 от 20.12.2022г., който бил подписан от жалбоподателя, който посочил, че е присъствал при вземане на пробите и не възразява срещу начина на вземане, количеството, маркировката и осигуровката на пробата. В Митническа лаборатория- Русе била изготвена митническа лабораторна експертиза № 03-22.12.2022/03.01.2023г., съгласно която изпитаната проба представлява "тежко масло"– "газьол", несъдържащ биодизел, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0. 001%. Въз основа на изготвената експертиза, Д. "Митническа дейност и методология" се произнесла относно тарифното класиране на стоката по митническата лабораторна експертиза в Комбинираната номенклатура /КН/ на Европейския съюз, като стоката, съответстваща на анализираната проба, била класирана в код по КН 27101943. Видно от становище за определяне на дължимия акциз, неговата стойност за 770 литра "тежко масло" – "газьол", несъдържащ биодизел с код по КН27101943 възлиза на 497. 42 лева.

Във връзка с констатираното, на 08.02.2023г. на жалбоподателят бил съставен АУАН № BG08022023/2000/А– 42, в който описаното нарушение, изразяващо се в държане на акцизни стоки– 770 литра "тежко масло" – "газьол", несъдържащо биодизел, с код по КН27101943, на 12.12.2022г. в товарен автомобил в [населено място], без данъчен документ или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, било квалифицирано по чл.126, ал. 1 от ЗАДС. Актът бил съставен в присъствие на нарушителя, който го подписал без възражения по него. В срока по чл. 44 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 126, ал.1 от ЗАДС, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗАДС било наложено административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева /хиляда лева/ и било разпоредено отнемане в полза на държавата на стоката, предмет на нарушението – 770 литра "тежко масло"-"газьол", несъдържащ биодизел с код по КН 27101943, заприходени по складова разписка № 21/12.12.2022 г. на Митническо бюро Шумен, от които 3. 2 литра – взети за проби.

При така установената фактическа обстановка, съдебният състав приел, че в хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. На следващо място, съдебният състав посочил, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът посочил също, че не е било нарушено правото на защита на лицето.

Настоящият състав не споделя твърдението на касатора за наличие на предпоставки за прекратяване на административно-наказателното производство. Установява се от приложен на стр.50 от въззивното дело Протокол № 342/22.12.2022 г. на ШРС, че е било одобрено постигнато споразумение между страните по БП № 160/2022 г. по описа на ОД на МВР – Шумен, при което по еднозначен начин се установява, че спрямо касатора бързото производство е било образувано за държане на акцизни стоки без бандерол– кутии с цигари и късове цигари, при което не е налице идентичност между него и предмета на административно наказателното производство и не са били налице основания за прекратяване на последното.

Съдебният състав по въззивното дело възприел за несъществено нарушение обстоятелството, че в съставения АУАН и в НП неправилно е посочена датата на съставяне на приемо– предавателния протокол и складовата разписка, с които иззетите стоки са предадени в склада на Митническо бюро – Шумен, като вместо 2022г. е посочено 2023г., което се дължи на техническа грешка. Съдът формирал и решаващ извод относно безспорната установеност на приписаното на лицето нарушение, изразяващо се в противоправно държане на 770 литра "тежко масло"-"газьол", несъдържащ биодизел с код по КН 27101943 в товарен автомобил в [населено място]. За да достигне до този извод, съдът съобразил приобщените по делото писмени и гласни доказателства, сред които и изготвената митническа лабораторна експертиза и становището на дирекция „Митническа дейност и методология“, приемайки, че представените заверени копия на фискални бонове за закупено дизелово гориво от различни бензиностанции в страната правилно не са били възприети от наказващия орган като документ, удостоверяващ плащането на акциза на държаните и иззети на 12.12.2022г. 770 литра акцизни стоки, доколкото иззетата акцизна стока представлява „газьол“, несъдържащ биодизел, поради което не е била закупена от бензиностанции в България. Въз основа на това съдът счел, че правилно и законосъобразно административно наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС от страна на привлеченото към отговорност лице. По изложените мотиви съдът е потвърдил наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция.

Настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд.

От тази гледна точка, съдът не споделя твърдението на касатора за наличие на допуснато нарушение, касаещо приобщаването на необходимия доказателствен материал, чрез който да бъде установена обективната истина относно точното държано количество акцизна стока. Установява се от приложените доказателства- подписан от него протокол, че жалбоподателят е присъствал при извършване на проверката, при която акцизните стоки са установени, преброени и от тях са взети проби. Липсват възражения от него в хода на административно-наказателното производство за съществени разлики в количеството гориво. Съобразявайки вместимостта на част от тубите, действително е налице установена минимална разлика от първоинстанциония съд, като същата правилно е съобразено, че е в полза на жалбоподателя, предвид посоченото по-малко количество акцизна стока в АУАН и в НП.

Касационният състав споделя и останалите изводи на районния съд за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура. Доказана е компетентността на органите, издали съответните документи. АУАН и НП са изготвени в рамките на установените за това срокове и съдържат необходимото съдържание, изискуемо от ЗАНН. Нарушението и обстоятелствата, при които е било осъществено, са били описани пределно ясно и правото на защита на лицето не е било нарушено.

Правилни и обосновани са и направените от въззивна инстанция правни изводи, касаещи наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на дееца по реда на чл.126, ал.1 от ЗАДС, които настоящата инстанция изцяло споделя и не следва да повтаря, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Съгласно чл.126 ал.1 от ЗАДС, на лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или търговски документ по чл. 73б, ал. 16, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко [рег. номер]., а при повторно нарушение – не по-малко [рег. номер]. – за физическите лица. Правилно съдът е приел, че санкционираната деятелност осъществява приложения от наказващия орган административно наказателен състав, доколкото от събраните по делото доказателства се установява по неоспорим начин, че касационният жалбоподател е държал акцизни стоки, подробно описани в акта и в НП, по отношение на които К. В. не е представил съответен документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното пред районния съд наказателно постановление е законосъобразно, поради което, като го е потвърдил, съдът е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на постановения от него съдебен акт.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника в полза на Агенция „Митници“ на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 109/26.03.2024г., постановено по АНД № 1465 по описа за 2023г. на Районен съд – Шумен.

ОСЪЖДА К. Е. В. с [ЕГН] от [населено място], [улица] вх.4 ет.5 ап.87 да заплати в полза на Агенция „Митници“ разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.