Решение по дело №57/2025 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 247
Дата: 10 март 2025 г. (в сила от 10 март 2025 г.)
Съдия: Пламен Петров Чакалов
Дело: 20255300500057
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 247
гр. Пловдив, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20255300500057 по описа за 2025 година
-ти
Обжалвано е решение № 57/15.08.24г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ гр.
с., поставено по гр. д. №11893/23г. в частта, с която се отхвърлят предявените от
„Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и съдебен
адрес *** искове против Н. П. К., ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за разликата от 45, 82 лв. до пълния
претендиран размер от 46, 21 лева използвани услуги в периода 25.03.2021 г. –
24.06.2021г., представляващи 1 брой кратки текстови съобщения ( SMS ) по Договор за
мобилни услуги за мобилен номер ***, изм. с Допълнително споразумение от
06.01.2021г. и за разликата от 45, 84 лева до пълния претендиран размер от 302, 62
лева- използвани услуги в периода 25.03.2021г. – 24.06.2021г., представляващи 17:00
мин. международни разговори; 42 броя услуги с добавена стойност ( SMS ) и 03:00
мин. услуги с добавена стойност ( гласови ) по Договор за мобилни услуги за мобилен
номер ***, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г. и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3363/
26.05.2023 г. по ч. гр.д. № 6880/2023 г. по описа на Районен съд- Пловдив, II- ри бр. с-в.
Жалбоподателят „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище в *** моли
съда отмени решението на районния съд, по съображения подробно изложени в
1
жалбата, и постанови друго, с което уважи изцяло претенциите.
Въззиваемата страна Н. П. К., ЕГН **********, чрез адв. Ж. М. счита
обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба против Определение № 13428/29.10.2024г.
постановено по същото дело, с което се оставя без уважение молбата на ищеца
„Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***по реда на чл. 248 ГПК, обективирана във въззивна
жалба вх. № 87558/ 23.08.2024г., с която се иска да бъде изменено постановеното по
делото Решение № 3592 от 15.08.2024г. в частта касаеща разноските, като присъдените
в полза на ищеца разноски за процесуално представителство в заповедното
производство бъдат увеличени.
Частният жалбоподател „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК ***моли съда да отмени
определението на районния съд като присъди разноски за заповедното производство в
размер на 480лв. с ДДС.
Насрещната страна Н. П. К. не взема становище по частната жалба.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените преписи от договори за мобилни услуги и
приложенията към тях представляващи ценови листи се установява, че между
страните са възникнали правоотношения по повод предоставяне на
телекомуникационни услуги. Таксите по договорите са абонаментни и се дължат за
всеки отчетен период.
Спори се дължат ли се сумите 0,39 лева – използвани услуги, представляващи 1
брой кратки текстови съобщения ( SMS ) по Договор за мобилни услуги за мобилен
номер ***, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021г. и 256,78 лева –
използвани услуги, представляващи 17:00 мин. международни разговори; 42 броя
услуги с добавена стойност ( SMS ) и 03:00 мин. услуги с добавена стойност ( гласови
) по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***, изм. с Допълнително
споразумение от 06.01.2021г. Тук следва да се посочи, че сумите за допълнителните
услуги се дължат на месечна база в зависимост от установяване на реалното
потребяване на дадената услуга.
С отговора на исковата молба ответната страна изрично възразява да е ползвала
за далекосъобщителни услуги („SMS”, международни разговори и гласови услуги). В
доклада, изготвен по реда на чл. 146, т.5 от ГПК районният съд правилно е
разпределил доказателствената тежест върху ищцовото дружество да установи
ползването от ответника на електронни съобщителни услуги. Доказателства в тази
насока не са ангажирани. Във въззивната жалба се твърди, че генерираното
потребление се придава към билинг система с напълно автоматизиран процес на
2
изготвяне и няма възможност на манипулация на данните. Тази система е поддържана
от жалбоподателя и нейната техническа изправност е следвало да се установи в
настоящия процес, което не е направено, а това прави претенциите предмет на
въззивното производство недоказани по размер и същите следва да се отхвърлят.
Върху този извод не влияе издаването на фактура за съответните суми, тъй като тя
няма обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил исковете за разликата от
45, 82 лв. до пълния претендиран размер от 46, 21 лева използвани услуги в периода
25.03.2021 г. – 24.06.2021г., представляващи 1 брой кратки текстови съобщения (SMS)
по Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***, изм. с Допълнително
споразумение от 06.01.2021г. и за разликата от 45, 84 лева до пълния претендиран
размер от 302, 62 лева- използвани услуги в периода 25.03.2021г. – 24.06.2021г.,
представляващи 17:00 мин. международни разговори; 42 броя услуги с добавена
стойност (SMS) и 03:00 мин. услуги с добавена стойност (гласови) по Договор за
мобилни услуги за мобилен номер ***, изм. с Допълнително споразумение от
06.01.2021 г. районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на адв. М. сумата от
200лв. възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
По частната жалба: Частният жалбоподател иска присъждането на минималния
размер от 480лв. за адвокатско възнаграждение.
Правилно районният съд е посочил в мотивите на обжалваното определение, че
адвокатското възнаграждение следва да е съразмерно на уважената част претенциите и
се е съобразил с решение на СЕС по дело С-438/22г., където е посочено, че
националният съд е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение, понеже тя противоречи на чл.101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Затова като е оставил без
уважение искането на „Йеттел България“ ЕАД за изменение на решението по делото в
частта му за разноските районният съд е постановил правилно определение, което
следа да се потвърди.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
-ти
ПОТВЪРЖДАВА решение № 57/15.08.24г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ
гр. с., поставено по гр. д. №11893/23г. в частта, с която се отхвърлят предявените от
3
„Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и съдебен
адрес *** искове против Н. П. К., ЕГН **********, с адрес *** с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за разликата от 45, 82 лв. до пълния
претендиран размер от 46, 21 лева използвани услуги в периода 25.03.2021 г. –
24.06.2021г., представляващи 1 брой кратки текстови съобщения ( SMS ) по Договор за
мобилни услуги за мобилен номер ***, изм. с Допълнително споразумение от
06.01.2021г. и за разликата от 45, 84 лева до пълния претендиран размер от 302, 62
лева- използвани услуги в периода 25.03.2021г. – 24.06.2021г., представляващи 17:00
мин. международни разговори; 42 броя услуги с добавена стойност ( SMS ) и 03:00
мин. услуги с добавена стойност (гласови) по Договор за мобилни услуги за мобилен
номер ***, изм. с Допълнително споразумение от 06.01.2021 г. и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3363/
26.05.2023 г. по ч. гр.д. № 6880/2023 г. по описа на Районен съд- Пловдив, II- ри бр. с-в.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13428/29.10.2024г. постановено по същото
дело, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК ***по реда на чл. 248 ГПК, обективирана във въззивна жалба вх. № 87558/
23.08.2024г., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото Решение №
3592 от 15.08.2024г. в частта касаеща разноските, като присъдените в полза на ищеца
разноски за процесуално представителство в заповедното производство бъдат
увеличени.
ОСЪЖДА „Йеттел България” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на адвокат Ж. Д. М., ЕГН **********, от *** сумата 200
(двеста) лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

4