В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Административно наказателно дело |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление /НП/ .от .г. издадено от К. на О. З. - М. М. Я. на лицето Г. И. Х. е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв. за извършено нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 на Общински съвет З. за опазване на обществения ред, хигиената и естетическия вид на населените места в О. З.. Недоволен от така издаденото НП е останал наказаният Г. Х.. Във възражение вх. № ./., имащо характер на жалба, жалбоподателят сочи, че отказва да приеме наложената му глоба, която е наложена за възникнал спор между него и брат му А. Х., за незаконно застрояване на селско стопанска сграда в двора на къщата му, като смята, че брат му А. няма необходимия набор от документи за започване на такова строителство. В о.с.з пред въззивната инстанция жалбо´одателят, редовно и своевременно призован, се явява лично. Моли да бъде отменена наложената му глоба. Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не изразява становище по депозираната жалба. РП З., редовно и своевременно призована, не изпраща представител. Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Жалбоподателят Г. Х. и св. А. Х. са братя и живеят в една къща в с. Е. Р.. Същите имат спор за собственост по отношение на недвижим имот, който спор е ставал причина за многобройни жалби и проверки от страна на компетентните институции. По този повод жалбоподателят Х. подал до К. оплакване за извършване на незаконно строителство от неговия брат. На .г. около 11.00 часа на място в с. Е. Р. дошла служителка, работеща в О. З. - св. М. Х., за да извърши проверка и да разясни на спорещите страни как стоят нещата в действителност. Тя извършила проверката, след което станала свидетел на скандал и сбиване между двамата братя. Жалбоподателят Х. показвал неприлични жестове на своя брат А. Х.. Свидетелката се изплашила и възмутила от случващото се и затова напуснала мястото и отишла в кметството. По-късно разказала на полицейските служители на какво станала свидетел по-рано. Св. С. М. и св. К. Б. отишли на място, където били дамата братя, които им казали, че са се сбили. Били им съставени актове и предупредителни протоколи, като конкретно на жалбоподателя бил съставен АУАН № ./. г., в който било посочено, че на .г. в 11:00 ч. в с. Е. Р., на ул. „Р. № ., жалбоподателят Г. И. Х., извършил непристойни и неприлични действия, изразяващи се във викане и показване на обидни жестове към А. И. Х.. С действията си предизвикал скандал, сдърпване с А. Х., с което нарушил обичайните норми за морал и поведение по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 на Общински съвет З. за опазване на обществения ред, хигиената и естетическия вид на населените места в О. З.. Административнонаказващият орган /АНО/ въз основа на АУАН издадал атакуваното НП, в което изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание. Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, логични, кореспондиращи с останалия доказателствен материал и незаинтересовани от изхода на делото. Съдът кредитира в цялост и показанията на св. А. Х., доколкото същите са в съответствие с останалия доказателствен материал. При тези факти съдът намира, че жалбата /възражението/ е процесуално допустима, подадена е в срок от лице, имащо право да обжалва атакуваното наказателно постановление пред компетентен съд. Разгледана по същество същата е изцяло неоснователна, а обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Издадените АУАН и НП са издадени в сроковете по ЗАНН и съдържат всички изискуеми законови реквизити. В същите е посочено нарушението извършено от жалбоподателя, посочена е и подзаконовата разпоредба, която е нарушена, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 на О. З. за опазване на обществения ред, хигиената и естетическия вид на населените места и на общинската собственост в О. З. се забранява по улиците, площадите и др. места, в жилищните сгради, и в близост до тях, частните и обществени заведения с което се нарушава спокойствието на гражданите пеенето, викането, шумния говор и извършването на непристойни и неприлични действия, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение.В настоящия случай по безспорен и категоричен начин се установи, че нарушителят на процесната дата и място – с. Е. Р., ул. „Р. № . се е скарал и сбил с брат си, викал, псувал, показвал неприлични жестове. Тези обстоятелства се установяват пряко от показанията на св. Х. и св. Х., които са станали преки очевидци на случващото се. По косвен начин това се доказва и от показанията на св. М. и Б., които са дошли след инцидента, но събрали сведения от св. Х. и от двамата братя, които на място не отрекли, че са се сбили. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя, в частта с която сочи, че е не се е сбил с брат си, не го е псувал, не му е показвал неприлични жестове, не е викал. На първо място обясненията на жалбоподателя в тази им част противоречат на останалите писмени и гласни доказателства. На второ място съдът приема, че същите са защитна версия и чрез депозирането им жалбоподателят цели да избегне административно-наказателна отговорност. Отделно от това обясненията съдържат вътрешни противоречия помежду си – първоначално жалбоподателя сочи, че служителката от общината видяла как се разправят с брат му и са се сбили. След това сочи, че брат му го бил, а той си стоял кротко и не е извършил нищо, за да му съставят акт. От ангажираните доказателства се установи, че жалбоподателят на процесната дата и място е викал, с което е нарушил разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1, пр. 2 от Наредба № 1 на О. З. за опазване на обществения ред, хигиената и естетическия вид на населените места и на общинската собственост в О. З.. Освен това сбиването и показването на неприлични жестове по своята си същност са непристойни и неприлични действия, нарушаващи обичайните норми за морал и поведение по см. на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 на О. З. за опазване на обществения ред, хигиената и естетическия вид на населените места и на общинската собственост в О. З.. Тези действия са предизвикали възмущението и уплахата на св. Х., която е била принудена да напусне мястото на инцидента. Освен това жалбоподателят и св. А. Х. са братя и обичайните норми за морал и поведение изискват същите да ги спазват в съответствие с икономическите условия на живот, възгледи за добро и зло, дълг и справедливост, съвест и чест, похвално и срамно и др. Неспазването на всяко едно от тези правила за поведение, още повече, че се касае до близки родственици /двама братя/, е нарушаващо обичайните норми за морал и поведение. Жалбоподателят е действал съзнателно, бил е наясно, че поведението му е неприемливо и неморално. При това положение жалбоподателят от обективна и субективна страна е извършил вмененото му нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба №1 на О. З. за опазване на обществения ред, хигиената и естетическия вид на населените места и на общинската собственост в О. З., за което правилно е санкциониран. В разпоредбата на чл. 29, т. 2 от цитирания подзаконов нормативен акт е посочено, че за нарушенията на тази наредба, когато не е предвидено друго, се налагат наказания от 50 до 500 лв. За извършеното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, не е предвидена отделна санкция, за това в случая е приложима общата разпоредба на чл. 29. При определяне размера на наказанието административнонаказващият орган /АНО/ е взел предвид целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл. 27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства а също и обществената опастност на този вид административно нарушение. Съобразявайки посочените обстоятелства, АНО е наложил съответното наказание, което е в предвидения в закона минимален размер, поради което няма как да бъде редуциран от настоящата съдебна инстанция. Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбата е изцяло неоснователна, а атакуваното наказателно постановление правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ./.г. на К. на О. З. - М. М. Я., с което на жалбоподателя Г. И. Х. ЕГН *, с адрес с. Е. Р., ул. „Р. № . А е наложено административно наказание - глоба в размер на 50.00 лв. за извършено нарушение по чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Наредба № 1 на Общински съвет З. за опазване на обществения ред, хигиената и естетическия вид на населените места в О. З., като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Решението подлежи на касационно обжалване пред АС С. в 14 дневен срок от съобщението на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г.Я. |