Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Добрич, 27.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Христина Христова, като разгледа
докладваното от съдия Петкова гражданско
дело №4785 по описа на ДРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І от ГПК:
Oбразувано e по повод искова молба, подадена от „***” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с която срещу Г.И.И. с ЕГН ********** ***, са предявени кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца в качеството му на цесионер по договор за цесия от 01.02.2018г., сключен с цедента „***“ ЕООД, следните суми: 350 лв. – главница по договор за кредит №**********/25.06.2015г., сключен между „4финанс“ ЕООД в качеството на кредитор, и Г.И.И. в качеството на кредитополучател, заедно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 78,20 лв., представляваща наказателна лихва по договора за периода от 20.11.2015 г. до 31.01.2018 г.
Претендират се разноки, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Претенциите на ищеца се основават на твърдението му за възникнало облигационно отношение между „***” ЕООД, като заемодател, и ответницата, по сключен на 25.06.2015г. договор за паричен заем с №**********, по силата на който на последната като кредитополучател е предоставен паричен заем в размер на 350 лева с падеж 25.07.2015г. Кредитополучателят е усвоил сумата от 350 лв. Същият се е възползвал неколкократно от възможността да удължи срока за връщане на заетата сума, като крайният срок е определен до 19.10.2015г. От страна на ответницата по договора не са постъпили плащания.
След настъпването на крайния падеж, на осн. т.13.3 от ОУ, от 20.10.2015г. кредиторът е започнал да начислява наказателна лихва.
Вземането по процесния договор било прехвърлено от „***” ЕООД на ищеца с договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018г. Твърди се ответницата да е уведомена за извършената цесия.
Поради неплащане към датата на подаване на исковата молба, цесионерът претендира реално изпълнение, ведно с наказателна лихва.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба.
С определение от 14.03.2019г. съдът
е конституирал „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.****, като трето лице - помагач на страната на ищеца - „****” ЕООД.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 и сл. от ЗЗД.
С писмена молба преди първото по делото открито съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител ю.к. И. Т. заявява, че поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. С протоколно определение от 24.04.2019г. искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК предпоставки: 1. ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба; 2. ответникът не се е явил в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение; 4. на страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в заседание; 5. предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
С оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съдът следва да уважи исковете, така както са предявени.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на производството на ищеца се следват сторените по делото разноски в размер на 200 лв. - 100 лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК в.вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес и обема на свършената работа.
С оглед изложените съображения и на основание чл. 238 във връзка с чл. 239 от ГПК, Добричкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г.И.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.**** в качеството му на цесионер по договор за цесия от 01.02.2018г., сключен с цедента „***“ ЕООД, следните суми: 350 лв. – главница по договор за кредит №**********/25.06.2015г., сключен между „***“ ЕООД в качеството на кредитор и Г.И.И. в качеството на кредитополучател, заедно със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба – 22.11.2018г. до окончателното изплащане и 78,20 лв., представляваща наказателна лихва по договора за периода от 20.11.2015 г. до 31.01.2018 г.
ОСЪЖДА Г.И.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.*** сторени по делото разноски в размер на 200 лв., от които 100 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Банкова сметка, ***ите суми:
IBAN: ***: **** при „Банка ДСК“ ЕАД
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „***” ЕООД – „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ съгласно чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :