Р Е Ш Е
Н И
Е № 262517
гр. Пловдив, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 27.10.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 8341 по описа за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр.с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. срещу
Е.Г.Т., с която са предявени положителни установителни искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2177.27 лева – главница, дължима по договор за
потребителски кредит №***,
858.17 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 05.06.2013 г. до
04.12.2015 г., 1206.76 лева – обезщетение за забава върху непогасената главница
за периода 05.07.2013 г. до 19.01.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 31.01.2020 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1539/2020 г. по описа на ПРС.
С исковата молба и уточнителните молби
от 07.08.2020 г., са изложени твърдения, че между ответникът и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ е сключен договор за потребителски кредит с № *** по силата на който на ответницата е
предоставен заем в размер на 2127 лева, в договора е уговорена застраховка в
размер на 306.29 лева, уговорена като част от главницата. В договора бил
уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 38.55 %, като размера на
договорната лихва за целия период на договора е фиксиран, разпределена в
месечните погасителни вноски. Сумата по кредита е следвало да бъде върната до в
срок до 04.12.2015 г. на 36 броя равни месечни погасителни вноски всяка в
размер на 100.17 лева. По договора ответникът извършил плащания в общ размер на
570.68 лева, с което били погасени вноските за главница от 1 до 5, за лихва от
1-6 и за застрахова от 1 до 6. Твърди се, че по договора са останали неплатени
претендираните суми.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който
оспорва исковете. Оспорва се надлежно обявена предсрочна изискуемост. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Оспорва такси, които
не са уговорени по договора. Моли се за отхвърляне на исковете.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1539/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство, в разглежданата им в решението част,
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Искът, по който е образуван настоящият
процес, е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим
и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл.422, във
вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. с чл.9 ЗПК, и чл.86 ЗЗД
За да бъдат уважени така предявените искове
ищецът следва да установи наличието на валидно сключен договор за заем, в това
число предоставяне на заемната сума на заемателя, сключена застраховка и уговорена застрахователна премия като част от
главницата, плащане на застраховката от ищеца на застрахователя, уговорка за
заплащане на договорна възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер
на обезщетението за забава. По възражението
за изтекла погасителна давност следва да докаже обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността. Ответникът носи насрещно
доказване, а при
установяване на горното от ищеца, че е платил в срок главницата, договорните
лихви и застрахователни премии по договора за заем,
както
и възраженията си за недействителност на договора и клаузите от него.
С Определение от 16.07.2021 г. като безспорно между
страните е отделено, че ответникът и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ са
сключили договор за потребителски кредит № ***,
по силата на който на ответникът е предоставен заем в размер на 2127 лева, със
соченото от ищеца съдържание, с уговорена договорна възнаградителна лихва и
застрахователна премия. Не се спори, че по договора са останали незаплатени
претендираните от ищеца суми .
От представения по делото договор за потребителски заем *** /л.6/ е видно, че
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в качеството на заемодател и ответника Е.Т.,
като заемател е възникнало заемно правоотношение, по силата на което кредиторът
е предоставил заемна сума в размер на 2127 лева, която сума заемателят,
съгласно последното изречение от договора, удостоверява, че е получил с
подписването на договора, като в тази част договорът представлява разписка.
Уговорен е между страните годишен лихвен процент по заема 31.17 % и ГПР 38.55
%. В договора е уговорена и застраховка „Защита на плащанията“ в общ размер на 306.29
лева. Уговорено е, че кредитът ще се заплаща на 36 броя месечни вноски с първа
вноска 04.01.2013 г. и последна вноска 04.12.2015 г. на стойност всяка вноска
от 100.17 лева.
Ответникът прави възражение за недействителност на
клаузи от договора, по които не се претендират вземания – такса за усвояване на
кредита, както и за такса, която не е предвидена в договора – такса за
ангажимент.
Следва да се посочи, че договорът за кредит е
сключен преди приемане на чл.10а ЗПК /в сила от 2014 г./, като е нямало
ограничения да се събират такси за усвояване на кредита. В случая такава I
не се претендира и не се твърди да е
платена от ответника.
Съгласно трайно установената
съдебна практика на ВКС /Решение №
23/07.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, Iт. о. и др/ се приема, че за неравноправния характер на
клаузите в потребителския договор съдът следи служебно, в това число и дали
договора противоречи на закона и на добрите нрави и следва да се произнесе
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни
- т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение
1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесният договорът за заем е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия
шрифт. Липсват нарушения на формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът
на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора,
инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси
предсрочно кредита /т. 11 от договора/, право да получи погасителен план за извършени
и предстоящи плащания /т. 7 от договора/. Предоставянето, респ. получаването на
предварителна информация е удостоверено в раздел Удостоверения от договора,
което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора
за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Общите условия към договора са подписани от потребителя – ответник на всяка
страница.
Видно от
процесния договор за кредит, в Раздел Параметри и Условия е посочен фиксиран
годишен лихвен процент по заема от 31.17 %, представляващ реквизит по чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е
необходимо да се посочват условията за прилагането му, доколкото такива условия
не са поставяни. Лихвата е фиксирана за целия срок на договора и не подлежи на
промяна, за да се посочат условията, от които да се влия размера на лихвата.
Действително в
договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това
не води до недействителност на договора. Такова самостоятелно изискване за
съдържанието на договора за потребителски кредит не е предвидено в чл. 11 ЗПК или в друга разпоредба, към която да препраща гл. „Шеста – Недействителност
на договора за потребителски кредит. Неравноправни клаузи“ от ЗПК. Освен това
от договора става ясно какъв е общият размер на дължимата договорна лихва за
целия срок на договора, а именно 1097.83 лева /разликата между предоставения
кредит в размер на 2127 лева, застрахователната премия от 306.29 лева, таксата
за усвояване на кредита – 75 лева и общо дължима сума по договора 3606.12 лева,
който размер е фиксиран за целия период на договора.
Съдът не
открива нарушение и на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
В договора е
посочен общият размер на всички плащания по договора в размер на 31749.60 лева
В случая безспорно е, че в ГПР е включена
възнаградителната лихва и таксата ангажимент, предвид което не са посочени и
взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР, доколкото в случая ГПР е
неизменен, в него не се предвижда да се включват други разходи по кредита,
единствения такъв е възнаградителната лихва и таксата ангажимент, които са
фиксирани и не се променят, поради което и ГПР е непроменяем.
По отношение
на посочената в договора застраховка „Защита на плащанията“, съгласно пар.1 от
ДР към ЗПК същите се включват в ГПР единствено при положение, че са предвидени
като условие за сключване на договора за кредит.
В договора за
кредит не е предвидено сключването на договор за застраховка като условие за
сключване на договор за кредит.
Видно от представен по делото
застрахователен договор от 21.11.2012 г. /л.9/, ответникът е сключил
застраховка Защита на плащанията, като обезпечение на процесния договор за
кредит, със застрахователи ЗК „Кардиф Животозастраховане“ АД,
застраховащ/застрахован – Е.Т. и ползващо се лице - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с уговорена застрахователна премия, платима чрез
погасителните вноски по кредита. Този договор е сключен по искане на ответника,
видно от договора, в който е маркирано съгласие за сключване на такъв договор и
заявлението е подписано от ответника.
В чл.2 от договора за кредит е
предвидено, че в случай, че кредитополучателят се възползва от предоставяните
от кредитора застраховки, с подписване на договора за кредит,
кредитополучателят дава съгласие застрахователната премия да се превежда
директно от кредитора на застрахователя или застрахователния посредник.
Видно от договора за кредит
застрахователните премии са включени в размера на кредита. Същите формират
общия размер на кредита и са част от месечните вноски.
Не се спори, че застрахователните премии
са преведени на застрахователя от кредитодателя.
Така уговореното вземане е в
изпълнение на друг договор, за който ответникът е дал съгласие за сключване,
което е кредитирано от кредитодателя. С оглед характера на застраховката, тя не е такса
по усвояване и управление на кредита, а е допълнително предоставена услуга, финансирана
от кредитодателя.
Ищецът не установи, че приемането на тези
клаузи е било условие за сключване на договора.
Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 38.55 %,
макар в случая това да не е така, поради изложеното по-горе, то това по никакъв
начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по
него. В договора ясно и недвусмислено е посочено, с фиксирани суми, какъв заем
се отпуска, при каква възнаградителна лихва, каква застрахователна премия,
каква такса се заплаща. Други вземания по този договор няма.
Следва да се посочи, че в Закона за потребителския кредит
лимитивно и изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на
договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и
да се тълкуват превратно, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита,
че договорът е недействителен като цяло.
Предвид
изложеното съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
– посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на
ГПР.
Видно от самия договор за кредит в него е
инкорпориран погасителен план, като са посочени
броя на вноските по кредита, дата на всяка една от вноските,
периодичността на вноските, както и размерът на всяка една от вноските и
остатъка на дължимата главница. Тъй като договорът е сключен при фиксиран
лихвен процент за целия му срок и за всички вземания по него, последното
изискване на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК - за посочване последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми в това число
главница и лихви, е неприложимо. Съгласно самата разпоредба тази информация
следва да се съдържа в погасителния план единствено при наличието на различни
лихвени проценти, каквито не се установяват в случая.
Както
беше посочено по-горе в самия договор се съдържа разписка за получената сума в
размер на 2127 лева, като кредитополучателят е удостоверил това с полагането на
подписа си под договора. Ответникът не е оспорил, че е подписал договора.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен, валидна е и клаузата за възнаградителна
лихва
По вземането за главница:
С исковата молба се претендира главница по
договора в размер на 2177.27 лева, формирана от неплатена усвоена главница в
размер на 1922.04 лева, формираща вноските за периода 05.06.2013 г. до
04.12.2015 г. и 450 лева – дължими застрахователни премии за периода 05.07.2013
г. до 04.12.2015г.
В тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил посочените суми, които отговарят по размер на съответните претендирани
вноски по погасителния план за главница и застрахователна премия. Такова
доказване не беше проведено.
Предвид обстоятелството, че съдът приема,
че искът за главница е доказан по основание и размер следва да се разгледа
своевременно направеното от ответника, в срока по чл.131 ГПК, възражение за
изтекла погасителна давност.
В случая, за вземането за главница е приложима общата
5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, доколкото се касае не за периодично вземане, с
периодични платежи, а за едно общо вземане, което е разсрочено във времето. В
този смисъл Решение
№261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на
ВКС, ТК, II т.о.
Ответникът оспорва настъпване на предсрочна изискуемост
на кредита, оспорва да е бил уведомен за това, не са представени и
доказателства от ищеца за уведомяване на ответника за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, поради което съдът приема, че падежът на всички вноски
по кредита е настъпил съобразно погасителния план.
Давността се изчислява за всяка една от
вноските за главници, съобразно падежа й, доколкото именно с настъпване на
падежа на всяка вноска, настъпва изискуемостта на вземането по нея и кредиторът
може да търси изпълнение на тази вноска, ведно с последиците от забавата. В
този изричен смисъл, че давността тече за всяка вноска поотделно по договор за
кредит, а не от крайния падеж на кредита е възприето в Решение № 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. II ТО на ВКС, Определение № 157/12.03.2021 г.
по т.д. № 1574/2020 г., I ТО на ВКС и др., която практика настоящия състав споделя, поради
изложените по-горе съображения.
Погасените по давност вноски за главница, в
това число застрахователна премия са вноските за периода 05.06.2013 г. до
05.01.2015 г. / вноски от № 6 до № 25 включително/, доколкото заявлението по
чл.410 ГПК е подадено на 31.01.2020 г., от който момент се счита предявен иска
по чл.422 ГПК и в който момент се прекъсва давността за вземанията.
Необхванати е от погасителната давност са
вноските с падеж от 05.02.2015 г. до 04.12.2015 г. на обща стойност от 865.56 лева, до която сума искът за
главница ще се уважи, а за горницата над уважения размер до пълния предявен
такъв от 2177.27 лева искът като неоснователен ще се отхвърли.
С оглед уважаване на главния иск се явява
основателна и претенцията за законна лихва върху посочената главница, считано
от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 31.01.2020 г. до
окончателното плащане, каквото искане е направено още в исковата молба и за
което е издадена Заповед по чл.410 ГПК.
По отношение на вземането за
възнаградителна лихва:
Ищецът претендира възнаградителна лихва в
размер на 858.17 лева, формирана от вноските за периода 05.06.2013 г. до
04.12.2015 г.
Доколкото съдът приема, че възникнало
валидно задължение за възнаградителна лихва в тежест на ответника е да докаже,
че тя е платена, недоказване на това обстоятелство води до неблагоприятни
последици за ответника, като искът се приеме за основателен.
Съдът приема, че по отношение на
възнаградителната лихва е приложима разпоредбата на чл.111, б. „в“ ЗЗД, а
именно кратката три годишна давност, доколкото законът не прави разлика между
възнаградителна и обезщетителна лихва. В този изричен смисъл са и мотивите в т.1 от Тълкувателно решение № 3 от
27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая последната вноска за
възнаградителна лихва, която се претендира е с падеж на 04.12.2015 г., като
давностния срок за нея изтича на 04.12.2017 г. вкл., тоест до датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 31.01.2020 г. давността за всички вноски за
възнаградителна лихва е изтекла и те са погасени по давност, поради което този
иск ще се отхвърли.
По вземането за обезщетение за забава:
В чл.4 от договора е уговорена, че при забава на
плащане на месечната вноска от деня следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 пункта, на която
разпоредба се позовава ищеца
Съгласно чл.33 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът
има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да е
по-голяма от законната лихва. Съдът приема, че клаузата по чл.4 от
договора е недействителна в частта, в която е предвидено обезщетението за
забава да е над 10 пункта /законната лихва/ плюс договорния лихвен процент. Още
повече в случая вземането за договорната лихва е погасено по давност, като е
погасено по давност и обезщетението за забава върху него.
С оглед направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност, съдът изчислява служебно по реда на
чл.162 ГПК, с помощта на онлайн калкулатор, размерът на законна лихва за
периода 31.01.2017 г. до 19.01.2020 г. необхваната от погасителната давност
върху главница в размер общ размер на 865.56 лева, като лихвата възлиза на сума
в размер на 260.65 лева, до който
размер искът ще се уважи, а за горницата над този размер до пълня предявен
размер от 1206.76 лева и за периода 05.07.2013 г. до 30.01.2017 г., като
неоснователен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
пораждат за двете страни. Ответникът е участвал в производството чрез назначен
особен представител, не е направил разноски в производството.
Ищецът доказа разноски в исковото
производство в размер на 102.31 лева – държавна такса, 350 лева – депозит за
особен представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК , във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 НЗПП с оглед правната и фактическа сложност на
делото и активното процесуално поведение на ищеца. Общо направени разноски за
ищеца в производството в размер на 552.31 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищеца ще се присъдят разноски в размер на 146.62
лева, съобразно уважената част от претенцията в исковото производство
В заповедното производство са направени разноски 84.78 лева – държавна
такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Общо направени разноски в
заповедното производство в размер на 134.78 лева, като съобразно уважената част
от претенцията в исковото производство ще се присъдят разноски в размер на 35.78 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр.14 сумата в размер на 865.56 лева – главница, дължима по
договор за потребителски кредит №***
и 260.65 лева – обезщетение за
забава върху непогасената главница за периода 31.01.2017 г. до 19.01.2020 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 31.01.2020 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1539/2020 г. по описа на Пловдивския районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
положителните установителни искове за главница за разликата над уважения размер
от 865.56 лева до пълния предявен размер от 2177.27 лева, както и иска за
договорна лихва в размер на 858.17 лева за периода 05.06.2013
г. до 04.12.2015 г., поради
погасяването на вземанията по давност и иска за обезщетение
за забава за разликата над уважения размер от 260.65 лева до пълния предявен
размер от 1206.76 лева и за периода 05.07.2013
г. до 30.01.2017 г., поради погасяване на част от
вземането по давност и неоснователност.
ОСЪЖДА Е.Г.Т., ЕГН **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А”, Париж, рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“,
Бизнес парк София, сгр.14,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 146.62 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 35.78 лева –
разноски по ч.гр.д. № 1539/2020 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ