Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София, 18.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3222/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано е по искова молба от У.Б. АД, с която са предявени срещу Д.М.М. искове
както следва: с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата
от 23527,67 евро, представляваща неплатена част от заетата сума по Договор за банков
кредит от 16.12.2008 г.; с правно основание чл.430, ал.2 ТЗ за сумата от 19026,31
евро, представляваща възнаградителна лихва за периода 15.09.2011 г. - 15.03.2017
г. и с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата от 6030,63 евро,
представляваща неустойка за забава за периода 15.09.2011 г. – 14.03.2017 г. Претендира
разноски.
Ищецът
твърди, че по силата на Договор за банков кредит е предоставил на кредитополучателя
сумата от 24200 евро, а ответникът се е задължил да върне заема на месечни
вноски, включваща част от заетата сума и възнаградителна лихва. Кредитополучателят
е спрял плащанията и съгласно уговорките договорът е обявен за предсрочно
изискуем. Претендира дължимата предсрочно изискуема главница и възнаградителна
лихва и неустойка за забава.
Ответникът не взема
становище по исковете.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.79, ал.1, вр. чл.430, ал.1 ТЗ:
Установява се от Договор за банков кредит от 16.12.2008
г., че между ищеца и ответника валидно е възникнало правоотношение по договор
за банков кредит, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника
сумата от 24200 евро (чл.2), а ответникът
се е задължил да върне усвоения кредит в срок до 15.12.2028 г. (чл.7). Договорът е подписан от името и за сметка
на кредитополучателя от негов пълномощник – Е.Н.М., с валидно учредена
представителна власт съгласно пълномощно от 09.12.2008 г.
Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430,
ал.3 ТЗ). От приетата счетоводна експертиза се установява, че на 16.12.2008 г. кредитополучателят
е усвоил кредита – 24200 евро – сумата е преведена по разплащателната сметка на
кредитополучателя.
Установява се от приетата по делото счетоводна
експертиза, че към 16.03.2012 г. и към момента на предявяване на иска –
15.03.2017 г. усвоената и непогасена главница по договора е в размер на 23527,67
евро. Считано от 15.09.2011 г. няма постъпили плащания по договора. Непогасената
част от главницата е в размер на 23527,67 евро
При преценка относно изискуемостта на вземането съдът
съобрази следното:
Ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. Съдът
намира, че са налице и предпоставките за упражняване от страна на ищеца на потестативното
право съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ – кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече
вноски. Както бе посочено по-горе, плащанията по договора са спрели на 15.09.2011
г. Писменото уведомление до кредитополучателя е връчено лично на пълномощника
му чрез нотариална покана на 10.10.2016 г. Поради това съдът приема, че
предсрочна изискуемост е обявена на длъжника писмено чрез връчване на нарочно
уведомление на посочената дата – 10.10.2016 г. и към този момент вземането за
главница по договора за кредит е било изискуемо.
По изложените съображения съдът приема, че вземането
за главница е възникнало в предявения размер и предявеният иск е основателен.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.2 ТЗ:
С чл.4.1 от договора
от 16.12.2008 г. страните са уговорили възнаградителна лихва в полза на банката, която се формира от три компоненти – базов лихвен
процент, премия и твърда надбавка, като размерът на възнаградителната лихва към
момента на сключване на договора е 12,5%.
По делото се установява от счетоводната експертиза, че
в размера на един от компонентите (БЛП) влиза едномесечния EURIBOR, но за останалите компоненти няма известни
(общодостъпни) или предоставени (при запитване от вещото лице) данни или ясна
методика как се формират – от какви компоненти са съставени, теглото и
процентите на тези компоненти в определянето на БЛП – няма формула, която да
дава представа как се определя лихвата. Поради това съдът приема, че изменението
на лихвата не се извършва въз основа на ясни и обявени предварително критерии –
няма яснота каква е тежестта на всеки от обявените компоненти във формирането
на лихвата, а част от компонентите зависят пряко или непряко от волята на
банката. Доколкото БЛП не подлежи на договаряне, а се определя от банката, то
следва да се приеме, че клаузите за възнаградителната лихва не са индивидуално
уговорени и доколкото не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя съгласно чл.143 ЗЗП, представляват неравноправни клаузи и са
нищожни на основание чл.146 ЗЗП. Ето защо при преценка за дължимата
възнаградителна лихва, същата следва да се определи съгласно първоначалния
уговорен в процесния договор размер – 12,5 %, без да се отчитат последващите й
увеличения, начислявани в приложение на неравноправните клаузи.
На ищеца се дължи възнаградителна лихва за периода до
обявяване на договора за предсрочно изискуем. Съобразно т.2 на ТР № 3/2017 на ОСГТК на ВКС, „Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има
гаранционно – обезпечителна функция съгласно чл.71 ЗЗД, независимо че съдържа и
елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл.70, ал.1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.“.
Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане за възнаградителна лихва до
момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем с връчване на обявление
по чл.60, ал.2 ЗКИ - 10.10.2016 г. и искът за възнаградителна лихва след тази
дата до предявяване на исковата молба се явява неоснователен.
Установява се от счетоводната експертиза, че дължимата
възнаградителна лихва от момента на спиране на плащанията 15.08.2011 г. до 16.03.2012
г., изчислена с прилагане на първоначално уговорения лихвен процент от 12,5 % е
в размер на 1613,13 евро.
Размерът на възнаградителната лихва, определена
съобразно неплатената главница при прилагане на лихвен процент от 12,5% за
периода от 16.03.2012 г. до датата на обявяване на предсрочната изискуемост -
10.10.2016 г., е в размер на 13864,56 евро.
Общо дължимата възнаградителна лихва до датата на
обявяване на предсрочна изискуемост, е в размер на 15477,69 евро. Искът е
основателен до тази сума и следва да се отхвърли за разликата до предявения
размер от 19026,31
евро и за периода 11.10.2016 г. - 15.03.2017 г.
По иска по чл.92, ал.1 ЗЗД:
С чл.11.1.2 и чл.11.1.3 от договора от 16.12.2008 г.
страните са уговорили неустойка за забава, която се изчислява както следва: с
лихва за редовна главница, с лихва за просрочена главница и с лихвата по чл.4.3
от договора. Съобразно експертизата дължимите наказателни лихви по т.4.3 от
договора за периода 24.02.2012 г. – 15.03.2017 г. са в размер на 6030,63 евро. Искът е основателен.
По разноските:
На ищеца следва да се
заплатят направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата
от 8000,18 лв.
По изложените мотиви Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.М.М., гражданин
на Република Ирландия с паспорт №******, изд. на 06.07.2000 г. от Паспортната
служба в гр. Дъблин, адрес: Великобритания, обл. Беркшир, гр. Бърнам Слоу, ул. ******да
заплати на на У.Б. АД, ЕИК******,
сумите както следва:
на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата от 23527,67 евро, представляваща неплатена
част от заетата сума по Договор за банков кредит от 16.12.2008 г., заедно със законната лихва от 15.03.2017 г. до
окончателното плащане,
на основание чл.430, ал.2 ТЗ сумата
от 13864,56 евро, представляваща
възнаградителна лихва за периода 15.08.2011
г. - 10.10.2016 г.,
на основание чл.92, ал.1 ЗЗД
сумата от 6030,63 евро, представляваща неустойка за забава за периода 24.02.2012 г. – 15.03.2017 г.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 8000,18 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.430, ал.2 ТЗ за възнаградителна лихва за
разликата до пълния предявен размер от 19026,31 евро и за периода 11.10.2016 г.
- 15.03.2017 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: