Решение по дело №226/2019 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба, подадена от Н.Б.К. ***, действащ чрез пълномощника адв. А.Й. ***, съдебен адрес:***, офис 4, с която се претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 130.00 лева срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Видин, представляващи част от адвокатско възнаграждение, платено в производството по АНД № 184/2014 г. по описа на Районен съд Белоградчик (БРС). Твърди се, че платеното адвокатско възнаграждение е пряка последица от поведението на ответника, предвид частичната отмяна на НП № 14-0242-000128/02.06.2014 г., издадено от органи на ОДМВР-Видин, в частта, в която е отменено наложеното административно наказание "глоба" в размер на 300.00 лева, на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, а е оставено в сила по отношение на наложената "глоба" в размер на 50.00 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, както и "глоба" в размер на 100.00 лева, на основание чл.179, ал.1, т.5, предл. първо и второ от ЗДвП. Иска присъждане на съдебни разноски в размер на 310.00 лева, представляващи 300.00 лева заплатено адвокатско възнаграждение и 10.00 лева държавна такса за настоящото производство.

Ответникът ОДМВР-Видин, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Тошев оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин оспорва исковата молба като неоснователна.

Административен съд-Видин, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: исковата молба е подадена от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.

По същество исковата молба се явява частично основателна, поради следното: от представените по делото доказателства се установява, че с наказателно постановление № 14-0242-000128/02.06.2014 г., издадено от началник група към РУ-Белоградчик при ОДМВР-Видин, на ищеца са наложени административни наказания "глоба" в размер на 50.00 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, "глоба" в размер на 100.00 лева, на основание чл.179, ал.1, т.5, предл. първо и второ от ЗДвП, както и "глоба" в размер на 300.00 лева, на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Белоградчик, за което е образувано АНД № 184/2014 г. по описа на съда. С решение № 178/05.09.2014 г., влязло в сила на 25.09.2014 г., Съдът е отменил наказателното постановление в частта му, с която на нарушителя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300.00 лева, на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. В останалата му част, с която са наложени наказание "глоба" в размер на 50.00 лева, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл. първо от ЗДвП, както и "глоба" в размер на 100.00 лева, на основание чл.179, ал.1, т.5, предл. първо и второ от ЗДвП, постановлението е било потвърдено.

В производството пред Районен съд-Белоградчик ищецът е бил представляван от адвокат, видно от приложения по делата договор за правна защита и съдействие, за което производство му е заплатил възнаграждение в брой в размер на 450.00 лева. Установява се и че процесуалния представител на ищеца е взел участие в откритото заседание пред първоинстанционния съд.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Искът с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е за имуществена вреда, представляваща платено адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева по повод оспорване на НП № 14-0242-000128/02.06.2014 г., издадено от орган на ОДМВР-Видин, частично отменено с решение № 178/05.09.2019 г., постановено по АНД № 184/2014 г. по описа на БРС, влязло в законна сила на 25.09.2014 г. поради необжалването му.

Въпреки, че наказателното постановление не е административен (правоприлагащ) акт, а е правораздавателен акт, съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2014 г. по описа на ВКС Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, то е в резултат на административна дейност на държавни или общински органи, поради което исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В хода на настоящето производство съдът изиска АНД № 184/2014 г. на БРС и установи, че в производството по обжалване на процесното НП жалбоподателят Н.Б.К. е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с адвокат Георги Георгиев, в който е отразено плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева за осъществяване на процесуално представителство и защита по делото. Производството по оспорване на посоченото постановление е приключило в едно открито съдебно заседание, на което е присъствал така упълномощеният процесуален представител.

По отношение основателността на претендираното обезщетение, съдът намира следното: на основание чл.203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл.203, ал.2 от АПК, за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според чл.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК. От цитираната разпоредба следва, че за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки: вреда, която може да бъде имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.

По отношение обстоятелството, че в настоящия случай атакуваното пред БРС НП е било само частично отменено, Съдът намира следното: законът не презюмира настъпването на вреди като последица само поради факта на отмяна на дадено наказателно постановление. В тежест на ищеца е да докаже, че тези вреди са причинени при или по повод изпълнението на административна дейност на държавни или общински органи. В настоящия случай съдът намира, че предявеният иск е допустим, независимо че наказателното постановление е изменено, като е отменено частично. Разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК не сочи изрично частично отменените и изменени административни актове и наказателни постановления, но безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени в съответната част или изменени. Следователно ако разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. При тълкуване на чл.204, ал.1 от АПК следва да се приеме, че наличието на частично отменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на исковата претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление.

Представеният договор за правна защита и съдействие е частен документ, който съдържа изгодни за ищеца обстоятелства, поради което не се ползва с материална доказателствена сила, но не е бил оспорен от ответника във въззивното производство. В самия договор изрично е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 150.00 лева е било платено към момента на сключването му, а процесуалният представител е взел участие в проведеното открито съдебно заседание. Решението на БРС не е било обжалвано пред касационната инстанция. Настъпилата имуществена вреда е във връзка с платено адвокатско възнаграждение заради обжалване на НП, частично отменено от съда като незаконосъобразно. Адвокатското възнаграждение, което ищецът е заплатил в производството по обжалване на НП пред Районен съд-Белоградчик се явява причинена имуществена вреда поради издадения незаконосъобразен акт. От друга страна претендираните имуществени вреди по реда на чл.1 от ЗОДОВ не трябва да се превръщат в средство за неоснователно обогатяване на страната.

Поради изложеното съдът намира, че ищецът доказа по категоричен и безспорен начин настъпила имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от упълномощаването на адвокат, който да го представлява и защитава в цитираното съдебно производство пред БРС.

Поради изложеното исковата претенция се явява основателна, а по отношение на претендирания размер съдът съобрази следното: въпреки, че плащането е доказано като извършено, съдът дължи съобразяване с Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г., постановено по ТД № 2/2016 г. по описа на ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", като е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 от същата наредба върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300.00 лв. В настоящия случай е уговорено и действително заплатено адвокатско възнаграждение в двойно по-нисък размер, а именно 150.00 лева.

След като размерът на адвокатското възнаграждение от 150.00 лева е под законоустановения минимум, определен по реда на чл.7, ал.2, т.1, във връзка с чл.18, ал.2 от Наредбата, се налага извода, че възстановяването на този разход в настоящия процес в пълния му размер би имало за резултат неоснователно обогатяване на ищеца. С оглед на това, както и предвид, че делото пред БРС не представлява особена фактическа и правна сложност, както и че е приключило в едно съдебно заседание, участието на адвоката се е изразявало единствено в участие в това съдебно заседание, като касационно производство не е развито, предявената искова претенция следва да бъде уважена до претендирания размер, намален съразмерно на уважената част от жалбата срещу наказателното постановление, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, а именно 100.00 лева, а в останалата част до пълния размер от 130.00 лева следва да бъде отхвърлена. Само до този размер вредата е в причинна връзка с незаконосъобразния и частично отменен акт. Неоснователно е искането за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на влизане в сила на първоинстанционното съдебно решение (25.09.2014 г.), тъй като разходът за адвокатско възнаграждение е направен за правна защита и представлява съдебни разноски. Върху посочената сума не следва да се присъжда законната лихва, защото такава не се дължи върху разноските, които се присъждат във всички съдебни производства. Да се приеме обратното, означава да се създаде привилегия в полза на лицата, податели на жалби срещу наказателни постановления, по причина, че въпросът с присъждане на направените в производството разноски не е нормативно уреден.

При този изход на спора и частично основателния иск, направените от страните искания по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК за присъждане на разноски в настоящето производство са частично основателни. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 238.46 лева, съразмерно на уважената част от иска.

По отношение претенцията за присъждане на разноски на ответната страна Съдът взе предвид следното: разноските за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат определени съобразно чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017 г. На основание чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед изхода на делото и ниската му правна и фактическа сложност, на ответника следва да бъдат определени разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100.00 лева, а не в пълния претендиран размер от 300.00 лева. Съответно следва да му бъде присъдена сумата от 23.08 лева, съразмерно на отхвърлената част от пълната искова претенция.

Воден от изложените мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.203, ал.1 от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и на основание чл.143, ал.1 и ал.4 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Видин да заплати на Н.Б.К. ***, обезщетение в размер на 100.00 (сто) лева за имуществена вреда, представляваща платено адвокатско възнаграждение по АНД № 184/2014 г. по описа на Районен съд-Белоградчик, като в останалата част до пълния претендиран размер от 130.00 лева и по отношение претендираната законна лихва за времето от влизане в сила на първоинстанционното решение до окончателното изплащане ОТХВЪРЛЯ предявените искове, като неоснователни.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Видин да заплати на Н.Б.К. ***, съдебни разноски в размер на 238.46 (двеста тридесет и осем лева и 46 ст.) лева, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА Н.Б.К. ***, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Видин, съдебни разноски в размер на 23.08 (двадесет и три лева и 8 ст.) лева, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Административен съдия: