РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Благоевград, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря Л. Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20231210100970 по описа за
2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от „Лъч-12“ ЕООД, ЕИК *********, против
Протокол от 24.04.2023 г. на Комисия назначена със заповед № 94/ 30.03.2023 г. на кмета на
Община Благоевград за разпределение на пасища, мери и ливади по чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Жалбоподателят счита, че горепосоченият Протокол, в частта, касаеща подадено от
него заявление е незаконосъобразен. В тази връзка излага подробни съображения, че
оспореният протокол не е мотивиран, бил издаден в нарушение на материалния закон и при
съществени процесуални нарушения.
Административният орган – Комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ на Община
Благоевград, счита жалбата за неоснователна.
Заинтересованата страна – Кмета на Община Благоевград изразява позиция за
неоснователност на жалбата.
Съдът намира за установено следното:
Съдът намира жалбата за редовна, съдържаща всички реквизити посочени в чл. 150 и
чл. 151 от АПК.
Жалбата е подадена в преклузивния срок за оспорване, установен в чл. 37и, ал. 8 от
ЗСПЗЗ. Съгласно посочената норма протоколите по чл. 37и, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ се
обявяват в кметството и се публикуват на интернет страницата на общината, като могат да
се обжалват в 14-дневен срок. От представените по делото доказателства се установява, че
процесният протокол по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ е обявен в община Благоевград на
28.04.2023 г. на интернет страницата, като жалбата е подадена на 09.05.2023 г., поради което
е в срок.
1
Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като не спада към никоя от
хипотезите на чл. 159 от АПК,.
Съгласно чл. 37и, ал. 8 от ЗСЗПЗЗ, протоколът по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ може да се
обжалва по отношение на площта на разпределените имоти. Видно от съдържанието на
обжалвания протокол на 24.04.2023 г. комисията по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ, назначена от
Кмета на община Благоевград е разгледала подадените до Кмета на община Благоевград по
чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ заявления и е извършила съобразно чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ
във връзка с чл. 100, ал. 2 и ал. 3 от ППЗСПЗЗ разпределение на определените с Решение №
67 от 23.02.2023 г. на Общински съвет – Благоевград за индивидуално ползване пасища,
мери и ливади от Общинския поземлен фонд за стопанската 2023/ 2024 г.
Жалбоподателят обжалва протокола, с който Комисията по чл. 37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ е
извършила разпределение на имотите за всяко землище, който по силата на изрична правно
норма / чл. 37и, ал. 8 от ЗСПЗЗ/ подлежи на съдебен контрол.
Налице е и правен интерес от обжалване на процесния протокол на Комисията по чл.
37и, ал. 4 от ЗСПЗЗ. С него е отказано да се извърши разпределение на имоти от землището
на село Лешко за индивидуално ползване въз основа на цитираното решение на Общински
съвет – Благоевград, следователно налице е изричен отказ да се разпределят площи на
жалбоподателя въпреки определения му брой животински единици. На жалбоподателя са
разпределени 921,020 дка за индивидуално ползване земи от землището на село Лешко от
общо необходима площ в размер на 1634,00 дка, поради което настоящият съдебен състав
счита, че същият има правен интерес от обжалването на процесния протокол по чл. 37и, ал.
6 от ЗСПЗЗ.
Правният интерес на жалбоподателя се извежда и от обстоятелството, че той няма друг
път за защита. Съгласно установилата се като трайна съдебна практика решенията на
общински съвет по реда на чл. 37и, ал. 3 от ЗСПЗЗ не подлежат на самостоятелно
обжалване, поради това че е част от процедурата по разпределяне на общински мери и
пасища за общо и индивидуално ползване. Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не са индивидуални
административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от
производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни
актове. С решение на общинския съвет се поставя началото на процедурата по издаване на
решението за ползване на общински мери и пасища, обективирано в протокола по чл. 37и,
ал. 7 ЗСПЗЗ, който подлежи на самостоятелно оспорване. В аналогичен смисъл Решение №
5890 от 18.04.2019 г., по адм. д. № 13214 по описа за 2017 г. на ВАС, III о.
По основателността на жалбата:
Съдът намира жалбата за допустима, но НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът приема, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган. Жалбоподателят
оспорва протокол от 24.04.2023 г. за разпределение на ливади, мери и пасища в землището
на село Лешко на Комисия по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ
кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат
2
площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. Със заповед № 94 от
30.03.2023 г. на Кмета на община Благоевград на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 37и,
ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е определен състав на комисията, тоест
административният орган е законосъобразно конституиран. Видно от съдържанието на
посочената разпоредбата Комисията е органът, в чиято компетентност е включено
правомощието да определи необходимата за всеки кандидат площ и да извърши
разпределение на имотите за всяко землище съобразно определената вече на кандидатите
площ. Следователно правилно и законосъобразно процесният протокол за извършване на
разпределение е издаден от определената със заповед № 94 от 30.03.2023 г. на Кмета на
община Благоевград комисия.
Оспорваният акт отговаря на изискванията за форма. Съгласно чл. 59, ал. 3 от АПК,
устни административни актове, както и такива изразени чрез действие или бездействие се
издават само когато това е предвидено в закон. Доколкото за актовете на комисията по чл.
37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ няма особени правила, се прилагат предвидените в АПК. Тъй като няма
предвидена изрична норма в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, която да посочва, че актовете се издават в
устна форма или чрез действие или бездействие, протоколите по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ
трябва да бъдат в писмена форма.
Обжалваният протокол отговаря и на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Съдържа
всички реквизити, които законодателят е посочил като задължителни за спазване при
оформянето на административен акт.
Съгласно съдържанието на оспорения административен акт същият е издаден и
подписан от комисия по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ на 24.04.2023 г. /чл. 59, ал. 2, т. 1 и т. 8 от
АПК/, наименован е протокол /чл. 59, ал. 2, т. 2 от АПК/ и е посочено, че подлежи на
обжалване в 14-дневен срок пред Районен съд – Благоевград /чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК/. С
протокола е определено, че въпреки поради недостиг на пасища, мери и ливади от ОПФ в
съответното землище с регистрирани животновъдни обекти, е необходимо към
разпределените имоти да се извърши от комисията допълнително разпределение в съседно
землище в съседна община или област, поради което на жалбоподателя са разпределени
318,036 дка за индивидуално ползване земи от землището на село Лешко от общо
необходима площ в размер на 2472,00 дка.
Настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на
административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени
съответно да водят до отмяната на издадения протокол. Редът и условията за издаване на
протокол по чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ са регламентирани изчерпателно в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и
същите са спазени.
Основното възражение за незаконосъобразността на оспорения административен акт е
съответствието му с материалния закон и неговата целесъобразност.
Разпоредбата на чл. 37и от ЗСПЗЗ разписва последователно процедурата по
разпределяне на земите за индивидуално ползване. Първият етап от тази процедура е
3
общинският съвет да определи с решение пасищата, мерите и ливадите, които ще участват в
разпределението, като с решението определи кои ще бъдат за общо ползване и кои за
индивидуално такова. С такова решение общинският съвет – Благоевград е определил
начина на ползване на общинските пасища и мери за индивидуално ползване и за общо
ползване.
Едва след като е взето решение от съответния общински съвет кои площи ще са за
общо ползване и кои за индивидуално, по реда на чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ заинтересованите
лица подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което
прилагат документи, определени в правилника за прилагането на ЗСПЗЗ.
На основание чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ кметът на общината назначава комисия, която
определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за
всяко землище, като при разпределението предимство имат кандидати, които до датата на
разпределението са ползвали съответните имоти по договори с изтекъл срок. За
извършеното разпределение Комисията съставя протокол за окончателното разпределение
на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май. Комисията обаче извършва
разпределение на тези площ, които са определени за индивидуално ползване.
Анализът на цитираните разпоредби налага изводът, че комисията назначена от кмета
по реда на чл. 37и, ал. 6 от ЗСПЗЗ не може самостоятелно да определи кои имоти ще се
ползват общо и кои индивидуално и да извърши разпределението на тези за индивидуално
ползване измежду заинтересованите страни, доколкото същите се конкретизират по силата
на изрична правна норма с решение на общинския съвет.
За изясняване на правния спор трябва да се вземат предвид общите теоретични
постановки, касаещи дейността на органите на изпълнителната власт. Следва да се има
предвид, че всички органи на изпълнителната власт действат въз основа и в изпълнение на
закона. Понякога правната норма предвижда само едно законосъобразно решение и
административният орган не разполага с избор между юридически равностойни варианти, а
в други случай има възможност да избира измежду няколко решения, всяко от които е в
еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно. В първия случай
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, а в другия при
условията на оперативна самостоятелност.
При обвързаната компетентност административният орган не извършва преценка, а
единствено проверява дали са налице условията и предпоставките, предвидени в
съответната правна норма и при наличието им извършва съответното действие. Обвързаната
компетентност може да се породи не само от текст на закон, но и на подзаконов нормативен
акт, от нареждане на по-горестоящ административен орган или от съдебно решение.
Когато административният орган действа при обвързана компетентност е възможен
съдебен контрол върху издадения при тези условия административен акт, но той се свежда
до проверка за наличието на съответните предпоставки и за липсата на процесуални пречки.
Законосъобразността на един административен акт е обусловена от спазването на пет
4
законови изисквания, а именно: издаване от компетентен орган; обективиране в
установената форма; съблюдаване на административнопроизводствените правила; спазване
на приложимите материалноправни разпоредби и съответствие с целта на закона (чл. 146
АПК). При оспорване на административния акт по съдебен ред проверката, която съдът
извършва, не се ограничава само до основанията за порочност, релевирани от
жалбоподателя, а се разпростира по отношение на всички изисквания за неговата
законосъобразност (чл. 168, ал. 1 АПК). Когато се установи, че актът е нищожен, съдът го
обявява за такъв дори и да липсва такова искане (чл. 168, ал. 2 АПК).
Обжалваният акт изхожда от компетентния административен орган, а именно
Комисията по чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ. В тази връзка от данните по административната
преписка, в чийто рамки е бил издаден актът, става ясно, че в съответствие с разпоредбите
на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ и чл. 100, ал. 1 ППЗСПЗЗ посочената комисия е
била назначена със Заповед № 94 от 30.03.2023 г. на Кмета на Община Благоевград. Като
това е станало в изпълнение на Решение № 48 по Протокол № 1 от 27.01.2023 г. на
Общински съвет – Благоевград за разпределението на пасища, мери и ливади от общинския
поземлен фонд. Самата комисия е имала за задача да определи необходимата за всеки
кандидат площ и да разпредели имотите по землища, съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и
правилника за неговото прилагане, съставяйки протокол за окончателно разпределение. В
изпълнение на тази си функция с оспорения от жалбоподателя Протокол от 24.04.2023 г.
Комисията е разпределила по землища определените за индивидуално ползване от
Общинския съвет пасища, мери и ливади измежду подалите заявления кандидати, описани в
протокола.
Видно е от съдържанието на обжалвания административен акт, че същият отговаря на
изискванията за форма, въведени с нормативния регламент на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК. Що
се касае до неговата мотивираност е нужно да се изтъкне, че в същия са изложени мотиви,
въз основа на което се прави разпределението, а именно на база на свободните пасища, мери
и ливади и броя на животинските единици /ЖЕ/. В тази връзка е била съставена формула,
съгласно която свободните пасища, мери и ливади /отбелязани с А/ се разделят на броя на
животинските единици /отбелязани с Б/ и се получава коефициент, отбелязан с В. Изрично е
отбелязано в протокола, че по този получен коефициент В са били изчислени площите,
които се полагат на всеки един от бенефициентите. В самия протокол са отбелязани всички
свободните пасища, мери и ливади и всички ЖЕ на заявителите. Следователно в оспорения
административен акт са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването
му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.
Данните по делото и най-вече материалите от административната преписка не
обуславят извод за допускането на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при постановяването на обжалвания акт. Тук е
необходимо да се отбележи, че от страна на жалбоподателя не са заявени оплаквания за
процесуални нарушения, на които съдът да даде конкретен отговор, нито са ангажирани
доказателства в тази насока.
5
Относно материалната законосъобразност на акта, съдът намира следното:
Съгласно чл. 37и, ал. 1 ЗСПЗЗ, пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен
фонд се отдават под наем или аренда на собственици или ползватели на животновъдни
обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна
система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), съобразно броя и вида
на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм, които нямат
данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "Земеделие", държавния
поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2 от същия закон.
Земите, подлежащи на разпределение по този ред, се определят с решение на Общинския
съвет (чл. 37и, ал. 3 ЗСПЗЗ).
По аргумент от разпоредбата на чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, критериите, по които се
извършва самото разпределение са: наличие на регистриран животновъден обект в
землището на населено място от съответната община; брой и вид на регистрираните
пасищни селскостопански животни; притежаваните и/или ползвани на правно основание
пасища, мери и ливади; максимална допустима площ за 1 животинска единица (ЖЕ),
съгласно категорията на имота и вида на отглежданите животни. Във връзка с последното е
нужно да се има предвид, че се допуска предоставяне на не повече от 15 дка за 1 ЖЕ
досежно имоти от първа до седма категория и/или до 30 дка за 1 ЖЕ при имотите от осма до
десета категория. На правоимащите лица, които отглеждат говеда с предназначение за
производство на месо и животни от местни (автохтонни) породи, се разпределят до 20 дка за
1 ЖЕ в имоти от първа до седма категория и до 40 дка за 1 ЖЕ в имоти от осма до десета
категория. По отношение на правоимащите, които пък отглеждат говеда за мляко или месо,
овце и/или кози, одобрени за подпомагане по дейностите от подмерки "Плащания за
преминаване към биологично земеделие" и "Плащания за поддържане на биологично
земеделие", включени в направление биологично животновъдство, се разпределят имоти до
0, 15 ЖЕ на хектар, независимо от категорията на имотите.
Лицата, които желаят да участват в разпределението на пасища, мери и ливади от
общинския поземлен фонд подават заявление по образец до Кмета на Общината в срок до 10
март на съответната година, към което прилагат документите, определени в ППЗСПЗЗ. След
като приключи приемането на заявленията, Комисията, назначена от Кмета на Общината,
определя необходимата за всеки кандидат площ, съобразявайки горевизираните критерии по
ал. 4 на чл. 37и ЗСПЗЗ, и разпределя имотите за всяко землище.
В конкретния случай със Заявление по образец №69-00- 329/07.03.2023 г. по чл. 37и,
ал. 5 от ЗСПЗЗ до Кмета на Община Благоевград жалбоподателят е релевирал искане да
участва в разпределението на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд на
Община Благоевград за стопанската 2023/2024 г.
Към 09.05.2023 г. са били налице валидно сключени договори за наем на земеделска
земя от Общинския поземлен фонд /Договор №91801-35/11.05.2018 г., Договор №91801-
36/11.05.2018 г., Договор №91801-37/11.05.2018 г., Договор №91801- 38/11.05.2018 г.,
Договор №91801-39/11.05.2018 г., Договор №91801-40/11.05.2018 г., Договор №91801-
6
41/11.05.2018 г./. Същите са сключени на основание чл. 37и, ал. 12 от ЗСПЗЗ между Община
Благоевград и дружеството „Лъч-12“ ЕООД. Всеки от посочените по-горе договори е
сключен за срок от 5 /пет/ години, които изтичат на 11.05.2023 г. Видно от сключените
договори е, че на дружеството ми са отдадени под наем идеални части от земеделски земи в
землищата на с. Обел, с. Лешко, с. Логодаж, с. Падеш, с. Селище, с. Лисия и с. Клисура, като
имотите, които са отдадени под наем са индивидуализирани съответно с номер и площ.
Заявителят е декларирал, че е собственик на животновъден обект за поС.но отглеждане
на пасищни селскостопански животни, регистриран в Интегрираната информационна
система на БАБХ с № **********, находящ се в землището на с. Лешко, общ. Благоевград.
Към заявлението са приложени - Опис на видовете и броя пасищни селскостопански
животни, отглеждани в животновъдния обект; - Опис на собствени и ползвани имоти с
начин на трайно ползване (НТП) – пасища, мери и ливади; - Справка от Интегрираната
информационна система на БАБХ за наличните животни в процесния обект.
От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят има регистриран обект
с № ********** в землището на с. Лешко, общ. Благоевград.
От представената по делото от справка от БАБХ се установява, че жалбоподателят има
регистрирани в информационната система на БАБХ Ветис животновъдни обекти.
От изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-техническа експертиза
се установява, че жалбоподателят отглежда 41,60 ЖЕ. Жалбоподателят има право на ПМЛ,
приравнени към кат. 8-10 дка на 2472.00 дка, като са му разпределени в землището на с.
Лешко 318,036 дка., като други не са разпределени. Заявлението по чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ с
№69-00-329/07.03.2023 г. е разгледано, като Комисията се е произнесла по него и с
Протокола от 24.04.2023 г. дружеството е допуснато до процедурата по разпределение с т.
42 към Решение за допускане на заявителите, като е посочен общия брой животински
единици /ЖЕ/ - 61.80 и съответните площи от полагащите се пасища, мери и ливади - 2472
дка. С последващо решение, обективирино в Протокола от 24.04.2023 г. - т. 41 към Решение
за разпределяне на кандидатите - стр. 39 от протокола, Комисията е разпределила на „Лъч-
12“ ЕООД за отдаване под наем площи, представляващи пасища, единствено и само в
землището на с. Лешко, община Благоевград, с площ 318,036 дка.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Доводите на оспорващия, че атакуваният административен акт е материално
незаконосъобразен, защото разпределените пасищни площи не били определяни чрез
обективни критерии и в тази връзка определените площи не отговаряли на заявените от
жалбоподателя такива, респективно не били съобразени с отглежданите пасищни
селскостопански животни, са неоснователни. Съгласно императивната разпоредба на чл.
37и, ал. 4 ЗСПЗЗ водещите критерии за разпределение на пасищата, мерите и ливадите от
общинския поземлен фонд са броят и видът на регистрираните пасищни селскостопански
животни на кандидатите и притежаваните или ползвани на правно основание от тях земи.
Трябва да се отбележи, че пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащи,
7
които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище. Жалбоподателят
има регистрирани животновъдни обекти в Интегрираната информационна система на БАБХ
за землищата на с. Лешко, като спазване на разпоредбите на § 2в. от ЗСПЗЗ е необходимо в
"Животновъдния обект" поС.но да се отглеждат пасищни селскостопански животни. В
случай обаче и други правоимащи имат регистрирани животновъдни обекти в съответното
землище – в случая в с. Лешко, поради което правилно комисията е разпределила ПМЛ в
това землище според притежаваните ЖЕ досежно наличните за землището ПМЛ. В случая
комисията е съобразила и целта на закона, в изпълнение на който е издаден, доколкото е
насочен към справедливо разпределение на пасищата, мерите и ливадите от общинския
поземлен фонд измежду земеделските стопани, като се отчитат притежаваните от тях ЖЕ и
ползваните от същите земеделски земи в землището, където е животновъдния обект.
По възражението, че не е спазено правилото на чл. 37и, ал 6, изр. 2-ро ЗСПЗЗ,
съгласно което при разпределението предимство имат кандидати, които до датата на
разпределението са ползвали съответните имоти или идеални части от имоти по договори с
изтекъл срок, съдът намира за неоснователно.
В случая, с Договор № 91801- 36/11.05.2018 г. със страни „Лъч-12“ ЕООД, ЕИК
********* и Община Благоевград, последната е отдала под наем имот №
010133/43520.10.133, в землището на с. Лешко, общ. Благоевград, с площ от 241.810 дка.
Видно от протокола на Комисията по чл. 37и, ал. 6, изр. 1-во от ЗСПЗЗ, същата е извършила
разпределение на пасищата, мерите и ливадите между отделните правоимащи стопани на
площи от Общинския поземлен фонд /ОПФ/ з с. Лешко, в съответствие с обективните
критерии — брой животински единици и ползвана площ на правно основание,
съобразявайки правилото на правилото на чл. 37и, ал 6, изр. 2-ро, съгласно което при
разпределението предимство имат кандидати, които до датата на разпределението са
ползвали съответните имоти или идеални части от имоти по договори с изтекъл срок, като е
разпределелил на „Лъч-12“ ЕООД, ЕИК ********* имот № 010133/43520.10.133, в
землището на с. Лешко, общ. Благоевград, с площ от 241.810 дка, както и други имот, с
обща площ от 318.036 дка. Спазено е изискването на закона, пасищата, мерите и ливадите се
разпределят между правоимащи, които имат регистрирани животновъдни обекти в
съответното землище – в случая Лешко - жалбоподателят има регистрирани
животновъдни обекти в Интегрираната информационна система на БАБХ за землищата на с.
Лешко, като при разпределението е дадено предимство на кандидата „Лъч-12“ ЕООД, ЕИК
*********, който до датата на разпределението е ползвал съответните имоти - имот №
010133/43520.10.133, в землището на с. Лешко, общ. Благоевград, с площ от 241.810 дка, по
договор с изтекъл срок, поради което възражението е неоснователно. Доколкото са налице
договори за други имоти, в други землища, то пасищата, мерите и ливадите се разпределят
между правоимащи, при наличие на материалноправното основание – да имат регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище. В случая комисията е съобразила и целта на
закона, в изпълнение на който е издаден, доколкото е насочен към справедливо
разпределение на пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд измежду
земеделските стопани, като се съобразяват и други правоимащи с регистрирани
животновъдни обекти в съответното землище според притежаваните ЖЕ досежно
наличните за землището ПМЛ. Колкото до привилегията, тя е относима само към имотите,
предмет на договорите за наем и в съответното землище, където се намира имота и
животновъдния обект.
Изложеното налага извод, че административният акт, предмет на съдебно
обжалване не страда от материалноправни пороци, които да са основание за постановяване
на неговата отмяна. В обобщение, по делото не се установяват основания за
8
квалифицирането на обжалвания акт като нищожен или незаконосъобразен, поради което и
разглежданата жалба, подадена срещу него, подлежи на отхвърляне.
Предвид крайния изход на правния спор, на жалбоподателя не се следват,
претендираните от него разноски по делото, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 144
АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателя дължи и следва да бъде осъден да заплати на
административния орган, претендираните от последния разноски за юрисконсултско
възнаграждение, което, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК възлиза на сумата от 100 лв.,
както и разноски за заинтересуваните страни.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „„Лъч-12“ ЕООД, ЕИК *********, против Протокол от
24.04.2023 г. на Комисия назначена със заповед № 94/ 30.03.2023 г. на кмета на Община
Благоевград за разпределение на пасища, мери и ливади по чл. 37и, ал. 4 ЗСПЗЗ, в частта му
относно подаденото от жалбоподателя заявление вх. 69-00-329/ 07.03.2023 г..
ОСЪЖДА „„Лъч-12“ ЕООД, ЕИК 202356417да заплати на Комисията по чл. 37и, ал. 6
ЗСПЗЗ на Община Благоевград разноските по делото в размер на 100 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА „„Лъч-12“ ЕООД, ЕИК 202356417да заплати на „Бресто“ ЕООД сумата в
размер на 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски за адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните по делото пред
Административен съд – гр. Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9